Определение по дело №573/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на защитника на П. Я. А. Г. – А. М. Б. против присъда № 1368, постановена на 14.02.2012 г. от РС – Б. по н.о.х.д. № 1691/2011 г. по описа на съда, с която подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 17.11.2010 г., в Б., в съдебно заседание по Г. д. № 373/2009 г. по описа на Окръжен съд – Б., в качеството си на свидетел пред надлежен орган на властта – председателя на съдебния състав, устно съзнателно е потвърдил неистина като заявил, че той е подписал декларация за професионален опит от 02.07.2003 г. за „декларатор” и договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. за „изпълнител”, като за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 г.; с присъдата подс. Г. е оправдан за това, че на 17.11.2010 г., в Б., в съдебно заседание по същото гражданско дело в същото качество пред надлежен орган на властта – председателя на съдебния състав, устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че той е подписал трудов договор № 26/01.07.2003 г. за „работник”; подс. Г. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б. направените разноски по делото в размер на 150 лв.

В жалбата се излагат доводи, че присъдата е постановена П. грубо нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като почива на предположения – почерковата Е. е изготвена, като са изследвани подписи върху фотокопия на документите, като с показанията на разпитаните свидетели се опровергавало експертното заключение, тъй като тези свидетели сочат, че подписите са положени от подс. Г.. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да признае П. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, изискано и приложено е ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП - Б., назначена и изслушана е повторна графологическа Е., вещото лице по което е представило писмено заключение и е изслушано в хода на проведеното съдебно следствие.

Представителят на ОП – Б. счита депозираната жалба за неоснователна, като сочи, че по безспорен начин се установява извършване на престъпление от подс. Г., като това се е потвърдило с извършената във въззивната инстанция Е.. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В хода на съдебните прения пред ОС – Б. защитникът на П. поддържа депозираната жалба, твърди, че присъдата следва да бъде отменена, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Прави подробен анализ на експертното заключение, представено пред въззивната инстанция, като заявява защо същото не доказва обвинението с оглед посоченото в заключението, че е налице съвпадение в общи и частни признаци П. изследване на подписите.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че е невинен.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, П. спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира фактическите положения по делото, установени от първоинстанционния съд, за правилни. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. Събраните доказателства във въззивната инстанция в хода на проведеното съдебно следствие дават основание за промяна на фактическите изводи, изложени в мотивите на атакуваната присъда досежно трудовия договор като документ, посочен в обвинителния акт, че не е подписан от П., но това не се отразява на правилността на осъдителната част на присъдата, която се атакува по настоящето дело. В резултат на анализа на доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка, описана подробно в мотивите на районния съд:

Фирма “А” ООД е със седалище и адрес на управление Г. Б., У. “Т А.” № 21, . 3, като се управлява и представлява заедно и поотделно от А Д и Г Д. Пред въззивната инстанция А Д е представил оригиналите на Договор за възлагане управлението на дейността № 01 от 01.05.2003 г. и трудов договор № 26 от 01.07.2003 г., а оригинала на декларацията за професионален опит от 02.07.2003 г. е приложена в т. VІІІ на изпратеното и приложено по настоящето въззивно производство ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП – Б.. На 02.07.2003 г. А Д като управител на посоченото по-горе търговско дружество подал в Областната дирекция на ДФЗ - Г. Б. по Програма “С” молба по образец за финансово подпомагане по Мярка 03, С. „Гъбопроизводство”, с която молба кандидатствал за сумата от 557 424.27 лева. Съгласно установените условия и ред за финансово подпомагане по програмата, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, финансова помощ се предоставя за проекти и в направление „гъбопроизводство”, като едно от изискванията е, когато кандидатът за подпомагане е юридическо лице, лицето, което управлява дейността да е със завършено образование в съответната област или с професионален опит, като кандидатът за финансово подпомагане подава молба по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, към която прилага документи, които се изискват за всички сектори, и документи, които са специфични за съответния С.. Към общите документи наред с изготвен бизнес план за СМР на обект „Производство на компост и гъби – култивирани печурки” А Д представил в Областна дирекция на ДФЗ - Г. Б. копие от диплома на подс. Я. А. Г. за завършен Техникум по селско стопанство, копие от трудовата му книжка, копие от договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. и декларация за професионален опит от името на П.. След депозирането на молбата и приложените към същата документи започнала процедура, състояща се от извършване на множество проверки, за които били издавани съответно контролни листове, подписвани от проверяващите експерти. П. извършена проверка на документите от експерт в Отдел „Европейски схеми” П. Централното управление на Държавен фонд “Земеделие”, в графа „забележки” на стр. 14 от Контролен лист ОО1 било отбелязано П. извършване проверка на място да се вземе от бенефициента копие от трудов договор с Я. Г. и копие от годишна данъчна декларация за 2002 г. П. извършената проверка на място по-късно, за което е съставен Контролен лист ОО3 от 22.07.2003 г., било отбелязано, че са представени изисканите от кандидата документи, описани в ОО1, в това число и Трудов договор № 26/01.07.2003 г. с подс. Я. А. Г..

На 07.08.2003 г. бил сключен договор № 627/06.08.2003г. между Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, от една страна, и А Д, в качеството му на управител на фирмата бенефициент, съгласно който първоначално одобрената финансова помощ била в размер на 274 548 лева, като съгласно разпоредбите на договора П. неизпълнение на задълженията по договора от страна на бенефициента и предоставяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ със законната лихва. За представените във връзка с кандидатстването на фирма „А” ООД за финансово подпомагане по Мярка 03, С. „Г” по програма „С” документи - Декларация за професионален опит от името на Я. А. Г., Договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. и Трудов договор № 26/01.07.2003 г. било установено, че са неистински, тъй като не са подписани от Я. Г., като било образувано приложеното ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП – Б. за използването на посочените неистински документи – Декларация за професионален опит от името на Я. А. Г., Договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. и Трудов договор № 26/01.07.2003 г., послужили за получаване без правно основание на чуждо движимо имущество – безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД в размер 207 549.77 лв. - престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. По посоченото по-горе досъдебно производство на 27.11.2008 г. в качеството на свидетел бил разпитан П. по настоящето дело Я. Г., като разпитът бил проведен от разследващ полицай М. П. по реда на чл. 223 НПК. В показанията си Г. заявил, че познава управителя на „А” ООД Г Д и неговия син А Г., които идвали през 2003 г. П. него и са му предлагали да работи за тях в зеленчукова градина по поречието на р. С, но не му споменали, че кандидатстват по програма САПАРД в направление гъбопроизводство, поискали му трудовата книжка, личната карта и дипломата му за средно образование, като П. предявяване от разследващия полицай П. на заверени копия от Декларация за професионален опит от името на Я. А. Г., Договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. и Трудов договор № 26/01.07.2003 г. подс. Г. категорично отговорил, че подписите, положени за „работник” в трудовия договор, за „декларатор” в декларацията за професионален опит и за „изпълнител” в договора за възлагане управлението на дейността не били негови и той не е подписвал такива документи. На 11.11.2009 г. по същото досъдебно производство бил проведен повторен разпит на Я. Г. от разследващ полицай М. П., като подсъдимият /разпитван в качеството на свидетел/ отново заявил, че не е подписвал трудов договор с „А” ООД, че не е попълвал и подписвал никакви документи, свързани с това дружество и с кандидатстването му по програма „САПАРД”. С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.04.2010 г. наказателното производство по ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП – Б. било прекратено, като мотивите за това били, че представените от обвиняемия Андон Данаилов пред ОД на ДФЗ - Г. Б. неистински частни документи не доказват основание за плащането от страна на ДФЗ и деянието не е съставомерно по чл. 212, ал. 3 НК, а същото осъществява състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което била изтекла погасителната давност, като това постановление било потвърдено П. извършен служебен контрол от горестоящите прокуратури.

След прекратяване на наказателното производство срещу управителя на „А” ООД в Благоевградски окръжен съд е образувано Г. д. № 373/2009 г. по искова молба от Държавен фонд „Земеделие”, срещу „А” ООД, представлявано от управителя А Г. Д с правно основание чл. 422 ГПК, като на 17.11.2010 г. в съдебно заседание по това дело, след като бил предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 НК и обещал да каже истината, бил разпитан като свидетел подс. Я. Г.. П. разпита си пред председателя на съдебния състав той заявил, че трите документа - Декларация за професионален опит, Договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. и Трудов договор № 26/01.07.2003 г., за които бил разпитван и по ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП – Б., са подписани от него, че неговият подпис се различавал в зависимост от положението и от състоянието му. По това гражданско дело била назначена и изпълнена съдебно-графологична Е., в.л. по която дало заключение, че подписите за „работник” в посочения по-горе трудов договор, за „декларатор” в декларацията за професионален опит и за „изпълнител” в договора за възлагане управлението на дейността не са изпълнени от Я. А. Г.. Посочените от Г. като свидетел по гражданското дело обстоятелства не отговаряли на истината и противоречали на заявените от него обстоятелства като свидетел по ДП № 1910/2008 г. по описа на 01 РУП – Б.. Със съдебното решение, постановено по посоченото по-горе гражданско дело Окръжен съд – Б. съдът е признал за установено съществуването на вземане в полза на Държавен фонд “Земеделие” срещу „А” ООД за сумата от 207 549.77 лв., като съдът в мотивите си е приел, че е налице неизпълнение, предвидено в чл. 8, т. 1 от Договора, според който ползвателят дължи връщане на Фонда на предоставената му сума, ведно със законната лихва П. представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, като съдът е приел, че трите документа, посочени по-горе, представени пред Държавен фонд “Земеделие”, не са били подписани от подс. Я. Г., въпреки показанията на последния като свидетел, че е подписал трите документа.

В заключението на експертизата от досъдебното производство се прави категоричен извод, че подписите за „декларатор” в Декларация за професионален опит от името на Я. А. Г. и за „изпълнител” в Договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. не са на подс. Я. Г., като в.л. Г. не е могло да се произнесе относно авторството на подписа за „работник” в Трудов договор № 26/01.07.2003 г., тъй като е бил необходим оригинала на този документ. В хода на съдебното следствие пред районния съд е изготвена графологическа Е., дала заключение за изписани от подс. Г. ръкописни текстове в протокол за доброволно предаване от 21.04.2011 година по ДП № 24/2011 г., в сравнителен материал по Г. д. № 373/2009 г. по описа на БОС /стр. 44 от ДП № 24/2011 година, фото 3 и 4/ и в Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 27.11.2008 г. по ДП № 1910/2008 г., както и положени подписи в тези документи от подс. Г.. Във въззивната инстанция са събрани като писмени доказателства оригиналите на документите, подписите върху които са изследвани многократно по различните водени наказателни и гражданско производство и за които подписи подс. Г. като свидетел в Г.д. № 373/2009 г. на БОС е заявил, че той е положил. Назначена и изслушана е повторна графологическа Е., която е дала категорично заключение, че подписите, обекти на експертизата, не са положени от П. Г., като вещото лице Д. Н. в писменото заключение и П. разпита в хода на проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие обяснява как е бил взет сравнителния материал от П., който е дал обяснения пред районния съд къде и как е положил подписите върху трите документа, на какво се дължат съвпаденията и различията в изследваните подписи, обекти на Е., и сравнителния материал. Експертните изводи на в.л. Н. са идентични /за подписите върху два от документите – декларацията и договора за възлагане на управлението/ с изводите на в.л., изготвило графологическа Е. със същата задача в настоящето наказателно производство, в подкрепа на същите изводи са показанията на разпитани по делото свидетели - М. П., К. М. и С. К., пред които като свидетел подс. Г. е бил категоричен, че не е подписвал трите документи и никога не е бил в трудово правоотношение с „А” ООД. На експертните изводи на в.л. Д. Н. противоречат само дадените от П. обяснения и показанията на св. Г Д. С основание районният съд не е кредитирал тези гласни доказателства – те са в противоречие с изготвените графологически експертизи, с депозирането на тези обяснения подсъдимият цели да избегне носенето на наказателна отговорност, а св. Г Д – да избегне връщане на голяма сума пари от представляваната от него фирма на ДФЗ, за което се води Г.д. № 373/2009 г. на БОС.

П. тази фактическа обстановка въззивният съд приема за правилни и законосъобразни изводите на РС – Б., че подсъдимият Г. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, като на 17.11.2010 г., в Б., в съдебно заседание по Г. д. № 373/2009 г. по описа на Окръжен съд – Б., в качеството си на свидетел пред надлежен орган на властта – председателя на съдебния състав, устно съзнателно е потвърдил неистина като заявил, че той е подписал декларация за професионален опит от 02.07.2003 г. за „декларатор” и договор за възлагане управлението на дейността № 01/01.05.2003 г. за „изпълнител”. От събраните във въззивната инстанция доказателства се установява извършване на престъпление и с изявленията на П. като свидетел по посоченото по-горе гражданско дело, че е подписал трудов договор № 26 от 01.07.2003 г. за работник, но поради липсата на протест не може да бъде отменена присъдата в оправдателната й част. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е имал качеството на свидетел по посоченото гражданско дело, в проведеното с.з. по това дело на 17.11.2010 г., след като бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, подс. Г. обещал да каже истината, но пред председателя на съдебния състав е посочил факти, не отговарящи на истината, с което е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението – потвърдил неистина, заявявайки че той е подписал документите, като от събраните гласни доказателства и изготвени графологически експертизи се установява, че подс. Г. не е подписвал тези документи. Изясняването на факта относно подписването на тези документи от подс. Г. е бил от съществено значение за решаването на посоченото по-горе гражданско дело. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им – същият е пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал качеството, в което дава показания пред съдебния състав по Г.д. № 373/2009 г., бил е предупреден да казва истината, знаел е, че не е подписвал тези документи /което е и заявил по прекратеното ДП № 1910/2008 г. на 01 РУП – Б./, въпреки това е посочил неверни обстоятелства – че той е подписал документите, което не е отговаряло на истината.

П. решаване на въпроса доколко законосъобразно е определено наказанието на П. с обжалваната присъда въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпълнение за изпитателен срок от 3 години. Въззивната инстанция намира, че РС – Б. правилно е определил наказанието в размер, близък до минимума за това престъпление П. значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, възрастта па П. – на 64 г., като до този момент няма данни да е имал противообществени прояви, следва да се добави и недоброто материално и имотно състояние на П.. Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд е отчел големия размер на сумата, която чрез показанията на Г. е целено да не се върне. Посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства според въззивната инстанция не са основания за приложение на чл. 55, ал. 1 НК, тъй като не могат да се определят като многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което споделя мотивите на районния съд, че наказание лишаване от свобода за срок от 6 м. ще постигне целите по чл. 36 от НК. Наличието на всички предпоставки по чл. 66 НК води да приемане за законосъобразни изводите на районния съд, че не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като с оглед положителната характеристика на личността на П. изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” правилно е било отложено за минимално възможния по закон изпитателен срок.

П. служебната проверка съдът не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Б. за направените по делото разноски за Е. сумата от 202,06 лв.

Поради горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, ал. 1, т. 6 НПК Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1368/14.02.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 1691/2011 г. по описа на РС – Б..

ОСЪЖДА Я. А. Г. с посочена в присъдата самоличност да заплати по сметка на ОС – Б. за направените по делото разноски сумата от 202,06 лв. /двеста и два лева и шест стотинки/.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест от страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: