Определение по дело №241/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение № 218 от 10.05.2024г. по ЧНД № 241/2024 г. по
описа на Окръжен съд – С.

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на лишената от свобода Д.А.В. ЕГН **********,
в която се твърди наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено
е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - С. са коментирани
обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от лишената от
свобода ВЪЛЧАНОВА . С конкретни съображения се предлага да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
В с. з. пред настоящия състав осъденото лице ВЪЛЧАНОВА поддържа
молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване, като
заявява, че е помолила адв. Ф. от АК-Х. която я защитавала в наказателното
производство да изготви молбата от нейно име, че не е упълномощавала адв.
Ф. да я представлява по настоящото производство и желае делото да се гледа.
Представителят на Началника на Затвора – гр. С. счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената Д.А.В. е с българско гражданство, родена в гр. П., с
постоянен адрес в гр. Х. ул. „Б. *, а живее на адрес гр. Х., бул. „В.Л. ** с
основно образование, неработи, осъждана. За първи път търпи наказание в
Затвора – С., като за настоящия престой е постъпила на 17.12.2021 г.
Понастоящем търпи наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода наложено и с присъда №4/19.01.2024г. по НОХД №722/2011г. на
Окръжен съд - Х. за престъпление по чл. 116 ал.1, т.3,т.5 и т.6 вр. чл 115, ал.1
от НК
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
10.05.2024 г. осъдената е изтърпяла фактически три години, десет месеца и 5
дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на две години десет месеца и
двадесет и пет дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че при настоящия си престой в Затвора – С.
1

осъдената проявява пасивност по отношение на професионалните
интервенции за активизиране на личностни ресурси и стимулиране на
мотивацията й за положително представяне. До настоящия момент не е
наказвана , като е допуснала нарушение на реда и дисциплината съответно на
11.05.2023г., когато е нарушила забраната да не предоставя свои вещи на
други лица и на 08.06.2023г. не е върнала своя дреха, като е съобщила, че е
унищожена. Не е награждавана.
В условията на живота на свобода няма трудов стаж, не е имала
постоянна трудова заетост. През настоящия престой в затвора осъдената не
проявява интерес към полагане на системен и доброволен труд и макар че има
осигурена възможност не подава заявление за доброволен труд. За осъдената
трудовата дейност не представлява ценност.
Осъдената Вълчанова е завършила основно образование, получено в
помощно училище и по тази причина не подлежи на включване в
общообразователното обучение на училището при затвора гр. С..
В условията на затвора успешно приключва програмата за адаптация.
Налице са затруднения в когнитивната сфера за включването и в програми,
които да доведат до развитие на възгледи, умения, способности, които да
повишават социалната и компетентност.
Рискът от рецидив според изготвената първоначална оценка на
правонарушител на 02.02.2024г. е 80 точки-среден риск от рецидив. Друга
оценка на риска не е извършвана предвид краткия период от време на
първоначалното оценяване до разглеждането на настоящата молба за условно
предсрочно освобождаване. Администрацията на затвора е посочила, че не се
отчитат съществени промени или напредък от първоначалната оценка на
риска.
При постъпването в затвора е бил изготвен първоначален план за
изпълнение на присъдата, който е със срок 1 година, който включва
изграждане на умения в лишената от свобода Вълчанова за адекватно
разпределение на финансовите средства с които разполага, стабилизиране на
самооценката и повишаване уменията за емоционална саморегулация,
предоставяне на социално приемливи модели за решаване на трудности.
Лишената от свобода Вълчанова според затворническата администрация е
мотивирана да работи по поставените цели, но все още не осъзнава
потребността да бъде активна, инициативна и да се развива.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Д.А.В. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание
„лишаване от свобода“, а именно към настоящия момент осъдената е
2

изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното и наказание, за
престъпление квалифицирано по чл.116, ал.1 т.3, т.5 и т.6 вр. чл.115, ал.1 от
НК. Същата е придобила формално право за условно предсрочно
освобождаване на 0507.2023г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. През изминалия период на
престоя и в затвора гр. С. не се отчита напредък в посока придобиване на
механизми за справяне в житейски трудности и ситуации по адекватен и
социално одобряем начин, обогатяване на комуникативноста и , формиране
на мотивация за труд. Следва да се отчете нежеланието на осъдената да
работи в условията на затвора. Сам по себе си този факт е достатъчен да се
заключи за липса на промяна у нея. Липсата на трудови умения и придобити
квалификации, липсата на доходи, начина и на живот и отношението към
извършеното деяние, очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект
на наказанието към настоящия момент, доколкото не са мобилизирани всички
ресурси и поведението не бележи необходимата промяна.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Непостигнатата на този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на
необходимостта от личностно развитие, навеждат на извод за непостигнати в
пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за
трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на
този етап е постигнат поправителния ефект, визиран в разпоредбата на чл.70,
ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното
по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на
3

нуждите. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на
чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената ВЪЛЧАНОВА от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	218
Дата:	10 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20242200200241
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 април 2024 г.

Определение по дело №241/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите