Р Е Ш Е Н И Е

 

№                     7 април  2016 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …7 март 2016…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Н.К.…………………..………. като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА…………….. гр. дело № 1742 по описа  за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Производството по делото е образувано по искова молба от С.И. *** против Н.Н.К. и К.Н.И. *** за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 12.04.2010г.

          Ищцата твърди, че ответниците били наследници на сестра й Танка И. Михалева, починала на 02.10.2010 г. От общия им наследодател Иван Танев Тарълов, б.ж. на с.Ракитница, общ. Ст. Загора, останали в наследство земеделски земи и къща в с. Ракитница, общ. Ст. Загора. Ищцата твърди, че на 12.04.2010 г. със сестра си сключили договор за доброволна делба на недвижими имоти. По силата на този договор си разделили имоти, като сестра й получила в дял УПИ, находящ се в с.Ракитница, общ.Стара Загора, с площ от 912 кв.м., представляващ УПИ X1V-250 в кв. 47 по ПУП по плана за регулация на с.Ракитница, общ.Стара Загора, при граници и съседи: от северозапад - УПИ XII - 247, от североизток - УПИ XIII - 251, от югоизток - улица с о.к. 88 - 89 и от югозапад XV - 249, в кв.47 по плана на селото, заедно с построените в него - жилищна сграда с разгърната застроена площ ог 120 кв.м. и второстепенна сграда - селскостопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м., а ищцата - нива с площ от 0,720 дка., пета категория, находяща се в м. До село, представляваща имот 000242 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница, при граници и съседи: имот 000243 - нива на наследници на Киро и Митьо Минчеви, имот 000302 нива на наследници на Таньо Иванов Тарълов и имот 000118 - полски път на община Стара Загора; както и нива с площ от 0.507 дка, V категория, находяща се в м.До село, представляваща имот 000302 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница при граници и съседи: имот 000301 - нива на наследници на Кирьо Минчев Кирев, имот 000074 населено място на община Стара Загора, имот 004302 - нива на наследниците на Пеньо Иванов Тарълов, имот 000242 - нива на наследниците на Киро и Митьо Минчеви. Твърди, че се спогодили за уравнение на дела й да получи други имоти - земеделски земи от общия наследодател, и затова не се наложило уравнение на дяловете с пари.

         Ищцата твърди, че след спогодбата сестра й заболяла тежко, а по-късно - починала и така не могли да отидат при нотариус, за да уравнят дяла й с наследствените земи. След като изчакала известно време, поканила наследниците на сестра си - ответниците по делото, на 23.05.2014 г. да й прехвърлят земеделските имоти, но на посочената дата 23.05.2014 г. ответниците не се явили, за което бил съставен констатвен протокол. Ищцата твърди, че ответниците завели  иск за съдебна делба точно за тези наследствени имоти, които трябвало да са нейни по споразумението й със сестра й. Било образувано гр.д. N 2174/2014 г. по описа на СтРС, по което било постановено влязло в сила решение за допускане на делбата. Ищцата счита, че договорът за доброволна делба бил нищожен, защото получената от нея реална част била толкова незначителна, че била нищожна на фона на дела, който сестра й получила, т.е. договорът за делба противоречал на закона - нищожност по чл.26 от ЗЗД, защото няма реално изравняване на дяловете, като била нарушена нормата на чл.69 ал.2 ЗН. Предявява още едно основание за нищожност при условията на евентуалност, а именно нищожност на договора за доброволна делба поради накърняване на добрите нрави. Моли, съдът да постанови решение, с което са прогласи нищожността на договора.

                      Ответниците оспорват изцяло исковата претенция. Считат, че искът е недопустим, защото ищцата била продала двата имота, които била получила в дял с договора за доброволна делба. Бащата на ответниците Неделчо К. Михалев, починал към настоящия момент, бил продал с нотариален акт № 161, том II, peг. № 2681, нот.д. № 295/2011 год. от 12.07.2011 год. на нотариус Стефка Чавдарова, собствената си 1/2 ид.ч. от имота, получен в дял от Танка И. Михалева - дворно място с къща и стопански сгради - на ответницата К.Н.И..  Твърди, че като добросъвестни владелци повече от 5 години, ответниците били придобили по давност съгласно чл.79, ал. 2 ЗС собствеността върху останалата непродадена част от имотите, получени в дял по този договор от майка им Танка И. Михалева, на която били наследници. Едноличното изявление на ищцата по делото в договора за доброволна делба, че ще получи в дял други земеделски земи от общия им наследодател за уравнение на дяловете, било едно пожелание, което не се е осъществило в действителност. Считат, че след като ищцата нямала никакви претенции по отношение нищожността на договора за доброволна делба през изтеклите повече от пет години от подписването му, тя нямала право да иска прогласяване нищожността на договора, още повече, след като е продала своя дял и половината от дела на наследодателката на ответниците също бил продаден. Твърдят, че по гр.д. № 2174/2014 г. на Старозагорския районен съд било сключено споразумение, одобрено от съда, с което имотите били доброволно поделени между тях от една страна и ищцата от друга.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

            Ответниците са наследници на Танка И. Михалева, починала на 02.10.2010 г. Приживе тя, заедно с ищцата, е била наследница на общия им наследодател Иван Танев Тарълов, б.ж. на с.Ракитница, общ. Ст. Загора, починал на 11.05.2006 г. По силата на наследственото правоприемство двете придобили земеделски земи и дворно място с постройките в с. Ракитница, общ. Ст. Загора. На 12.04.2010 г. сключили договор за доброволна делба на част от недвижимите имоти, като ищцата получила нива с площ от 0,720 дка, V категория, находяща се в м. До село, представляваща имот № 000242 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница, при граници и съседи: имот № 000243 - нива на наследници на Киро и Митьо Минчеви, имот № 000302 нива на наследници на Таньо Иванов Тарълов и имот № 000118 - полски път на община Стара Загора; както и нива с площ от 0.507 дка, V категория, находяща се в м. До село, представляваща имот № 000302 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница. при граници и съседи: имот № 000301 - нива на наследници на Кирьо Минчев Кирев, имот № 000074 населено място на община Стара Загора, имот № 004302 - нива на наследниците на Пеньо Иванов Тарълов, имот № 000242 - нива на наследниците на Киро и Митьо Минчеви, а наследодателката на ответниците – дворно място, находящо се в с.Ракитница, общ.Стара Загора, с площ от 912 кв.м, представляващ УПИ XІV-250 в кв. 47 по ПУП по плана за регулация на с.Ракитница, общ.Стара Загора, при граници и съседи: от северозапад - УПИ XII - 247, от североизток - УПИ XIII - 251, от югоизток - улица с о.к. 88 - 89 и от югозапад XV - 249, в кв.47 по плана на селото, заедно с построените в него - жилищна сграда с разгърната застроена площ от 120 кв.м и второстепенна сграда - селскостопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м. От съдържанието на договора е видно, че той съдържа изявление на ищцата С.И.И., че за уравнение на дяловете при предстояща доброволна делба тя ще получи други имоти – земеделски земи.  Уравнение на дяловете в пари страните не са договорили.

                               С нотариална покана от 30.04.2014 г., връчена на наследниците на Танка И. Михалева, ищцата е поискала предаването на имотите, описани в решение № 39418/15.12.1997 г. на ПК Стара Загора.  Освен тези данни, по делото е установено още, че ответниците по делото са предявили иск за делба  на земеделските земи, посочени в това решение, за което е образувано гр.д. № 2174/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд. С решение № 151 от 18.02.2015 г. тези имоти са допуснати до делба с квоти ½ ид.ч. за ищцата е по ¼ ид.ч. за ответниците. Втората фаза на делбата е приключила със споразумение, при което в дял на ищцата са поставени: нива с площ 3.040 дка в землището на с. Ракитница, VІ категория, м. Дюз кория, съставляваща имот № 022009 по плана за земеразделяне; нива с площ 3.00 дка в землището на с. Ракитница, V категория, същата местност, съставляваща имот № 024012; нива с площ 8.067 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. Бостанлийка, съставляваща имот № 025048; нива с площ 5.549 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. Сараджарка, имот № 065006 по плана за земеразделяне; иглолистна гора - дървопроизв. площ от 4.200 дка в землището на с. Ракитница в м. Дрянов връх, имот № 105007 и широколистна гора - дървопроизв. площ от 2.00 дка в землището на с. Ракитница в м. Калето, имот № 106051, а в общ дял на ответниците - нива с площ 3.801 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. Пясъка, имот № 050035 по плана за земеразделяне и нива с площ 20.715 дка в землището на с. Малко Тръново, общ. Чирпан, м. Терените, имот № 037010. От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на дела на ищцата е 18 946,86 лв., а на ответниците – 20 369,75 лв. Пазарната стойност на имотите, които ищцата е получила в дял при доброволната делба, е общо 835,40 лв., а на УПИ с постройките – 7 725 лв.

                    При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

 

                    По възражението за допустимост на иска:

                   Искът не е недопустим. Не е вярно твърдението на ответниците, че след като ищцата се е разпоредила с получените при доброволната делба имоти, няма право да търси прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба. Искът за нищожност не е скрепен нито със срок, нито с осъществуването на някакви допълнителни предпоставки, в т.ч. и непременно ищецът да е собственик на имота към момента на предявяването на иска. Това е така, защото нищожността е абсолютна, изначална и несанируема и не зависи от това дали продаденият имот е в патримониума на продавача или вече не е. Правните последици от прогласяване на нищожността няма да повлияят на валидността на последваща сделка. Ако искът е основателен и договорът за доброволна делба е нищожен, то просто няма да настъпят правните последици, които са му присъщи, респ. последващите приобретатели няма са станат собственици.

                   Искът не е недопустим поради това, че ответниците били придобили имотите по давност съгласно чл.79, ал.2 ЗС и тъй като нямало никакви претенции от страна на С.И. по отношение на нищожността на договора през изтеклите повече от пет години, тя нямало право да иска прогласяване на нищожността. Както бе посочено по-горе, искът за обявяване на нищожност на сделка не е скрепен със срок. Искът е установителен и за него, наред с другите предпоставки за надлежното му упражняване, се изисква само правен интерес, който в случая е налице. Твърдяното придобивно основание е неотносимо.

                  

                   По основателността на иска:

                   Ищцата счита, че договорът за доброволна делба от 12.04.2010 г. е нищожен, тъй като противоречи на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. По правило противоречието със закона съставлява обективно несъответствие на договора или сделката с определена императивна правна норма. Не всяко нарушение на закона обаче води до нищожност на сделката. В нормата на чл.69, ал.2 ЗН, която се претендира да е нарушена, не е посочена последицата от нарушаването й. В този случай, след като не е уредена друга последица от нарушаването на нормата, последицата е право на обезщетение, а не нищожност. Определено може да се твърди, че сделката противоречи на закона, когато нейният резултат противоречи на закона. Не са нищожни сделките, чийто резултат не е забранен, но не са спазени предписания и забрани, установени с императивна правна норма. Затова в случая, като не е договорено уравнение на дяловете в пари, както се предписва от нормата на чл.69, ал.2 ЗН, не е налице нарушение на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, водещо до нишожност на сделката.

                   Всъщност, тълкувайки договора за доброволна делба, може успешно да се приеме, че действителната обща воля на страните е ищцата да получи допълнително имоти – земеделски земи. Няма значение, че другата страна по договора – наследодателката на ответниците, не е изразила словесно съгласието си за това, тъй като тя е подписала договора, с което е приела и се е съгласила с изявлението на съдоговорителката. В тази връзка следва да се има предвид, че договорната свобода е ограничена само и единствено от нормата на чл.9 ЗЗД, което ще рече, че страните по договора за доброволна делба не са длъжни да изравняват напълно и веднага дяловете. При преценката на действителността на сделката следва да се съобразява целта й, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес (Р-24-09.02.2016 г., ІІІ г.о; О-356-2015 г., І г.о.), както е в случая.

                   Предявеното основание за нищожност -  разликата в стойностите на двата дяла, е относимо към третото основание на чл.26, ал.1 ЗЗД – накърняване на добрите нрави. Принципно в съдебната практика се приема, че липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустраните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, както бе посочено по-горе. Също така съдебната практика приема, че не всяка нееквивалентност в насрещните престации, а значителната й липса води до нищожност на сделката. Преценката дали нееквивалентността е значителна се прави във всеки отделен случай и при съобразяване на преследваната от страните цел. В случая тази цел е повече от ясна – едната съделителка да получи дворното място и жилището, а другата – описаните в договора два земеделски имота, както и други. Обстоятелството, че ищцата се е съгласила със споразумението по гр.д. № 1742/2015 г. означава, че получените в неин дял земи и гори напълно удовлетворяват нейния интерес. Този извод се налага и тълкувайки изявлението й в договора за доброволна делба, че при предстояща доброволвна делба ще получи и други имоти – земеделски земи. При начина на редактиране на тоза изявление не би могло да се приеме, че тези други имоти са всички останали земеделски земи.

                   От друга страна, пак във връзка с твърдяната нееквивалентност, следва да се има предвид, че само явното несъответствие на насрещните престации води до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация (Р-24-09.02.2016 г., ІІІ г.о.). Видно е от заключението на вещото лице (основно и допълнително), че отклонението в пазарната цена на дяловете не е съществено.

                   В заключение следва да се посочи, че нищожността е винаги изначална и несанируема и затова отказът на ответниците да прехвърлят на ищцата други имоти във връзка със постигнатото съгласие в договора за доброволна делба не би могло да обоснове нищожност. В случая е налице един валидно сключен договор, който не може впоследствие на стане нищожен. Нищожен е договорът, който към момента на сключването му противоречи на закона, респ. на добрите нрави. Ако към този момент договорът не противоречи на закона, той е валиден. Към момента на сключването му  договорът за доброволна делба не е противоречало на закона, нито на добрите нрави. Последващото неизпълнение на задължението по това правоотношение, както се сочи в исковата молба, че наследниците на съделителката не са пожелали да й отредят ниви, не води до “последваща нищожност” на договора.

 

                   С оглед на тези съображения съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.И. ***, ЕГН ********** против Н.Н.К. ***, ЕГН ********** и К.Н.И. ***. Отец Паисий, № 5, вх.А, ет.2, ап.19, ЕГН **********, иск за обявяване нищожността  на договор за доброволна делба 12.04.2010 г. поради нарушение на закона и накърняване на добрите нрави.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.К. ***, ЕГН ********** и К.Н.И. ***. Отец Паисий, № 5, вх.А, ет.2, ап.19, ЕГН **********, сумата от 800 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: