Р Е Ш Е Н И Е
02.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
27.05. 2021
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 399 2021
дело №
по описа за година.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 348а-1374 от 22.10.2020 г., издадено от
Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл.
264, ал.1 от ЗМВР, на Г.В.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР и
- „глоба“, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР.
В жалбата се
излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска
се отмяна на последното.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощник – адв. А.. Последният поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения в нейна подкрепа.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа
страна следното:
На 17.10.2020
г., около 03:30 часа в центъра на гр. Дупница жалбоподателят Г.Г. бил пред
нощен клуб „Фейсис“, където придружаван от друго лице от женски пол се качил в
нетрезво състояние да управлява лек автомобил Мерцедес, с рег № СВ2424НХ, като
за това бил подаден сигнал до органите на МВР, Ру-Дупница, а именно свидетелите
Я. и Е., които били на смяна. Същите сигнализирали незабавно за нарушението
своите колеги от пътна полиция, които били на смяна като автопатрул – С. и М..
Като след преследване на гореописания автомобил от двата полицейски патрула,
същият бил спрян на ул. „Иван Вазов“, която е без изход. Жалбоподателят излязъл
от шофьорската врата на автомобила и полицейският служител С. му поискал в
присъствието на останалите лица лични документи и документи за автомобила, след
което същото разпореждане му било дадено последователно устно и от св. Я. и св.
Е.. Жалбоподателят отказал да си даде документите и казал, че автомобилът бил
паркиран на улицата и опитал да си тръгне бързо пеша отправяйки закани и
заплахи към полицейските служители. Същият бил спрян от тях, като с груби
действия – блъскане с две ръце в областта на гърдите на полицаите се опитвал да
ги отблъсне и отказвал да си даде документите. Постоянно се заканвал и отправял
различни обидни думи и заплахи към полицаите.
Жалбоподателят
бил задържан за **часа по реда на ЗМВР, като при извършен обиск от полицейските
служители в джобовете му бил намерен неговият портфейл съдържащ личните му
документи. След установяване на самоличността му жалбоподателят бил
освидетелстван от лекар във ЦСМП-гр. Дупница и отведен в сградата на
РУ-Дупница, където дежурни били свидетелите А.Д. и Й.К.. Там св. Х.Я. съставил
на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл. 64, ал.2 и чл. 264, ал.2 от ЗМВР,
който бил подписан от него и от свидетеля при съставяне на АУАН Й.К..
Жалбоподателят категорично отказал да подпише акта и всякакви други документи,
като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля А.Д.. При съставяне на
акта най-горе актосъставителят Я. вписал дата на съставяне на АУАН – 17.10.2020
г., като по-долу като дата на нарушението, дата на подписване, дата на връчване
и дата на удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише акта от св. Д. била
посочена идентично датата – 16.10.2020 г. По-късно актосъставителят е коригирал
собственоръчно втората цифра във всички тези общо четири дати посочени в АУАН,
като върху цифрата „6“ е изписал цифрата „7“ и така датата е била поправена на
17.10.2020 г., в съответствие с изписаната най-горе. Отбелязано е ръкописно от
него, най-долу в АУАН, че поправката на датите е извършена от актосъставителя,
като е положен и подпис от същия.
Въз основа на
този АУАН е издадено и процесното НП № 348а-1374 от 22.10.2020 г., издадено от
Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл.
264, ал.1 от ЗМВР, на Г.В.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР и
- „глоба“, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР.
Същото е връчено
редовно на нарушителя срещу подпис, на 26.03.2021 г.
Възприетата
фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното
следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Я., Е., К. и Д. като непротиворечиви и логични в
голямата им част. Казаното от тях е отразено и в съставените в процесната нощ
документи. Същите демонстрираха сравнително ясен спомен за събитията случили се
в процесната нощ и на посочените места, спомниха си достатъчно факти от
проверката на лицето и поведението му във връзка с това. Наличните несъществени
разминавания в разказите им съдът отдава изцяло на изминалия период от време,
ежедневната им заетост с подобни случаи и личните паметови и изразни средства и
способности на всеки от тях с оглед възраст, образование и опит. Съдът се
доверява на показанията им още и тъй като всички те са принципно
незаинтересовани от изхода на делото и няма данни за някакви техни предходни
влошени взаимоотношения с жалбоподателя. Съдът приема с доверие и отразеното в
прочетените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по изложените
в нея съображения, както и допълнителни такива.
При разглеждане
на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са
допуснати множество съществени процесуални нарушения, които го опорочават и
водят като резултат до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка
в настоящото дело. Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания
на закона относно тяхното съдържание.
На
първо място безспорно е от съдържанието
на АУАН, че същият има единствено
коректно посочена само дата на съставяне, като в същия неправилно на останалите
четири места посочени по-горе е била вписана в присъствието на нарушителя
различна дата – 16.10.2021 г. По-късно, но неясно кога и най-вече в
присъствието на кого тези четири сгрешени дати са били коригирани от
актосъставителя на 17.10.2021 г., като
това е отбелязано отдолу с разписка и негов подпис, но без посочване на
датата, на която е направена тази разписка
и без изрично посочване тази поправка да е сторена в присъствието на нарушителя
или някой от посочените в акта двама свидетели. С това непосочване на коректна
дата на нарушението /която следва да е 17.10.2020 г./, на
подписване /отказ/ и връчване /при отказ/
на АУАН, както и на удостоверяване на този отказ според съда е нарушено
изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН. Изискването е от значение за преценката
относно материалната и териториалната компетентност на актосъставителя към
датата на нарушението; спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН;
спазването на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това изискване е от категорията на
абсолютните, доколкото се свързва със създаването на гаранции за ефективното и
пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя в производството.
Пропускът да се посочи дата на нарушението, респ. на подписване и връчване на
акта или пък непълното и, респ. неточно посочване, както е в случая, дори и да
се дължи на грешка /технически пропуск/, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение и основание
за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Изцяло в този смисъл, макар и относно непълно посочване на
реквизита - дата на съставяне на АУАН е изложеното в Решение от 17.01.2020г., по КАНД
№ 343/2019 г. на АС-Кюстендил.
Правната доктрина приема още, че това е съществено и непреодолимо
нарушение, дори когато датата на нарушението би могла да се изведе несъмнено от
съдържанието на акта (например при
съвпадение между датата на извършване на нарушението и датата на съставяне на
акта, както се установява от доказателствата в случая), тъй като е
недопустимо изводите на решаващия орган относно това обстоятелство да се
извеждат по тълкувателен път, чрез анализ на доказателствата, а още по-малко –
да почиват на предположения. В случая съдът може само да предполага кога и как
е нанесена корекция на грешно посочените дати, дори свидетелите посочени в АУАН
– К. и Д. категорично отричат пред тях да е извършвана подобна поправка или да
са разбрали за такава. Липсата на дата на извършване на нарушението, респ.
подписване, връчване или удостоверяване на отказ да се подпише и получи АУАН
опорочава съществено неговата валидност.
Извън гореизложеното следва да се посочи, че в текста на АУАН е записано:,
„... Лицето: Категорично отказва да
представи документ за самоличност и свидетелство за управление. Отказва да
преустанови грубото си и арогантно отношение спрямо нас, изразяващо се в обиди
и блъскане. Оказва яростна съпротива по време на задържане. С всички тези
действия лицето противозаконно и съзнателно пречи да изпълним задълженията си
по служба вменени със закон. “. Същото описание на нарушението, почти
дословно, е възпроизведено и в обжалваното НП.
Съдът намира, че
по този начин в АУАН и в наказателното постановление не са описани ясно, точно
и непротиворечиво всички елементи от състава на нарушенията, които са визирани
в сочените за нарушени разпоредби на чл. 64 и чл. 264 от ЗМВР. Винаги когато
АНО санкционира субект за неизпълнение на дадено негово задължение (в случая да изпълни разпореждане на
полицейски служител при проверка на документите му за самоличност и да не пречи
на орган на МВР да изпълнява функциите и задълженията си), АНО е длъжен да
опише в НП в какво точно се изразява неизпълненото разпореждане, т.е. за какви
точно действия лицето се санкционира, вкл. към кого точно са били насочени
действията му, както и какви са били изпълняваните полицейски функции и
задължения и как точно е попречил субектът на тяхното изпълнение. В процесния
случай това не е сторено, а само е записано, че лицето е отказало да представи документ за самоличност, отказало е да преустанови отправяните от
него обиди и блъскане и е оказало яростна съпротива при задържан. Изобщо не
е уточнено нищо повече за характера на действията му, към кого са били
насочени, кой е обиждан и блъскан от жалбоподателя, кой полицейски служител/ли
е осъществявал служебни действия по задържането му и т.н. Не са описани и
конкретни функции от изброените в чл. 6 и сл. от ЗМВР, на изпълнението на които
жалбоподателят е попречил с действията си. Ето защо, съдът намира, че
наказателното постановление не отговаря на изискванията на ЗАНН за пълно, ясно
и точно описание на нарушението. При положение, че съдържа такъв порок,
съществен по своя характер, който пряко ограничава правото на защита на
наказания субект, единствената законосъобразна последица е отмяна на
обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По същество
следва да се отбележи и следното.
По нарушението на чл. 64, ал.2 от ЗМВР:
На първо място
следва да се отбележи, че АНО неправилно е посочил като нарушена от
жалбоподателя с действията и бездействията му разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, която изобщо не съдържа конкретно правило за поведение, а има изцяло
формален и процедурен характер. Налице е непрецизна словесна и цифрова
квалификация на това нарушение. Следвало е изрично словесно и цифрово да се
посочи и опише ясно и точно като нарушена, именно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, която предвижда следното задължение: „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават
живота или здравето му.“. Съобразно това, дори да беше коректно цитирана от
АНО нарушената алинея на нормата, предвидените от законодателя съставомерни
факти в текста на чл. 64, ал.4 от ЗМВР не съответстват и не се припокриват с
даденото описание, в което на първо място се твърди, че след разпореждане
лицето е отказало да си даде документа за самоличност, което описание далеч не
е достатъчно, за да е налице извършено нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР.
Неизпълнението на разпореждане с това конкретно посоченото съдържание не
подлежи изобщо на санкциониране по реда на ЗМВР.
Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение уредено в специалната
норма на чл. 6 от ЗБЛД,
като приложимият санкционен състав е по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Полицейското
разпореждане е издадено от компетентно длъжностно лице и с посоченото негово
съдържание засяга единствено регламентираните и охранявани от нормите на ЗБЛД обществени
отношения. Пропускайки да установи посочените правни аспекти от съдържанието на
нарушеното правило за поведение, АНО е формирал грешни правни изводи относно
извършеното нарушение и относимия санкционен състав. Поведението на дееца е
несъставомерно по текста на чл. 64, ал.2, дори и по ал. 4 от ЗМВР и
не се санкционира по чл. 257, ал.1 от ЗМВР поради
приложимите специални норми уредени в ЗБЛД за
наказуемост на нарушителя. Прилагането на неприложим закон води винаги до незаконосъбразност
на НП и като краен резултат до неговата отмяна. Налице е неправилно приложение
на материалния закон. Изцяло в тази насока е и разбирането на касационната
инстанция отразено в Решение № 30 от 13.02.2017 г. по н. д. № 353 / 2016 г.
на Административен съд – Кюстендил и
Решение № 6 от 06.01.2016 г. по н. д. № 315/2015 г. на Административен съд -
Кюстендил.
.
По нарушението
на чл. 264 от ЗМВР:
И тук АНО не е посочил коректно цифрово коя от двете хипотези на чл. 264
, ал.1 или ал. 2 от ЗМВР е приложима. Позовал се е неправилно на текста на чл.
264, ал.2, а е дал словесно описание на извършени от жалбоподателя действия
попадащи изцяло в обхвата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР и е накрая е наложил
наказание „глоба“, именно по този ред.
Съгласно текста на чл. 264 ЗМВР: „(1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление.
(2) Който
противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при
изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление.“. Все пак от словесното описание и
наложената санкция по реда на чл. 264, ал.1 ЗМВР, в размер на 500,00 лева става
ясно, че приложима е именно първата алинея.
В конкретния случай, както в текста на АУАН, така и на НП не е налице
конкретно описание на функциите и задълженията осъществявани от полицейските
служители в конкретната нощ, както и точно, ясно и пълно описание на това към
кого са били насочени конкретните действия – обиди и блъскане, с които се
твърди, че жалбоподателят е попречил на тяхното изпълнение. Посочено е
най-общо, че лицето има грубо и арогантно
поведение към нас изразяващо се в обиди и блъскане, оказва яростна съпротива по
време на задържане като с тези си действия противозаконно и съзнателно ни пречи да изпълним задълженията си по служба
вменени със закон. Не е описано в АУАН и НП, кой конкретно е обиждал Г., с
какви точно словесни изрази /обиди/, кого е блъскал нарушителят и кой служител
е осъществявал задържане спрямо него, докато се е съпротивлявал яростно. Наред
с това не са посочени конкретните полицейски задължения, на които е попречил да
бъдат изпълнени и най-важно от кого от общо четиримата присъствали на място полицейски
служители са били изпълнявани тези задължения, или и от четиримата
едновременно. В тази насока виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. №
219 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
На следващо място посоченото разминаване между нарушена и санкционна
норма на самостоятелно основание води до незаконосъобразност и необходимост от
отмяна на обжалваното НП, доколкото не се установяват предвидените в закона
признаци от обективна страна за нарушението и е налице неправилно приложение на
материалния закон.
Всичко
гореизложени аргументи поотделно и в съвкупност водят този съдебен състав до
извода, че е безпредметно да отговаря подробно и на останалите материалноправни
доводи в жалбата, тъй като изложеното обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП,
като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 348а-1374 от 22.10.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР –
гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на Г.В.Г.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР и
- „глоба“, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: