№ 13444
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110119019 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
24.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 19019/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу „ХТ“ ЕООД, в която се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при
1
общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и
Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ................, аб. № **********.
Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за
период от 21.02.2018 г. до 15.10.2021 г. задължението на ответника било в размер на 802,28
лева. Твърди. че тъй като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал
в забава, като се дължала и мораторна лихва за периода 15.03.2018 г. до 15.10.2021 г. в
размер на 126,91 лева. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответникът бил подал възражение, от което извежда
правния си интерес да предяви исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
претенциите са неоснователни. Поддържа, че за процесният период не била потребена вода
за процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД.
Навежда доводи, че от предявените искове не ставало ясно дали и какви услуги били
потребени, тъй като претенцията не била разбита по пера. Излага съображения, че между
страните е налице договорно правоотношение по силата на което ищецът следвало да
доставя питейна вода и да отвежда мръсна вода, но ищецът не бил спазил данъчното
законодателство да издава ежемесечни фактури за потребните реално услуги. Твърди, че
претенциите са недоказани, освен това от доказателствата можело да се установи, че реално
били потребени 30 куб./м. вода, което не отговаряло на посоченото във фактурите на ищеца.
Поддържа, че било поискано контролно измерване от ищеца, но последният не бил
изпълнил задълженията си, поради което прави извод, че издаваните фактури от ищеца били
с невярно съдържание. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
2
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявен за
безспорно, че се намират в облигационно отношение по договор при общи условия за ВиК
услуги по доставка и отвеждане на питейна вода.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
С оглед представените от ищеца останали доказателствени средства по делото –
справки от Агенция по вписвания – Имотен регистър, съдът намира, че макар и да се касае
за косвени доказателствени средства или още т. нар. индиции, то по делото безспорно (вкл. с
отделеното за безспорно) е установено, че между страните е налице облигационно
отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (доставка и отвеждане на питейна вода – арг. чл.
110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение
на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Прието е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ. От заключението на в частта
3
СТЕ се установява, че за периода от 12.02.2018 г. до 03.10.2021 г. са начислени каличества
вода в размер на 309,891 куб. м. – в общ размер, от което 1,574 куб. м. „общ водомер“ и
308,317 куб. м. за потребление. Вещото лице е изяснило, че количеството потребена вода е
на „база“ за 1 бр. обитател. Експертът е посочил, че о 14.01.2020 г. количеството вода се
измервало на базата на 4 бр. водомери, като в тази връзка след посочената дата бил налице
реален отчет. В счетоводната част на заключението се установява, че за процесният период
размера на дължимата сума за питейна вода е в размер на 802,28 лева, съответно размера на
дължимата мораторна лихва е в размер на 146,14 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорил изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правни спор или са недоборсъвестни. С оглед направените от ответника
оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от
решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради
което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата
обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл
напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение
№ 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертното
заключение кореспондира с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите
лица са подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от 31.10.22 г. Именно в
заседанието при изслушването на заключенията на комплексната СТЕ и ССчЕ, вещите лица
подробно и изчерпателно са отговорили на поставените въпроси от ответника, като
отговорите им кореспондират и с направените в заключенията изводи. Нещо повече, съдът
намира, че следва да отбележи и обстоятелството, че направеното оспорване е бланкетно,
като липсва каквато и да било конкретика по същото, което е допълнително съображение, за
да оспорването на ответника да не бъде уважено.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая
по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния
период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е
спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга „на база“, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
4
ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от
Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а
за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая ищецът нито
е сочил, която от хипотезите е налице, за да се извършва служебно отчитане на водомера – т.
нар. „отчитане на база“, нито е ангажирал каквито и да било писмени или други
доказателствени средства, за да се установи наличието на предпоставките за това.
Следователно, дори първата предпоставка да беше налице, то искът отново е неоснователен,
тъй като не са доказани предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. „база“.
Основателността на акцесорния иск за претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва е обусловено от основателността на главния иск. Тъй като
обуславящият главен иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния обусловен иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност на претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да му се присъди сумата от 350,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
5
първоинстанционното и заповедното производство.
С оглед на горноо трябва да се из ясни, че съдът е уважил направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, като
адвокатското възнаграждение за заповедното производство е определено в рамките на
сумата от 50,00 лева – за съвет и консултация.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „СВ“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ...................... III“ № ..............., за признаване за установено по
отношение на „ХТ“ ООД, ЕИК: .................., с адрес: гр. ...................., че дължи на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал.
1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 802,28 лева, представляващи
незаплатени ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи
условия за имот, находящ се в гр. София, ................., аб. № ********** за периода от
21.02.2018 г. до 15.10.2021 г., както и сумата от 126,91 лева, представляващи мораторна
лихва за периода от 15.03.2018 г. до 15.10.2021 г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 6598/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „СВ“ АД, ЕИК: ................... да заплати на
„ХТ“ ООД, ЕИК: .................., сумата от 350,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6