Р Е
Ш Е Н
И Е № 86
Гр. В.
08.12.2017
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на първи ноември
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
Д. М.
Членове: С. С.
Г. Й.
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от Съдията
М.
Въззивно гражданско дело № 316 по
описа за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Ч. Р. Б.“ АД гр.С. и въззивната жалба на „Е.
А. Д. Ю. Л. /КЛ. Б. К. гр.С. против Решение №28 от 23.06.2017г., постановено по
гр.дело №197/2016г. по описа на Кулския районен съд в осъдителната част на
решението.
Във въззивната жалба на „Ч. Р. Б.“ АД гр.С. се поддържа, че исковата
претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД е следвало да бъде изцяло отхвърлена
с оглед основанието, на което е предявена. За това оплакване са развити
подробни доводи за естеството на отговорността по чл.50 от ЗЗД, като се
поддържа, че същата е обективна и се
основава на обстоятелството, че собственикът носи риск за вредите, които са
причинени от вещите му. Поддържа се, че ищците са поддържали, че са били налице
действия и бездействия от страна на ответника по поддържането на съоръжението и
неговото обезопасяване, които аргументи са възприети и от районния съд. В
жалбата са развити и оплаквания за недоказаност на твърденията в исковата молба
относно механизъма на възникване на пожара. Поддържа се, че назначената по
делото съдебно-електротехническа и пожаро-техническа експертиза също не дава
категоричен отговор за причината за възникване на пожара, поради което и искът
е недоказан. Развити са и оплаквания, че ищците не са се обърнали
непосредствено след пожара за констатиране на място на настъпилите вреди, което
е включено като условие в общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ РБ. Поискано е в обжалваната част
решението да бъде отменено и в тази част се отхвърли предявения иск.
Жалбоподателят претендира за разноски пред тази инстанция.
Във въззивната жалба на „Е. А. Д. Ю. Л.“ /КЛОН Б. К. са развити
идентични оплаквания, като се поддържа, че съдът не е определил правилна правна
квалификация на спора по чл.50 от ЗЗД, а на базата на твърдените в исковата
молба обстоятелства е следвало да приеме, че е предявена претенция в резултат
на непозволено увреждане на основание чл.49 от ЗЗД. Жалбоподателят е бил
конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца в процеса и в
подадения отговор по жалбата на ЧЕЗ заявява, че поддържа направените в жалбата
оплаквания. Във въззивната си жалба се поддържа също така, че по делото не е
установена собствеността върху вещта, а именно уличен електропровод. Поддържа
се, че тази собственост е установена единствено на базата на свидетелски
показания, които не са допустими в случая, тъй като законът изисква писмен акт.
Поискано е да се отмени решението в обжалваната му част.
Ответниците по жалби са подали писмен отговор на въззивната жалба на „Е.
А. Д. Ю. Л.“ /КЛОН Б. К., като са оспорили изцяло същата като неоснователна. В
отговора е посочено, че собствеността на уличния електропровод е била призната от ответната страна в процеса на делото ,
като се посочва, че разпитаните свидетели, посочени от ЧЕЗ са дали показания за
поддръжката на електропровода и по
отношение на неговата изправност, за която те
полагат грижи като служители на ЧЕЗ.
Развити са доводи и относно оплакванията , че по делото липсват доказателства
за вида и количеството на унищожените от пожара вещи. Посочва се, че за това
обстоятелство са събрани доказателства, които не са оспорени от жалбоподателя.
Поискано е да се потвърди решението в обжалваната част, като се присъдят
направените за тази инстанция разноски.
Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд след като се
запозна с оплакванията във въззивните жалби, становищата на ответниците по жалби и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежна
страна, поради което същата е допустима.
По съществото Окръжният съд приема жалбите за неоснователни.
По жалбата на „Ч. Р. Б.“ АД:
Неоснователно е оплакването относно определената от районния съд правна
квалификация на предявения иск по чл.50 от ЗЗД. Жалбоподателят развива доводи,
че отговорността по този текст е обективна и безвиновна
и се носи когато вредата е резултат от свойства на самата вещ, а
не в резултат на действия или бездействия или
неправилната й експлоатация. Поддържал е, че съдът не се аргументирал от какви
точно вътрешноприсъщи свойства на вещта е приел, че е станало причина за възникване на пожара. Тези
оплаквания съдът намира също за неоснователни. В обжалваното решение Кулският
районен съд е изложил подробни мотиви след като е обсъдил в цялост всички събрани по делото
доказателства и обосновано и законосъобразно
е приел, че искът следва да бъде квалифициран с правно основание чл.50 от ЗЗД.
В мотивите си е изложил съображения в кои случаи отговорността следва да бъде
квалифицирана по чл.49 от ЗЗД и по в кои по чл.50 от ЗЗД, като се е позовал и на изложеното в т.3 на Постановление №4 от 30.10.1985г. на Пленума
на ВС. Приел е, че в случай не се касае за наличие на непреодолима сила, ищците
не твърдят виновно поведение на длъжности лица от състава на ЧЕЗ, поради което
е квалифицирал иска по чл.50 от ЗЗД, тъй като се касае за вещи, предадени от
производителя им като обезопасени, но и спрямо които не съществува техническа
възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. Тези изводи са
правилни и съобразени със събраните по делото доказателства, като в случая се
касае за електропровод с високо напрежение, която вещ е рискова въпреки
упражнявания надзор върху нея с оглед естеството на своето предназначение.
Неоснователно е и оплакването, че по делото не е установено по
категоричен начин механизма на възникване на пожара. При разглеждане на делото
пред КРС са изслушани няколко експертизи, едната от които е комплексна
съдебно-електротехническа и пожаро-техническа експертиза, която е дала
заключение на базата на установените факти и обстоятелства и която не е била
оспорена от страните при приемането й приема, че най-вероятната причина за
възникване на пожара е възникване на неработно състояние на въздушната мрежа,
късо съединение с последващи искри и разпалване на гнездото. На тази база съдът
правилно е приел, че вредите са възникнали в резултат на пожар, възникнал от
електропровода на ответното дружество, като късото съединение е създало искра,
която е подпалила щъркелово гнездо, находящо се над стълба за високо
напрежение, който се е намирал в непосредствена близост до имота на ищците.
Съдът е обсъдил и направеното възражение на ответника, възпроизведено и
във въззивната жалба за задължението на претърпялата вреди страна, която
съгласно чл.51, ал.1 от Общите условия е
длъжна в срок до
три дни от настъпване на вредата писмено да уведоми другата страна. В решението си съдът е приел, че в
ал.4 на този текст е предвидено правото на потребителя
да търси правата си по съдебен ред и
техните права не са преклудирани поради неспазване на изискванията на ал.1 от
този текст.
По изложените съображения Окръжният съд приема жалбата за
неоснователна.
По жалбата на „Е. А. Д. Ю. Л. /КЛОН Б.“ К.:
Основното оплакване в жалбата
е относно определената от съда правна квалификация по чл.50 от ЗЗД. В жалбата си третото лице
помагач на страната на ищеца е изложило идентични доводи с жалбата на ЧЕЗ,
като
посочва, че наличието на аварийно състояние на процесния електропровод не е нормалното й състояние,
поради което е следвало да се изследва наличие на виновно поведение на
длъжности лица от ответното дружество. Тези доводи са
несъстоятелни, тъй като по делото не са събрани доказателства, че липсва регулярна поддръжка на вещта от
страна на длъжности лица в ответното дружество, което да е станало причина
за възникване на пожара. В случая се касае за вещи, които
крият потенциална опасност от причиняване на вреди от тяхната експлоатация, без
обективно да има възможност настъпването им да бъде предотвратено както е
посочено в Решение №77 от 19.07.2013г. по гр.дело №968/2012 г.к., 3г.о. на ВКС.
Неоснователно е оплакването във връзка с приетото от съда за установено
наличието на посочените от ищците пострадали движими вещи в обхванатите от пожара сгради.
Относно това обстоятелство са изслушани свидетелски показания, на които
съдът е позовал изводите си и правилно
и обосновано е приел, че вещите, които са посочени от ищците са погинали
вследствие на пожара.
Съдът изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви в
обжалваното решение, които са направени на базата насъбраните по делото
доказателства и закона.
Решението в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено на това основание,
като жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците по жалба направените за тази
инстанция от тях разноски
в размер на 1 400лв.
адвокатски хонорар.
Съдът не възприема направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като
същото отговаря на минмално определения размер по
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №28 от 23.06.2017г., постановено по гр.дело №197/2016г. по
описа на Кулския районен съд в частта, с която „Ч. Р. Б. АД гр.С. е осъдена да
заплати на Н.Й.Н., П.Н.С. и Й.Н.С.,*** общо сумата в размер на
14 618.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на пожар, възникнал на 12.01.2016г. в недвижим имот с адрес гр.К., ул..,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането
12.01.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, гр.София
и „Е. А. Д. Ю. Л.“ /КЛОН Б. К. да заплатят на Н.Й.Н., П.Н.С. и Й.Н.С.
направените за тази инстанция разноски по делото в размер на 1 400.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на основанията на
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.