№ 436
гр. гр.Н., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100420 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.38, ал.1 от
ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ЕС в комплекс „А. *“,
разположена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.Н. с
административен адрес, гр.Н., к.к.С.б.з., к-с А.П., представлявана от
управителя А. А.ич У., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат
адв.Н.Г. от БАК с посочен съд.адрес в гр.Б., ул.С. № **, ет.*, против С.В.П. с
Булстат *****, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р. Б. - гр.Н., к.к. С.б. – З., УПИ
***, кв. ***, ет. *, ап. **. Предаявени са искове по чл.38 ЗУЕС и по чл.86, ал.1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС следните суми:
1.Сумата от 1428, 20 лв., представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, което включва покриване на разходи за ремонт и обновяване, за
„други разходи“, определени с решение на ОС на ЕС, за които следва да се
разходват средствата от фонда, за фонд „непредвидени разходи“ и фонд
„резервен“, дължима за СОС с идентификатор ****.1.20, СОС с
идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, за периода от
01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., с падеж на плащане 01.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането;
1
- Сумата от 64, 33 лв., представляваща вноска за покриване на разходи
по чл.51, ал.1 от ЗУЕС за управление и поддържане на етажната собственост,
дължима за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., с падеж на плащане
01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
- Сумата от 377, 69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сбора от посочените по – горе главници за периода
от 02.10.2020 г. до 31.03.2023 г.;
2 . Сумата от 400, 74 лв., представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, което включва покриване на разходи за ремонт и обновяване, за
„други разходи“, определени с решение на ОС на ЕС, за които следва да се
разходват средствата от фонда, за фонд „непредвидени разходи“ и фонд
„резервен“, дължима за СОС с идентификатор ****.1.20, СОС с
идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, за периода от
01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., с падеж на плащане 01.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането;
- Сумата от 358, 60 лв., представляваща вноска за покриване на разходи
по чл.51, ал.1 от ЗУЕС за управление и поддържане на етажната собственост,
дължима за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., с падеж на плащане
01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
- Сумата от 115, 16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сбора от посочените по – горе главници за периода
от 02.10.2021 г. до 31.03.2023 г.;
3 . Сумата от 827, 51 лв., представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, което включва покриване на разходи за ремонт и обновяване, за
„други разходи“, определени с решение на ОС на ЕС, за които следва да се
разходват средствата от фонда, за фонд „непредвидени разходи“ и фонд
„резервен“, дължима за СОС с идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор
****.1.37, за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., с падеж на плащане
01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
- Сумата от 33, 12 лв., представляваща вноска за покриване на разходи
по чл.51, ал.1 от ЗУЕС за управление и поддържане на етажната собственост,
2
дължима за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.202 2 г., с падеж на плащане
01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
- Сумата от 43, 27 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сбора от посочените по – горе главници за периода
от 02.10.2022 г. до 31.03.2023 г.
Сочи се, че ответника е собственик на СОС с идентификатор ****.1.20,
СОС с идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, като
подробно са описани взетите на 01/02.08.2019 г., 03/04.08.2020 г. и
02/03.08.2021 г., въз основа на които се твърди, че се претендират описаните
по – горе суми. Посочено е, че към настоящия момент ответника не е
заплатил дължимите вноски по фондовете и такса за управление и поддръжка
на общите части, с което си бездействие не изпълнява решенията на ОС на
ЕС, поради което за ищцовата ЕС възникнал правен интерес да предяви
осъдителните искове, предмет на настоящото производство.
За ответника, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е представител писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Сочи, че всяко едно от трите ОС на
ЕС са проведени в пряко противоречие с разпоредбите на ЗУЕС, като от
съдържанието на представените протоколи от ОС дори не можело да се
установи за коя точно сграда и ЕС са се провели същите. Не бил установен
спазен ли е предвидения в ЗУЕС ред за свикване и провеждане на всяко едно
от трите ОС, законосъобразно ли са проведени същите. В протокола липсвали
подписи на гласувалите по точките от дневния ред, което било съществен
реквизит съобразно чл.16, ал.5 от ЗУЕС. От съдържанието на протоколите
било видно, че на събранията са присъствали собственици и пълномощници,
чиито самостоятелни обекти били в различни сгради.
Не е конкретизирано за коя точно сграда се отнасяли протоколите. По
делото нямало данни някога във времето да е провеждано ОС, на което
етажните собственици да са приели изрично решение за избор на единна ЕС ,
при което двете отделни сгради да функционират като единна ЕС. В тази
насока са въведени доводи и съображения. В тази връзка по никакъв начин не
ставало ясно как е изчислен кворума за провеждане на всяко едно от ОС на
ЕС, тъй като присъстващите етажни собственици са представлявали процент,
но не на една, а на две различни сгради в режим на ЕС. Развива съображения
3
за изначална нищожност на проведените ОС на ЕС.
Твърди, че ответникът е разбрал за проведени ОС на ЕС едва през м.
април 2023 г. и то от връчената му искова молба, като последният път когато
е пребивавал в комплекса е бил през 2019 г. Обосновава тезата, че се касае до
„жилищен комплекс от затворен тип“, по отношение на който следвало да се
прилагат разпоредбите на чл.2 от ЗУЕС, което обуславяла нищожността на
взетите решения на ОС на ЕС.
Прави възражение, че ответникът пребивава в процесната ЕС по –
малко от тридесет дни през всяка календарна година за последните пет,
предвид което същият не дължал заплащане на разходите по чл.51 от ЗУЕС
на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Твърди, че на 28.06.2019 г. ответникът е
уведомил писмено управителя на процесната ЕС, че няма да ползва два от
имотите си за следващите пет години, като това уведомление било надлежно
получено от управителя.
Наред с горното сочи, че не е била представена банкова сметка от
страна на процесната ЕС, поради което същият не е имал възможност и да
заплати дължимите суми.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства.
Представя писмени доказателства. Изразява становище по същество. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплатят
дължимите суми към етажната собственост. Претендира присъждане на
заплатените разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание оспорва
исковата молба. Поддържа отговора на исковата молба. Представя
доказателства. Изразява становище по същество. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От доказателствата по делото е видно, че с Нотариален акт № 72, том
III, рег. № 1634, дело № 455 от 06.03.2007 г. на Нотариус М.Б. с рег. № 110 на
4
НК, с район на действие Районен съд - Н., ответникът С.В.П. е придобил
собствеността върху следните самостоятелни обекти в процесната етажната
собственост:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****.1.4 по КККР на
град Н., представляващ апартамент №14, находящ се на ет. *, вх. "*",
комплекс „А. *“, гр. Н. 8230, к.к. „С.б. - З.“, със застроена площ 24,40 кв.м.,
ведно с 0,5233% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
6,33 кв.м., или общата площ на жилището, ведно с общите части възлиза на
30,73 кв.м.;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****.1.37 по КККР
на град Н., представляващ апартамент №102, находящ се на ет.5, вх. "*",
комплекс „А. *“ гр. Н. 8230, к.к. „С.б. - З.“, със застроена площ 40, 30 кв.м.,
ведно с 0,8054% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
9, 74 кв.м., или общата площ на жилището, ведно с общите части възлиза на
50, 04 кв.м.
Установява се от Нотариален акт № ***, том III, рег. № ***, дело № ***
от 12.05.2009 г. на Нотариус М.Б. с рег. № 110 на НК, с район на действие
Районен съд - Н., че ответникът С.В.П. е придобил собствеността върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****.1.20 по КККР на град
Н., представляващ апартамент №61, находящ се на ет.З, вх. "*", комплекс „А.
*“, гр. Н. 8230, к.к. „С.б. - З.“, със застроена площ 26,20 кв.м., ведно с 0,5705
% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,90 кв.м., като общата
площ на жилището възлиза на 33,50 кв.м. От представа справка от Служба по
вписванията – гр. Н. се установява, че на 01.11.2021 г. е вписано
постановление за възлагане за посочения апартамент.
По делото е представено Протокол от ОС на ЕС, от който е видно, че
управител на процесната Етажна собственост е А. А.ич У., което
обстоятелството се установява и от представеното уведомление по чл.46б от
ЗУЕС.
Представен е протокол от ОС на процесната ЕС от 01.08.2019 г., видно
от който в т.3 от протокола е обективирано решение за представяне на
бюджет на процесната ЕС, с посочване по пера средства, предвидени за Фонд
„Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разход“, фонд „Резервен“,
разходи, приети с решение на ОС на ЕС по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, както и
разходи по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Прието е разходите по чл.50, ал.2, т.1 от
5
ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части на собствениците. Прието
е заплащането на дължимите от етажните собственици вноски да се извършва
по банкови сметки на ЕС или в брой в срок до 01.10.2020 г. /т.4 от протокола/.
Представен е протокол от ОС на процесната ЕС от 03.08.2020 г., видно
от който събранието е отложено за 04.08.2020 г. поради невъзможност да бъде
събран изискуемият кворум от 33 на 100 от идеалните части от общите части
на ЕС. В т.6 от протокола е обективирано решение за представяне на бюджет
на процесната ЕС, с посочване по пера средства, предвидени за Фонд „Ремонт
и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“, както и на фонд „Резервен“,
разходи, приети с решение на ОС на ЕС по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, както и
разходи по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. За сумите по чл.50 от ЗУЕС е изрично
прието, че дължимите от всеки етажен съсобственик суми да се изчисляват в
съответствие с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, а за
тези по чл.51 от ЗУЕС – поравно според броя на собствениците, ползвателите,
обитателите и членовете на техните домакинства. Взето е решение за начало и
край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски
за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС /т.7/. Прието е
заплащането на дължимите от етажните собственици вноски да се извършва
по банкови сметки на ЕС или в брой в срок до 01.10.2021 г. С т.9 от протокола
е взето решение по отношение на собствениците, неизпълнили задължението
си за плащане на дължимите от тях вноски управителят да предприеме
спешни и ефективни мерки в съответствие със закона, включително чрез
сезиране на компетентния съд.
Представен е протокол от ОС на процесната ЕС от 02.08.2021 г., видно
от който събранието е отложено за 03.08.2021 г. поради невъзможност да бъде
събран изискуемият кворум от 33 на 100 от идеалните части от общите части
на ЕС. В т.3 от протокола е обективирано решение за представяне на бюджет
на процесната ЕС, с посочване по пера средства, предвидени за Фонд „Ремонт
и обновяване“, разходи, приети с решение на ОС на ЕС по чл.50, ал.4, т.3 от
ЗУЕС, както и разходи по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Предвидени са такива и за
фонд „Непредвидени разходи“, както и на фонд „Резервен“. За последните два
фонда, както и за Фонд „Ремонт и обновяване“ е изрично прието, че
дължимите от всеки етажен съсобственик суми да се изчисляват в
съответствие с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните
6
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, а за
сумите по чл.51 от ЗУЕС – поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, чиято
бройка към онзи момент била 157. Взето е решение за начало и край на
финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за
разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС /т.4/. Прието е
заплащането на дължимите от етажните собственици вноски да се извършва
по банкови сметки на ЕС и в брой в срок до 01.10.2022 г.
По делото са представени извадки от електронен калкулатор за
изчисление на дължимата мораторна лихва за претендирания с исковата
молба период. Представени са и извадки от електронната система на
кадастъра – КАИС за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№****.1.4 по КККР на град Н. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №****.1.37 по КККР на град Н..
Представено е уведомление /на руски език/, изходящо до ответника и
адресирано до ищцовата ЕС, с което същият заявява, че няма да ползва
самостоятелните си обекти за периода след 30.09.2014 г. за пет години.
По делото е представена справка от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
за консумирана електрическа енергия в квтч за собствените на ответника
недвижими имоти – студио №102, ет.5, с адрес к.к. „С.б.“, комплекс „А. *“,
ИТН 4214407 – период от 01.2018 – 04.2023 г., студио №14, ет. *, с адрес к.к.
„С.б.“, комплекс „А. *“, ИТН 4213910 - период от 01.2018 – 04.2023 г., както и
студио №61, ет.3, с адрес к.к. „С.б.“, комплекс „А. *“, ИТН 4214217 - период
от 01.2018 – 10.2021 г.. Видно от справката, за последните два самостоятелни
обекта не е начислявана каквато и да било електрическа енергия за периода
01.2018 – 04.2023 г., съответно до 10.2021 г. за студио №61. Единствената
начислена електрическа енергия е била в представения със справката период
за студио № 102 през месеците 06 и 07 на 2019 г., преди това е имало известна
консумация отново през летния период на 2018 г. Отчетена е известна
консумация и през м.04.2023 г.
По делото разпитан свидетел, воден от ищцовата страна. Свидетелят
Всеволод Никонов, без родство и дела със страните, заявява следното:
Няма имоти в процесния комплекс, но всяка година присъства на
провежданите общи събрания като преводач и техническо лице. Познава
ответника Сергей Прудовский, като той присъствал на събранията. През 2019
7
г. е виждал ответника, по – конкретно и на проведеното през лятото на
същата година общо събрание. След това събрание също го е виждал в
комплекса. На следващите общи събрания не е виждал ответника, като не
може да каже колко време е прекарвал ответникът в етажната собственост.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****.1.20, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.1.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****.1.37, находящи се в процесната сграда в режим на етажна собственост.
Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната
собственост са определени такси, дължими от етажните собственици за
управление и поддръжка на общите части, фонд „Ремонт и обновяване“, фонд
„Резервен“, фонд „Непредвидени разходи“ и разходи по чл.50, ал.4, т.3 от
ЗУЕС за съответните финансови години, както следва: 01.10.2019 – 30.09.2020
г.; 01.10.2020 – 30.09.2021 г.; 01.10.2021 – 30.09.2022 г. В негова тежест е да
докаже размера на претенцията си, както и датата на настъпила изискуемост
на вземането. При доказването на тези факти в тежест на ответникът е да
докаже погасяване на вземането, както и другите си правоизключващи и
правопогасяващи възражения, включително направеното възражение по
чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
По делото е категорично установено, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.1.20, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.1.4 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.1.37, видно от представените преписи на Нотариален акт
№ 72, том III, рег. № 1634, дело № 455 от 06.03.2007 г. на Нотариус М.Б. с
рег. № 110 на НК и Нотариален акт № ***, том III, рег. № ***, дело № *** от
12.05.2009 г. на Нотариус М.Б. с рег. № 110 на НК, както и от представените
справки за отделечен достъп от Агенция по вписванията. От същите се
установява, че по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.1.20, ответникът е бил собственик до 01.11.2021 г., след
която дата е вписано постановление за възлагане по отношение на посочения
обект.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са
8
длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание
на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата.
В настоящия случай по делото е установено, че взетите от ОС на
процесната ЕС решения от 01.08.2019 г. /включително по т.3 и т.4/, от
03.08.2020 г. /включително по т.6 и т.7/ и от 02.08.2021 г. /включително по т.3
и т.4/ са влезли в сила и не са били оспорени по реда и в срока по чл.40 от
ЗУЕС.
Така на общото събрание на етажната собственост, проведено на
01.08.2019 г. било взето решение по т. 3 от дневния ред, като бил приет
бюджет за финансова година 01.10.2019 – 30.09.2020 г., формиран по следния
начин: фонд „Ремонт и обновяване“ - 10 000 лева, разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3
от ЗУЕС – 54 200 лева, фонд „Непредвидени разходи“ – 10 000 лева и фонд
„Резервен“ - 1000 лева. Разходите по чл.51 от ЗУЕС за управление и
поддръжка били определени в размер от 10 100 лв. С решение по т. 4 от
дневния ред общото събрание определило финансовата година да е със срок
01.10.2019 – 30.09.2020 г. Бил определен краен срок за заплащане на
дължимите такси до 01.10.2020 г., което следвало да се извършва по банков
път или в брой.
На общото събрание на етажната собственост, проведено на 03.08.2020
г. било взето решение по т. 6 от дневния ред, като бил приет бюджет за
финансова година 01.10.2020 – 30.09.2021., формиран по следния начин: фонд
„Ремонт и обновяване“ - 10 000 лева, разходи по чл. 50 и чл.51 от ЗУЕС – 56
300 лева, фонд „Непредвидени разходи“ – 10 000 лева и фонд „Резервен“ -
1100 лева. С решение по т. 7 от дневния ред общото събрание определило
финансовата година да е със срок 01.10.2020 – 30.09.2021 г. Бил определен
краен срок за заплащане на дължимите такси до 01.10.2021г., което следвало
да се извършва по банков път или в брой.
На общото събрание на етажната собственост, проведено на 02.08.2021
г. било взето решение по т. 3 от дневния ред, като бил приет бюджет за
финансова година 01.10.2021 – 30.09.2022 г., формиран по следния начин:
фонд „Ремонт и обновяване“ – 10000 лева, разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС
– 46 780 лева, разходи по чл. чл.51 от ЗУЕС – 5200 лева, фонд „Непредвидени
разходи“ - 5500 лева. С решение по т. 4 от дневния ред общото събрание
9
определило финансовата година да е със срок 01.10.2021 – 30.09.2022 г. Бил
определен краен срок за заплащане на дължимите такси до 01.10.2022 г.,
което следвало да се извършва по банков път или в брой.
В практиката на ВКС е застъпено становището, че етажната
собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е
персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно - на етажните собственици и обитателите, чрез
взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове,
взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща
цел, а не многостранна сделка. Законът урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав,
представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е
ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС. /Така
Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС/.
Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т. ч. и
досежно противоречието им с императивни правни норми – напр. чл. 50 и чл.
51 ЗУЕС, правилата уреждащи свикване и провеждане на общото събрание,
кворум, присъстващи лица и т.н., е ограничена във времето – до изтичане на
срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират
и подлежат на изпълнение. /Така гр. д. № 658/2012 г. на 1 г. о. на ВКС,
Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о., ТК/. Не е
допустим и инцидентния контрол на неоспорени в срок решения на общо
събрание. /Така Определение № 25 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4119/2018 г., II г. о., ГК/.
Следва да се посочи и, че с Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр.
д. № 1464/2017 г. на ВКС, I Г. О. е прието, че ЗУЕС допуска разграничаване
на иска за отмяна на решението на ОС на етажните собственици от иска за
прогласяване на нищожността на взетото решение. Решението на ОС е
10
незаконосъобразно, тогава когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в
нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите правомощия в
отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е
нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението
от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е
упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3)
липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. От представените по делото доказателства не се
установява представените решения да са нищожни.
От изложеното следва, че всички възражения, насочени срещу
законността на решенията, а именно че е налице нарушение на разпоредбите
от ЗУЕС, които касаят провеждане на процесните общи събрания,
присъствалите лица, както и в тази връзка кворумът им на провеждане и
приемане на решенията, не подлежат на разглеждане в рамките на настоящото
производство. Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения
на общото събрание на етажната собственост, които са годно основание за
събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, поради което соченото в
отговора на исковата молба отклонение от разпоредбите на ЗУЕС не следва да
бъде обсъждано.
По отношение на възражението, че комплексът е такъв от затворен тип,
съдът счита, че дори и да се установи това обстоятелство, този факт не
променя органите на управление в една етажна собственост, заложени в
ЗУЕС. Наред с това по делото не се представя, нито се твърди от страна на
ответницата, че е сключила договор по чл.2 от ЗУЕС и в този смисъл да
счита, че дължи на друго лице, а не на ЕС. Такива доказателства липсват като
цяло по отношение на процесната ЕС, напротив от доказателствата,
представени по делото се установява, че процесната ЕС се управлява от общо
събрание, а не по реда на чл.2 от ЗУЕС. След като липсва такова съглашение,
то съобразно правилата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, ответникът, както и
останалите етажни собстевници, като собственици на обекти в ЕС, са длъжни
да заплащат разходите по поддържането и управлението на общите части.
Относно възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС:
Предпоставката, при която собственик, ползвател или обитател на обект
в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за управление и поддържане на
11
общите части, е лицето да не е пребивавало в имота повече от 30 дни в една
календарна година. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска
възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите
разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да
установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е
пребивавал в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна
година“. Негово е задължението и за вписване на тези обстоятелства в
книгата на ЕС, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 13,
ал. 2 ЗЕУС./Напр. Определение № **4 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3899/2020 г., *** г. о./.
Съдът приема за основателно и доказано възражението, че ответникът
не е пребивавал в самостоятелните обекти в рамките на повече от тридесет
календарни дни за периода на финансови години, за които се иска изпълнение
на задълженията му по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Този извод се следва от
представените по делото писмени доказателства – от представените справки
за консумирана и отчетена вода и електроенергия, както и от представеното
от същия уведомление до етажната собственост.
От същите се устнановява, че за процесните финансови години на
практика от 01.10.2019 г. към настоящия момент липсва каквото и да
потребление на електрическа енергия. Показанията на разпитания по делото
свидетел, воден от ищцовата ЕС, не променя изводите на съда в обратна
насока. Напротив, свидетелят изрично посочва, че е виждал ответника
последно на общото събрание, проведено през лятото на 2019 г., като след
това не е виждал лично ответника в процесната етажна собственост.
Показанията на разпитания свидетел по никакъв начин не противоречат на
представените по делото писмени доказателства.
Гореизложеното обосновава при условията на пълно и главно доказване,
че процесните самостоятелни обекти не са били ползвани за повече от
тридесет календарни дни за периода 01.10.2019 г. – 30.09.2022 г.
При тези съображения се явява основателно възражението на ответника
за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС по отношение на
исковата претенция за:
64, 33 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, за СОС с идентификатор
51500.507.575.2.27; 279, 99 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, дължими за периода
01.10.2019 г. – 30.09.2020 г.;
12
358, 60 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, дължими за периода 01.10.2020 г.
– 30.09.2021 г.
33, 12 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, дължими за периода 01.10.2021 г. –
30.09.2022 г.
Предвид гореизложеното се налага извод за частична основателност на
предявените главни претенции до размера от 1428, 20 лв., представляваща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, което включва покриване на разходи
за ремонт и обновяване, за „други разходи“, определени с решение на ОС на
ЕС, за които следва да се разходват средствата от фонда, за фонд
„непредвидени разходи“ и фонд „резервен“, дължима за СОС с
идентификатор ****.1.20, СОС с идентификатор ****.1.4, СОС с
идентификатор ****.1.37, за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., с падеж
на плащане 01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; сумата от 400, 74 лв., представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, което включва покриване на разходи за ремонт и обновяване, за
„други разходи“, определени с решение на ОС на ЕС, за които следва да се
разходват средствата от фонда, за фонд „непредвидени разходи“ и фонд
„резервен“, дължима за СОС с идентификатор ****.1.20, СОС с
идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, за периода от
01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., с падеж на плащане 01.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането; сумата от 827, 51 лв., представляваща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, което включва покриване на разходи
за ремонт и обновяване, за „други разходи“, определени с решение на ОС на
ЕС, за които следва да се разходват средствата от фонда, за фонд
„непредвидени разходи“ и фонд „резервен“, дължима за СОС с
идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, за периода от
01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., с падеж на плащане 01.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, като за претенциите за суми,
представляващи вноски за покриване на разходи по чл.51, ал.1 от ЗУЕС за
управление и поддържане на етажната собственост, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на претенцията за лихва за забава, съдът намира, че
13
същата следва да бъде съобразена с изводите на съда по отношение на
главния иск. Така за финансовата година 01.10.2019г. – 30.09.2020 г., лихвата
за забава се явява в размер на 366, 50 лв. за периода 02.10.2020 – 31.03.2023 г.;
за финансовата година 01.10.2020г. – 30.09.2021г., лихвата за забава се явява
в размер на 62, 20 лв. за периода 02.10.2021 г. – 31.03.2023 г.; за финансовата
година 01.10.2021г. – 30.09.2022 г., лихвата за забава се явява в размер на 44,
55 лв. за периода 02.10.2022 – 31.03.2023 г.
Предявените искове при това положение, следва да бъдат отхвърлени за
разликата над посочените по – горе суми, тоест общо за ответника за
разликата над 2 656, 45 лв. до пълния предявен размер от 3 112, 50 лв. Същото
се налага и по отношение на предявените акцесорни искове за лихва за забава,
като те се явяват неоснователни за горницата над 473, 25 лв. до пълния
предявен размер от 536, 12 лв.
По разноските:
Разноските следва да бъдат разпределени съобразно предвиденото в
чл.78, ал.1 от ГПК, тоест на ищцовата ЕС следва да се присъдят разноски в
размер на 1189, 62 лв., съобразно уважената част от иска. По отношение на
разноските на ответника, следва да се посочи, че се претендира адвокатски
хонорар в размер на 780 лв. В тази връзка дължимите на същия разноски,
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тоест отхвърлената част на
иска, са в размер на 110, 76 лв.
Съгласно Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК по т.д.6/2012,
т.5, направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. По тези съображения, при изчисляване на разноските,
дължими на ищцовата ЕС, съдът включва и направените такива /за които има
представени доказателства/ в рамките на обезпечителното производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В.П. с Булстат *****, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р. Б. -
гр.Н., к.к. С.б. – З., УПИ ***, кв. ***, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „А. *“, разположена в поземлен имот
с идентификатор **** по КККР на гр.Н. с административен адрес, гр.Н.,
14
к.к.С.б.з., к-с А.П., представлявана от управителя А. А.ич У., сумата от общо
2 656, 45 лева /две хиляда шестстотин петдесет и шест лева и четиридесет и
пет стотинки/, представляваща дължими вноски към етажната собственост на
основание решения на общото събрание на етажната собственост, проведени
през 2019г., 2020 г. и 2021г., от които: 1428, 20 лв., дължима за СОС с
идентификатор ****.1.20, СОС с идентификатор ****.1.4, СОС с
идентификатор ****.1.37, за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., с падеж
на плащане 01.10.2020 г.; сумата от 400, 74 лв., дължима за СОС с
идентификатор ****.1.20, СОС с идентификатор ****.1.4, СОС с
идентификатор ****.1.37, за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., с падеж
на плащане 01.10.2021 г.; сумата от 827, 51 лв., дължима за СОС с
идентификатор ****.1.4, СОС с идентификатор ****.1.37, за периода от
01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., с падеж на плащане 01.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба - 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3112, 50 лв.
ОСЪЖДА С.В.П. с Булстат *****, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р. Б. -
гр.Н., к.к. С.б. – З., УПИ ***, кв. ***, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „А. *“, разположена в поземлен имот
с идентификатор **** по КККР на гр.Н. с административен адрес, гр.Н.,
к.к.С.б.з., к-с А.П., представлявана от управителя А. А.ич У., сумата общо в
размер на 473, 25 лева /четиристотин седемдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периодите
02.10.2020 – 31.03.2023 г.; 02.10.2021 г. – 31.03.2022 г.; 02.10.2022 г. –
31.03.2023г., върху главницата за финансовите години, както следва:
01.10.2019 г. – 30.09.2020 г., 01.10.2020г. – 30.09.2021 г., 01.10.2021г. –
30.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 536, 12
лева.
ОСЪЖДА С.В.П. с Булстат *****, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р. Б. -
гр.Н., к.к. С.б. – З., УПИ ***, кв. ***, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „А. *“, разположена в поземлен имот
с идентификатор **** по КККР на гр.Н. с административен адрес, гр.Н.,
к.к.С.б.з., к-с А.П., представлявана от управителя А. А.ич У., сумата в размер
на 1189, 62 /хиляда сто осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/
лв., представляваща сторените в обезпечителното и исковото производство
15
съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „А. *“, разположена
в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.Н. с административен
адрес, гр.Н., к.к.С.б.з., к-с А.П., представлявана от управителя А. А.ич У., ДА
ЗАПЛАТИ на С.В.П. с Булстат *****, гражданин на Р.Ф., с адрес в Р. Б. -
гр.Н., к.к. С.б. – З., УПИ ***, кв. ***, ет. *, ап. **, сумата в размер на 110, 76
/сто и десет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
16