О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
град Велико Търново, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V - ти
състав, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 300 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „СПРИНК“
ЕООД, гр. Велико Търново, с. Беляковец 5031, Стопански двор, управлявано и
представлявано от М.К.М., чрез адв. Н.К. *** против Заповед № ЗВТ
1/24.03.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с която спряно
производството по административното обжалване на „СПРИНК“ ЕООД срещу мълчалив
отказ за възстановяване или прихващане по искане за прихващане или
възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, до окончателното приключване на производството по административно дело
№ 1470/2020г. по описа на Административен съд Пловдив.
В жалбата се твърди, че заповедта
е постановена в противоречие със закона, тъй като административно дело №
1475/2020г. по описа на Административен съд Пловдив няма обуславящо значение за
произнасянето по жалбата на „СПРИНК“ ЕООД срещу мълчалив отказ на ТД на НАП
Велико Търново.
Ответника по жалбата орган
по приходите при директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново не изразява
становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С Решение № 574 от 04.01.2019г. по АХД № 791/2018г. по
описа на административен съд е обявен за нищожен Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Велико Търново при
ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в
размер на 234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39 лева,
в резултат на което са определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по ЗКПО е
установено допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на
536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в
размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв.
Решението е потвърдено с Решение № 8036/29.05.2019г.
по КАД № 1493/2019г. по описа на Върховния административен съд.
„СПРИНК“ ЕООД е подало искане за прихващане
или възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново е поискано възстановяването от страна на НАП на недължимо събрана сума
в размер на 3 097 682.71лв. и съответната им законна лихва по обявен
за нищожен ревизионен акт РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, е
по жалба на „Спринк” ЕООД.
В срока по чл.
129, ал. 3 от ДОПК, изтичащ на 21.01.2021г. не е издаден АПВ от орган по
приходите при ТД на НАП Велико Търново. Налице е мълчалив отказ по чл. 131, ал.
1 от ДОПК поради непроизнасянето в срок по ИПВ, подадено от „Спринк” ЕООД.
В заповедта се
сочи служебна известност на съдебно производство по адм. дело № 1475/2020г.
пред АС Пловдив, образувано по жалба от „УНИЛИК“ ЕООД, с. Маноле срещу Решение
№ 37/20.03.2020г. на директора на Д „ОДОП“ Велико Търново, с което е потвърден мълчалив
отказ за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, подадено от „УНИЛИК“ ЕООД, с. Маноле, с
което се претендира вземането, което „СПРИНК“ ЕООД има срещу НАП, в резултат на
обявения за нищожен РА. Заявлението било на основание твърдения за наличие на
облигационни отношения между двете дружества, изразяващи се в сключени договор
за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016г., анекс № 1 от 09.05.2016г. и
анекс № 2 от 09.05.2016г.
Органът е приел, че висящия
спор по образуваното съдебно производство във връзка с потвърдения мълчалив
отказ за възстановяване или прихващане по заявлението на „УНИЛИК“
ЕООД, с. Маноле има значение за правилното решаване на спора по висящото пред
директора на Д“ОДОП“ Велико Търново производство доколкото и двете дружества
претендират възстановяване на суми, възникнали вследствие на обявяването за
нищожен в обжалваната част на горепосочения РА и РАПРА към него.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и
при спазване на 14-дневния срок по чл.
34, ал. 5 ДОПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество – основателна.
Въз основа на така установените данни от
административната преписка, съдът намира, че оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на
процесуалните правила за издаването му, но в нарушение на материалния закон.
Производството може
да се спре само след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред
когото е образувано. Относно предмета на въпросното административно дело, към административната
преписка не е представено удостоверение от Административен съд Пловдив относно
страните, предмета и етапа, на който се намира производството. В заповедта се
говори за служебно известно наличие на съдебно производство. В този смисъл не
са изпълнени предпоставките на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
От друга страна, хипотезата по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК предполага да е
образувано такова административно, наказателно или друго съдебно производство,
което да е от значение за изхода на конкретното ревизионно производство. В
случая изложените мотиви, не обусловят преюдициалност на производството по
искане за прихващане или възстановяване. На практика не са представени никакви
доказателства, обуславящи преюдициалност на резултата от производствата. Липсва
също така и цитираното в заповедта Решение № 37/20.03.2020г. на директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново.
На следващо място
основателно е възражението в жалбата, че по двете производства се проверяват
мълчаливи откази на „УНИЛИК“ ЕООД и „СПРИНК“ ЕООД в процедура по чл.
129 и сл. от ДОПК, при която компетентни по същество в крайна сметка по двете
отделни искания са единствено органите на НАП, които следва да избегнат противоречие,
като в случай, че уважат искането на „УНИЛИК“ ЕООД, да не уважат това на
„СПРИНК“ ЕООД и обратно, т. е да не бъдат възстановени два пъти едни и същи
суми. Следва да се отчита и варианта, при който и на двете дружества може да
бъде отказано, при който производствата не се явяват обуславящи едно от друго.
По изложените съображения
съдът намира, че оспорената заповед е немотивирана и издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание
чл. 34, ал. 6 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗВТ 1/24.03.2021г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново за спиране на производството по
административно обжалване на мълчалив отказ за възстановяване или прихващане по
Искане за прихващане или възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново.
ВРЪЩА
преписката за продължаване на процесуални действия по
обжалване на мълчалив отказ.
Определението е окончателно
съгласно чл.
34, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: