РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 31.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5783 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
от В. Л. Р. срещу В.В.М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 50 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от публикации и изказвания на ответника по адрес
на ответника, направени в периода 31.07.2014 г. - 18.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв., частичен
иск от обща претенция 150 000 евро, (равняващи се на 293 374,50 лв.)
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор
за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания
„Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от
16.08.2016 г.
В исковата молба В. Л. Р. сочи
редица изказвания по негов адрес в цитираните публикации в различни български
медии, съдържащи обидни думи и клеветнически твърдения, отправени по негов
адрес от В.В.М., както следва:
1. В статия,
публикувана на 31.07.2014 г. на електронния информационен сайт
https://www.********com, със заглавие „М. за Р.: Натрупал
милиони с чук и длето? Басни !“, относно следните изказвания на ответника:
а) „Винаги съм се забавлявал с безметежната
кариера на един иначе обикновен нашенски тарикат. Биография и възход, описани
сякаш от И. и П., които могат да бъдат предмет на
научните изследвания от филолози, психиатри, хумористи, криминалисти,
семинаристи и обикновени работници в градската „Чистота”. Бедата настава
тогава, когато някой посмее да придърпа завесите и покаже неприятните истини
около самоизмислената персона. Тогава зле скалъпената клевета, некадърно
скованите лъжи и фантазии могат да достигнат чрез медийна изява до хора,
незапознати с кулинарния примитив и истинската
стойност на обекта.“
Ищецът счита,
че чрез обидните изрази е представен като един безцеремонен и нахален човек,
който с нищо не е заслужил славата си. Всички посочени думи са накърнили
личната чест и достойнство на ищеца, тъй като са го представили като една
невъзпитана, несъобразителна и престъпна личност, като една „самоизмислена
персона“, която „скалъпва клевети, сковава лъжи и фантазии“, като един
„нашенски тарикат“. Особено обидно според ищеца е сравнението му „обект с
кулинарен примитив“, символ на простодушието на една личност и неговата
несъобразителност.
б) „Ароматът на
телесното и душевно нечистоплътие ви удрят, едва когато завистта и спотаената
истина кацнат на характерния нос, носещ следите на миналото. В такъв момент
алкохолните пари могат да бъдат парфюм. Точно тази здрава, гарнирана с
фантазии, лъжи и интриги завист, е станала повод да бъде очернен моят баща,
скулпторът В. М., а покрай него и моята скромна личност.”
Поддържа, че с изказването си ищецът
е бил представен като нечистоплътен и дребнав индивид
в) „Разбира се, с
радост бих отговорил пред журналисти на всяка една глупост от появилите се
ракиени фантазии. Не само това, с удоволствие бих разказал за липсващите петна
в житието на „културтрегера”. За това са нужни смели журналисти с отворени очи,
уши и запушен нос.” Ищецът счита,
че изнесените публично изявления по адрес на ищеца са създали представа у
неограничената аудитория за един патологично зависим от алкохола индивид, който
взема всяко едно от своите решения именно с оглед споменатата зависимост и
който няма контрол над своите действия, тъй като винаги е подвластен на
„ракиените фантазии“, а за разказ на житието му са „нужни смели журналисти с
отворени очи, уши и запушен нос.“
г) „Всички в
Академията помнят как по желанието на тогавашния председател на Държавния съвет
на НРБ - Г. Д., същото това нещо бе назначено за хоноруван асистент на проф.Б..
Само няколко месеца по-късно професорът го изгони. Твърденията му, че 10 години
е преподавал там, са лъжа.“
С
използвания израз „това нещо“, според ищеца, ответникът е засегнал личната чест
и достойнството му, принизявайки последния на „нещо”, което няма човешки
качества, на един неодушевен предмет. Изнесените от ответника твърдения, че В.Р.
лъже, че е преподавал в Академията, са клеветнически и са опетнили името му
пред неограничената аудитория, като му е създаден образ на лъжец, измамник и
една безскрупулна личност без задръжки. Сочи, че според удостоверение № 0100/28.01.2019
г., издадено от ректората на Националната художествена академия, е бил
преподавател там, както и периодът, по време на който е бил назначен на тази
длъжност.
д) „Глупостта на
един червясал от мечти за келепир мозък ражда тор, азотна тор... В същото това
негово кратко интервю, думата „пари” е спомената 12 пъти, показателно е.
Натрупал милиони с „чук и длето”. За кого са тези басни? Някой виждал ли го е с
чук и длето?“.
Счита,
че от изнесеното в публичното пространство ищецът е обиден, уронвайки престижа
и доброто му име, тъй като е представен като човек, който е некомпетентен,
крайно негоден за работа, на който единствените му желания се свеждат до
изкарването на пари, без каквито и да било усилия или честен труд, който е
крайно мързелив и непочтен индивид, изкарващ прехраната си по нечестен и
недостоен начин.
е)
„В
декларациите му пред Сметната палата доходите от продажба на скулптура къде са?
Има приходи от даване на заеми - дава заем, връща се с огромна, нечувана лихва.
На кого? 2011 година декларира спестени 100 000 евро, спечелил 15 000 лева, а
днес изгорял с два милиона и половина. Откъде са тези „пари”, тези дворци? От
целувките с К.? Мулти дарения от И.П.от село Богров?“
Ищецът
счита, че с тези думи ответникът е подложил под съмнение произхода на доходите
на В.Р. като с думите „От целувките с К.? Мулти дарения от И.П.от село Богров?”
им е придал един „съмнителен произход”, какъвто те категорично нямат и е внушил
на неограничената аудитория съвсем целенасочено и умишлено, с цел опозоряване
на личността и доброто име на В.Р., че той притежава незаконни доходи, че е
нечестен човек, спечелил парите си с „целувки” и „дарения”, като те в
действителност са придобити с честен и почтен труд, което е позорящо. Сочи, че
декларацията му като министър през 2009 г. в Сметната палата, показва, че
встъпвайки на министерския пост, той е вече е разполагал със значителни парични
средства, а изнесеното в обратен смисъл е невярно.
ж) „Позволете ми
да ви обясня защо Главният Мултак е бесен. Само преди месец В. М. откри своя
юбилейна изложба в Академията. Доказателство за един трънлив творчески път.
Високо стояща днес персона нарекла М. „патриарх на българската скулптура” и
пронизал търбуха на един измислен герой. Нанесен е тежък удар на завистника и
отмъщението тръгва в пресата. Стомашни газове в периодичния печат.“
Поддържа,
че думите „Главният Мултак“ и „търбуха на един измислен герой“, „стомашни
газове в периодичния печат“, „завистника“, са изключително обидни спрямо
личността му. С израза „Главен Мултак“, използван като шега между приятели от
страна на покойния И.П., ответникът целял да внуши на широк кръг от лица, че В.Р.
е бил член на „М.Х.“ АД, за която фирма съществуват подозрения, че е
присвоявала насилствено държавни средства през 90-те години на 20-ти век,
какъвто член в действителност ищецът никога не е бил.
з) „Всъщност къде
са храбрите журналисти, които ще разровят торището на порочното
зачатие? Тук има много за разказване, дълго ще се смеем на една А.карикатура,
ще намерим доказателства за думите на И.и Р..“
Ищецът
поддържа, че сравнявайки го с „А.карикатура“, ответникът В.М. насочва
аудиторията към пословичния образ на „Бай Ганьо“, известен с липсата на каквато
и да било култура на поведение, етика и съобразителност, както и с
непривлекателния си външен вид и обноски, което изказване било изключително
обидно.
и) „Да разкажем ли
за неговата дейност и житие по време на т.нар. „Възродителен
процес”? Да разкажем ли малко от спомените на Д. за това как се създаде
„обектът” и неговото алиби? За колекциите на фалиралите банки? За Мултака, М. и
мултащините?“
Изказването,
според ищеца, е обидно и е целенасочен опит за обезценяването на личността му,
че е обект, създаден от „М.“ АД,
макар никога да не е бил член на въпросното дружество.
к) „А помните ли
как Мултакът се хвърляше на земята пред падишаха от омразното му днес ДПС, как
молеше Царя за министерски пост? А за музейното строителство и ремонти, за
финансовата логика на т.нар. Лувър, за „медалите” и фалшивите срещи с величия?
За министъра с дълго нокьтче на кутрето и пандизчийска татуировка на ръката?
Да, но той е „академик” с грамота от автономна съветска република, впечатляващ
документ за чукчи, буряти и чуваши. А Хенри Мур и Джакомети ни напуснаха без
звания, без почетно гражданство, без право на безплатно къпане в градската
баня...Ммм, даа, академик било това...“
Счита,
че твърденията са клеветнически и позорящи честта и достойнството му, доколкото
никога не молел Симеон Сакскоурготски за министерски пост и не се е „хвърлял на
земята пред падишаха“ (бившия лидер на ПП „ДПС“).
2. В статия,
публикувана на 11.11.2014 г., в електронния
информационен сайт pik.bg, със заглавие „Проф. В.М. пред ПИК: „Кажете ми една
творба на Р., той е съмнителен скулптор“, относно следните изказвания на
ответника:
а) „Кажете ми една творба на Р., той е
съмнителен скулптор.“ Изявлението на ответника, че ищецът е „съмнителен
скулптор“ накърнява честта и личността му, тъй като е скулптор с изключително
богата биография и множество на брой скулптори.
б) „Вижте, бедата
е следната - ако той (Р. - б.а.) е получил някакви обвинения, то е за работата
му в министерството и това, което се е случило през неговото нещастно
управление. От друга страна, той отговаря с лични нападки и иска да се пребори
с хора, които по някакъв начин са му конкуренти. Той за съжаление няма и един
процент нито от творчеството, нито от възможностите, нито от ръцете на В. М..
Така че сравнение с него той не бива да прави по никакъв начин. Аз силно се
съмнявам, че той може да отговори на термина „творец”. Даже ще си позволя да
обърна интервюто и да ви попитам - избройте ми три негови творби! “.
Счита,
че с фразите „през неговото нещастно управление“, „аз силно се съмнявам, че той
може да отговори на термина „творец“ и „нещастно управление“ ответникът е
публично е обидил ищеца, поставяйки под съмнение биографията му на известен
скулптор и художник.
в) „Аз не знам някога лицето (Р. - б.а.) да
е хващало чук и длето. Нито съм виждал негова работа, изпълнена по този начин.
Вижте, аз няма да минавам никога в личното ниво на нечия чужда простотия и
нулева грамотност. По-скоро мога да обясня защо той не става за този пост, за
който е предложен наново. Той е толкова нежелан!“
Според
ищеца изявлението, че ищецът се характеризира с „простотия и нулева грамотност“
и че „той е толкова нежелан!“ са обидни и целящи да накърнят умишлено личността
на ищеца.
г) „Той е крайно
неподходящ. Той е човек с особен вид култура, не става за това нещо.“ Счита,
че с изказването си от второто изречение, ответникът е изрекъл обидни думи, тъй
като ищецът е доказал се министър, преизбран на поста си.
д) „Вижте, в интервюто
на Р. пред вас има неща, на които трябва да се отговори, тъй като това е дъното
на лъжата и естествената простотия... Той извърши серийно отмъщение към хора,
които не понася. Аз нямам нищо против да бъда нападан от тази странна персона,
нарекла се скулптор по случайност, но защо напада мои близки? Той си служи с
лъжи заР.В. - че го бил изпратил на операция във Виена, че му бил спасявал
живота. Това са пълни глупости. Аз живея с дъщерята наР.В. и би било добре да я
попитате доколко това изобщо е истина. Ние сме свидетели на кончината наР.и кой
колко е помогнал... А едно време паметници се правеха с конкурси. За жалост
днес такова нещо няма. Припомнете на човека. Той паметник не е правел през
живота си, пък и кой ще го покани.“
Счита,
че думите „странна персона, нарекла се скулптор по случайност“, „дъното на
лъжата и естествената простотия”, са обидни, представяйки го неколкократно като
лъжец, измамник и простак, а с изказването си „Той паметник не е правел през
живота, си пък и кой ще го покани”, ответникът омаловажава и подценява талантът
и доказаната слава на творец на ищеца. Твърдението „Той си служи с лъжи заР.В.
- че го бил изпратил на операция във Виена, че му бил спасявал живота. Това са
пълни глупости.“ е клеветническо, защото е невярно и позорящо, тъй като
актрисата Цветана Манева в писмо до процесуалните представители на ищеца е
посочила, че самата тя е помолила В.Р. за помощ за лечението наР.В., на което
ищецът се е отзовал.
е) „Има едно куче
пред централата на „М.“. Знаете, че той е главен мултак на републиката и там
достойно го е сложил това нещо - кучето държи щит. Някои твърдят, че е лъв.
Вижте, не може човек, псувал държавата и 1300-годишната ни история, псувал на
майка, да става министър. Не може човек, псувал пред знамето, да става
министър. Не може човек, набил полицай, да става министър. Изобщо главен мултак
на републиката не може да бъде допускан на този пост.“
Като
обидно изявление ищецът възприема фразата „Главен Мултак“ в опита на ответника
да го свърже с „М.“. Клевета било, че В.Р. е „човек, псувал държавата и
1300-годишната ни история, псувал на майка, да става министър. Не може човек,
псувал пред знамето, да става министър. Не може човек, набил полицай, да става
министър. Изобщо главен мултак на републиката не може да бъде допускан на този
пост.“ Твърдейки, че В.Р. е „набил полицай“, ответникът е приписал на ищеца
извършването на престъпление - телесна повреда над държавен служител от
органите на МВР, което деяние не е установено по безспорен начин, с влязла в
сила присъда.
3. В статия,
публикувана на 13.12.2014 г. в интернет сайт glasove.com, със заглавие „Проф. В.М.:
„Червената къща“, относно следните изказвания на ответника:
а) „Къщата е на прекрасно място, може да се
очаква плячка от съвременни разбойници. Самият министър е раздвоен. Сърбят го
ръцете, но от другата страна на теглилката тежестта е в изключително опасна и
блестяща трупа. Кражбата би застрашила една измислена биография. Господин
министърът ще бъде принуден да бъде любезен, отстъпчив и красив.“
С изказването
„Сърбят го ръцете...” и „Кражбата би застрашила една измислена автобиография”,
че е част от „съвременни разбойници“, счита, че ответникът е описал ищеца като
човек, склонен към подобни деяния - кражби, което е обидно и не кореспондира с
обективната действителност.
б)
„Р.
беше в тясна връзка с „М.“, беше наречен „главен мултак на републиката“, но той
не се срамува от това, гордее се дори.“
Сочи
се, че твърдението „Р. беше в тясна връзка с „М.“ е клеветническо, невярно и
позорящо, тъй като ищецът никога не е бил в тясна връзка с „М.“ АД.
в)
„Трябва
да се направи и една сериозна проверка в Комисията по досиетата. В едно свое
предаване Сашо Диков разкри неговото съучастие като съветник в ЦК на БКП във
връзка с преименуването на българските турци с мюсюлмански имена, които са част
от българската интелигенция. Имате министър, който псува държавата си и нейната
хилядолетна история. Културен ли е министърът на културата? Смел, неподкупен
разследващ журналист е нужен. Или прокурор.“
Ищецът
оспорва като невярно и позорящо го твърдението, че „псува държавата си и
нейната хилядолетна история“, като заявява, че никога не е участвал като
съветник в ЦК на БКП, нито е участвал в така нареченото „преименуване на
българските турци“, видно от писмо с №
Ки-К-16-8203/20.07.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
4. В интервю от 30.01.2015 г., пред електронния информационен сайт
offnews.bg, със заглавие „Проф. М.: Българският „Лувър“ не е музей, а плячка“,
относно следните изказвания на ответника:
„В
Закона за културното наследство се изисква специално да се покаже източник на
финансиране за музеите. Нека да станат тези, които го правят този музей и да
заявят: „Източникът ще бъдат вашите джобове - на всички данъкоплатци.” На входа
на музея трябва да има табела - "Вие сте виновни". Култура за тикви и
мултаци.“
Счита,
че ответникът е отправил клеветническо твърдение, че строежът и финансирането
на музея „Българският Лувър“ е с произход „джоба на данъкоплатците“, а в
действителност финансирането за тази постройка е извършено по европейска
програма. Същото приписва престъпление на В.Р., представяйки го като крадец на
парите на данъкоплатците.
5. В телевизионното предаване „Денят
започва с култура“ по Българската национална
телевизия, излъчено на 30.06.2016 г., относно следното изказване на ответника:
„Е,
добре, но когато министърът е некомпетентен, когато в министерството има двама
или трима души, които горе-долу са запознати с решението на този проблем,
тогава единственият шанс на този, който е заинтересован, е да плати, тоест
става въпрос за откровена корупция на най-високо ниво. И г-н министърът, който
по време на министерстването си стана милионер, известен още като г-н главен
Мултак, прозвище, от което той не се притеснява, сега ще стане милиардер,
разбирате ли за какво става дума? Синът му, който има хотел в Австрия, ще си
купи Сент Мориц и Давос дори. Това е фабрика за прехвърляне на средства...Но
бедата не е толкова корупцията, халал да са им парите, нека се удавят в
собствените си пари...В същото време, тука показахте този тържествен кич,
известен вече като буркана пред ЦУМ, където изгоряха 15 милиона европейски пари
или 3,5 или 4 милиона бюджетни средства. От нашите джобове, не само от техните,
тези, които са около телевизията, но и от нашите джобове.“
Според
ищеца изказванията на ответника, че е „некомпетентен“ и „нека се удавят в
собствените си пари“, са обидни и засягащи честта и достойнство му и то
публично. Обидно е и прозвището „главен Мултак“ по изложените по-горе
съображения. Създавали се и преки внушения за непочтеност и корумпираност в
действията на В.Р., същите не съдържат конкретни факти, поради което не могат
да се оценят като фактически твърдения, критикуващи работата на ищеца като
министър, съгласно утвърдените в обществото представи за критика. Изказването
му съдържало и клевета, тъй като В.Р. никога не е участвал в действия, свързани
с корупция, нито е част от „фабрика за прехвърляне на средства“. Според ищеца
твърдението за съществуваща корупция на най-високо ниво в ръководеното от него
министерство, както и това, че той по време на министерстването е станал
милионер, а сега ще стане милиардер, водят до логическия за всеки разумен човек
извод, че ищецът е корумпиран. Във връзка с клеветническото твърдение за
„фабрика за прехвърляне на средства“ по отношение на имота в Австрия, сочи че
имотът в Австрия е собственост на дружество „Р.“ ОГ, регистрирано в Австрия
/със съдружници Т.И. В.Р./.
Твърди,
че в резултат от изнесеното от ответника са последвали редица коментари в
медийното пространство - статия от 08.07.2016 г., със заглавие „Защо не търсим
сметка за лъжите, които се леят от екрана. Вадим Р. избяга от България, за да
спаси децата си от блатото, в което затъваме “, публикувана на интернет сайта
www.epicenter.bg
Счита
за клеветническо твърдението „буркана пред ЦУМ, където изгоряха 15 милиона
европейски пари или 3,5 или 4 милиона бюджетни средства. От нашите джобове, не
само от техните, тези, които са около телевизията, но и от нашите джобове.“,
доколкото от приложения по делото Одитен доклад на Сметна палата № ********** е
установено, че обявяването на процедурите е извършено в съответствие със
законовите изисквания. Излага, че на практика всички зрители на сутрешното
предаване в обществената медия са възприели изказванията и вследствие на това
отрицателното им въздействие върху честта, достойнството и доброто име на ищеца
е голямо.
6. Изказване от
06.07.2016 г., в отворено писмо до УС и председателя на БНТ, което писмо било
публикувано в множество електронни сайтове, включително и в e-vestnik.bg, и в
което се съдържа следното клеветническо твърдение по адрес на ищеца:
„Писмото
съдържа едва прикрити заплахи към водещия Г.А.и дори опит за изнудване,
използвайки детето му като заложник спрямо неговата съвест и достойнство.“
Ищецът
сочи, че изказването има предвид писмо на В.Р. до БНТ във връзка с предаването
„Денят започва с култура“, излъчено по БНТ на 30.06.2016 г., описано в
предходната т. 5. Счита, че цитираното приписва престъпление, което не е
извършил, тъй като В.Р. никога не е изнудвал водещия Г.А.по какъвто и да било
начин и никога не е използвал „детето му като заложник спрямо неговата чест и
достойнство“.
7. В статия от
18.03.2018 г., в електронния информационен сайт big5.bg, със заглавие „В.М.
пред BIG5: Р. строи музеи, за да си отмъщава. Най-известните му скулптури са
кучето пред М. и фалическият символ до аерогарата в София“, относно следните
изказвания:
а)
„Р.
строи музеи, за да си отмъщава.“
Счита
твърдението за клеветническо и позорящо го, тъй като е невярно, че ищеца строи
музеи, за да си отмъщава.
б) „В
социалистическия музей на В.Р. има копия и незаконни неща.“ Сочи, че твърдението е клеветническо,
тъй като в този музей няма нито една незаконно изложена творба, а изказването е
и позорящо честта и достойнството му, тъй като го представя като престъпник.
в) „Името на този
човек беше създадено от журналисти. Бил скулптор и ваятел... Този човек не е
докосвал камък. Ако има нещо да прави, той използва колеги и студенти, които му
помагат, защото е много зает с малки срещи и малки водки.“
Счита
твърдението, че ищецът „не е докосвал камък“, е невярно и позорящо, тъй като е
известен именно със своите скулптури, а изявлението, че В.Р. е зает с малки
срещи и малки водки е изключително обидно, тъй като го представя като
алкохолик, човек без достойнство и без лични постижения, каращ студентите си да
вършатгработата му вместо него.
Г) „Музеят беше
направен без обсъждане, комисия и каквато и да е гражданска инициатива. Идеята
беше на В.Р. и на няколко негови помагачи. Идеята беше да се сложат някои
предизвикателни работи от социалистическия период, но и да се унижат автори,
които нямат нищо общо с социалистическия период, но и да се унижат автори,
които нямат нищо общо с подобен тип определения. Тук вече говорим за лично
отмъщение.“
Излага,
че твърденията са клеветнически, тъй като ищецът имал помагачи, с помощта на
които да „унижи автори“, чиито работи нямат нищо общо със социалистическия
период, а също така и неверни и позорящи честта и достойнството, доколкото не е
премествал определени творби е цел „лично отмъщение“.
8. Публикация
от 06.08.2018 г., в личния профил на ответника, в социалната мрежа „Фейсбук“,
на интернет адрес:
https://www.facebook.com/********/posts/l*********** в
която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, следното
клеветническо твърдение по адрес на В.Р.: „Как държавата подпомогнала носителя
на високата титла „Главен Мултак“ и
милионер. Как му платили черпнята, делегацията и рекламата. Как му събрали
зорлем публика, въпреки галактичната му слава... Всичко това с нашите - вашите пари.“
Горепосоченото
счита за клеветническо, тъй като е невярно - никога не е била плащана каквато и
да било „черпня, делегация или реклама“, още по-малко с парите на българските
данъкоплатци („нашите-вашите пари“). Твърдението било и позорящо за честта на
ищеца, тъй като е недостойно за един човек с добро име да се възползва по един
очевиден и безскрупулен начин от данъкоплатците и да „си прави реклама“ на
техен гръб. Обръщението „Главен мултак“ било обидно за ищеца по изложените
по-горе съображения.
9. Публикация от 12.09.2018
г., в личния профил на ответника във
„Фейсбук“, на адрес: https://www.facebook.com/********/posts********, в
която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, следните
обидни и клеветнически думи и изрази към В.Р.: „Бидейки далеч от родината,
получих донос с ужасяващ характер. СБХ /Съюз на българските художници/ са
изпратили писмо в подкрепа на кандидатурата за академик в БАН на представящият
се като скулптор В.Р. /В.Р., Главен Мултак/. Писмото до БАН е подписано от т.н.
"Оперативно бюро", демек председател и два зам. председатели без
съгласуване с управителен съвет и членовете на същия съюз. Лицата подписали
тайното съглашение нямат разпознаваеми имена или запомнящо се творчество.
Позволявам си да твърдя, че това е политическо насилие, съпричастност на гладни
и неосъществени некадърници и естествен рекет /изнудване/ от управляваща мафия
и овластени простовати уроди във вреда и унижение на творческия съюз.“
Изявлението
на ответника „представящ се като скулптор“ ищецът определя като обидни, тъй
като е световно признат скулптор и поради тази причина той няма нужда да се „представя“
като такъв, поставяйки под съмнение дейността му като скулптор. Твърденията за
„политическо насилие“ и естествен рекет /изнудване/ от управляващата мафия“ са
клеветнически и приписвали на В.Р. извършването на престъпления, а изразите „гладен
и неосъществен некадърник“ и „овластен простоват урод“, част от „управляващата
мафия“, били обидни спрямо ищеца.
10. Публикация от
18.01.2018 г., в личния профил на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, на
интернет адрес:
https://www.facebook.com/********/posts/1********, в
която ответникът е отправил публично,
сред неограничен кръг лица, следният обиден израз към ищеца: „Мулташката
простотия няма нищо общо с моята култура.“
Счита
думите „мулташка простотия“ за изключително обидни, тъй като внушават на
неограничената аудитория, че В.Р. е „простак“, човек с изключително ниско ниво
на култура, тясно свързан с „М.“, индивид без елементарно възпитание, за
разлика от останалите професори и скулптури в сферата на изкуството и тези
думи, целят да унижат ищеца.
11. Публикация от
22.01.2018 г., в личния профил на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, на
интернет адрес:
https://www.facebook.com/********/posts/********,
в която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, редица
обидни думи и изрази към ищеца, а именно: „Кошлуков,
някой си, не харесва предаване в БНТ посветено на националната култура.
Мултакът също не обича "Денят започва с ... Нещо". Тези двамата какво
общо имат с нашата култура? Каква е тяхната култура? Простаци превърнаха
простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и забогатяване.
Гражданин съм на нещастно племе !“
Като
обидни ищецът възприема думите „Мултакът“, че е част от „простаците“, които
„превърнаха простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и
забогатяване.“ и че нищо не разбира от култура.
12. Публикация от
18.02.2018 г. в личния профил на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, на
интернет адрес:
https://www.facebook.com/********/posts/1701726883219192
в която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, редица
обидни думи и изрази към ищеца:
„Това
нещо ви беше министър на културата. Биографията на Мултака е подложена на
здраво препиране и почистване в БТВ и свинските медии. Срамен слугинаж...“
За
обидно счита сравнението на В.Р. с „нещо“ и твърденията, че неговата биография
е подложена на „почистване“ в БТВ.
13. Публикация от 30.06.2018 г. в от личния
профил на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, на интернет адрес:
https://www.facebook.com/********/posts/184721843533672?_tn_=-R, в
която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, редица обидни
думи и изрази към ищеца в следния текст:
„В. Р.,
Главен Мултак, относно протеста на майките пред парламента: "Айде стига с
тая палатка! Всеки ден я навират тая палатка...няма ли друга по-важна тема ? Що
за демагогия! Това е популизъм! Къде са били до сега ? Не се решава в средата
на година, решава се когато се прави бюджет. Къде са били?” Жалко за
журналистите ближещи обувките на този фанфарон.“
Поддържа,
че в процесната публикация ответникът е цитирал В.Р., като го е нарекъл
„фанфарон“, което означавало „надут самохвалко“, „перко“ и обиждало ищеца.
14. Публикация от 04.07.2018 г. в личния
профил на ответника във Фейсбук“, на интернет адрес https://www.facebook.com/********/yosts/1855233927868486, в
която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, редица обидни
думи и изрази към ищеца:
„Когато
живеете в неолит и сте управлявани от кроманьон. Елитната простотия като
емблема на нацията. Уродливата перверзия на емблематичната мултащина. Твърде
жалко е, че няма журналист който да опише биографията на това лице. Заслужаваме
си кочината.“
С
думите „кроманьон“ и „уродлива перверзия” и „елитна простотия” по отношение на
дейността на ищеца, счита, че ответникът напълно целенасочено е дискредитирал
личността му и го е унижил публично.
15. Публикация от
25.09.2018 г., в личния профил на ответника В.М., в
социалната мрежа „Фейсбук“, на интернет адрес https://www.facebook.com/********/posts/1973998375992040,
в която ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, по адрес на
В.Р., подигравателно и обидно следното: „“Културата е много важно нещо !” - гл.
Мултак, кандидат за академик в БАН. Чета и плача ...“
16. Публикация
от 18.11.2018 г. във
„Фейсбук“, на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/2049455085113035,
ответникът е отправил публично, сред неограничен кръг лица, следното
клеветническо твърдение по адрес на ищеца:
„Строителят
/ГБС/ на българския квадратен Лувър /35 000 000 лв./ реализира новата къща
на Гл. Мултак /В. Р./ също в кв. „Изгрев“. На този фон рушвет от 50 000 евро
изглежда комичен. Интересно къде е КОНПИ и прокуратурата. В друга европейска държава
това е причина за пълна килия от задържани и обвинени в корупция лица.“.
Поддържа,
че чрез изнасянето на посоченото твърдение ответникът е накърнил доброто име и
репутация на В.Р., тъй като го е уличил в извършването на престъпление - че
притежава незаконни средства, с които си е построил къща, което е невярно, а
изразите „На този фон рушвет от 50 000 евро изглежда комичен. Интересно къде е
КОНПИ и прокуратурата.“, недвусмислено
показвали, че ответникът твърди и изнася пред неограничената аудитория, че В.Р.
има незаконни доходи.
Ищецът поддържа,
че горепосочените в т. 1 до т. 16 изказвания на ответника по негов адрес
и изнесени публично, съдържащи обидните изявления и клеветнически
твърдения в периода 31.07.2014 г. - 18.11.2018 г., са му причинили
редица неимуществени вреди - засегнат е личния и професионалния му авторитет,
чест, достойнство и добро име, създавайки се невярна негативна представа за
личността му пред неограничената аудитория. Счита, че с изречените думи и
изрази, напълно незаконосъобразно, В.М. е представил ищеца като човек, разчитащ
на корупция на най-високо ниво, за да се реализира както в социалната, така и в
професионалната сфера, както и като лице, което в качеството си на министър на
културата е придобил имущество по незаконен начин, човек превърнал се в
„милионер“ без сериозни постижения в сферата на изкуството и културата, за
некултурен и простоват човек, който не заслужава славата си. Посоченото, според
ищеца, се намира в пълен противовес с обективната действителност. Твърди, че
характерът на написаното от ответника, е създало силно негативно отношение не
само у приятели, познати и колеги, но и от неограничената аудитория,
авторитетът му в обществото и в средата, в която работи, е бил необратимо
уронен. Поддържа, че изнесеното по негов адрес се е отразило изключително
негативно върху психиката му, започнал е да изпитва проблеми със съня,
смущение, напрежение, стрес, самочувствието му е спаднало, както и желанието му
да твори и да работи, бил е силно потиснат и разстроен, появили се и
здравословни проблеми, като през 2015 г. е бил диагностициран с карцином
на ларинкса, екстраларинеален. Твърди, че в причинна връзка с процесните
изказвания били и недобре контролирано кръвно налягане и кръвна захар, които се
покачили именно с оглед емоционално пренапрежение от изнесените по него адрес
обиди и клевети от ответника. На 29.12.2017 г. бил диагностициран с диагноза
„Смесено тревожно - депресивно
разстройство, ситуативно обусловено“, и въпреки че
започнал да приема медикаменти, състоянието продължило и към края на 2018 г., видно и от преглед от 26.10.2018 г. във ВМА. Твърди, че неимуществените вреди са
причинени от описаните в исковата молба изявления на ответника В.М. изявления в
публичното пространство и предвид обективната връзка между отделните деяния,
претендира едно глобално обезщетение в размер на 50 000
лв.
Поддържа,
че е претърпял и имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като
ищецът не е могъл да изпълни сключения с френската компания „Chantier naval du
cap dail” договор за изработка от 30.05.2016 г. с
предмет направата на скулптура срещу възнаграждение в размер на 150 000 евро.
Твърди, че причина за неизпълнението на договора е потиснато му състояние на духа и невъзможността да твори,
причинени от посоченото множество от изнесени по негов адрес обиди и клевети от
В.В.М. в българското медийното пространство. С оглед пропусната възможност да
реализира доход, претендира от ответника заплащането на сумата от 35 000
евро, частно заявено от общо 150 000 евро.
Ответникът
В.В.М. не оспорва описаните в исковата молба изказвания, публикувани на
посочените електронни сайтове и интернет адреси, чието съдържание е свалено
като разпечатка от нотариус по реда на чл. 593 ГПК. Възразява срещу
интерпретацията на ищеца относно изявленията на ответника и счита, че същите
касаят действителни факти и не са неверни или изнесен за пръв път в публичното
пространство. Твърди, че изразеното е част от общата реакция на очевидни
недостатъци в управлението на държавата и са предшествани, съпроводени или
последвани от множество изявления на други физически и юридически лица, а
съществена част от изявленията са били предмет и на производство по н.ч.х.д. №
17037/2016 г., по описа на СРС, с тъжител ищеца и подсъдим ответника за
престъпления обида и клевета, завършил с прекратяване поради оттегляне на
тъжбата.
Излага,
че преди, по време и след изявленията ищецът е бил в стресова ситуация,
необусловена по никакъв начин от поведението на ответника, а от
обстоятелството, че е бил министър в две правителства и поради несправяне с
управлението си, са подавали предсрочно оставките, бил е няколко пъти кандидат
за народен представител и народен представител, председател на Постоянната
комисия по култура и медии и във всички тези публични качества е бил
непрекъснато обект на напрежение от многобройните и твърде сложни проблеми на
осъществяване на държавната функция по управление на процесите на културата,
обект на недоволство, критика и противопоставяне на негови и на ръководените от
него ведомства и учреждения правни и фактически действия, на непрекъсната
обществена негативна реакция с изявен публичен характер, интензитет и изразни
средства, в много случаи по-остри от използваните от ответника изявления.
Поддържа, че в сочения от ищеца период, последният е бил подложен на силен
икономически удар, предвид заплахата В. Р. и семейството му да загубят авоарите
си в КТБ. Отделно от това сочи, че в същия период ищецът е претърпял тежко и
сложно лечение във връзка с онкологично заболяване, чието причиняване не може
да бъде свързано с поведението на ответника, като е водил трайно и интензивно
нездравословен начин на живот, чийто интензитет прави лично и охотно публично
достояние в многобройни публични изяви - телевизионни интервюта и участия в
предавания, представяне пред различни медии, публични изяви от различен
характер.
Оспорва
причинната връзка между заболяванията на ищеца и процесните публикации.
Възразява срещу дата на съставяне на договора за изработка и връзката между
изказванията на ответника и настъпването на твърдените имуществени вреди.
Счита, че всяко от изявленията му представлява реакция и оценка на точно
определено действие или бездействие на В. Р., а употребата на метафори и други
езикови и стилистични похвати е с цел привнасяне на образност и плътност на
тезата и не представлява нищо различно от упражняване на свободата на мнение и
изразяване спрямо едно изключително противоречиво административно и човешко
поведение на български политик. Счита, че сочените публикации обосновават
отделни искове и е недопустимо претендирането на едно глобално обезщетение.
Релевира възражение за погасяване на претенцията за лихви, дължими за
публикации, направени до 25.04.2016г.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Относно претенцията за неимуществени
вреди
По делото не е спорно, а освен това се установява от
представените писмени доказателства, диск и протокол по чл. 593 от ГПК на
нотариус М.Г., че посочените в обстоятелствената
част на исковата молба 16 броя
статии, публикации и изказвания, са осъществени на посочената
дата и съдържание, с автор ответникът В.М.. Относно приложения ел. диск,
въпроизвеждащ интервю в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ,
представляващ веществено доказателство, оглед не е необходимо да бъде
извършван, тъй като страните не спорят относно съдържанието на елекронния
носител (в този смисъл решение № 85 от 23.03.2012 г., по гр.д. № 1486/2011 г. на
ВКС, IV
Г.О.).
От съдържанието на публикациите се установява, че в
статиите са използвани изразите, сравненията и оценките, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, като спорен е въпроса дали е налице деликт или става въпрос за изразена
оценка и отношение, в контекста на свободата на мнение.
Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите
принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията
на Република България. Тя обаче не е
абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл.
39, ал. 2 и чл.
57, ал. 2 от Конституцията. Според първата
норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг
начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и
упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От
съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното
право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово - писмено или устно
търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и
интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в
чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не
се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и
разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и
мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат
честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че
негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен
ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват
за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако
са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№
7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).
От събраните по делото доказателства, се установява, че в
цитираните публикации и изказвания,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и
изрази, които могат да се интерпретират в няколко сходни насоки:
1. Целящи да уязвят ищеца като творец, въз основа на
различия в областта на творческата дейност – използвани са изрази като:
„представящ се като скулптор“; „Винаги
съм се забавлявал с безметежната кариера на един иначе обикновен нашенски
тарикат. …. Бедата настава тогава, когато някой
посмее да придърпа завесите и покаже неприятните истини около самоизмислената
персона.“; „Аз силно се
съмнявам, че той може да отговори на термина „творец”. Даже ще си позволя да
обърна интервюто и да ви попитам - избройте ми три негови творби!“ ; „Аз не
знам някога лицето (Р. - б.а.) да е хващало чук и длето. Нито съм виждал негова
работа, изпълнена по този начин“; „Името на този
човек беше създадено от журналисти. Бил скулптор и ваятел... Този човек не е
докосвал камък. Ако има нещо да прави, той използва колеги и студенти, които му
помагат, защото е много зает с малки срещи и малки водки“ ; „странна персона, нарекла се скулптор по случайност“, и
др.
Посочените оценки засягат личната чест и достойнство на
ищеца, тъй като същият е е скулптор с богата биография имножество творби, което се установява и от
представените по делото писмени доказателства. Оценъчните съждения не се
проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от
обективната действителност. При предявен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, следва да
се извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба
или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между основните
права, закрепени в Конституцията на Република България - на защита на доброто име и на свободното
изразяване на мнение. В описаните публикации и статии от ответника, е дадена
негативна оценка на ищеца като творец, като използваните изразни средства
надхвърлят добрия тон и пряко засягат ищеца, като от цялостната им оценка се
формира извод, че целят преднамерено да обидят автора и да засегнат
достойнството му, поради което поведението е противоправно. (В този смисъл решение № 213 от 26.01.2021
г., по гр. д. № 970 от 2020г. на ВКС, ГК, IV Г. О.,
решение №
204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV Г.
О.).
2. В насока, създаваща внушения свързани с личността на
ищеца, които са обидни и унизителни за него, като са използвани следните изрази:
„самоизмислена
персона“, която „скалъпва клевети, сковава лъжи и фантазии“, „нашенски тарикат“, „обект
с кулинарен примитив“, „ароматът на телесното и душевно
нечистоплътие …“, „това нещо …“, „ А.карикатура“, „простотия и нулева грамотност“, „некомпетентен,
„главен мултак и милиционер“, „кроманьон“,
„мулташката простотия няма нищо
общо с моята култура“ и др. Използването на израза „главен мултак“ само по себи си не може да се определи като обидно
твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация
за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно
натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят
честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от
обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително
отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от публикации, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство вежду Р.,
тъй като се внушава на читателите, и то многократно, че ищецът няма морални и
личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна личност.
3. Твърдения, свързани със
съмнителен характер на доходите на ищеца и извършване на престъпления от него -
„крадец на пари на
данъкоплатците“, „откровено корупция на най-високо ниво“, „министърът, който по
време на министерството си, стана милионер…“, , „кражбата би застрашила една
измислена биография“, „Писмото
съдържа едва прикрити заплахи към водещия Г.А.и дори опит за изнудване, и др., които
представляват клеветнически твърдения. От представените по делото писмени
доказателства, включително и свидетелство за съдимост, удостоверение от СГП и
от НСС, не се установи да има обвинения или неприключени наказателни
производства спрямо ищеца, както и да е осъждан, включително и за
предстъпление, извършено от него, в качеството му на министър на културата. Субективното
интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги
злепоставя и накърнява доброто име, чест и достойнство, без конкретни
доказателства за твърденията е противоправно и нарушава изискванията за
добросъвестност при информиране на обществото. Разпространението на невярна и
клеветническа информация е основание за ангажиране на гражданската отговорност
на ответника, в качеството на автор и се
основават на общия принцип да не се вреди другиму. (решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV Г. О).
По делото е представено
удостоверение от Националната художествена академия, видно от което В.Р. е бил
назначен за хоноруван преподавател по скулптура за съответните учебни години, в
периода 1985 г. - 1992 г.
По делото са приети множество
писмени доказателства, свързани с имущественото състояние на ищеца, като
декларация до Сметната палата на В.Р. от 15.08.2009 г.; справка от имотния
ретистър в Република Австрия, Окръжен съд Куфщаян, уведомление за приключена
финансова проверка от НАП от 02.08.2016г.; протокол от 14.07.2016 г. и от
05.04.2017 г. , 20.03.2017 г. от НАП и
др.;
Представен е одитен доклад на
Сметната палата № ********** за извършен одит на възлагането и изпълнението на
обществени поръчки в Министерство на културата, за периода 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г.;
От представените писмени доказателства (етапна епикриза, документи за медицински претледи), се установява че през 2015 г. В.Р. е бил диагностициран с карцином на
ларинкса.
Свидетелката В.В.К.сочи, че познава ищеца В.Р. от повече
от 30 г., покрай работата си като журналист, като познава и работата му като
творец. Била е на откриване на негови изложби в страната и чужбина, познава го
като политик и човек, с като са станали приятери. Сочи, че още от 2011 г. след
създаване на Музея на тоталитарното изкуство, М. е започнал серия от много
остри интервюта срещу Р., които са се засилили след 2014 г. Сочи, че й прави
впечатление в интервютата, обидния тон на М.. В началото Р. не обръщал
внимание, но след това, тъй като атаките са били многократни и не са спирали, в
него се е създало усещане за тежка обида, за разстройване на психическия му
баланс и за това, как хората го приемат в обществото. Свидетелката сочи, че
след почти всяка изява на М. са се чували по телефона с Р., и винаги е виждала болката,
с която приема обидите, като счита, че стресът и психическата атака е в
основата на тежкото заболяване, което е отключил. Свидетелката сочи, че мисли
че началото на тази атака е дошла от създаване на Музея на тоталитарното
изкуство, където са вкарани творби на бащата на ответника, големият български
творец В. М.. Свидетелката сочи, че публичните изяви на ответника по отношение
на Р. са променили обществената нагласа в негативен ефект, което е довело до
наслояване на обида, което се е отразила и на творческата му дейност и
невъзможност да твори.
Свидетелят Х.Н.С.сочи, че познава В.Р. от повече от 40
години, знае го като морален и честен човек, който много е помагал. Спомня си,
че Р. е изработвал скулптура, и собственикът на компанията, С. му се е обадил
за изпълнение на негова скулптура в Монте Карло, може би през месец май 2016 г.
За съжаление края на месец юни, М. е нападнал Р. в интервю по БНТ в „Денят
започва с култура“, след което свидетелят му се е обаждал няколко пъти, но Р. не
му е вдигал телефона. Може би след седмица, е вдигнал телефона, но вече се
е колебаел да направи пластиката, бил е
много обезверен, не е намирал сили. След интервюто, са започнали серия от
скечове в „Шоуто на Слави“, които според свидетеля са били в резултат на
интервюто. Р. накрая е отказал договора, през август месец, бил е сринат
психически, в интервюто се е говорело, че е бил „мултак“, че е имал незаконно
милиони.
Свидетелят Д.К.С.сочи, че е разследващ журналист от екипа
на „Биволь“, заявява, че не само от техни разследвания, но и от изяви на ищеца,
но и от случаите, в които го е засичал на живо, знае че негови спътници са „чашата
с алкохол и пурата“. Когато е имал срещи в ресторант „Анел“, на хотел „Анел“ и
той е присъствувал там, винаги е имало консумация на алкохол, обичайно на обяд,
до 14,00 - 15,00 ч. Сочи, че е бил на протести срещу политиките, които
реализира ищеца и не може да каже, че се ползва с одобрение, както и че същият използва
експресивни изразни средства. Сочи, че са сезирали компетенти органи, получавали
са отговори за течащи финансови осити на Министерството след неговия мандат, но
не е запознат с крайни актове по техни проверки.
Свидетелката Ц.Г.М.заявява, че познава мното отдавна
ищеца, като знае че В.Р. е помагал наР.В.. Връзката между жената, която се е
грижила заР.В. и ищеца е установила свидетелката. Обадила й се е една жена по
телефона, тъй като той вече не е можел да говори и е казала, че и трябва помощ
и контакт с министъра за лечението наР.В. във Виена. Р. е казал, че направи каквото трябва, като най-вероятно са
се срещнали на следващия ден, защото жената – Х., и се е обадила за да й благодари.
Сочи, че В.Р. обикновено е помагал с лични средства, както и на В.К.и други.
Свидетелят Б.О.Д.сочи, че познава М. и Р., като
отношенията между тях не са добри, което се дължи на взаимна неприязън,
изградена на базата на противопоставяне по различни въпроси, свързани с
оценката както на фамилията М. от страна на Р. и обратно – оценката на М. за
работата на Р., в качеството му на министър на културата. Започнало е от
ситуация, свързана с Музея за социалистическото изкуство, като в случая като се
говори за социалистическо изкуство, е много трудно да се определи дали става
дума за исторически период, или за определен вид художници, или за някакво
течение в изкуството. Ответникът е бил много обиден, че неговия баща е бил
причислен към този период, като негови произведения са поставени в Музея на
социалистическото изкуство. Бащата на М. е скулптор, един от най - известните,
знаков автор. Ответникът В.М. също е скулптор.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като неизпълнение на общото задължение на всички към всеки, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, обуславя гражданската отговорност за деликт. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина.
От събраните по делото
доказателства, се установи, че ответникът В.М. в множество свои публични изяви
изразява негативни, а понякога и унизителни оценки по отношение на личността на
ищеца, като демонстрира поведение, насочено към накърняване на достойнството,
честта и доброто му име в обществото. При
съвкупното обсъждане на показанията на свидетелите В.В.К., Х.Н.С.и Ц.Г.М., се
установява, че ищецът се е запознал със статиите и публикациите, и че тези са
оказали сериозно негативно въздействие върху емоционалното му състояние,
причинили са стрес, раздразнителност, липса на желание за работа. Той е
изпитвал болки, страдания, негативни душевни изживявания, които съставляват
неимуществени вреди. Спрямо ищеца се създава силно негативно отношение, което
рефлектира не само по отношение на близки и познати, но и по отношение на широк
кръг лица, като се накърнява авторитета му и доброто му име в обществото. Следва
да се отбележи обаче, че по делото не се установи, че е налице връзка между
преживените негативни изживявания от ищеца, свързани с поведението на ответника
и онкологичното му заболяване. Обстоятелството, че има други статии (от страна на ответника са представени множество
публикации по делото - на л. 331 и сл., на л. 567 и сл.), свързани с подобни твърдения, не освобождава от
отговорност ответника за деликт по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като други доказателства,
насочени към оборване на презумпцията за вина, установена в разпоредбата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, не са ангажирани в настоящето производство.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди, ищецът е
претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди. При определяне
размера на справедливото обезщетение, съдът взе предвид събраните гласни
доказателства, както и обстоятелството, че изявленията на ответника са имали
отзвук в обществото, по отношение на близките му и неограничен кръг лица, което е рефлектирало върху самооценката му,
самочувствието му и емоционалното му равновесие. Настоящият състав намира, че
обезщетението следва да бъде определено глобално, тъй като е налице обективна
връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, като всяко следващо
деяние наслагва върху негативните изживявания на ищеца, независимо от
по-продължителния период между публикациите. (решение № 204 от 12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 7046/2014 г. по
описа на ВКС, IV
Г.О.). В случая се
установява обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени
вреди, като следва се се отчете кумулирания ефект на отделните деяния. Съобразявайки
принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, сериозното засягане на засягане на
личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск
по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен до размера на 19 200 лв. (по 1 200 лв. за всека една от статиите, публикациите и изявлениета), като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв. (доколкото не е посочен различен размер на обезщетението за всяко деяние, то
следва да се приеме че е поравно), искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от 19.02.2018г. – датата на публикация на последната статия, до
окончателното плащане.
Относно претенцията за имуществени вреди
По делото е представен договор за изработка от 30.05.2016 г. между В.Р. и
компания, регистрирана в Ница, Франция, с наименование „Chantier
naval du cap dail“, за изработване на съвременна модерна пластика с
размери 3 – 4 метра, от камък и бронз, съобразена с модерната архитектура за
„Луксозно комерсиално пространство“, срещу заплащане на възнаграждение в развер
на 150 000 евро. (лист 240 от делото).
С уведомление от 15.08.2016 г. ищецът е уведомил поръчващият, че няма да
може да изработи идейния проект и пластиката в предвидените в договора срокове,
като впоследствие с уведомление от 15.08.2016 г., ищецът е уведомен, че поради
невъзможността му изпълни договора, поръчващият го прекратява. По делото, обаче
не су установи, че поведението на ответникът се явява пряка и
непосредствена причина, като сигурна последица от
невъзможността за изпълнение на договора за поръчка, доколкото публикациите са още от 2014 г., а ищецът е сключил договора през
2016 г., т.е. с ясното съзнание, че е обект на негативни публикации от страна
на ответника. Аргумент
в тази насока е и приетото в Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. на
ОСГТК на ВКС, че при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, трябва да съществува сигурност за
увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Следователно искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, се явява недоказан
и следва да бъдат отхвърлен изцяло.
Относно претенцията за разноски
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените разноски за
държавна такса в размер на 778,02 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 767,97 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете. В полза на
ответника, следва да бъде присъдено, възнаграждение за адвокат, в размер на
2957,83 лв. с ДДРс, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********,***, представляван от адв. Н.Х., гр. София, ул. „********,
да заплати на В. Л. Р., ЕГН **********,***, представляван от адв. М.М.,***, на
основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 19 200
лв. (деветнадесет хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие на разпространени по негов адрес на обидни и клеветнически
твърдения, позорящи
доброто му име и личното му достойнство, в публикации
и изказвания, на В.В.М., направени в периода 31.07.2014
г. - 18.11.2018 г., както следва:
1. В статия,
публикуванана 31.07.2014 г. на електронния информационен
сайт https://www.ploshtadslaveikov.com, със заглавие „М. за Р.: Натрупал
милиони с чук и длето? Басни !“;
2. В статия, публикувана на 11.11.2014 г., в електронния
информационен сайт pik.bg, със заглавие „Проф. В.М. пред ПИК: „Кажете ми една
творба на Р., той е съмнителен скулптор“;
3. В статия,
публикувана на 13.12.2014 г. в интернет сайт glasove.com, със заглавие „Проф. В.М.:
„Червената къща“;
4. В интервю от 30.01.2015 г., пред
електронния информационен сайт offnews.bg, със заглавие „Проф. М.: Българският
„Лувър“ не е музей, а плячка“;
5. В телевизионното
предаване „Денят започва с култура“ по Българската национална
телевизия, излъчено на 30.06.2016 г.;
6. В изказване
от 06.07.2016 г., в отворено писмо до УС и председателя на БНТ, което писмо е публикувано
и в e-vestnik.bg;
7. В
статия от 18.03.2018 г., в електронния информационен сайт big5.bg, със заглавие
„В.М. пред BIG5: Р. строи музеи, за да си отмъщава. Най-известните му скулптури
са кучето пред М. и фалическият символ до аерогарата в София“;
8.
Публикация от 06.08.2018 г., в личния профил на ответника, във „Фейсбук“,
на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/l***********;
9. Публикация
от 12.09.2018 г., в личния профил на ответника във „Фейсбук“, на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts********;
10. Публикация
от 18.01.2018 г., в личния профил на ответника във „Фейсбук“,
на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/1********;
11.
Публикация от 22.01.2018 г., в личния профил на ответника във „Фейсбук“,
на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/********.;
12.
Публикация от 18.02.2018 г. в личния профил на ответника във Фейсбук“, на интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/1701726883219192;
13. Публикация
от 30.06.2018 г. в
личния профил на ответника във
„Фейсбук“, на адрес: https://www.facebook.com/********/posts/184721843533672?_tn_=-R;
14.
Публикация от 04.07.2018 г. в личния профил на ответника във „Фейсбук“,
на адрес https://www.facebook.com/********/yosts/185523392786848616;
15.
Публикация от 25.09.2018 г., в личния профил на ответника във
„Фейсбук“, на интернет адрес https://www.facebook.com/********/posts/1973998375992040;
16.
Публикация от 18.11.2018 г. в
личния профил на ответника във „Фейсбук“, на
интернет адрес: https://www.facebook.com/********/posts/2049455085113035,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
18.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер за горницата над 19 200 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
и за законна лихва от 31.07.2014 г. до 17.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от В. Л. Р., ЕГН **********,***, представляван от
адв. М.М.,***, срещу В.В.М., ЕГН **********,***, представляван от адв. Н.Х.,
гр. София, ул. „*********, ап. 4, за заплащане на сумата от сумата
от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв. - частичен иск от
обща претенция 150 000 евро, равняващи се на 293 374,50 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор
за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания
„Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от
16.08.2016 г.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********,***, представляван от адв. Н.Х.,
гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. Л.
Р., ЕГН **********,***, представляван от адв. М.М.,***, сума в размер на 778,02 лв. за държавна такса
и в размер на 767,97 лв. с ДДС, за възнаграждение за адвокат, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Л. Р., ЕГН **********,***, представляван от адв. М.М.,***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.В.М., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Н.Х., гр. София, ул. „********
сума в размер на 2957,83 лв., представляваща разноски за възнаграждение за
адвокат, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: