Решение по дело №60/2022 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Административното дело е образувано по жалба на „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Галата, община Тетевен, [улица], представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. С. Г., срещу Уведомително писмо от 10.01.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, като алтернативно се навеждат и доводи за нищожност. Според жалбоподателя, писмото е издадено от некомпетентен орган, както и при неспазване на изискванията за форма. В жалбата се сочи още, че липсва изложение на фактическите и правни основания за издаване на акта съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното уведомително писмо изцяло. Претендира и присъждане на разноски по делото.

С определение от з.с.з. от 08.04.2022 г. съдът е констатирал, че жалбата е насочена против „Уведомително писмо от 10.01.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г.“, но липсва конкретно означение на обжалвания административен акт /с номер и дата/ - съобразно чл.150, ал. 1, т. 5 от АПК. С оглед гореизложеното със соченото определение съдът е оставил повторно жалбата без движение с указание в 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят изрично да посочи обжалвания административен акт /с номер и дата/, както и в коя част обжалва акта, в случай на частично обжалване, като на жалбоподателя са указани последиците при неизпълнение по чл. 158, ал. 3 от АПК.

С молба с вх. № 1631/20.04.2022 г. от „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД, представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. С. Г., изрично е посочено от ПП на жалбоподателя, че се обжалва Уведомително писмо с изх. № 02-110-2600/4962 от 01.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г., като изрично се сочи, че писмото се обжалва изцяло, така както е изложено в жалбата.

С определение от з.с.з. от 26.04.2022 г., с което са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з., съдът изрично е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, като е указал на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване на всички факти и обстоятелства, които предпоставят законосъобразността на оспорения акт.

В съдено заседание от 31.05.2023 г. съдът повторно е указал на страните доказателствената тежест, като им е предоставена възможност да сочат доказателства, като отново е указана повторно доказателствената тежест на ответника по чл. 170, ал. 1 от АПК.

В съдено заседание от 15.11.2023 г. съдът за трети път е указал на страните доказателствената тежест, като им е предоставена възможност да сочат доказателства, като за трети път е указана на ответника доказателствената тежест на ответника по чл. 170, ал. 1 от АПК.

В съдебно заседание от 03.04.2024 г. жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата и моли съдът да отмени оспорваното писмо. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ се представлява от упълномощен юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 640464. Същият е подал заявление за подпомагане от 26.05.2017 г. с УИН 11/130617/50083 за кампания 2017 г. по няколко схеми и мерки за подпомагане, сред които е и мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /л. 75 следв./. Към заявленията са приложени в табличен вид информация за използваните парцели - 2017 г. и заявените площи по схеми и мерки 2017 г.

С оспореното Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-110-2600/4962 от 01.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л. 10-14/ „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД е уведомено, че е оторизирана субсидия по процесната мярка съгласно подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2017 г. в размер на 0 лева, като в УП не е посочено правно основание, липсва каквато и да било посочена разпоредба от нормативен акт, като липсват и фактически основания. Липсва също и препращане към документ от административната преписка.

В уведомителното писмо е посочено бланкетно, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.

В уведомителното писмо е посочено, че неразделна част от него са таблица № 1 – Оторизирани суми в лева и таблица № 2 – Извършени плащания в лева. В таблица № 1 не са посочени конкретни имоти със съответни номера, а единствено фигурират общ размер на площи и суми, представляващи редукции на субсидия. В таблица № 2 е посочена оторизирана и изплатена сума в размер на 0 лв.

Представена е административната преписка.

По делото са разпитани двама свидетели – В. Л. П. и И. В. Т. – експерти в ДФЗ, Областна дирекция – Плевен. Св. П. сочи, че е участвал при извършването на проверката на площи на оспорващото дружество, като е било използвано GPS устройство за установяване на земеделските парцели. Според изложеното от свидетеля, по време на проверката са били направени и снимки, които са приложени към доклада от същата. В показанията си, на зададени от процесуалния представител на оспорващото дружество въпроси свидетелят пояснява как са определяни недопустимите площи, посочени в доклада от проверката – наличие на храстовидна растителност или наличие на повече от една култура в имот.

От изложеното от св. Т. се установява, че също е участвал в извършената проверка на място на заявените от „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД земеделски площи. Свидетелят също потвърждава, че при проверката са използвали GPS устройство, както и че в контролния лист от проверката в графа „забележки“ е описано какво е установено за всеки имот. Св. Т. сочи, че по мярка „Агроекология и климат“ са били установени парцели, в които са засяти повече от две култури.

Съдът кредитира свидетелските показания, като обективно и безпристрастно дадени, доколкото и свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, като относно тяхната релевантност досежно законосъобразността на обжалваното уведомително писмо съдът ще изложи съображенията си по-долу в настоящия съдебен акт.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като в депозираното заключение с вх. № 54/09.01.2024 г. /л. 411 и сл./ се посочват парцелите, които са заявени по мярка „Агроекология и климат“, както и причините за изключване от допустимите площи на изброени в заключението имоти.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че размерите на съответните площи не се установяват от приложените към доклада от проверката на място снимки, а от GPS измервания.

Съдът кредитира депозираното заключение по СТЕ като обективно и безпристрастно изготвено, доколкото и вещото е предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, като относно неговата релевантност досежно законосъобразността на обжалваното уведомително писмо съдът също ще изложи съображенията си по-долу в настоящия съдебен акт.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е с рег. индекс на ДФ „Земеделие“ с дата 25.01.2022 г. /л. 4/, като от пощенското клеймо на л. 9 се установява, че е изпратена на 24.01.2022 г., а видно от известието за доставяне/връчване на уведомителното писмо на лист 15 от делото, обжалваното уведомително писмо е изтеглено от профила на кандидата в СЕУ на 11.01.2022 г., поради което съдът намира, че оспорването е в срок, а жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация – адресат на обжалваното уведомително писмо, поради което оспорването е допустимо.

В жалбата изрично се сочи, че уведомителното писмо се оспорва изцяло, което се поддържа и в уточняваща молба вх. № 1631/20.04.2022 г. на жалбоподателя /л. 334/, както и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

От представеното решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол № 114 от 15.06.2017 г. /л. 17-18/ се установява, че П. Д. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. Видно от представената Заповед № 03-РД/2891/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 19-21/, на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, каквото е и процесното уведомително писмо.

Ето защо, според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК и не е налице основание за обявяване на нищожност на обжалваното уведомително писмо поради липса на компетентност на органа, каквито доводи се навеждат в жалбата.

Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като съображенията за това са следните:

Уведомителното писмо е издадено в писмена форма. Същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. Процесното писмо обаче не отговаря на необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

От съдържанието на административния акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-110-2600/4962 от 01.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” не става ясно кои са фактическите и правните основания за издаването му. Не са изложени дори стандартни бланкетни мотиви, което, съчетано с липсата на правни основания, затруднява както жалбоподателя да разбере съдържанието на УП и неговото право на защита, така и съда при проверка на материалната законосъобразност на УП. Липсата на фактически основания в случая не може де бъде преодоляна със съдържанието на административната преписка, т.к. в същата от една страна, също не са изложени мотиви, а от друга страна, съдържанието на УП е твърде лаконично, не препраща към нито един документ от административната преписка, като не са посочени и правни основания за издаването на УП.

Ето защо съдът намира, че обжалваното УП не отговаря на изискванията за форма, както поради липса на мотиви, така и поради липса на правни основания, което обосновава отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В разглеждания случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Други фактически, а също така и правни основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои именно изисквания не са спазени.

Не става ясно на какво основание са извършени посочените в таблица № 1 към УП санкции и редукции на субсидията, както и по отношение на кои точно имоти от подаденото от дружеството заявление за подпомагане. Липсва каквото и да било посочване на изискванията, които органът е приел, че на са изпълнени от страна на дружеството. Ето защо съдът намира, че освен липса на мотиви и на правни основания, самото съдържание на обжалваното УП е неясно и прекалено лаконично.

В допълнение следва да се посочи, че фактически и правни основания липсват и в административната преписка, приложена от ответника, поради което липсата им в обжалваното УП не може да бъде заместена от данните от административната преписка. Това е така, тъй като макар с административната преписка да е представен доклад за проверка на площи /л. 28-гръб и сл./, от една страна в обжалвания индивидуален административен акт липсва препращане към този доклад, а от друга – този доклад касае множество проверявани парцели, които са заявени от жалбоподателя по редица схеми и мерки за плащане на площ, а не само процесната мярка 10 „Агроекология и климат“. Доколкото в УП липсва препращане към доклада от проверка на място, то съдът не може да предполага или да установява едва в хода на съдебното производство въз основа на кои фактически констатации в този доклад е извършена оторизацията в размер на 0 лв. в процесното УП.

На следващо място, макар от свидетелските показания на св. Т. и св. П. да се установява, че в контролния лист от проверката в графа „забележки“ е описано какво е установено за всеки имот, то тези факти не могат да бъдат релевирани в хода на съдебното производство и посредством тях обжалваният ИАА да бъде мотивиран, доколкото органът дължи излагане на нарочни и ясни мотиви в самия акт, а не впоследствие. Отделно, констатациите по отношение на площите в графа „забележки“ в доклада от проверката на място не могат да заместят мотивите на ИАА, тъй като както в самия доклад, така и в УП липсва изложение дали и каква редукция в субсидията обуславят тези констатации. От страна на административния орган в УП не е направено никакво систематично изложение на обстоятелствата, обуславящи оторизацията в размер на 0 лв.

Едва в настоящото съдебно производство, с писмено становище по жалбата от ответника с изх. № 02-110-2600/4962#4 от 04.02.2022 г. /л. 23-26 от делото/, е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което съдът намира за недопустимо. Посоченото становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е документ, част от административната преписка по издаване на административния акт. Изявленията на АО в цитираното становище до съда са пример за възприетата от издателя на УП порочна практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП да не полага усилия да изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, въпреки правилото на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която разпоредба, относима към конкретното уведомително писмо, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Така и Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о.

Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от твърдения на страните/становища или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване, чрез които се изясняват фактическите основания за издаване на акта. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г. Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г. и др./ Липсата на конкретно изложени правни и фактически основания в обжалвания административен акт е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт.

С оглед на това, съдът намира, че мотивите на акта не могат да бъдат заместени и от установяванията на вещото лице, дадени в депозираното заключение по назначената СТЕ. Още повече, че за някои от имотите, изброени в становището от ответника с изх. № 02-110-2600/4962#4 от 04.02.2022 г. /л. 23-26 от делото/, към което препраща и вещото лице, като например имот с композитен номер 14386-158-15-1 и имот с композитен номер 14386-72-1-1, от изложените в доклада от проверката на място констатации не се установява какво всъщност е несъответствието на част от площите и защо е изключена съответната част от имота, за да могат евентуално да заместят мотивите на ИАА.

Представеното от органа уведомително писмо с изх. № 01-152-2600/162 от 28.07.2017 г. /л. 51/, на което се позовава АО в становището си по жалбата, също не може да обуслови запознаване на дружеството с конкретни фактически установявания, които са основание за извършване на процесната оторизация от 0 лв., доколкото в това писмо /л. 51/ е направено препращане към доклада за проверка, в който фигурират и имоти, които не са заявени по мярка 10 „Агроекология и климат“.

Представените резултати от доклада за проверка на площи на л. 28-гръб и сл. нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите представляват именно фактическите основания за отказа за подпомагане /оторизиране на субсидия в размер на 0 лв./.

Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на УП.

Искането за обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.

Както беше посочено по-горе, в оспорения административен акт липсват и посочени правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален или плащането отказано, лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие едва в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно оторизирането на субсидия в размер на 0 лв.

Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

По изложените съображения процесното уведомително писмо следва да се отмени, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът намира за основателни и доводите на жалбоподателя за отмяна на УП и на основание чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. от ответника, върху който пада доказателствената тежест, не се доказа да са спазени разпоредбите на чл. 26 от АПК, чл. 34 от АПК, което е довело и до нарушение на чл. 35 от АПК.

Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт.

Съдът съобрази и трайната съдебна практика на Върховния административен съд по идентични казуси, обективирана в Решение № 4869 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2023 г., V о.; Решение № 6137 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2022 г., V о.; Решение № 480 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2021 г., V о.; Решение № 4303 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2022 г., V о.; Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о.; Решение № 1133 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2021 г., V о., Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.; Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г.; Решение № 11060 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2019 г., V о. и др. 

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при спазване на изискванията за мотивиране на акта.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за производството общо в размер на 600,00 лв., които са доказани и своевременно поискани, а именно – 50,00 лева за заплатена държавна такса /видно от л. 330 от делото/, 300,00 лева - договорено и реално заплатено /в брой/ адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 331 от делото, както и 250,00 лв. – внесен депозит за назначената СТЕ /л. 405/. От страна на ответника липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, но и същото не надхвърля определения минимум съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради което, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Държавен фонд „Земеделие“ в качеството му на юридическо лице, в чиято структура е административният орган, който е издал обжалвания акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 600,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

На основание гореизложеното чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Галата, община Тетевен, [улица], представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. С. Г., Уведомително писмо с изх. № 02-110-2600/4962 от 01.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 0 лв.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 11/130617/50083 и съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК тридесет дневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, [улица], да заплати на „ВАНИС АГРИКОЛЧАР“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Галата, община Тетевен, [улица], сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.