№ 468
гр. Сливен, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100839 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Вр. чл. 22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. между ищеца и ответното дружество
е сключен договор за кредит „Бяла карта“, съгласно който кредитодателят се задължава да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 300 лева, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта
Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
настоящия договор.
Настоящият договор се сключва за неопределен срок. Фиксиран годишен лихвен
процент по заема: 43,2%. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер на 0.12%. Лихвата се изчислява във всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е
с продължителност от 30 дена. Общата сума дължима от кредитополучателя е сбор от
усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и
такси за ползване на Картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата.
Годишен процент на разходите на заема: 46.18%.
Сочи се, че кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на настоящия Договор.
Съгласно Договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата
на активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитодателя едно
от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефицер – кредитодателя, за сумата 457,29
1
лева със срок на валидност две години от датата на сключване на настоящия договор или
едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на определени изисквания. В случай че
кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок, последният дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за настоящия месец.
Сочи се, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и
приложимият нормативен акт е ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11 ал.
1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от 3ПK договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Твърди се, че Договор за кредит „Бяла Карта“ от 20.12.2022 г. е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Клаузата на чл. 15, ал.1 от Договора
възлага в тежест на ищеца в рамките на 5 дни, считано от датата на активиране на
предоставената карта, да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяващо се в
поръчителство. Изпълнението на това задължение в петдневен срок е на практика
невъзможно с оглед на изискуемите на ответното дружество изисквания към поръчителя
(предоставяне на документи, че поръчителят получава брутен доход от минимум 1500 лева,
липса на записи в ЦКР и пр.). По отношение на втората опция - да се предостави банкова
гаранция в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта:
изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер, макар и револвиращ.
В съответствие с чл.19, ал.1 от 3ПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи, което поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите,
както е и в настоящия случай. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна
2
практика.
Предвид изложеното се моли съда да прогласи за недействителен договор за кредит
„Бяла Карта“ от 20.12.2022 г., сключен между И. Ж. М. в качеството му на
кредитополучател и „Аксес Файнанс“ АД, в качеството му на кредитодател, на основание
чл. 26 ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
процесуален представител, в който се твърди, че така предявения иск е процесуално
допустим, но изцяло неоснователен, поради което и се оспорва.
Възразява се срещу искането на ищеца целият Договор за предоставяне на гаранция
да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се
обявят за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва
да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни
договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната
недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото
изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.
Сочи се, че договорът е сключен през м. декември 2022 г., а ищецът повдига въпроса
за недействителност на договора след повече от година след като е сключил договора и
близо половин година след като задълженията по същия са обявени за предсрочно
изискуеми в пълен размер поради неплащане на същите. Не е ясна причината, поради която
ищецът не се позовава на недействителност непосредствено след сключването на договора и
какъв е правният му интерес за това. Счита се, че към настоящия момент липсва такъв,
поради което искът се явява напълно недопустим.
Предвид изложеното се счита, че релевиращите аргументи за нарушение на
изискванията на чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК и искането на ищеца за прогласяване на
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК са изцяло неоснователни и следва
да бъдат изцяло отхвърлени. Излагат се подробни аргументи в тази насока.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния му представител, което моли съда да даде ход на делото и
същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба и моли да бъдат
приети представените с нея документи. Няма допълнителни доказателствени искания. Моли
да бъде даден ход на устните състезания. Претендира разноските по делото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.
В с.з. ответното дружество „Аксес Файнас“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 20.12.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за кредит
3
„Бяла карта“, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 300 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Договорът е сключен за неопределен срок с фиксиран годишен лихвен процент по
заема: 43,2%. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12%. Годишен процент на разходите на заема: 46.18%.
Съгласно Договора, кредитополучателят се е задължил в срок до пет дни, считано от
датата на активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на
кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефицер –
кредитодателя, за сумата 457,29 лева със срок на валидност две години от датата на
сключване на договора или едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на
определени изисквания. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението в
посочения срок, дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. При
забава на плащането съгл. чл. 21, ал.4 от договора кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
съответното общо задължение..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са
следните:
Безспорно е, че между страните е сключен на 20.12.2022 г. договор за кредит „Бяла
карта“, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер 300 лева, под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Ответното дружество е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, поради което съдът приема,
че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съдът е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са
4
изложени в редица решения.
Съдът намира, че уговорената в договора за заем неустоечна клауза в чл. 20, е
нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. Съдържанието на договора за кредит
„Бяла карта“ е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 46.18 %. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя.
Уговорената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника
по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер
на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.
При включване на размера на неустойката ГПР би надвишил значително пет кратния
размер на законната лихва. Договорът за потребителски кредит е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед гореизложените съображения, предявения иск за прогласяване нищожност на
Договор за кредит "Бяла карта" от 20.12.0022 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 50 лева д.т.
платима по банковата сметка на пълномощника на ищеца.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 480 лв.с ДДС.
5
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и пълномощникът на ищеца не се е явил в с.з..
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата
от 300 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.12.2022 г. сключен
между „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ 1, бл.9 ет.2, и И. Ж. М. с ЕГН ********** от с.
Тополчане, ул. „Съби Д.“ № 9.
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ 1, бл.9 ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. М.
с ЕГН ********** от с. Тополчане, ул. „Съби Д.“ № 9 разноски в размер на 50 лева платими
по банкова сметка BG23SYSA93001526669872 с титуляр А. З. Д..
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ 1, бл.9 ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А. З. Д.
разноски в размер на 300 лева по банкова сметка BG23SYSA93001526669872.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6