Р Е Ш Е Н И Е
№ 141 17.11.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На девети ноември
година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 230 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с
Глава Х от АПК във вр. с чл. 17 от ЗДДФЛ.
Делото е образувано по жалба на Т.Б.П. ЕГН ********** *** против Ревизионен акт
Р-03002520007699-091-001/ 27.04.2021 г., който е потвърден с Решение № 146/
13.08.2021 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 177, 80 лв. от които 155 лв. за
главница и 22, 80 лв. за лихва, изчислени към 27.04.2021 г.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт
(РА) изцяло, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.
РА е издаден в противоречие с принципите, заложени в ДОПК.Нарушен е принципа за
законност, прокламиран в чл. 2 от ДОПК. Нарушен е принципът на обективност,
прогласен в чл. 3 от ДОПК. РА е издаден при формални мотиви в нарушение на чл.
120 , ал. 1 от ДОПК. Според практиката на ВАС адм.
акт, постановен при формални мотиви е
постановен при пълна липса на мотиви. АО е преразказал РД. За да бъде мотивиран
РА е достатъчно да бъде направен непротиворечив извод, че именно жалбоподателят
дължал този данък. Липсват мотиви от издателя на РА, от които да се изведе
извод за наличието или липсата на предпоставки за извършване на ревизия. Видно
от РА е, че органите по приходите са установили, че жалбоподателят като
регистриран земеделски производител е извършил продажба на непреработена
селскостопанска продукция (сливи). При извършената насрещна проверка това ФЛ е
потвърдило данните, както от фактурата, така и от обясненията му, дадени пред
орган по приходите. Ревизиращият екип е установил, че тази сделка е сключена с
цел отклонение от данъчно облагане, като свободно е изменил параметрите на тази
сделка, по своя преценка. Тези изводи на органа по приходите са
незаконосъобразни. Крайният им извод противоречи, както на закона, така и на
събраните по ревизионната преписка доказателства. Продажбата на селскостопанска
продукция е неоспорен факт. Противоречи на закона и формалната логика, орган по
приходите да прилага норма от ЗКПО, по повод на ревизия на ФЛ. Редът за
изменение на данъчната основа, по данни, декларирани от ФЛ е съвсем различен и
е описан в друг закон. Счита, че и за двете години РА страда от пълна липса на
мотиви. За да бъде обложен жалбоподателят за 2018 г., органът по приходите приема, че
тъй като липсват продажби, то субсидията следва да се обложи по реда на ЗДДФЛ.
Няма нормативно основание за този извод. Жалбоподателят е регистриран като
земеделски производител през 2017 г., като земеделската 2018 г. е първа за него
като производител. Поради това е житейски оправдано, да няма доход от продажбата
на земеделска продукция. Затова има и заместващ доход. Няма нормативно
основание да се приеме, че субсидията е доход, тъй като няма продажби.
Субсидиите от ДФ“Земеделие“ са доход освен ако не попадат в критериите на чл.
13 от ЗДДФЛ. Органът по приходите следваше първо да изясни този факт, след
което да отговори на въпроса: облага ли се сумата и по кой точно ред на закона.
Безспорно жалбоподателят е доказал, че получената субсидия е вложена в
агротехнически мероприятия.
По отношение на 2019 г. липсват мотиви
за прилагане на нормата на чл. 77 от ЗДДФЛ, съответно чл. 16 от ЗКПО. Органът
по приходите не е изложил мотиви по повод извода, че единствената сделка,
сключена през годината е именно със специалната цел „отклонение от данъчно
облагане“. Не е необходимо да се издирва информация от стокови борси или НСИ.
Цената на произведената продукция се влияе от района на производство,
технологичната зрялост, качеството, вложените разходи за беритба, за транспорт.
Овощната градина е в землището на гр. Антоново, който е в полупланински
район.Поради това овощните насаждения по-късно достигат до технологична
зрялост, съответното количество е с по-ниско качество. Това са фактори, влияещи
върху цената на готовата продукция и не са свързани с отклонение от данъчно
облагане.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, редовно призован не се
явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител И. Н. – главен
юрисконсулт е получена молба за даване ход на делото в нейно отсъствие,
изразено е становище за неоснователност на жалбата и нейното отхвърляне, както
и присъждането на юрк. възнаграждение. В дадения от
съда срок същата представя писмена защита (именована
становище) за неоснователност на подадената жалба.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на Т.Б.П. ЕГН ********** *** е
възложена със ЗВР № Р-03002520007699-020-001/10.12.2020 г., в която е определено тя да се извърши за
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2018 до 31.12.2019 г. (стр. 4 от адм. преписка). Заповедта е издадена от Ш. А. С. на
длъжността началник сектор, в качеството си на заместник на Д. Б. К. на длъжност началник сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. (стр. 3
от адм. преписка). Определени са също срокът на
ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена електронно на 15.12.2020 г.
според представената разписка (стр. 2 от адм.
преписка).
На 29.03.2021 г. екипът от ревизори, С.
Ц. К. гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Димитрина Райчева
Кънчева ст. инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03002520007699-092-001/29.03.2021
г.
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № Р-03002520007699-091-001/27.04.2021 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА за жалбоподателя Т.Б.П. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 39, 00 лв. за главница и 7, 88 лв. за лихва и
за 2019 г. в размер на 116, 00 лв. за главница и 14, 92 лв. за лихва или общо в
размер на 155 лв. за главница и 22, 80 лв. за лихва. РА е връчен електронно на
жалбоподателя на 25.05.2021 г. според представената разписка (стр. 393 от адм. преписка).
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред на 08.06.2021 г. като подадената жалба е идентична с тази
по съдебен ред. По жалбата е постановено Решение № 146 от 13.08.2021 г. от
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Варна. По-горестоящият
орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния
акт изцяло.
Решението е съобщено на жалбоподателя на
17.08.2021 г., а жалбата срещу РА е
постъпила при ответника на 31.08.2021 г.
В
хода на ревизията е установено, че жалбоподателят П. през ревизирания период
01.01.2018 до 31.12.2019 г. с обхват върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е работил по трудови правоотношения в „Теленор България“ ЕАД
и като земеделски стопанин извършващ селскостопанска дейност по
отглеждане на семкови и костилкови плодове – сини сливи
върху пренаети земеделски земи – дейност с код 0124. Жалбоподателят притежава
регистрационна карта на земеделски производител, актуализирана за стопанските
години на ревизирания период.
При тези факти съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от адресата
на РА и е подадена в законово установения срок, а разгледана по същество е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Съдържанието на заповедта за възлагане
на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е
компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1465/31.08.2018
г. на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за възлагане на ревизията е
връчена по електронен път на жалбоподателя на 15.12.2020 г., с което е спазено
изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по
чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя
на 31.03.2021 г.
Ревизираното лице се е възползвало от
правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение на
14.04.2021 г., като не е представило допълнителни доказателства.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи
правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде
осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
По съществото на спора съдът намира
следното:
Спорът между страните е по приложението
на материалния закон.
Според нормата на чл. 17 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.) Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни
основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.) Размерът на данъка върху
общата годишна данъчна основа се определя, като
общата годишна данъчна основа по чл.
17 се умножи по данъчна ставка
10 на сто. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на чл.
25 - ДВ, бр. 95 от 2009 г.,
в сила от 1.01.2010 г.) Годишната данъчна основа за доходите
от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит
от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява
с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за
сметка на физическото лице, по реда на
Кодекса за социално осигуряване
и на Закона за здравното
осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са
за сметка на физическото лице. Според чл. 29, ал. 1
от ЗДДФЛ (Изм.
- ДВ, бр. 113 от 2007 г., предишен текст на чл. 29, бр.
31 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска
дейност на физическите лица, които не са
търговци по смисъла на Търговския закон, се определя,
като придобитият доход се намалява
с разходи за дейността, както следва: 1.
(нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 100 от 2013
г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 12 от 2015 г.) с 60 на
сто за доходи
от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство
на непреработени продукти от селско
стопанство, с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност;… Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ(Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., изм., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Годишната данъчна основа се определя,
като облагаемият доход по чл.
29, придобит през данъчната година, се намалява със: 1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено
да прави за данъчната година
за своя сметка,
а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са
за негова сметка, по реда
на Кодекса за социално
осигуряване и Закона
за здравното осигуряване;….според разпоредбата на чл. 35 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната
сума на облагаемите
доходи, придобити през данъчната година от:
1. обезщетения за
пропуснати ползи и неустойки с такъв
характер; 2. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.);
3. (доп. - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по
лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38,
ал. 13; 4. производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права
на интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не
са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда
на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
изложени в жалбата.
През ревизирания период жалбоподателят П. е стопанисвала 20, 788 дка
пренаети овощни насаждения със сини сливи в землището на гр. Антоново, обл. Търговище. През 2018 г. тя е добила от тях 500 кг
сливи, за които е заявила, че са използвани за лична консумация, а през 2019 г.
е добила и продала 12 680 кг. сливи на Иван Цветков с фактура №
**********/26.08.2019 г. От ДФ“Земеделие“ жалбоподателят е получил субсидии,
като за 2018 г. те са в размер на 395, 65 лв., а за 2019 г. субсидиите са в
размер на 932, 15 лв.
За 2018 г. жалбоподателят П. е подала Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 2500И0070938/ 20.04.2019 г., с която е декларирал:
Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на
21 584, 42 лв.;
Обща годишна данъчна основа 21 584, 42 лв.;
Данък върху обща данъчна основа 2 158, 44 лв.;
Данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата данъчна основа
2 158, 44 лв.
Дължим данък за довнасяне 0 лв., в т.ч.
По Приложение № 1 от трудови
правоотношения:
Облагаем доход в размер на 24 752, 09 лв.
Удържани задължителни осигурителни вноски за сметка на ФЛ в размер на
3 167, 67 лв.
Годишна данъчна основа в размер на 21 584, 42 лв.
Авансово удържан/внесен през годината данък от работодателя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на
2 158, 44 лв.
По Приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност:
Придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ с код 3011 в
размер на 395, 65 лв.
Разходи за дейността (60 на сто) в размер на 237, 39 лв.
Общ размер на облагаемия доход в размер на 158, 26 лв.
Задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, удържани или внесени
авансово през годината в размер на 1 167, 60 лв.
Годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност в размер на 0
лв.
За процесната 2018 г. ревизиращите органи са
приели с оглед на фактите, че получената субсидия от ДФ“Земеделие“ се явява
доход от други източници съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Сумата от годишната данъчна
основа по чл. 17 – 21 980, 07 лв. и данък върху годишна данъчна основа на
основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 2 198, 01 лв. Приспаднати са внесените
суми – 2 158, 44 лв. и след закръгляне на сумата на основание чл. 48, ал.
8 от ЗДДФЛ е определен данък за довнасяне в размер на 39 лв. На основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е
начислена следваща се лихва за просрочие в размер на
7, 88 лв.
За 2019 година от жалбоподателят П. е подал Годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ с вх.
№ 2500И0088253/28.04.2020 г., с която са декларирани:
Сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от
ЗДДФЛ в размер на 21 092,91
лв.
Обща годишна данъчна основа 21 092,91 лв.
Данък върху общата данъчна основа 2 109,29 лв.
Данъци подлежащи на приспадане от данъка
върху общата данъчна основа 2 109,30 лв.
Дължим данък за довнасяне 0,00 лв., в т.ч.
По Приложение № 1 доходи от трудови
правоотношения:
Облагаем доход в размер на 24 138,64 лв.
Удържани задължителни осиг.вноски
по реда на
КСО и ЗЗО в размер на 3
045,73 лв.
Годишна данъчна основа 21
092,91 лв.
Авансово удържан/внесен през годината данък
от работодателя по реда на
чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 2 109,30 лв.
По Приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност:
Придобит доход от друга стопанска дейност по чл.
29 от ЗДДФЛ с код 301 в размер на 1 268 лв.
Придобит доход от друга стопанска дейност по чл.
29 от ЗДДФЛ с код 3011 в размер на 932,15 лв.
Разходи за дейността (60 на сто) в размер на 1 320,09 лв.
Общ размер на облагаемия доход в размер на 880,06 лв.
Задължителни осигурителни вноски
по реда на
КСО и ЗЗО, удържани или внесени авансово през годината в размер на 1
334,40 лв.
Годишна данъчна основа за доходите от
друга стопанска дейност в размер на 0,00 лв.
През 2019 г. са добити и
реализирани сливи, за която сделка
е издадена фактура № **********/26.08.2019 г. за продажбата на 12 680 кг. сливи с единична
цена 0,10 лв., обща стойност 1268,00 лв. Ревизията е установила,
че е налице съществена разлика между средностатстическата
продажна цена на сливи през 2019 г.(0,4191лв./кг), цена на стокови борси
и тържища - 0,70 лв./кг и документираната от лицето - 0,10 лв/кг. и, че
е сключена сделка за продажба на
сливи при условия, чието изпълнение води до отклонение от
данъчно облагане. За определяне на пазарната цена на сините сливи ревизиращият екип е ползвал, събрана в хода на производството
информацията: 1) От
писмо от Държавната комисия
по стоковите борси и тържища с изх. № ДКСБТ - 2968/14.12.2020 г. за цената на
сините сливи на стоковите тържища
и пазари на производителите в страната. Съгласно информацията в писмото, цената на сините сливи
на 25.08.2019 г. е била
0,70 лева. и 2) Справка от НСИ за цените на селскостопанската
продукция за 2019 г., съгласно която, цената на сините сливи за 2019 г. е в размер на 419,14 лева на тон или
0,4191 лева на килограм.
При съобразяване на нормата на чл. 77
от ЗДДФЛ ревизиращия орган е определил данъчна основа от продажбата на тези
сливи, която би се получила при извършване на обичайна сделка по пазарни цени и
която води до постигане на същия икономически резултат, но без отклонение от
данъчно облагане. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, като е взел предвид
факта, че сливите са продадени от овощната градина на жалбоподателя и той не
транспортирал продукцията до стоковите борси и тържищата, ревизиращия орган е
определил данъчна основа от продажбата
на 12 680 кг. сливи по средно статистическа цена на производител от 0,
4191 лв./ кг. Или сума в размер на 5 314, 19 лв.
Декларираните данни за данъчната 2019 г. са преизчислени, като са
установени: придобит доход от друга стопанска дейност на основание чл. 29 и чл.
77 от ЗДДФЛ от дейност като земеделски стопанин – 5 314, 19 лв., доход от
друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ под формата на държавни помощи и
субсидии – 932, 15 лв., сума на доходите, подлежащи на облагане по реда на чл.
29 от ЗДДФЛ – 6 246, 34 лв., разходи за дейността по чл. 29, ал. 1, т. 1
от ЗДДФЛ (60 на сто от приходите) – 3 747, 80 лв., общ размер на
облагаемия доход от друга стопанска дейност в размер на 2 498, 54 лв.
Доходът е намален със задължителните осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО,
удържани или внесени авансово през годината – 1 334, 40 лв., и е
определена годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност на
основание чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на 1 164, 14 лв. След като се прибави
данъкът от трудови правоотношения се установява данъкът върху обща данъчна
основа на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 225, 71 лв. и
дължим данък за довнасяне (закръглен към всеки пълен лев, когато не се ползва
отстъпка, на основание чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ) – 116, 00 лв. Начислена е и
лихва за просрочие в размер на 14, 92 лв., в т.ч. и
за невнесен авансов данък в размер на 3, 26 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция
въпреки разпределянето на доказателствената тежест в
производството от съда, жалбоподателят не ангажира нови доказателства за
оборване на констатациите на ревизиращите органи. В тази връзка съдът приема,
че възраженията му не намират опора в действащата правна уредба на процесните правоотношения между страните по делото. РА не
страда от формални мотиви, още повече че мотиви е изложил и решаващия орган –
директора на Д“ОДОП“ – Варна при обжалването на процесния
РА по адм. ред. Не са нарушени принципите на
законност и обективност, прогласени в чл. 2 и чл. 3 от ДОПК. Съдът приема, че
правилно е определен дължимият се данък от жалбоподателя П. за годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) за данъчните 2018 и 2019 г,
поради липсата на събрани доказателства, от които следва да се изведе обратния
извод.
При този
изход на спора, предвид изрично направеното искане за присъждане
на деловодни разноски, съдът намира, че на
основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от
ДОПК на адм.
орган следва да се
присъдят направените по делото разноски
в размер на 300 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на а.. възнаграждения.
Решението на основание чл. 160, ал. 7, изр. второ от ДОПК е
окончателно.
Воден от горното и на основание
чл. 160, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от
ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б.П. ЕГН **********
*** против Ревизионен акт Р-03002520007699-091-001/ 27.04.2021 г., който е
потвърден с Решение № 146/ 13.08.2021 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр.
Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 177,
80 лв. от които 155 лв. за главница и 22, 80 лв. за лихва, изчислени към
27.04.2021 г.
ОСЪЖДА Т.Б.П. ЕГН **********
*** да заплати на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите
град Варна направените разноски
по делото в размер на 300 лв., съставляващи юрк.
възнаграждение
Решението е окончателно на основание чл. 160,
ал. 7, изр. 2 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: