Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година  23.07.2020                        Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На петнадесети юли                                                            Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6642 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 03.11.2018г. сключил, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228591. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: ********@***.**. Активиращият код бил 9215. Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба постъпили плащания в размер на 502.72 лв. разпределени, както следва: 216.66 лв. главница, 121.55 лв. лихва, 144.51 лв. неустойка, 20.00 лв., разходи за извънсъдебно събиране. На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 1300.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин: покасово на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница било разсрочено на 18 броя вноски за периода 03.12.2018г. - 26.04.2020г. От тях вноските за главница за 03.12.2018г., 02.01.2019г. и 01.02.2019г. били изцяло платени. Платената главница била в общ размер 216.66 лв. Размерът на 17 от вноските бил 72.22 лв., като последната 18-та вноска била в размер на 72.26 лв. Дължими оставали вноските за периода 03.03.2019г. - 26.04.2020г.  в размер на 1083.34 лв. Направен бил опит да се уведоми потребителя за обявяване на предсрочна изискуемост. Моли съда, ако  приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била лихва в размер на 121.55 лв. за периода 03.11.2018г. - 03.03.2019г. Дължима била лихвата за периода 01.02.2019г. - 31.07.2019г. в размер на 178.75 лв. В заявлението била допусната техническа грешка, като била посочена начална дата 03.03.2018г., а коректната такава била 01.02.2019г. Следователно и коректният период на дължимата договорна лихва бил 01.02.2018г. - 31.07.2019г., а размерът - 178.75 лв. Вземането за неустойка не се  претендира с исковата молба. Депозирал пред Районен съд Стара Загора заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 4164/2019г. била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника по делото. Връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ж.И.Ж., че същият му дължи сумата от 1262.59 лв., от които: 1083.84 лв., главница по предоставения кредит, 178.75 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 01.02.2018г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски в заповедното производство настоящото производство. По делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът Ж.И.Ж. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответницата са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4164/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2162/13.08.2019 г. за сумата 1083,34 лева за главница за неизпълнено задължение  по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228591 от 03.11.2018г., със 178,75 лева лихва за периода от 03.03.2019г. до 31.07.2019г. и  529,87лева неустойка по чл.3 от договора и законна лихва от 13.08.2019г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. Със същата се иска установяване само на вземанията за главница и възнаградителна лихва.

Ищецът претендира на основание чл.240 от ЗЗД вземане, представляващо невърната сума по договор за предоставяне на кредит № 228591 от 03.11.2018 г. С този договор на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1300 лв., който е следвало да бъде погасяван на части съобразно погасителен план. Представена е разписка за извършено плащане, от която се установява, че заетата сума реално е предоставена на ответника чрез система за електронни плащания ePay.bg. Ищецът признава, че ответникът е заплатил главница в размер на 216,66 лв., като по делото липсват доказателства за извършено плащане от страна ответника, с което да е погасена останалата част от горепосоченото задължение.  

В т. 3 от договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,15 %  годишно. Ищецът признава за извършено плащане от ответника в размер на 121,55 лв., като не са ангажирани доказателства за погасяване  останалата част от посоченото задължение. 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата в размер на 1300 лв. е била отпусната касово на ответника чрез посредника „Изипей“ АД. Размерът на отчетените по договора плащания от ответника са 502,72 лв., покриващи следните задължения: 216,66 лв. главница, 121,55 лв. договорна лихва, 144,51 лв. неустойка и 20 лв. разходи за извънсъдебно събиране. Остатъчната дължима сума за главница е в размер на 1083,84 лв., а за договорна лихва – в размер на 286 лв.

Към настоящия момент е настъпил падежът на всички вноски по погасителния план и ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил задълженията си по договор за предоставяне на кредит № 228591 от 03.11.2018г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответникът не отговаря, поради което съдът приема, че последният вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочените в исковата молба суми.

Поради изложеното съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер. Ето  защо предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство съобразно установената част от вземането  - в размер на 68,82 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 300 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лева  съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и т.14 от дадените от НБПП Указания за определяне на възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.И.Ж. *** съществуването на вземането на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 17, ап.1, ЕИК *********, представлявано от Б.И.Н., за сумата 1083,34 лева за главница за неизпълнено задължение  по договор за предоставяне на кредит № 228591 от 03.11.2018г., със 178,75 лева лихва за периода от 03.03.2019г. до 31.07.2019г. и законна лихва от 13.08.2019г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2162/13.08.2019 г. по ч. гр. д.№ 4164/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА Ж.И.Ж. *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 17, ап.1, ЕИК *********, представлявано от Б.И.Н., сумата 68,82 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 300 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :