Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 10.01.2020 г. Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На осемнадесети
декември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Стойка И.,
като разгледа докладваното
от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно
търговско дело № 1401 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба на „Д.“ ЕООД против решение № 104/08.08.2019г.,
постановено по гр.д. № 42/ 2019г. по описа на Районен съд – Р., с което е отхвърлен предявения от
въззивника против въззиваемия иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
сумата от 21 722,63 лв. (двадесет и една хиляди седемстотин двадесет и два лева
и 63 ст.), представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№ 98011710001649 от 25.07.2017 г. за настъпило застрахователно събитие - пожар
на 27.06.2018 г., като са присъдени и разноските по делото. Във въззивната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като
въззивника подробно е изложил оплакванията си във връзка с твърдяната
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Направено е искане да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият счита жалбата за неоснователна, противоречива и необоснована и
моли да се остави без уважение. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
От приетия като писмено доказателство по делото
застрахователна полица № 98011710001649 от 25.07.2017 г. е видно, че ответното
дружество като застраховател е сключил с ищцовото дружество договор за
имуществено застраховане за срок от 1 година /период на застрахователно
покритие от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г./ съгласно комбинирани общи условия
застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“ на ЮЛ.
Местонахождение на застрахованото имущество е посочено да е Ресторант Т. в гр. Р.,
ПК 6260, а видът на застрахованото имущество: комплекс/ресторант. Уговорено е
застраховката да покрива рисковете А, Б1, Б2 и В1 при действителна стойност от
50 000 лв.. Уговорено е също, че полицата е в полза на П. АД, но по делото
е прието като писмено доказателство писмо изх. № 231-492/08.11.2018 г. от П. АД
до ЗК „Л.“ АД, с което ги уведомяват, че нямат претенции към застрахователно
обезщетение по полицата и същото да бъде заплатено директно на ищцовото
дружество – обещател по договора. Прието е също като писмено доказателство и
молба-съгласие от П. АД с искане до СВ-Р. за заличаване на договорна ипотека, с
констатирано заличаване на ипотеката с подпис на съдия по вписванията.
По делото е прието като писмено доказателство
номенклатура на покритите рискове от ответното дружество по кодове /л.37/ и
комбинирани общи условия /л.38-47/, от които е видно, че полицата е покривала
следните рискове:
-
А – пожар и последиците от
гасенето му /мълния, гръм, светкавица/; експлозия, имплозия, падане и блъскане
от летателни апарати и части от тях;
-
Б1 – буря, ураган, вихрушка,
смерч; увреждане от падащи клони, дървета и други; градушка и последиците от
нея, проливен дъжд, наводнение вследствие на природно бедствие;
-
Б2 – действие на подпочвени
води и/или морски вълни; увреждане от тежест от естествено натрупване на сняг
или лед; измръзване, свличане и срутване на земната повърхност;
-
В1 – авария на ВиК.
Изрично е предвиден в номенклатурата покрит риск
В3 – Късо съединение/токов удар, който не е бил уговорен в сключената полица
между страните като покрит риск по застраховката, тъй като полицата е покривала само рисковете А, Б1, Б2
и В1.
По делото е прието писмо от ответното дружество
до ищцовото дружество /л.18/, в което е обективиран отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по полицата във връзка със събитието на 27.06.2018
г. по щета № 2302-9801-А-18-7547/2018 г., тъй като събитието е възникнало от
късо съединение, което не попада в покритите рискове по сключената полица.
По делото е приета служебна бележка, издадена от
началника на БСПБЗН-Р., че уверение на това, че на 27.06.2018 г. в 02:46 часа е
възникнал пожар в ресторант „Т.“ с адрес ***, гр. Р., в резултат на което е
унищожено: покривна конструкция – 20 кв.м., телевизор – 1 бр., хладилник – 1
бр., опушени стени – 200 кв.м., врата – 1 бр., като причината за пожара била в
процес на изясняване от РУ-Р..
По делото е прието като писмено доказателство
служебна бележка, издадена от кмета на община Р., с която се удостоверява, че
на 27.06.2018 г. около 2 часа в района на община Р. се е разразила гръмотевична
буря с проливен дъжд. В самата бележка няма посочена връзка между
констатираната гръмотевична буря и проливен дъжд с възникналия пожар.
По делото е прието като писмено доказателство
констативен протокол, подписан от представители на двете дружества /ищец и
ответник по делото/ и от вещо лице Р.П., в който е констатирано, че причина за
възникването на пожара е късо съединение.
За изясняване на причината за възникналия пожар в
застрахования обект – ресторант, по делото са назначена пожаро-техническа
експертиза с вещо лице К.Г., от чието заключение е видно, че с оглед на всички
данни по делото като свидетелски показания и пожаротехническа експертиза на
БСПБЗН-Р., в конкретния случай най-вероятна причина за възникване на пожара е
късо съединение в електрическата инсталация на обекта, което е възпламенило
горимите дървени конструкции по покрива, тавана и стените в ресторанта и довело
до развитие на горене. Вещото лице е посочил, че по метода на изключването от
данни за пожара, няма вероятност да пожарът да е от открит огън, от
тютюнопушене, от злонамерени действия. Вещото лице посочва, че не са открити
запалими горивни течности, което изключва пожарът да е причинен от човешка
дейност. Вещото лице посочва, че от събраните данни е видно, че в областта на
разразяване на пожара са били налични кабели, от които с най-голяма вероятност
е възникнал пожарът, вследствие на късо съединение в тях. Вещото лице посочва,
че няма данни пожарът да е породен в следствие на паднала мълния, тъй като няма
данни в помещението да е имало горящ огън, а същият е излизал от тавана и
нагоре извън помещението. От допълнителното заключение на СПЕ е видно, че няма
данни за наличие на сривове в електрическата система към въпросната дата и час
около 2-3 часа на 27.06.2018 г. От същото е видно също, че в близост до
ресторант се намира бензиностанция Г., за която е предвидена мълниезащита. В
заключение вещото лице посочва, че с оглед на всички налични данни, които е
изследвал, изключва вероятността пожарът да е възникнал в следствие на
гръмотевична буря. Тук ще следва да се посочи, че няма данни да е бил налице
срив в електрическата система, който да е довел до тъй нареченото изгаряне на
електроуреди, а е налице късо съединение в електрическата инсталация, чиито
причини може да са най-различни /ремонтни дейности, разрушаване на целостта на
проводниците от гризачи и много други/, но в случая не се установява да е в
следствие на попаднала в обекта гръмотевица или срив в електрическата система.
Вещото лице посочва, че ако е попаднала мълния в региона, то тя най-напред е
щяла да попадне в близкия трансформатор или мълниезащита на бензиностанция Г.,
а вследствие на това са щели да се задействат защитите и да спре токът в
региона, което не се е случило, видно от данните по делото. Това всичко
изключва възможността причината за пожара, пряка или косвена, да е попадение на
мълния в обекта или региона.
От заключението на приетата по делото
съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на ремонтно
възстановителните работи и на похабеното имущество е в размер на 15 371
лв..
По делото е прието като писмено доказателство
писмо от ЕРЮГ до ищцовото дружество, в което е посочено, че на 27.06.2018 г. в
2,55 часа в кол центъра на дружеството е постъпил сигнал от служител на СОТ
чрез телефон 112 и в следствие на това е регистрирана авария с № 52700 за пожар
в ресторант Три чучура в гр. Р..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 394, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на
застрахователния договор. В конкретния случай по въпросите за наличието на
застрахователно правоотношение, настъпването на процесното събитие и
своевременното уведомяване на застрахователя, между страните не е налице спор.
Спорният момент е - налице ли са били
основания застрахователя да откаже да изплати на застрахования обезщетение за
щета, нанесена на комплекс/ресторант Т. гр. Р., причинена от пожар. В случая,
за да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ответното дружество
твърди, че въз основа на сключения застрахователен договор, нанесените вреди на
застрахованото имущество, настъпили вследствие на пожар от късо съединение
представлява непокрит от застрахователната полица риск.
В застрахователната полица, като
покрит риск е посочена клауза А “Пожар и
последиците от гасенето му. В т 13.2. от общите условия е дадена дефиниция на застрахователното
събитие Пожар. Изрично е
предвиден в номенклатурата отделен риск В3 – Късо съединение/токов удар.
Съдът намира, че клаузата от
комбинираните общи условия на въззиваемия, с която е въвел като изключение в отделен
застрахователен риск късо съединение/ токов удар, като е заложил по висока
застрахователна премия за този риск, при положение, че в горецитираната клауза А
е дефинирано, че се покриват вреди вследствие пожар и последиците от гасенето
му, противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл.26 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Накърняване на добрите
нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е
проведено изрично чрез спазване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правните последици от тяхното нарушаване са приравнени
с тези на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичащи от тях, като за спазването им съда следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес, като в конкретния случай съдът намира, че този принцип е нарушен от
застрахователя, поради което предявения от ищеца иск следва да се уважи.
От заключението на приетата по делото
съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на ремонтно
възстановителните работи и на похабеното имущество е в размер на 15 371 лв..
Предвид горното съдът намира, че
следва да отмени решението на РРС до
размера на 15 371 лв. и да постанови друго с което и да уважи предявения
иск до този размер. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Към тази сума следва да се присъди и
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските: въззивникът е направил
разноски пред двете инстанции в размер на 3881,45 лв. и с оглед изхода на
делото следва да му се присъдят разноски в размер на 2 988 лв., съобразно
уважената част от иска. Въззиваемият е направил разноски в размер на 550 лв.,
като съобразно изхода на делото му се дължат разноски в размер на 127 лв.. Пред
настоящата инстанция е направено искане от адв. Томова за присъждане на
адвокатско възнаграждение съгласно наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но не са представени доказателства за направени
такива.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
104/08.08.2019 г., постановено по гр.д. № 42/2019г. по описа на Районен съд
– Р. В ЧАСТТА, В КОЯТО Е отхвърлен
предявения от „Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., ул. „***, срещу ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ***,
с адрес на управление гр. С., бул. ***, с правно основание чл. 405, ал. КЗ, за
сумата до 15 371 лв., /петнадесет хиляди триста седемдесет и един лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 98011710001649 от
25.07.2017 г. за настъпило застрахователно събитие - пожар на 27.06.2018 г., и
в частта с която „Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., ул. „*** е осъдено да заплати на ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на управление
гр. С., бул. ***, разноски за производството над размера от 127 лв. (сто
двадесет и седем лева), вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на
управление гр. С., бул. *** да заплати на „Д.“ ЕООД, ТР с ЕИК ***, с адрес на
управление гр. Р., ул. „*** на основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата 15 371 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 98011710001649 от 25.07.2017 г. за
настъпило застрахователно събитие - пожар на 27.06.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
104/08.08.2019 г., постановено по гр.д. № 42/2019 г. по описа на Районен съд
– Р. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ***,
с адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на „Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, с
адрес на управление гр. Р., ул. „***,
разноски в размер на 2 988 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.