№ 5
гр. Варна , 22.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20203000600260 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
Жалбоподатели и частни обвинители Ш. Х. А., С. Б. Ю., И. А. И., Ф.Б.
И., Н. Е. Х., Г. Г. М. , Ц.Г. АТАНАСОВ, Р. С. И., Р. Х. Х., Г.Б. М.А, И.
Х. Ю., Е. И. А., Х. А. Х.ОВА, Х. Р. С., Н. Ц. С., Ф. Х. А., Р. А. Р., С.А. Р.,
А. С. К., Ф. А. С., Ю. Т. Ю., К. Р. Я., Ш. А. М., Ш. Ш.А., М. Ш.А., Ф.
Е. И., М. Е. Х., З. С. Ш., редовно призовани, не се явяват.
За всички ч. обвинители се явява повереникът им адв. Н.Д., от АК –
София, редовно упълномощен от преди.
АДВ.Д. – Останалите повереници на ч. обвинители поради служебна
ангажираност не се явяват.
Жалб. подсъдим Д. А. М., уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се адв. Д.С. от АК - Русе, редовно
упълномощен от преди и адв. Инна Л. от АК – София, редовно
упълномощена от преди.
Жалб. подсъдим Р. С. П., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. И.Й. от АК – Шумен,
редовно упълномощен от преди.
Съдът докладва полученото от МОН писмо в резултат на отправено
запитване, като дава възможност на страните да се запознаят с него.
АДВ.Д. – Желая да представя и документ, получен от НКЖИ, който е
1
разяснителен и е по наше запитване. Този документ е разяснение относно
финансовия принцип, на който се формират стипендиантските програми от
директора на НКЖИ и е по наше запитване. Мисля, че с този документ ще се
изясни обективната истина. На практика, той допълва писмото, което току що
докладвахте.
Съдът дава възможност на страните да се запознаят с представения
документ от адв. Д..
АДВ. Л. – Запознах се с отговора на писмо от МОН, както и с
представения от адв. Д. документ. Да се даде ход на делото. Нямам искания за
отводи.
АДВ. С. – Запознах се с отговора на писмо от МОН, както и с
представения от адв. Д. документ. Да се даде ход на делото. Нямам искания
за отводи.
АДВ. Й. – Запознах се с отговора на писмо от МОН, както и с
представения от адв. Д. документ. Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ. Д. – Запознах се с отговора на писмо от МОН. Да се даде ход на
делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Запозната съм с представените документи. Да се даде
ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Д. – Нямам доказателствени искания.
АДВ. Л. – Уважаеми Апелативни съдии, във връзка с получения отговор
от МОН ние считаме, че той не отговаря на въпросите, които са съществени
за изясняване на поставения от нас проблем за безпристрастност и
предубеденост поради зависимост на вещите лица и считаме, че с оглед
отговора, от който е видно, че от МОН разясняват принципните положения по
закон и не дават отговор за конкретните числа, същия въпрос следва да бъде
поставен за отговор на ВТУ „Тодор Каблешков“.
Във връзка с писмото, което е предоставено от НКЖИ считаме, че следва
да бъдат изискани договорите за сътрудничество, които се описват в това
писмо, тъй като съдът следва да се запознае с писмените доказателства, а не
със становището на даден адм. орган относно съдържанието им. Тук се дава
тълкуване на съдържанието на отговорите дали те създават зависимости или
не, към кого са насочени и прочие, което считам, че касае тълкуване на един
правен акт, който не може да е обвързващ нито за съда, нито за страните и
следва да се запознаем с цитираните договори, както и със сумите, които са
плащани по програмите и по другите форми на сътрудничество, както са
описани в писмото.
2
В този смисъл е нашето искане.
ПРОКУРОРЪТ – Аз не се противопоставям на изискване на писмо от
ВТУ „Тодор Каблешков“ доколкото това би могло да доизясни обективната
истина, но считам, че от представените до момента доказателства не може да
се направи извод за каквато и да е предубеденост на вещите лица или каквато
и да е обвързаност със стипендиантските програми, но за да не остане този
въпрос висящ и неизяснен, и да бъде по-нататък пречка за съдебния акт, не се
противопоставям на това искане за изискване на тази информация.
АДВ. Д. – Аз подкрепям искането на защитата, ние се опитахме да
получим такива договори, но ни бе отказано.
АДВ. С. – Подкрепям становището на адв. Л..
АДВ.Й. – Подкрепям становището на адв. Л..
АДВ. Л. – Уважаеми Апелативни съдии, в писмото, което е изпратено
до адв. Д. и адв. Свиленова изрично е посочено, че с писмото са искани данни
за стипендиантите и за заплащането във връзка с разработване на научни
трудове. По повод на научните трудове няма никакъв отговор, а голяма част
от вещите лица, тоест всички, които са във ВТУ „Тодор Каблешков“, са
разработвали научни трудове, ние имаме неофициалната информация, че те
са финансирани от НКЖИ, защото обслужват нейните тези, но за този въпрос
няма отговор, тоест и за научните трудове.
Съставът на въззивната инстанция намира, че следва да се приобщи към
доказателствения материал на делото полученото писмо от МОН, в резултат
на направено запитване от състава на ВАпС във връзка с формиране на
бюджета на висшето учебно заведение и стипендиантските програми, а също
така и представеното в днешното съдебно заседание от повереника на
частните обвинители - писмо направено по тяхно запитване от НКЖИ.
По отношение на направените доказателствени искания от защитата на
подсъдимите в предходното съдебно заседание и в днешното такова, съдът
намира, че същите са неоснователни доколкото наличната по делото
доказателствена съвкупност, позволява в достатъчна степен да се направят
необходимите изводи от фактическа и правна страна с оглед предмета на
настоящото производство, поради което същите следва да се оставят без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал на делото
представените писмени доказателства във връзка с формирания бюджет на
ВТУ „Тодор Каблешков“ и от МОН и НКЖИ, а именно писмо с рег. №0104-
29/16.02.2021 г., получено по имейл и в оригинал, както и получена по имейл
и в оригинал молба от адв. Н.Д., ведно с писмо с рег.№ ЖИ-700/17.02.21 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания от
защитата.
3
СЪДЪТ обявява почивка от 10 минути.
В 09:30 часа продължава разглеждането на делото.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА.
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕЕНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
ОП – Шумен.
С протеста се иска само и единствено увеличаване на наложените на
подсъдимите наказания, като не се прави никакво възражение относно това,
че първоинстанционният съд се е произнесъл с оправдателен диспозитив по
отношение на някой от нарушенията.
На пръв поглед първоинстанционният съд след като е разгледал делото в
едно изключително подробно проведено съдебно следствие е събрал всички
възможни доказателства е прецизирал вината и отговорността на
подсъдимите в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК и е
наложил едни на пръв поглед сериозни наказания, които по принцип рядко
срещаме за непредпазливи престъпления. От друга страна тези наказания би
следвало да се осъразмерят с изключително голямата, огромната бих казала,
обществена опасност на конкретното извършено деяние, многобройните
вредни последици, смърт, телесни повреди, както й множество последици,
изключително огромен брой последици, които са несъставомерни.
С протеста на ОП се иска завишаване на наказанията, не защото те С. по
себе си са ниски, а за това защото те не могат да се осъразмерят от една
страна с тези огромни последици, огромния съставомерен, а включително и
несъставомерен резултат, който следва да бъде вземан винаги предвид когато
се говори за обществена опасност на деянието, а също и защото мотивирайки
наложените наказания съдът е приел едни факти и обстоятелства, които нямат
особено отношение към самата отговорност и не се намират в никакво
съотношение към определяне вида и размера на наказанията. Тук единствено
и само за прецизност, след като заявих, че поддържам протеста на ОП –
Шумен, само и единствено за прецизност искам да изразя едно несъгласие
съвсем в детайлите и то е с изказа в мотивите на протеста, че наложените
наказания на двамата подсъдими са занижени и не съответстват на
обществената опасност на деянието и на дейците. Гледайки обществената
опасност на дейците, разбира се не можем да говорим за несъответствие на
описанието с тяхната обществена опасност защото категорично няма спор за
това, че тяхната обществена опасност е ниска, но гледайки обществената
опасност на самото деяние, считам че наистина наказанията са занижени и
въпреки, че поддържам протеста на ОП, считам, че за прецизност би следвало
да имате предвид и това отношение.
По-скоро аргументите, с които съдът е определил това наказание
почивайки на факти и обстоятелства извлечени от доказателствата по делото
не биха могли да бъдат възприети, а в посока на това наказание би следвало
същото да се увеличи. Така например за да намали наказанието съдът е приел,
4
че железопътният път е бил поддържан, същевременно в мотивите си приема,
че пътят при стрелка №5 е издържал преминаването на два локомотива и пет
вагона, и състоянието е такова, че те биха могли да минат по този път. Тоест в
конкретния случай ние нямаме такива точно доказателства за минимума, а
освен това е установено, съобразно всички доказателства по делото, че
състоянието на железопътния път няма отношение към извършване на
деянието, а причината за аварията и за съставомерния резултат по ал.4 е само
и единствено скоростта, с която подсъдимите са преминали през стрелка № 1
и стрелка № 5.
На второ място, съдът е приел, че авариралата цистерна № 10 не е
следвало да се движи по железните пътища на Европа и влакът не е следвало
да спира в населено място. Тази цистерна обаче много време преди това се е
движила по тези пътища, а спирането на самата цистерна няма никакво
отношение към съставомерността на деянието, защото ако примерно се беше
случило съставомерно деяние при спряла композиция можеше да се
коментира това спиране, но в конкретния случай преди спирането на самата
композиция и преминаването с висока скорост е причината, поради която се е
случило съставомерното деяние.
На следващо място, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
приема превозване на опасен товар. Това считам, че също погрешно се
интерпретира като смекчаващо обстоятелство защо какво превозват
цистерните е било известно и считам, че при някаква такава предвидима
опасност, на база професионален опит е следвало подсъдимите да се
застраховат с още по-стриктно спазване на правилата за движение и на още
по-голямо основание би следвало скоростта да е съобразена с правилата.
По отношение на подс. П. съдът приема, като смекчаващо отговорността
обстоятелство зряла възраст. Наличната зряла възраст не е нито прекалено
млада, нито прекалено стара за да може да се говори за някакви евентуални
дефицити по извършване на професионално задължение, напротив точно
зрялата възраст предполага житейски, професионален опит и също съдът
погрешно интерпретира този факт, като обстоятелство, което да разглежда
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Моля да възприемете, че разгледаните обстоятелства от съда, които са
подробно разгледани в протеста и само маркирани от мен в днешно съдебно
заседание, че те нямат отношение към оценка на обществената опасност на
извършеното. Моля да имате предвид, че самата обществена опасност на
деянието е в пъти по-голяма от алалогичната обществена опасност на
престъпления против транспорта защото имаме една неимоверно огромна
картина на жертви, страдания, телесни повреди, които както казах и в
началото са съставомерни последици от деянието и те не могат да се
разглеждат като основание за наличие на отегчаващо или смекчаващо
обстоятелство, но когато те рисуват една такава бих казала апокалиптична
картина, в пъти по-големи отколкото типични и най-често срещани
5
съставомерни последици, то считам, че съдът следва да се съобрази с това
обстоятелство, както и за несъставомерните последици, за които има
доказателства.
С оглед на тези съображения моля изцяло да вземете предвид изложеното
в протеста, като приемете, че действително обществената опасност на
извършителите не е голяма, но обществената опасност на деянието е
несъизмерима и не е подобна на каквото и да е в последните години деяние от
този вид.
Моля Ви в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, аз моля да оставите жалбите на
подсъдимите без уважение. Считаме, че безспорно се доказа тяхната
отговорност. И на нас ни се искаше с оглед техния работодател да има и
други причини обаче от всички експертизи е ясно, че е имало ограничение,
което не е спазено – това е първопричината. 40 км и почти двойна скорост.
Моля да уважите нашата въззивна жалба и да увеличите размера на
наложеното наказание по отношение на Д. А. М. от 15 на 20 години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим и да бъде лишен да
упражнява професията си от 17 до 22 години, тоест още пет години.
По отношение на Р. С. П. считаме, че в хода на процеса за разлика от
неговата първоначална фаза и по-скоро когато се гледаха мерките за
неотклонение на двамата машинисти се установи, че са налице основания да
се търси неговата наказателна отговорност. В кориците на делото го пише,
той няколко пъти е правил опити за комуникация с първия машинист, нямало
е никакъв отговор и той тогава е бил длъжен да вземе в свой контрол
управлението на въпросната композиция. За това ние искаме неговото
наказание да бъде увеличено от 10 на 20 години лишаване от свобода и
срокът, с който е лишен да упражнява професията локомотивен машинист от
12 на 22 години.
Друго повече няма какво да кажем, благодарим.
АДВ. Л. – Уважаеми Апелативни съдии, ние сме представили, аз
отделно и колегата С., подробни съображения, които поддържаме.
Считаме, че присъдата на Шуменки окръжен съд следва да бъде отменена
и подсъдимите признати за невиновни или да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Няма да излагам пред
Вас детайлни съображения, тай като считам, че сте имали възможност и ще
имате възможност да се запознаете с тях, но какво основно прави впечатление
в тази присъда. Подсъдимите са признати за виновни при следните
особености на това дело, които действително го отличават от всички останали
и тук не може да служи оправдаването с това, че обстановката е била крайно
критична и че това е водело до затруднение при осъществяване на
процесуалните действия, защото това действително е така, но критичната
обстановка не създава възможност да бъдат занижени критериите на НПК и
някой да бъде признат за виновен без обвинението да е доказано по несъмнен
6
начин. Независимо дали е била критична или не обстановката, щом не са
извършени необходимите процесуални следствени действия или те са
извършени при нарушение, или са изцяло компрометирани резултатите от
тях, то осъдителна присъда независимо от изключителната трагедия, която се
е случила, не може да бъде постановена защото подсъдимите не могат да
бъдат изкупителни жертви и защото наказателния процес не е на възмездие, а
за наказване на виновните на базата на доказателства, събрани в предвидения
в закона ред. Какво се установява безспорно по делото:
Местопроизшествието не е запазено и по този въпрос няма спор.
Безспорно е установено, че има намеса на местопроизшествието от лица и
представители на структури, които са били заинтересовани, визирам НКЖИ и
БДЖ, преди който и да било държавен орган, независимо дали комисия от
Министерство на транспорта, БДЖ или прокуратура да посети
местопроизшествието. Безспорно е, че е имало множество молби от
обвиняемите и представители на превозвача за събиране на доказателства от
решаващо значение за правилното изясняване на въпросите по делото, най-
вече със стрелка №5 и състоянието й. Целият том 21 е пълен с тези молби и с
откази на прокуратурата да ги уважи защото видите ли всичко било
направено, а в последствие след една, две години се оказва, че не е направено
всичко.
На следващо място, основният въпрос, който е проблемния за
състоянието на стрелка №5, имало ли е там нередности или не, се изяснява на
базата на един протокол за оглед, който е очевидно компрометиран, поради
което той не може да служи за доказателствена основа за нищо. Този
протокол за оглед страда от непреодолими недостатъци, поради което е
следвало да се изключи. Какво е направил съдът обаче? Протоколът за оглед
е текъл до един момент по правилата на НПК с описване, след това казват не
можем да се разберем какво да се опише, поради което ще снимаме и се
правят снимки. На тези снимки обаче нищо не се разбира и това съдът го
признава, и започва да предявява на свидетели, на вещи лица, на когото се
сети, който е влязъл в залата да види какво вижда на снимките и накрая
прави една аритметика. Този свидетел и това вещо лице виждат на тази
снимка еди-какво си, поради което съдът приема, че на тази снимка се вижда
еди-какво си на принципа на най-многото познали резултата. Не може по този
начин да се правят съществените изводи по делото. След като съдът не
разбира какво се вижда на снимките, той трябва да ги изключи, както и
целият протокол за оглед, а не да замества собственото си вътрешно
убеждение по фактите, собствените си изводи с изводи на някакви други лица
– било свидетели, било вещи лица. Възприятията на съда не могат да се
заместват от възприятията на участниците в процеса. При това положение
всички изводи, които са изградени на базата на този абсолютно опорочен
протокол и снимките към него са изведени в нарушение на процесуалните
правила, а тези изводи всъщност обосновават и осъдителната присъда.
Изцяло на предположение между впрочем почива и изводът на съда, няма
7
нито един факт в подкрепа на този извод, че видите ли релсата, която се
вижда отделена при стрелка № 5, изместването на уредите към механизма на
стрелката било резултат от това, че вагоните тежали върху нея, а след това тя
се била върнала обратно. Това, че се е върнала обратно не е установено по
никакъв начин по делото, това е плод на предположенията на един свидетел,
след което вещите лица без никакви констатации възприемат и преповтарят и
то както се повтаря от едно заключение в друго, накрая започва да изглежда
като истина, стига човек да не проследи назад откъде тръгва това твърдение, а
то тръгва от нищото. Всички изводи относно това, че стрелката е била в
нормално положение, че механизмът е работел, почиват единствено на
предположения и на превратното обсъждане на доказателствата, както и на
кредитирането в нарушение на Процесуалния закон на огледа на тази стрелка
№ 5.
Подсъдимите са признати за виновни и след като съдът изрично е
признал, аз Ви моля, на стр. 546 от мотивите съм си отбелязала, че съдът е
признал, че по делото не са извършени всички необходими следствени
действия за разкриване на обективната истина. Това се признава в присъдата
и там се казва, действително делото се е развивало и са събирани
доказателства при накърняване правата на подсъдимите, това се казва и
въпреки това ги признават за виновни. Случаят е действително уникален
защото аз лично работя тридесет и пет години, но не съм виждала присъда, в
която съдът да каже – не можахме да изясним всичко, делото е в нарушение
на правата на обвиняемите, неоснователно са им отказвани исканията, не
можем да установим точно какво се е случило, но ги признаваме за виновни.
Това извън всичко останало разкрива и явната предубеденост на съда, защото
при тези констатации, да постановиш осъдителна присъда не може да е израз
на нещо друго освен на предубеденост.
В жалбата сме обосновали възражения срещу начина, по който съдът е
подходил към обсъждане на гласните доказателства. Всъщност са игнорирани
всички гласни доказателства, които по някакъв начин компрометират
обвинителната теза и казвам теза, не обвинителните доказателства, защото
такива няма – специално в частите, в които са игнорирани свидетелските
показания и то с мотиви, че примерно свидетелските показания противоречат
на заключението на експерта. Този подход е абсолютно недопустим, в
допълнението към жалбата е обосновано и позоваване и на решенията, и на
теорията.
От друга страна напълно неприемливо е отказано да се обсъждат
показанията на свидетелите, които имат специални знания, защото съдът е
казал – ние не го разпитваме като вещо лице, ние го разпитваме като
свидетел, само че свидетелите не дават заключение тепърва пред съда, с които
да го ангажират и които да помогнат при формиране на вътрешното му
убеждение по въпросите, по които съдът няма специални знания, а
свидетелстват за заключенията си от миналото, а заключенията от миналото
също са факт. Когато те казват, че са огледали и са стигнали до някакъв извод
8
в миналото те заявяват фактите, които са се случили в миналото и съдът не
може да откаже просто да ги обсъжда.
Поддържаме доводите пред Вас за явна предубеденост на вещите лица.
Поддържаме доводите за предоверяването на крайните заключения на вещите
лица К. и Й.а. Няма да преповтарям доводите защото те касаят и специфична
терминология и не бих искала да се объркам и мисля, че в писменото
изложение те са посочени конкретно. Същественото обаче е че изведнъж в
последното заседание, без наличие на нови доказателства, без наличие на
нови факти изведнъж вещите лица променят писменото си заключение и
дават друго заключение при устните разяснения и на базата на него, съдът
извежда осъдителните изводи. Ние твърдим, че този подход е неприемлив
защото С.те нито са били подготвени за това заключение, нито то е
обосновано и отговарящо на изискванията на НПК, тъй като се касае до
съществено различен извод, който правят вещите лица, но възраженията
относно експертизите са подробно изложени.
Цялото дело в крайна сметка обаче не е решено на базата на правото, на
фактите, които са установени, липсва дължимия по НПК анализ и въпреки
внушителния обем на мотивите какво се получава: Съдът всъщност признава,
че състоянието на пътя е много лошо и казва обаче, че не може да се установи
колко лошо и всичко друго, и състоянието на стрелка № 5 и нарушенията във
връзка с това, че цистерната е била с по-тънък метал и това, че е нарушена
забраната да се возят опасни товари, да спират влакове в гари, всичко това
няма значение, разчиства и казва – понеже всичко това няма значение, а пък
не можем да отговорим каква би била безопасната скорост, това е също
уникално за дела с транспортни престъпления, за това казваме безопасна е
разрешената скорост и понеже те са я нарушили отговарят.
Уважаеми Апелативни съдии, за постановяване на присъда на този
принцип – не можем да разберем безопасната скорост, поради което ще
обявим за престъпление нарушаване на разрешената скорост обезсмисля
абсолютно целия наказателен процес, който е проведен по това дело. Защо е
било провеждането на цялото това производство? Защо са разпитвани
свидетели? Защо са назначавани експертизи? Защо изобщо съдът е обсъждал
всичко след като накрая казва, че всичко което съм правил дотук не ме
интересува, понеже аз не мога да установя какво е състоянието на пътя, не
мога да кажа каква е безопасната скорост и за това ги признавам за виновни
защото са карали с неразрешена скорост. Извинявам се, но такъв подход е
допустим само при адм. нарушения за превишаване на скоростта. Такъв
подход за обвинение за престъпление без да е установена безопасната скорост
е абсолютно недопустим защото Вие гледате такива дела, такива дела са
масови и няма дело за транспортно престъпление, в което безопасната
скорост да е без значение и много често дори се установява, че безопасната
скорост е над разрешената и това има съществено значение за
съставомерността на деянието и такива решения има множество на
Върховния съд и на абсолютно всички съдилища в страната, които аз лично
9
съм имала шанс да видя. Безопасната скорост е съществения елемент за
преценка на виновността, а тук казва – няма значение и то защо, защото не
можем да я измерим.
На последно място, поддържайки всички възражения, които сме
направили, искам да кажа за наказанието и за подхода на прокуратурата. Днес
се каза, от представителя на обвинението, че наказанието било занижено
защото се касаело за случай, който е много тежък с оглед последиците и за
този въпрос няма спор. Аз си спомням прекрасно и деня, в който съобщиха за
това и как гледахме всеки ден трагедията на тези хора и като четем делото е
потресающо, но това не е причина само по себе си да се иска тези хора да
бъдат хвърлени на кладата защото така ще има някакъв вид наистина на
възмездие. Тези хора са карали влак, за който по принцип е пътувал по този
път редовно и никога не е спирал на тази гара, това е безспорно установено.
Дни преди това, по същото време те са минавали без спиране, по централния
коловоз и това е било нормалното им очакване. Нормалното им очакване е
било защото то е съобразено и с нормативната база, която безспорно е
установена по делото, че опасните товари не трябва да бъдат спирани.
На следващо място, да тази цистерна е пътувала много години, но е
безспорно, че металът е бил по-мек, по-тънък отколкото е трябвало и че
именно пробивът и е причината за взрива и тук също това е оставено без
обсъждане. Ако тази цистерна не беше с такъв метал, на този въпрос също
няма отговор, ако цистерната беше с нормален метал би ли се стигнало до
пробив, защото ако нямаше пробив, нямаше да ги има всички тези трагични
последици.
На следващо място, и най-вече състоянието на пътя. Не се среща често
такова бранене с всички средства от страна на прокуратурата на този, който
отговаря за състоянието на пътя. Пътят е в безкрайно лошо състояние, но от
първия момент прокуратурата казва – нас това не ни интересува, те да са се
движили с ниска скорост. Доказано е, че в България пътищата са опасни, но
това също няма никакво значение. Къде е генералната превенция между
впрочем във случая? Не говоря за генералната превенция само в аспекта на
наказанието, говоря за грижата на прокуратурата за безопасността на
българските граждани.
Потресающо е това, което има по делото за състоянието на железния път.
Потресающо е, че той не е била проверявана стрелката от 1987 г., откакто е
монтирана. Че са минали всички срокове за средните и за основните ремонти.
Че не са мерени както трябва и натоварванията. Че казват, че не може и при
стрелката да се мери. Въобще всичко е да имаш шанс да оживееш. Но казват
да, машинистите е трябвало да се движат с ниска скорост и казват, да пътят е
много лош, но ние това го компенсираме със скоростта. Не може да няма
значение обаче състоянието на пътя. Аз си позволих миналия път да направя
аналогия с другия публичен случай, този при Своге – там прокуратурата не се
поколеба да каже, че виновни са и тези, които са оставили пътя в лошо
10
състояние въпреки, че шофьорът там също се движи с превишена скорост,
защото ако пътя не беше в това състояние, дори превишената скорост нямаше
да доведе до трагедия. Тук именно поради тази причина според мен и казвам
своето предположение и вещите лица отказаха да кажат коя е безопасната
скорост. И вещите лица отказаха да кажат при добро състояние на пътя щеше
ли да има катастрофа, защото това безспорно би довело до отговорност и на
тези, които са длъжни да поддържат пътя, независимо дали е в наказателно
производство пред Вас или по друг начин. Този въпрос съзнателно не се
обсъжда защото ние браним държавата. Сега се оказва, че по пътя трябва да
караме много бавно или почти да не се движим за да не настъпи катастрофа.
Между впрочем стана ясно тук преди няколко дни, че и по уличите не трябва
да ходим защото може да ни удари ток. Това ли е смисъла на едно
действително разследване и може ли с искане за отежняване на наказанията
на тези хора да се компенсират тези недостатъци меко казано в
железопътната инфраструктура, които поставят под заплаха абсолютно
всекиго, включително и подсъдимите. Когато се казва, че наказанията са
занижени и че те трябвало с всичко да се съобразяват, не следва ли при
определяне на наказанията да се съобрази, че тези хора са принудени години
наред да работят в тези условия, при този път, който за нищо не става и който
във всеки един момент може да се разруши.
Аз Ви моля да уважите жалбата с двете направени в нея искания. Разбира
се алтернативно защита е длъжна да обоснове искане за намаляване на
наказанието на нашия подзащитен защото считаме, че действително
последиците са много тежки, но фактите по никакъв начин относно личността
му и относно именно спецификата на случая, относно приноса на много други
обстоятелства за настъпване на трагедията не предполагат такова наказание.
Предвид изложените подробни съображения в допълнението Ви моля да
уважите жалбата.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от
колегата адв. Л., няма да повтарям, няма да повтарям и изложеното в
допълнителните съображения към въззивната жалба на нашия подзащитен.
Ще си позволя само да изкажа едно твърдение, че настоящото наказателно
производство се характеризира с едни фундаментални дефицити. Тези
дефицити са свързани с основни принципи на провеждане на наказателния
процес, като се започне от начина, по който са събирани доказателствата и се
стигне до определяне на наказанията на подсъдимите. За мен тези дефицити
присъстват и във въззивните протест и жалба на частните обвинители, в
които, както каза колегата, от Вас се иска когато стигнете до извода, че
виновността е установена, при определяне на наказанието същото да бъде
увеличено с аргументи, произтичащи от безспорния тежък резултат на това
произшествие. Аз дълбоко вярвам в това, че при създаването на наказателно
правните норми нашият законодател е влагал някаква логика и не мога да
намеря такава логика в искането на двамата подсъдими, в случай че се
установи, че са виновни наказанието да бъде определено в размери, които са
11
по-големи от предвидените от законодателя в нормата на чл. 342 от НК – това
е умишленото причиняване на транспортно произшествие със същите
последици. Ако обърнете внимание на нормата на чл.342, ал.3, б.“в“ от НК,
по начина, по който са конструирани наказанията от Вас се иска за
непредпазливо деяние със същите последици да наложите по-високо
наказание от такова, предвидено от законодателя за умишлено деяние.
Оставям настрана, че като минимум е следвало да бъде извършен анализ като
какво точно е имал предвид нашият законодател изисквайки при
квалификация особено тежък случай съобразно чл.93 от НК да се изследват
кумулативно две предпоставки – това е особено висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, като очевидно е, че в това производство
няма как да се твърди, че е налице едната кумулативна предпоставка, това е
особено високата обществена опасност на дееца. Няма да се спирам, самата
прокуратура каза, че за този факт не може да се спори и че двамата
подсъдими не са такива личности.
Като говоря за дефицити няма да преповтарям казаното от колегата при
събирането на доказателства в хода на това наказателно производство.
Въпреки положените усилия на съдебната фаза от процеса не можа съдът да
изпълни своето задължение да провери събраните по делото доказателства и
то всъщност защото такива доказателства не са събирани и не можаха да
бъдат събрани. Нито повторния оглед на място от съдебния състав, нито
назначените допълнителни експертизи не можаха да заместят не приобщаване
на веществени доказателства в хода на досъдебното производство. Не могат
да бъдат споделени никакви аргументи на прокуратурата, че не е било
възможно да се отдели процесната част от железния път, това е стрелка № 5,
която не се характеризира с приобщените и съхранявани до момента
четиридесеттонни цистерни. Значи можаха да съхранят множество
четиридесеттонни цистерни, не можаха да съхранят двадесет метра част от
железния път за да може да се изследват елементите от стрелката и да се
прецени дали пък железният път не е причина за дерайлирането. Колегата
каза, че на всички в тази зала е ясно, че сама по себе си една скорост над
разрешената не винаги е причина за настъпване на произшествие.
Очевидно съдът съзнаваше, че има проблеми с вещите лица в това
производство. Защо твърдим, че има проблем с експертите, които са
ползвани. Не го твърдим, защото не ни харесват резултатите от техните
заключения. Принципа за участие като вещи лица, както й лицата по чл.29,
които са непредубедени и незаинтересовани пряко или косвено не е
произволна формулировка, а е гаранция за едно безпристрастно и
справедливо правосъдие. Даже от приобщените днес писмени доказателства,
представени от частното обвинение е видно, че НКЖИ като държавно
предприятие, което експлоатира железните пътища в България въз основа на
договор с държавата има договорни отношения с всички висши учебни
заведения в България, в които се подготвят специалисти или работят
специалисти в областта на железопътната инфраструктура във всичките й
12
аспекти. Тези отношения, които има железопътната компания ни даваха
основания да твърдим, че за съжаление в България, извън активната възраст,
няма да може да се намери вещо лице, което да не преподава в тези висши
учебни заведения или да не осъществява търговска или научна дейност, която
да не е свързана с НКЖИ защото ти се специалист по железопътен транспорт.
Всичко, което правиш в тази страна е свързано с този монополист. Не
напразно България е изключително санкционирана с посоченото от мен в
допълнителните съображения решение на съда на ЕС. Това решение обаче
обсъжда един нормативен акт, който считам, че не би следвало да остава без
Вашия анализ. Това е Директива 2004-44 на Европейската общност, на
Европейския парламент и съвета на Европа от 29.04.2004 г. В глава V на тази
директива може би по най-добрия начин отнесени към конкретния случай е
посочено кога е налице безпристрастност. Именно съзнавайки, че
железопътната инфраструктура е една специфична област, една специфична
материя, която в конкретния случай в Р. България е изключително държавна
собственост и държавните предприятия, каквото е НКЖИ при техните
служители не трябва да имат никакво отношение към разследванията на
железопътни произшествия. В директивата в Глава 25 се стига до там, че
заинтересована може да се счита всяка страна, чиито интереси биха могли да
са в противоречие с функциите на разследващите органи, даже не се изисква
да са или както е в конкретния случай – да има пряко финансиране на вещите
лица от НКЖИ, от собственика на пътя. Само теоретичната възможност,
съобразно директивата, предполага изключването им от участието в процеса
на разследване.
В мотивите не често се среща, ще видите на стр.291 пореден опит в
изложението на съда да се търсят източници извън вещите лица в подкрепа на
изводите на съда. Доколко това е допустимо процесуално оставям Вие да
прецените, но е цитирана научна публикация на проф. Дарина Нитова в
научно списание „Механика и транспорт“, нейна разработка за
неизправностите на железопътните стрелки и тяхното влияние върху
условията на движението на влаковете. Тоест поредно доказателство, че една
неизправност в железопътната стрелка може да доведе до обсъжданото
дерайлиране, без връзка със скоростта на подвижния състав и е направен един
цитат от съда, че при движение на возила от езика към сърцето, тоест срещу
острието на езика, такава неизправност, това е хлабина над допустимата,
може да предизвика удар върху върха на езика, да го счупи или да влезе
между раменната релса, което довежда до дерайлиране каквото имаме в
нашия случай и как съдът изключва, че дерайлирането в нашия случай не се е
получило поради това /това е предпоследния абзац/. Съдът прави извод, че
видно от изложеното, ако дерайлирането беше причинено в неприлепнал език
и според научните статии би следвало да има удар на реборта върху върха на
езика. В настоящия случай се установи, че езикът като елемент на стрелката е
същия и няма удар. Добре, като цитира нещо съда поне да го цитира
коректно. Само десет изречения по-нагоре – дерайлирането може да е
13
вследствие на удар или да влезе между езика и раменната релса, тоест да няма
удар и този език не е приобщен като доказателство в хода на това наказателно
производство, за да направим извод за който и от двата момента описвани в
научната статия и обсъждани от вещите лица.
Считам, че опита в това наказателно производство, чрез фотоснимки да
се установи какво е било действителното положение на местопроизшествието
е на първо място неуспешен, на второ място е недопустим. Тези фотоснимки
бяха обсъждани от две групи свидетели. Едната група свидетели са всички
служители на НКЖИ. Втората група свидетели са свидетели, ангажирани от
защитата. Тези две групи свидетели изначално биха защитавали двете тези –
тезата, че железопътната инфраструктура не е причина за дерайлирането,
която е на прокуратурата и съответно тезата на защитата, че именно
железопътната инфраструктура е причина за дерайлирането, а скоростта няма
връзка с това.
Съдът в мотивите си елиминира всички свидетели ангажирани от
защитата с аргумента, че те няма как в свидетелските показания да излагат
експертни мнения, а същевременно при тези свидетели от състава на
железопътната инфраструктура този проблем не се наблюдава, тоест там няма
извод, че няма как да кредитираме показанията на този свидетел, защото те са
експертни. На л.218 и л.219 съдът е кредитирал, както изрично пише в
показанията на свид. Ю.К., който е контрольор на железния път, като казва,
че този свидетел е видял стрелка №1 и №5 като незасегнати и без всякакъв
анализ остава подчертан от съда факт, че този свидетел, който пряко е
отговорен за изправността на железния път се е намирал в района на
местопроизшествието, цитирам: „промъквайки се“ ясно съзнавайки, че е било
забранен и ограничен достъпа на всякакви външни лица. Съдът е посочил, че
районът е бил отцепен, но той успял да се промъкне и да влезе по заобиколна
уличка и е стигнал до процесните стрелки №1 и №5 и всички съоръжения,
които ни интересуват и които внимателно изследвахме под какви ъгли са
били – дали е била заключена стрелката, топузът дали е бил свален, дали е бил
вдигнат, дали е имало в ключалката ключ или е махнат. Съдът изобщо не е
анализирал това поведение на този свидетел.
Съдът е извършил изключително странен анализ и на показанията на
един от възловите свидетели в това производство и това е стрелочникът,
който се е грижил за подреждането на железния път, само това ще цитирам и
ще спра и това е свидетелят, от чиито действия прокуратурата твърди и съдът
възприема, че стрелка № 5 е била заключена. На стр. 201 съдът приема, че
този свидетел, преди пристигането на процесния влак, по никакъв начин не е
изпълнил задълженията си да подреди железния път и да направи проверка
дали ръчните закопчалки работят чрез обръщане и преди да започне работа не
е пробвал дали се заключват. След нареждането на дежурния ръководител не
е обръщал стрелките. Как тогава след това се прави изводът, че железният път
е бил нареден, че стрелката е била обърната, че била заключена. Няма данни,
а и той не сочи в показанията си да е обръщал стрелката за да види дали
14
всичко е редовно, дали се обръща, както и след това да провери дали работи
заключващото устройство, дали заключва и след това да върне стрелката в
основно положение. Съдът приема, че това не го е направил. Тези дефицити
за мен не могат да бъдат заместени и да бъдат игнорирани поради
ужасяващия резултат от това произшествие. Ужасяващият резултат от това
произшествие не бива да ни пречи да си спомним, че причинно следствения
процес иска неотменност на едно действие след друго. По това дело някой
може ли да отрече, че само дерайлирането и пробиването на цистерната, и
изтичането на газа не са довели до този резултат. До този резултат е довел
последващият взрив на газа. Това е причинно следствения процес и за да има
причинно следствена връзка в този процес трябва да е доказано, че
възпламеняването и взрива е неминуемо, а не е породено от действия на друго
лице, защото ако е породено от друго лице нямаме причинно следствена
връзка.
ВКС ще посоча едно решение само, това е Решение № 321/12.09.2011 г.
по дело № 1673/2011 г. на ВКС, Трето НО, в което е казано, че резултатът от
първия етап не е предпоставка за настъпване на втората част от събитието.
Става дума за последващо прегазване на един пешеходец. То може да е
едноактен и не чак такъв трагичен случай, но е прецизна разработка на тема
„Що е причинно следствена връзка“. В настоящото дело считам и в тази част,
въпреки положените усилия от съда не е установена неизбежността на втората
последица – настъпване на взрива. Там първоинстанционният съд установи
дефицитите в хода на извършеното досъдебно производство. Чрез
назначаване на специализирана експертиза от компетентни специалисти
извън тези на системата на МВР се установи, че прословутата печка, която
беше описана и съобщена където може да се сети човек в средствата за
масова информация не може да бъде източник на възпламеняването на
образувалата се газово въздушна смес и не е, което беше достатъчно за
прокуратурата, която е страна в процеса и за нея може да е достатъчно, да
каже в крайна сметка не е печката, но е нещо друго. Това нещо друго при
изготвяне на мотивите от съда трябва да е нещо, което не се дължи на
човешко поведение, защото ако се дължи на човешко поведение, виновно или
невиновно настъпилото възпламеняване не е в изискуемата причинно
следственост. Тук първоинстанционният съд не е извършил какъвто и да е
било анализ.
В заключение това са моите допълнителни съображения, убеден съм че
внимателно ще обсъдите изложеното и ще се произнесете със справедлив
съдебен акт.
АДВ. Й. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от
колегите относно това, което касае виновността на двамата подсъдими,
установеното от съда в хода на първоинстанционно производство и
допуснатите многобройни нарушения както на процесуалните правила, така и
на материалния закон с присъдата.
15
Съвсем накратко ще се спра на съображенията, които вече съм изложил в
допълнението към въззивната жалба и които касаят само моя подзащитен.
Първоначално доверителят ми на ДП е с повдигнато обвинение за това,
че в качеството си на второ лице машинист не е предприел действия при
наличието на възникнала извънредна ситуация, не е предприел действия да се
намеси в управлението и да спре влака. Това е първоначално възприетото
обвинение, то се поддържа и от прокуратурата в хода на съдебния процес и
по това обвинение доверителят ми е признат за невиновен от съда вече с
присъдата. Причината за това е, че безспорно се установиха няколко факта:
Първо, че намирайки се на мястото на второто лице машинист, доверителят
ми е нямал възможност да възприема показанията на уредите на локомотива,
нямал възможност да знае каква е конкретната скорост, с която локомотива и
влаковата композиция се движи в момента, това е установено от съда, няма
уреди и инструменти, които да му позволят да повлияе върху скоростта на
локомотива, тоест възможност да спре локомотива той няма.
На второ място се установи по безспорен начин, че няма възникнала
инцидентна ситуация, която да е от такъв характер, че да би могла да бъде
възприета от моя доверител. Извънредна ситуация няма за това защото няма
момент, в който първия машинист да е показал невъзможност да управлява
влака и един аргумент в тази насока, въпреки че тук има оправдателен
диспозитив все пак следва да се вземе предвид, че в хода на ДП са извършени
съдебно психиатрични и психологични експертизи и на двамата подсъдими и
вещите лица са категорични, че към момента на възникване на
произшествието машинистът първо лице е могъл да разбира свойството и
значението, и да ръководи постъпките си. Тоест със средствата на
експертизата тук е доказано, че такава инцидентна ситуация не е възникнала,
тъй като той е могъл да ръководи постъпките си. Тоест необходимост от
намеса от страна на моя доверител, който нито знае каква е скоростта, нито
има уреди, с които да повлияе върху нея няма. Именно за това вече в
присъдата, виждайки пълната абсурдност на тази обвинителна теза, съдът е
приел, че моят доверител е извършил друго нарушение, не е обявил и не е
изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на предупредителния
светофар веднъж, и втори път не е обявил и не изпълнил указанията на
входния светофар, тоест двукратно е проявил пасивност и това е довело до
възникването на ПТП. В случая и двамата машинисти са осъдени за едно и
също нарушение. По делото обаче е ясно, че техните задължения и
възможности при управлението на влака са различни и за това няма как те да
бъдат осъдени за едно и също нарушение. Това нарушение, което съдът е
възприел вече с присъдата всъщност включва две възможности – не е обявил
и не е изпълнил. Тоест за да е налице това нарушение е необходимо те
кумулативно да бъдат дадени или най-малкото да се установи коя част от това
нарушение е била изпълнена и не изпълнена. Не е обявил – съдът вади извода
за това защото от действията на първия машинист, предвид неговия опит в
управлението на влака, може да се направи извода, че вторият машинист не
16
бил обявил съответните положения и съответната сигнализация. Това е
абсолютно несериозно, това е предположение и една присъда не може да
почива върху него.
В мотивите си съдът казва, че това че доверителят ми не е обявил се
виждало от заключенията на вещите лица по експертизите, които пък е една
такава сложна логическа конструкция, която аз не мога да проследя – как така
се разбира от заключенията на вещите лица, че моят доверител не бил обявил
сигналите. Нито имаме запис от кабината, който да показва кой какво е
обявил и кой какво е направил, нито имаме свидетелски показания на
свидетел, който да е присъствал в този момент в кабината. Единственото
което имаме това са неопроверганите от останалите доказателства твърдения
на моя доверител, че си е изпълнявал задълженията като машинист второ
лице и е обявил тези сигнали. Възприемайки обратното че не е обявил съдът
следваше да докаже защо това е така. Нищо подобно няма в присъдата и в
мотивите. Така стигаме и до втората част от това нарушение, а именно не е
изпълнил незабавно, точно и безусловно.
Доверителят ми няма възможност да изпълни каквото й да било свързано
с управлението на влака, тъй като той няма тази функция в качеството си на
второ лице машинист, неговите задължения са съвсем други и те са възприети
от съда в мотивите към присъдата. Не е изпълнил указанията означава, пак да
се върнем към първото обвинение, което означава да се намеси в
управлението на влака, възможност която той няма освен при инцидентна
ситуация, каквато очевидно не е налице. Тоест и това нарушение, което съдът
вижда в неговите действия и въз основа на което в крайна сметка го е осъдил
очевидно не е допуснато. Тук стигаме до съществения въпрос – след като не
му е било предявено такова обвинение нито в хода на досъдебното
производство, нито чрез способите на изменение на обвинението в хода на
наказателното производство пред първата инстанция, като как така
доверителят ми е осъден по това обвинение. Действително съдът може да
приложи закон за същото еднакво престъпление, но първо не може да
възприема различни факти от тези, които са очертани в обв. акт, не може да
ги възприема осъждайки доверителят ми и на второ място е следвало, след
като е възприет този подход, на доверителят ми да ес даде възможност да се
запознае и да се защити срещу тези факти. Неправейки това съдът е нарушил
по един груб и много съществен начин правото му на защита, което е
опорочило съдебния акт в крайна сметка.
Изложил съм подробно това, което искам да заявя в допълнението към
въззивната жалба, смятам, че присъдата е постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила свързани с недопускане,
събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените
средства, поради което Ви моля да я отмените изцяло и признаете
подзащитния ми за невинен и го оправдаете по повдигнатото обвинение.
Само пропуснах да кажа две думи по отношение на протеста и на
17
въззивната жалба на частните обвинители, считам същите за неоснователни.
Все пак има някакъв разум в наказателния процес и анализирайки всичко,
което се е случило като действия на моя доверител, като факт, че в момента, в
който всичко е горяло наоколо той е тръгнал сам да обезопасява горящия
влак и да предотврати по този начин настъпването на още по-тежки
последици в никакъв случай не би могло да се възприема като нещо различно
от много ниска степен на обществена опасност на дееца. Няма да споменавам
чистото му съдебно минало и прекрасните му характеристични данни. Вижда
се, че в самата ситуация, в която всичко гори той е проявил героизъм за да
избегне още по-големи жертви и разрушения и при това положение да се иска
увеличение на и без това много тежкото наказание, което съдът му е наложил,
смятам за изцяло неоснователно.
Моля за Вашето решение в посочения смисъл.
ПОДС. Д.М. – Няма какво да допълня. Поддържам казаното от моя
защитник.
ПОДС. Р.П. – Уважаеми Апелативни съдии, благодаря за дадената ми
възможност да изкажа своето мнение. В деня на произшествието тези
събития, които ги изложиха адвокатите бяха абсолютен факт. Освен това,
което можа да се случи, излизайки след взрива, той още не беше станал
взрива, след като влязохме в гарата видях, че влакът е скъсан, тръгнах към
опашката и бях на разстояние около десет метра от железопътния прелез
когато стана взрива. Тогава тръгнах обратно да се връщам, срещнах една
жена, която беше по бельо, заведох е в гарата, тя само плачеше и казваше:
„Много ми е студено, много ми е студено.“ Успях и я заведох при
ръководител движение, оставих я в наличност и се върнах обратно. Вземах си
якето, облякох се и тръгнах към опашката на влака за да обезопася
състоянието на влака защото имаше вероятност да тръгне обратно влакът
назад към междугарието. При пристигането ми на опашката обезопасих два,
три вагона, но пушекът и дима беше невероятен, успях само да обезопася два,
три вагона с ръчни спирачки и оттам насетне го подпрях с камъни, колкото
можах. По отношение на движението на влака, през цялото време влакът се
движеше в много добро състояние, обявих сигналите – входния даден за
отклонения със спиране. В кабината на локомотива не е така тихо както тук в
момента в залата и заради това съм написал в обяснението си, че не се чува,
че не мога да си спомня дали ми отвърна колегата. В повечето случаи той
говори много тихо и не може да се чуе, за това обявих сигналите както беше
редно. Входният сигнал се виждаше на повече от седемстотин, осемстотин
метра. Това е.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни.
Първоначалните процесуално следствени действия са извършвани в една
много особена ситуация, в която е имало опасност от все още непредвидими
последици, но въпреки това считам, че имайки предвид и проведеното
18
съдебно следствие не можем да говорим, че крайният съдебен акт е
постановен при дефицит на извършени процесуално следствени действия.
Въпросът за състоянието на стрелка № 5 е решен с допълнителен оглед,
изводите от който са детайлно коментирани в мотивите на съда. Усилията,
които са положени по време на съдебното следствие изключват абсолютно
хипотезата за неизправност на тази стрелка и за наличие на отвореност преди
да премине композицията през нея.
Що се отнася до безопасната скорост, да в действителност има ситуации,
в които не разрешената скорост не е в причинно следствена връзка, но от една
страна тук имаме експертно мнение на вещи лица, които сочат, че само и
единствено двойно по-високата от разрешената скорост се намира в причинно
следствена връзка със съставомерния резултат. За безопасна скорост ние
бихме могли да говорим, да се спори и да се мисли в случай когато в рамките
на разрешената защото пак дори и да е разрешена пак управляващият може
да си избира, но вече дали избраната в рамките на разрешената е безопасна
скорост, на атмосферни условия и т.н., но когато има изрично обявена
скорост, която е разрешена, и нарушението е в пъти, в конкретния случай два
пъти по-висока и на всичко отгоре С.те вещи лица казват, че няма каквато и
да е друга различна причина, а то се сочи че скоростта, считам, че не би
могло да се говори за избор на безопасна скорост. Обратното би означавало
изобщо да няма сигнализации, да няма обявяване на разрешени скорости и на
ограничение на скоростта. Разрешената скорост това е минимума, който е
било редно да съобразява железопътния състав, а вече безопасна скорост е в
рамките на разрешената с оглед на всички факти и обстоятелства.
Що се отнася до въпроса за предубеденост на вещите лица, считам, че в
днешното съдебно заседание се събраха писмени доказателства, които
изключват каквато и да е пряка и непосредствена заинтересованост и
предубеденост от изхода на делото, обратното би довело да се доведем до
ситуация на абсурдност и всяко едно вещо лице, което освен вещи лице има и
своите ангажименти и професия да бъде във всяка една ситуация предубедено
и да лишим процеса от експерти.
Право на реплика на АДВ. Л. по нейно искане – Аз съм изненадана
малко от репликата на прокурора защото винаги съм смятала, че в
наказателното производство е безспорно, че има разлика между разрешената
скорост, която е нормативен въпрос, той е предварително установен.
Безопасната скорост, която е фактически въпрос и съобразената скорост,
която също е фактически въпрос. Ние твърдим, че в случая не е изследвана
безопасната скорост, тоест не е установена причинната връзка между това
превишение на скоростта и настъпилия резултат защото вещите лица казват,
че не могат да определят безопасна скорост поради ред причини и за това се
позовават само на разрешената. Този формален подход обаче е напълно
недопустим в едно наказателно производство и всъщност това води до
извода, че причинната връзка не е установена защото се касае до формално
заявяване от вещите лица на едно твърдение, за което няма изложени никакви
19
обстоятелства и няма обосновка. За това аз пак искам да поставя въпроса:
Вещите лица казват, че не могат да установят безопасна скорост, казват че не
може да се прецени динамичното натоварване на подвижния състав. Казват,
че не могат да преценят какво е значението на изключително лошото
състояние на пътя, но понеже са се движили с неразрешена скорост значи
това е причината. Защо са назначавани тези експертизи, защото изводът
движили са се със скорост над разрешената не е експертен, знаем колко е
разрешената скорост, има запис с колко се е движил локомотива. Да се
твърди, че безопасната скорост трябва да бъде в рамките на разрешената е пък
напълно фриволно твърдение. Такава зависимост няма.
На следващо място ще си позволя да цитирам, нещо което е посочено и в
допълнението към жалбата защото и подхода на първоинстанционния съд, а и
на прокурора днес с позоваването на заключенията на експертите, които ние
твърдим, че са заинтересовани от това НКЖИ и БДЖ да нямат нищо общо
към инцидента и да не носят и материална отговорност в гражданските дела,
за да не възникне за тях задължение за тези две структури да поправят този
железен път, за който се получават и много евросредства, което е очевидно и
без резултат, та искам да цитирам академик С.П., който във връзка с
експертите казва, че никакви чужди оценки, включително и на експерти не
могат да заместят вътрешното убеждение на съдията и ако експертизата сама
по себе си може да се случи като основание за вземане на решение тогава
съдията е излишен. Ако на практика мнението на експерта често натежава на
везните на правосъдието до степен да предизвика едно или друго съдебно
решение, това се дължи на лошия навик поради немарливост да не се вниква
по-дълбоко в следствието, а да се възприема сляпо заключението на вещите
лица. Ние твърдим в случая, че се прави опит сляпо да се възприеме едно
абсолютно безмотивно твърдение на вещите лица, за това че причина
единствена е неразрешената скорост защото това заключение не почива и на
никакви специални знания.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М. – Моля да уважите жалбата.
ПОДС. П. – Уважаеми съдии, моля да бъда оправдан. Това е, за което Ви
моля.
Съдът обяви, че се оттегля на съвещание, като обяви, че ще се
произнесе в 14:00 часа.
АДВ. Л. – Няма да имам възможност да се явя в 14:00 часа, но колегата
ми адв. С. ще бъде в залата.
СЪДЪТ, в 14.00ч, след проведеното тайно съвещание обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните
ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:05
часа.
20
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21