Решение по дело №290/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260035
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20201800600290
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           гр. София, 01 .03 . 2021 година         

 

 

 

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :                                                                

                           

                                                                               Председател: П. П.

                                                                                       Членове:1. Н. Н.

                                                                                                       2. К. Т.                                                                                 

 

при участието на секретаря Х. Б. и прокурора Т. К., като разгледа докладваното от съдията Петков, в.н.о.х.д. № 290 по описа за 2020 година и за да  се произнесе, взе предвид  следното :

           

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

         Образувано е по постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура - Сливница против  присъда № 171 от 20. 09. 2018 год., постановена по н.о.х.д. № 374 / 2017 год. по описа на Районен съд – С.а.

         С посочената присъда, първи състав на районния съд признал подсъдимият С.Й.Т. с установена по делото самоличност, за виновен в това, че от неустановена дата до 07. 10. 2016 год. в с. Б., общ. Сли.а, област Софийска, в дворното място и на верандата на обитавана от него двуетажна жилищна сграда, е отглеждал пет броя растения от рода на конопа, в нарушение на установените в ЗКВНВП правила - чл. 27, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от същия закон,  с различно нетно тегло и съдържание на активно действащ компонент, или общо коноп с нетно тегло 129, 35 грама, на обща стойност 776, 10 лв., съставляващ високорисково наркотично вещество включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с  тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към Приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНВП, като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 354в, ал. 5, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл.55, ал. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК му наложил наказание „пробация“.

        Със същата присъда, подс. Т. бил признат за виновен и в това, че  от неустановена дата до 07. 10. 2016 год. в с. Б., общ. С.а, област Софийска, в обитавана от него двуетажна жилищна сграда, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с  тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към Приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНВП, с различно нетно тегло и съдържание на активно действащ компонент, или общо коноп с нетно тегло 6,00 грама, на обща стойност 36, 00 лв., като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „глоба“ в размер на 360 лева.

        На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, на подс. Т. било определено общо най-тежко наказание а именно, „пробация“ и „глоба“ в размер на 360 лева.

         С три отделни диспозитива, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, чл. 42а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 42а, ал. 3, т. 6 от НК, на подс. Т. били наложени пробационите мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител при Пробационна служба - гр. София два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа в рамките на една година. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.

  В  протеста и допълнението към него по същество се твърди, че  атакувания  съдебен  акт  следва  да  бъде отменен като постановен при допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в неговото неправилно приложение. Оспорва се и проведения доказателствен анализ. Към въззивния съд  е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК.

  Представителят на С.о.п. поддържа въззивния протест и допълнението към него и пледира, същия да бъде уважен.

  Подсъдимият С.Й.Т. не е депозирал възражение по протеста.

            В съдебно заседание пред настоящата инстанция ,подс. Т. и служебния му защитник - адв. Л.А. оспорват протеста и молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозирания въззивен протест и допълнението към него, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и  материалите по делото, с оглед  разпоредбата  на чл. 314  от  НПК, прие  за  установено следното :

Протестът е частично основателен поради и което, присъдата постановена от първи състав на Сливнишкия районен съд следва да бъде бъде изменена  в санкционните й части, включая, стореното на основание чл. 23, ал. 1 от НК, групиране.

         Това е така, поради следните съображения : При  постановяване на присъдата си, по същество районния съд е приел, че от фактическа страна на базата на констатираната по делото доказателствена съвкупност безсъмнено се установява, че от неустановена дата до 07. 10. 2016 год., в с. Б., общ. С., област С.а, в дворното място и на верандата на обитавана от него двуетажна жилищна сграда, подс. Т. е отглеждал пет броя растения от рода на конопа, в нарушение на установените в ЗКВНВП правила - чл. 27, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от същия закон,  с различно нетно тегло и съдържание на активно действащ компонент, или общо коноп с нетно тегло 129, 35 грама, на обща стойност 776, 10 лв., съставляващ високорисково наркотично вещество включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с  тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към Приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНВП, както и, че  от неустановена дата до 07. 10. 2016 год. в с. Бахалин, общ. Сливница, област Софийска, в обитавана от него двуетажна жилищна сграда, без надлежно разрешително, подсъдимия е и държал високорискови наркотични вещества включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с  тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към Приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНВП, с различно нетно тегло и съдържание на активно действащ компонент, или общо коноп с нетно тегло 6,00 грама, на обща стойност 36, 00 лева.

       Настоящата инстанция приема относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд, защото те почиват на принципно вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключенията по изслушаните по делото, експертни заключения. Следва да се приеме, че решаващият състав на районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е, в достатъчна степен съображения, относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд – С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си. Поради и  обстоятелството, че въззивната инстанция на практика споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни  изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.

    При приетата като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия от закона несъмнен начин, че на инкриминираните дата, време и място, подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна както престъпния състав по основание чл. 354в, ал. 5, вр. ал. 1 от НК , така и този, по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

  Този извод се базира на събраните по делото доказателства,  установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата да почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото доказателства изобличават подс. Т. като извършител на деянията за които и е бил признат за виновен от първоинстанционния съдебен състав. С оглед конкретиката на казуса и данните за личността и здравословното състояние на подсъдимото лице следва да се приеме, че осъществените от него деяния са били правилно квалифицирани и липсва допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1 , т. 1 от НПК.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивния съд обаче констатира, че в присъдата си състава на пъвоинстанционния съд е бил неоправдано снизходителен и неправилно е приел, че по делото се установява наличието на хипотезата на чл. 55 от НК. Приетото от решаващия съдебен състав на Районен съд - Сливница като установяващо и водещо до наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по делото, следва да бъде ценено и прието само и единствено, през призмата на чл. 54 от НК. Отчитайки всички събрани по делото доказателства и данните за личността на подсъдимото лице, въззивния състав намира, че най-съобразени с разпоредбата на чл. 36 от НК се явяват следните наказания, а именно, наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за престъплението по чл. 354в, ал. 5, вр. ал. 1 от НК и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева, за деянието по чл. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Така определените по вид и размер наказания от една страна несъмнено ще подействат предупредително и възпитателно по отношение на дееца, а от друга, извън съмнение се явяват съответни на изискването заложено от законодателя в нормата на чл. 35, ал. 3 от НК.

Всичко изложено по - горе, обуславя  извода  на въззивния състав на Софийския окръжен съд като решаващ делото по същество, че следва да постанови решение с което  измени обжалваната присъда на първи състав на Сливнишкия районен съд  в посочения в мотивите на решението смисъл, потвърждавайки първоинстанционния акт в останалата му част.

Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, С. о. съд, наказателно отделение, първи въззивен състав,

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 171 от 20. 09. 2018 год., постановена по н.о.х.д. № 374 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. в частта, на наложеното на подсъдимия С.Й.Т. с установена по делото самоличност, наказание, за извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 5, вр. ал. 1 от НК като УВЕЛИЧАВА същото от „пробация“ на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ИЗМЕНЯ присъда № 171 от 20. 09. 2018 год., постановена по н.о.х.д. № 374 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. в частта, на наложеното на подсъдимия С.Й.Т. с установена по делото самоличност, наказание, за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК като УВЕЛИЧАВА същото от „глоба“ в размер на 360 лева на „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ИЗМЕНЯ присъда № 171 от 20. 09. 2018 год., постановена по н.о.х.д. № 374 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. в частта, на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.Й.Т. с установена по делото самоличност, общо най-тежко наказание, като УВЕЛИЧАВА същото от „пробация“ и „глоба“ в размер на 360 лева на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия С.Й.Т. с установена по делото самоличност наказание „лишаване от свобода“.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на  обжалване или  протестиране.

 

 

                                                                               

                                                                                        Председател :

 

                                                                                        

 

                                                                                           Членове : 1 .

                                                                              

                                                                                                         

 

                                                                                                            2 .