Р
Е Ш Е Н И Е
№260014/5.4.2022г.
гр.
Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публичнo заседание, проведено на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при
секретаря Ивелина Маркова, катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo №26/2020 г. пo oписа на РС - Девня,
за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Производството
е образувано по повод искова молба на Т.
Д.Г., ЕГН ********** *** ,срещу В.Д.Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г.
, ЕГН ********** с адрес ***.
На основание чл.124
от ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че те не са единствени собственици на
недвижим имот , находящ се в гр.Д., ул.“Х. Б.“ №**, а именно поземлен имот с
площ от 1020 кв.м., съставляващ парцел №***-** в квартал ** по плана на гр.Д. ,
заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, подобрения и трайни
насаждения.Твърди се , че имотът е съсобствен между ответниците и ищцата.Моли
да бъде отменен НА за собственост на недвижим имот , придобит по давностно
владение и наследство с рег.№ ** том*, рег.№** , дело №* от **.**.***г. на
нотариус Велин Майсторов.Моли също така да бъде допусната делба на процесния
имот между Т.Д.Г. и В.Д.Г. при квоти по ½ идеална част за всеки един от
тях.Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание ищецът изпраща
представител ,като процесуалният му представител заявява , че поддържа така
предявената претенция.Иска се присъждане на направените в настоящото
производство разноски. Ангажират се доказателства.
По делото е
постъпил писмен отговор от ответниците, които
твърдят , че депозираният иск е допустим , но неоснователен.Твърдят също
така , че процесният недвижим имот е придобит от тях по силата на завещание и
на давностно владение , тъй като първоначалната собственичка на имота – П. И. Б.
не е искала да вижда дъщеря си – Т.Д.Г. , а от своя страна Т.Д.Г. не е
посещавала имота повече от 20 години.Именно поради тази причина и П. Б.а преди
смъртта си оформила саморъчно завещание в което заявила , че оставя процесния
имот само и единствено на сина си – В..
В хода на
съдебното следствие се установи , че В.Д.Г. и Д.Д.Г. са продали процесния имот
на М.В.Т. преди вписването на настоящата искова молба и именно срещу нея следва
да бъде предявени исковете с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 34 ЗС.Поради
това съдът прекрати производството в частта му с което са предявени искове по
чл.124 ГПК и чл. 34 ЗС срещу В.Д.Г. и Д.Д.Г. и ги конституира като трети лица
помагачи , за да встъпят в процеса и да помагат на ответника М.В.Т. по
предявените срещу нея искове.
След запознаване със становището на страните
по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния
кодекс и иск с правно основание чл. 34 ЗС с които се твърди, че ищецът е съсобственик
по наследство на недвижим имот находящ се в гр.Д. ,ул.“Х. Б.“ №**, а именно
поземлен имот с площ от 1020 кв.м., съставляващ парцел №**-*** в квартал ** по плана на гр.Д. ,
заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, подобрения и трайни
насаждения.Видно от доказателствата по делото , ответника по делото М.В.Т. е
придобила чрез договор за покупко-продажба от прехвърлителите В.Д.Г. и Д.Д.Г.
недвижим имот с идентификатор № ********* , находящ се в гр.Девня, ул.“Д.“ №**.За
сделката бил оформен НА №**, том.*, дело № **/***г. , вх.рег.№** от *.**.***г.Прехвърлителите
на имота са се легитимирали като собственици на имота на основание давностно
владение , тъй като повече от 10 години са осъществявали фактическа власт върху
имота с намерение за своене .За периода от 2005г. до 14.02.2019г. владението им
е било непрекъснато , явно , несъмнено и спокойно.В резултата на това имотът е
придобит от прехвърлителите на основание придобивна давност и същите са станали
изключителни собственици.В последствие са прехвърлили имота на М.В.Т.. В
подкрепа на изложеното са проведените разпити на свидетели в о.с.з от които се
потвърждава обстоятелството , че В.Г. и Д.Г. за период повече от 10 години са
полагали грижи за процесния имот , грижили са се и за тогавашната му
собственичка П. Б. / майка на В. и Т./ , като В.Г. е участвал активно в
построяването на полумасивната постройка построена в имота чрез собствен труд и
наемане на строителни работници.Косвено доказателство за владението на имота от
страна на В. и Д.Г. е и представеното в с.з саморъчно завещание на П. Б. в
която тя освен , че сочи В. като свой наследник , посочва и , че не иска да
вижда дъщеря си Т. , тъй като тя не я е посещавала дълги години и не се
интересува от нея.В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена
съдебно –графологична експертиза/ в.л Е.А./ от заключението на която е видно ,
че подписът положен под саморъчно завещание /писмо/ от 10.10.2017г. е изпълнен
от П. И. Б..
Безспорно
предявения установителен иск е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от
установяване на собствеността на процесния недвижим имот.Същият обаче според
настоящият състав на ДРС е неоснователен.Това е така , тъй като за да бъде
придобит недвижим имот по давност , лицето което твърди , че е собственик по
давност трябва да е упражнявал фактическата власт върху него необезпокоявано и
добросъвестно 10 години.По настоящото дело се констатира, че действия на
фактическа власт върху имота са упражнявали единствено В.Г. и Д.Г.-извършвали
са ремонти и подобрения и са ползвали имота по предназначение до смъртта на П.
Б..През целия този период- 2005г.-2019г. ищцата Т.Д.Г. не е посещавала имота и
не е упражнявала никакви действия на фактическа власт спрямо него.
С оглед така
изложеното съдът намира, че ответникът по делото успя да докаже , че е придобил
процесния имот от собственик , който пък от своя страна го е придобил на
основание давностно владение , като по делото следва да се постанови решение, с
което да се приеме за установено, че ищцата не е собственик на 1/2 идеална част
от процесния имот и иска за делба следва да бъде отхвърлен.
Предвид становището на съда за неоснователност
на предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 1740,00
лева, от които 1540 лева-платено възнаграждение за адвокат и 200 лева за пратен
депозит за експертиза.
Мотивиран от
горното Девненският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Т. Д.Г., ЕГН ********** *** ,срещу М.В.Т. ,
ЕГН ********** с адрес *** че Т. Д.Г. е
собственик по наследство на ½ идеална част от недвижим имот в гр.Д. ,
ул.“Д.“ №** с идентификатор № ****.****.*** в едно с построената в него
полумасивна жилищна сграда, подобрения и трайни насаждения.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Т. Д.Г., ЕГН ********** *** ,срещу М.В.Т. ,
ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл. 34 ЗС.
ОСЪЖДА Т. Д.Г., ЕГН ********** да
заплати на М.В.Т. , ЕГН ********** сумата от 1740,00лв. /хиляда седемстотин
и четиридесет лева 00 стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: