Решение по дело №501/2019 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20192310200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                                                       

 

Номер  260017                                          05.10.2020  година                     Град Елхово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският Районен съд                                     четвърти  наказателен състав

На седемнадесети януари                                две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател Доротея  Янкова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар        Т.Владева

Прокурор       ……………………..….

като разгледа докладваното от съдия Янкова

административно-наказателно дело № 501 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Образувано е въз основа на жалба на А.  А. ***, подадена, чрез упълномощен процесуален представител - адвокат С. К. от Ямболска адвокатска колегия, против Заповед за задържане на лице с рег.№34070з-2 от 12.12.2019г. издадена от С.И.  Н. - разузнавач  в сектор  ОИД при  РДГП,  на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна,  постановена в нарушение на материалния закон и целите на закона, с доводи, че в заповедта не е бил  посочен номер на ДП по което се издава и че органът  издал същата не е имал основания за издаването й.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който подържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и нецелесъобразна и иска да се отмени.

Ответникът по жалбата - С.И.  Н. -  полицейския орган - разузнавач  в сектор  ОИД при  РДГП, издал обжалваната заповед участва лично, изразява  несъгласие с твърденията в жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди,  че жалбоподателя е бил задържан  на 12.12.2019 година при проведена СПО в изпълнение на Заповед № 3282з-3625/10.12.2019 година на Директора на ГД „ГП” и за изпълнение на мероприятие по ДП № 7/2019 година по описа на ГПУ – Болярово и класифициран план по описа на ТД на „Национална сигурност” – Ямбол – рег.№   АРБ 303124-001-11-ЯБ-6-4843 от 09.12.2019 година по описа на ТД „НС” – Ямбол, като в този план е било заложено и задържане на лицето А.А. А..

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на приложените по делото писмени материали, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.12.2019г. в 10.40ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган е издал Заповед за задържане на лице с рег.№34070з-2 от 12.12.2019г., с която на 12.12.2019 г. жалбоподателят А.  А. А.  е задържан за срок до 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като извършител  на престъпление по чл.280,  ал.2 , т.3 във вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и вр. чл.26 от НК, а именно за това,  че в периода от средата на 2016г. до м.февруари 2017 година на територията на обл.Ямбол, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с  Л. И.  К., ЕГН **********, Т.  А. И., ЕГН ********** и Ангел  П.  П., ЕГН **********, действайки като подбудител,  превел през  границата на страната от република Турция в република България  група от  хора, чужди граждани, без  разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица не са български граждани.

По делото са представени заверени копия от декларация от 12.12.2019г., заповед  УРИ № 3282з-841/06.04.2015г. на директора на РДГП – Елхово, от което е видно, че ответника по жалбата С.И.  Н. е преназначен  на длъжност -  разузнавач  VI степен в група „Оперативно противодействие“ от  сектор  „Оперативно – издирвателна дейност“ на РДГП, заповед УРИ № 3282з-2084/19.08.2015г. на директора на РДГП – Елхово, с която са утвърдени специфични длъжности характеристики в РДГП, вкл. и за заеманата от  С.И.  Н. длъжност;  специфична длъжностна характеристика на длъжността разузнавач  VI - IV степен  в група „Оперативно противодействие“  от  сектор  „Оперативно -  издирвателна дейност“ към РДГП  към  ГДГП на МВР, ведно с  формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване на служителя с длъжностната характеристика, като от последния се установява, че ответника се е запознал  с  длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност на 28.03.2016г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". Съдържанието което следва да има заповедта е регламентирано в  чл.74, ал.2 от ЗМВР.

Обжалвания  административен акт - Заповед за задържане на лице с рег.№34070з-2 от 12.12.2019г., е издаден от компетентен орган - С.И.Н. - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложената заповед за компетентност на конкретния полицейски служител, който е издал заповедта, не се оспорва. Обжалваната заповед е издадена в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.74, ал.2 от  ЗМВР относно съдържанието на заповедта,  изразяващо се в  непосочването в заповедта на номера на досъдебно производство  във връзка с което е задържането съдът  намира за неоснователни. Такова изискване в  чл.74, ал.2 от  ЗМВР няма, а  и не би могло да има, след  като по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР би могло да бъде извършено задържане и по незапочнало наказателно производство. В заповедта е посочено правното основание за издаването й, а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и фактическо описание и правна квалификация  на престъплението, за извършването на което се задържа лицето, срещу което е издадена оспорената заповед, а именно престъпление по чл.280,  ал.2 , т.3 във вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и вр. чл.26 от НК.  Или  издадената заповед  съдържа фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя.

Материалноправно правната законосъобразност на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление.

Настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във  вр. чл.146, т.4 от  АПК. Както се посочи и по -  горе съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ, следва да са такива, от които полицейския орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ към извършено престъпление. В административната преписка обаче не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане – 12.12.2019 г. са налице данни за евентуална съпричастност на А.  А. А.  в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Твърденията на ответника,  че задържането е във връзка с  изпълнение на мероприятие по ДП № 7/2019 година по описа на ГПУ – Болярово  и при наличие на данни за извършено от  жалбоподателя  престъпление не се  доказаха.

Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която цели чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва престъпления или да се укрие. На следващо място тя е и с цел отпочване на процедура по разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Преценката относно целесъобразността на заповедта е  свързана с отговор на въпроса дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Следва да се посочи, че тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване, като в тази насока е и константната съдебна практика на ВАС: Решение №1135/2016 г. на ВАС по админ. д. №616/2015 г. на V о-е, Решение №13520/2016 г. на ВАС по админ. д.№9200/2015 г. на V о-е.  По конкретното дело не се установи какви са били целените от административния орган последици от  задържането. В случая не е спазен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Към момента на задържането - самоличността на А.  А. А.  е била установена, липсват  доказателства от които да се направи извод, че същият би с укрил или ще осуети наказателното преследване, поради което и задържането на А.  А. Ахмедов, по смисъла на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР- се явява несъразмерно. При тези обстоятелства съдът прие че издадената заповед не съответства и на целта на закона.

С оглед  горното, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК Заповед за задържане на лице с рег.№34070з-2 от 12.12.2019г. издадена от полицейски орган - разузнавач  в сектор  ОИД при  РДГП следва  да бъде отменена.

По изложените съображения Елховският  районен  съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№34070з-2 от 12.12.2019г., издадена от С.И.  Н. - полицейски орган – разузнавач  в сектор  ОИД при  РДГП – Елхово срещу А.  А. А., ЕГН ********** *** на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………….