№ 1349
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110129721 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД от /ФИРМА/ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/
представлявано от А. А., против Д. П. ГР., ЕГН **********, АДР. АН. ГР., ЕГН **********,
и П. Г. ГР., ЕГН **********, със съдебен адрес /АДРЕС/, с искане за осъждане на всеки от
ответниците да заплати следните парични суми – по 323,34 лева главница за топлинна
енергия за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г.,72,54 лева лихва за забава за периода
15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., 7,19 лева сума за дялово разпределение и 1,71 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В исковата
молба се твърди, че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия, която ответниците като клиенти на топлинна
енергия се явяват задължени да заплащат цената на топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се, че незаплатената цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2017
г. до м.04.2019 г. възлиза на 970,04 лева. Ищецът поддържа, че ответниците отговарят за
заплащане цената на топлинна енергия при равни дялове, т.е. всеки от тях отговаря до
размера на 1/3 от задължението. Предвид обстоятелството, че цената на топлинна енергия не
е заплатена в срок, ищецът претендира мораторна лихва в размер от 217,63 лева за периода
15.09.2018 г. до 17.05.2021 г. С исковата молба са заявени и искове за сумите от 21,59 лева
сума за дялово разпределение за периода м.04.2018 г. до м.04.2019 г., както и мораторна
лихва в размер от 5,14 лева.
В срока за подаване на писмен отговор ответниците са формулирали възражение за
настъпила погасителна давност за сумите за периода м.10.2017 г. до м.04.2018 г., както и са
признати задълженията за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
Третото лице помагач /ФИРМА/ намира исковата претенция за основателна.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид изразените от
страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Представен е по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
1
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), с който Б.
АН. ГР. /наследодател на ответниците/ е призната за собственик на апартамент № 24,
находящ се в /АДРЕС/процесния имот/.
Установява се от договор № 1358 от 29.10.2001 г., сключен между /ФИРМА/ /като
изпълнител/ и ЕС, с адрес: /АДРЕС/ /като възложител/, че между страните е постигнато
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение с предмет извършване на услугата
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални
сметки.
С договор от 03.06.2020 г., сключен между /ФИРМА/ /в качеството на възложител/ и
/ФИРМА/ /в качеството на изпълнител/, страните са постигнали съгласие изпълнителят да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите сгради -
етажна собственост.
Представени са по делото от /ФИРМА/ справки за разход на топлинна енергия, както
и протокол за неосигурен достъп до процесния имот.
Приети са по делото представените общи условия на /ФИРМА/ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за изпълнение на договорно
задължение е обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение,от установяване съдържанието на договорното
правоотношение,при което едната страна по договора може да претендира от насрещната
страна по правоотношението да изпълни свое договорно задължение. От анализа на
представените по делото доказателства може да бъде направен извод, че страните се
намират в облигационноправни отношения. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда,
че потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот. За възникването на договорното правоотношение по
отношение на сградите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕ и на ЗЕЕЕ ( отм.)
е достатъчно да бъде доказано притежаването на право на собственост или на ограничено
вещно право на ползване,без да се изисква сключването на формален писмен договор. В
настоящия случай се установява, че дружеството ищец извършва дейност по доставка и
продажба на топлинна енергия, каквато реално е доставял в сградата, където се намира
процесното жилище, а ответниците имат качеството на потребители, доколкото се явяват
собственици на процесния имот, което си качество последните не оспорват. Анализирайки
удостоверенията за наследници на наследодателката Б.Г.,както и на А. Г. и Г. Г.,съдът
приема,че всеки от ответниците притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост
върху топлоснабдения имот – ответникът Д.Г. – като син на общата наследодателка Б.Г.,а
всеки от другите двама ответници също притежава по 1/3 идеална част от имота –
ответницата П.Г. като единствен наследник по закон на Г. Г. ( син на наследодателката Б.Г.
) и ответникът А.Г. – като единствен наследник на А. Г. ( син на наследодателката Б.Г. ).
Това означава, че за ответниците е възникнало задължение да заплащат цената на доставена
топлинна енергия в срок.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ правата и задълженията на страните се определят според
общите условия на дружеството доставчик, а в настоящия случай страните не твърдят, нито
установяват да са уговорили индивидуални условия, отличаващи се от общите условия,
поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението
точно,цената на доставена топлинна енергия следва да бъде заплатена в срока по общите
условия.Доколкото ответниците не въвеждат твърдения за плащане и не оспорват
задълженията си по размер, съдът намира, че паричните суми за главница и за сума за
дялово разпределение,съответно в размер от 970,04 лева и 21,59 лева са доказани по
основание и по размер. Предвид достигане на извод за основателност на предявените искове
2
за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за процесния период, съдът
следва да разгледа релевираното в законоустановения срок от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност. Възражението за погасителна давност е правопогасяващо
възражение,регламентирано в полза на длъжника,който може да се позове на погасителна
давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал. Приложимата
погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
искова молба от 27.05.2021 г. Това означава,че се явяват погасени по давност вземанията,за
които срокът за изпълнение е изтекъл преди 27.05.2018 г. Съдът намира,че възражението на
ответниците,формулирано в писмения им отговор,че са погасени по давност паричните
суми за периода м.10.2017 г. до м.04.2018 г. е частично основателно. Съгласно чл.33,ал.1 от
общите условия на дружеството ищец цената на топлинна енергия следва да бъде заплащана
в срок от 45 дни,считано от изтичане на периода,за който се отнасят. Това означава,че към
датата на предявяване на иска – на 27.05.2021 г. е изтекла погасителна давност за
вземанията,начислени за периода м.10.2017 г. до м.03.2018 г.,което задължение е платимо в
периода 01.04.2018 г. до 15.05.2018 г.,докато задължението за топлинна енергия за м.04.2018
г. не е погасено по давност,тъй като същото е платимо в периода 01.05.2018 г. до 15.06.2018
г.,респективно към предявяване на иска е изминал срок,по-кратък от три години,считано от
изтичане срока за изпълнение,т.е. давността е прекъсната и задължението за м.04.2018 г. не
е погасено по давност. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че възражението
е основателно за сумата от 532,41 лева за периода м.10.2017 г. до м.03.2018 г.
Съдът,отчитайки липсата на уговорен срок за плащане на сумата за дялово
разпределение,приема,че погасена по давност се явява сумата за дялово разпределение за
м.04.2018 г.,тъй като сума за дялово разпределение е претендирана за периода м.04.2018 г.
до м.04.2019 г.,т.е.възражението е основателно за сума в размер на 1,61 лева. Софийският
районен съд,отчитайки факта,че ответниците отговарят поравно за изпълнение на
задълженията си,както и като взе предвид уваженото възражение за давност,приема,че
исковата претенция за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване спрямо всеки от
ответниците за сума от по 145,87 лева,а за сумата за дялово разпределение – за сума от по
6,66 лева,а за разликата до пълните претендирани размери,съответно от по 323,34 лева
главница и 7,19 лева сума за дялово разпределение исковете подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за изпълнение,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва. В хипотезата,когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,без да е необходимо отправяне на покана с настъпването на падежната дата или
с изтичане срока за изпълнение,длъжникът изпада в забава,а когато изпълнението на
задължението няма срок,за да бъде поставен длъжникът в забава,кредиторът трябва да
отправи покана с посочване на подходящ срок за изпълнение. Съдът приема,че доколкото
липсва уговорен срок за изпълнение на задълженията за заплащане на сума за дялово
разпределение,исковете за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежат
на отхвърляне,защото ищецът не е доказал да е отправил покана. Съдът намира,че исковете
за мораторна лихва върху уважената претенция за главница за топлинна енергия подлежат
на уважаване,докато върху отхвърлената част от главницата мораторна лихва не е
дължима,защото с погасяване на главницата се погасяват и акцесорните вземания. По
изложените съображения съдът приема,че исковете за мораторна лихва върху главница за
3
топлинна енергия подлежат на уважаване за сума в размер на по 36,42 лева за всеки от
ответниците,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния претендиран
размер от по 72,54 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковете съдът приема,че
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 329 лева. Съдът намира,че не може да бъде възприето,че
ответниците не са станали повод за завеждане на делото,защото преценката за наличието на
повод за образуване на делото съдът изследва предвид процесуалното и извънпроцесуално
поведение на ответниците. С оглед обстоятелството,че цената на топлинна енергия не е
заплатена в уговорения срок,съдът счита,че ответниците са дали повод за образуване на
делото и трябва да отговарят за заплащане на съдебноделоводни разноски съобразно
уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Д. П. ГР., ЕГН **********,
АДР. АН. ГР., ЕГН **********, и П. Г. ГР., ЕГН **********,и тримата с адрес /АДРЕС/ да
заплатят на /ФИРМА/ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,
представлявано от А. А. в условията на разделност парични суми,както следва : по 145,87
лв. ( сто четиридесет и пет лева осемдесет и седем стотинки ), представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 04.2018 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по 36,42 лв. ( тридесет и шест
лева четиридесет и две стотинки ) - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 17.05.2021
г.,начислена върху главница за топлинна енергия,по 6,66 лв. ( шест лева шестдесет и шест
стотинки ), представляваща сума за извършване на дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за разликата над 145,87 лева
до пълния претендиран размер от 323,34 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 36,42 лева до пълния претендиран размер от 72,54 лева мораторна лихва,в
частта за разликата над 6,66 лева до пълния претендиран размер от 7,19 лева сума за дялово
разпределение и за сумите от по 1,71 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК Д. П. ГР., ЕГН
**********, АДР. АН. ГР., ЕГН **********, и П. Г. ГР., ЕГН **********,и тримата с адрес
/АДРЕС/ да заплатят на /ФИРМА/ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/,сумата от 329 ( триста двадесет и девет лева ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "Техем сървисис"
ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4