№ 247/12.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия
П.Господинова к.а.н.дело №746 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.П.Х. *** – чрез адв.З.Д., против Решение №260106/15.06.2021г.
по нахд №130/2021г. на РС Димитровград, с което е потвърдено Наказателно
постановление №254р-44/02.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково. Твърди се, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Съдът възприел неправилно
фактическата обстановка. На посоченото време и място имало проверка и всички
присъстващи били отведени в полицията за съставяне на акт за нарушението, но
свидетелите не си спомнили лицето и името на жалбоподателката, както и дали
имала маска, какво било поведението ѝ, както и дали изобщо присъствала на
събитието или пък после придружила познати до полицията. Излагат се подробни
обстоятелствата как лицата били отведени с полицейски коли, как били затворени
в помещение, а това било в разрез с правилата за безопасно разстояние. Още на
място жалбоподателката направила възражение, че била с маска, но нейното
възражение било изтълкувано превратно от съда. Изложеното относно установяване
на участниците, липсата на точно определено действие на жалбоподателката,
нарушенията на самите проверяващи, противоречието между показанията било
достатъчно основание, за да се обоснове, че е допуснато нарушение на материалния
закон. Недопустимо било да се определя обща, колективна вина. Административнонаказаващият
орган не установил точно, ясно и по безспорен начин нарушението, като се счита,
че след като не били установени данни за извършено престъпление и били
прекратени досъдебни производства относно случая, то в обществеността на града
имало нагласа, че трябва лицата да бъдат наказани. При квалификацията на
нарушението също били допуснати процесуални нарушения, като се правили
препратки към закон, свързан с полицията и с функцията на опазване на реда. При
посочване на правната уредба на наложеното наказание се посочвала и заповед на
Министъра на здравеопазването, която не можело да произведе действие по
налагане на наказание сама по себе си. На практика не бил нарушен текста на
закона, а заповедта на министъра, което се счита като процесуално неправилно и
основание за отмяна на решението. Съществували несъответствия между
обстоятелствената част, мотивите и решението. Иска се решението на РС
Димитровград да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с
което да се отмени наказателното постановление, като бъдат присъдени и
деловодните разноски.
Ответникът по
касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил като
законосъобразно Наказателно Постановление №254р-44/02.02.2021г. на Директор ОД
МВР Хасково, с което на М.П.Х. *** за това, че на 26.12.2020г., около 01,00
часа в гр.Д., на бул.***,
в обект, намиращ се до автобусната спирка в близост до Неохим АД, в условията
на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и
удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена Заповед
№РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, въвеждаща противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и
др.), е установено, че Х. не е изпълнила посоченото в заповедта, като се намира
в посоченото закрито обществено място и не е поставила защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата ѝ, с което за виновното
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ и
във вр. с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 лева. За да потвърди
наказателното постановление въззивният съд не е установил при съставянето на
АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано приел, че на 25 срещу 26.12.2020г. след
получен сигнал за събиране на множество хора в сграда до автобусна спирка до АД
Неохим, полицейски служители при РУ Димитровград
посетили
мястото, като се ориентирали и по силната музика. Вратата
на помещението била заключена, но полицейските служители възприели ставащото
вътре от прозорците. По-късно, когато влезли вътре, установили над 30 граждани
без предпазни маски на лицето. Освен, че имало силна музика, установили и диско
светлини, бар плот, маси и столове, като присъстващите консумирали алкохол и
танцували, а част от тях седели по масите. Били извикани още полицейски
служители, като затворили входа и изхода на помещението, докато бъдат
установени присъстващите, между които била и жалбоподателката. Съставили акт за установяване на административно нарушение №254р-44/26.12.2020г.,
в който било описано, че Х.
се намира в закрито обществено място, като няма поставена защитна маска за
лицето, а като нарушение е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. с т.7 от
Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването. Съдът е обсъдил подробно
приложимите правни разпоредби, като е отчел актуалната редакция на чл.63, ал.4
от ЗЗ, както и санкционната разпоредба на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, както и е взел предвид описанието на
извършеното нарушение и подробно се обосновал, че затвореното помещение, където е установена Х.,
е обществено място – независимо от собствеността на постройката или отношенията
между присъстващите. Анализирани са свидетелските показания, съгласно които в
помещението не са открити лица с поставени маски, като така е отхвърлено
възражението на Х., че била с маска при задържането си. Направен е извод, че при установеното и
доказано пребиваване на закрито обществено място без поставена предпазна маска,
то има неизпълнение на Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, тъй като съгласно т.7 от посочената било въведено за всички
присъстващи на закрито обществено място задължение за поставяне на защитна
маска за лице. Обсъдено е и че в АУАН и НП било посочено в допълнение на
нарушената разпоредба чл.63, ал.4 от ЗЗ, която не въвеждала забрана или
задължение за гражданите, а само правомощия за Министъра на здравеопазването,
като въззивният съд е счел, че това не влияе на възможността на наказания да
разбере какво е вменено като нарушение, както и не води до объркване,
неразбиране или превратно тълкуване. Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН, както и определения размер на глобата.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция счита, че в обжалваното решение
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са
направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението, че не било установено точно, ясно и по безспорен начин нарушението,
доколкото от описанието в АУАН и НП се установява, че Х. не е поставила защитна
маска, докато се е намирала в посоченото закрито обществено място, както и че
към момента на нарушението е имало създадено задължение за това със Заповед №РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и
в тяхната съвкупност, районният съд е направил законосъобразни правни изводи.
Въз основа на описанието на нарушението не може да се
счита, че се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво е
санкционирано, както и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП относно описанието
на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Безспорно е, че административнонаказателната
отговорност на М.Х. е ангажирана за извършено нарушение на въведени
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, което деяние, и съответното за него
наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Релевантно в случая е
обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от Министъра на
здравеопазването и при обявена в страната извънредна епидемична обстановка,
като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен
в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната
разпоредба на чл.63, ал.11 от ЗЗ изрично определя заповедите по ал.4 като общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и
подлежат на предварително изпълнение. В този смисъл неоснователни са и възраженията за неправилна
квалификация на нарушението и допуснати процесуални нарушения при определянето
ѝ. При правилната квалификация на нарушението
административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Според санкционната норма за установеното нарушение се предвижда
административно наказание глоба в размер от 300 лева до 1000 лева, а в случая е
наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.
С оглед на изложеното настоящата инстанция
счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения
от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд Димитровград следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд
Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260106/15.06.2021г. по нахд №130/2021г.
на РС Димитровград, с което е потвърдил като законосъобразно Наказателно
Постановление №254р-44/02.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково, съставено на М.П.Х.
*** за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ и във вр. с т.7 от Заповед
№РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1
от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.