РЕШЕНИЕ
№ 13697
гр. ************, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110147725 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 13.09.2023 г.
и с молба от 08.11.2024 г., подадена от Ц. В. Г., М. Т. Д. и М. Т. Д., чрез адв. Ч., против
Д. Г. В. и В. Г. В., с която по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между ищците и
ответниците, че ответниците Д. Г. В. и В. Г. В. не са собственици на притежаваната от
ищците общо ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр.
************, с площ от ***************., находящ се в гр. ************, район
*************, и е направено искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна – до ½
ид.ч. на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост
по давност № ***** г., том I, рег. № ****, дело № 107/2023 г. по описа на нотариус
*********.
Ищците извеждат правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск от обстоятелството, че са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот
на основание наследствено правоприемство от леля им ********* В., починала на
****** г., която е била собственик на основание договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № ****г., том XXIII, дело № 4715/1955 г., по описа на І
нотариус при СНС и одобрена съдебна спогодба по делбено дело № 555/1987 г. на
СРС. На 05.06.2023 г. ищцата установила, че по отношение на процесния имот е
издаден констативен нотариален акт за собственост № ****г., том I, рег. № 6588, дело
№ **** г. по описа на нотариус *********, с който ответниците са признати за
собственици на целия имот на основание наследство и давност. Признават правата на
ответниците върху другата ½ ид.ч. от имота, която е придобита от ответниците по
наследство от *********** В., договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № ***** г., том XXIII, дело № 4715/1955 г., по описа на І нотариус при СНС, и
1
съдебна делба, извършена по гр.д. № 555/1987 г. на СРС. Искат уважаване на
предявените претенции и присъждане на разноски.
С подадените от ответниците В. Г. В. и Д. Г. В. отговори на исковата молба и
становища се поддържа неоснователност на предявените искове. Ответниците твърдят,
че само те двамата са съсобственици на процесния имот, като са придобили 1/2 ид.ч.
от имота на основание наследяване на баща им *********** В., сключен от последния
договор за покупко-продажба и одобрена съдебна спогодба по делбено дело, а 1/2
идеална част от имота – по давност. Първоначално имотът е бил придобит от баща им
*********** В. и лелята на ищците ********* В. на основание договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт № ***г., том XXIII, дело № 4715/1955 г., по описа
на І нотариус при СНС, и одобрена на 01.07.1987 г. съдебна спогодба по делбено дело
№ 555/1987 г. на СРС, но от 01.07.1987 г. до настоящия момент владение върху целия
имот е упражнявано само от баща им ***** В. и от тях, при условията на чл. 82 ЗС.
Имотът е заграден с мрежа, заключен е и през годините само ответниците и баща им
са имали ключ от входната порта. Ищците не са посещавали имота, не са го ползвали,
не са искали предоставяне на достъп до същия. Иска се отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от нотариален акт № *** г., том ****, дело № 4715/1955
г., по описа на І нотариус при СНС се установява, че *********** В., ********* В. и
****** са придобили чрез покупко-продажба от ***** ****** 600 кв.м. от нива,
находяща се в землището на с. ******* цялата с площ от 3284 кв.м.
Видно от протокол от 01.07.1987 г. по гр.д. № 555/1987 г. на СРС, по посоченото
гражданско е била одобрена постигната спогодба за доброволна делба, като в общ дял
на *********** В. и ********* В. е възложена реална част от 397 кв.м. от имота от
600 кв.м., придобит от с договора за покупко-продажба от ****., а именно: дворно
място с площ от 397 кв.м., находящо се в кв. ****, представляващо имот пл. № ******
от кадастрален лист ****, попадащо в обсега на Общия градоустройствен план на
************. Само на *********** В. е възложена в изключителна собственост
построената в дворното място паянтова жилищна сграда с площ от 39,40 кв.м.,
състояща се от стая, кухня, входно антре и дворна тоалетна.
Видно от скица на поземлен имот № ****** г., процесният поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на гр. ************, с площ от
***************., с адрес гр. ************, **********, съставлява имот пл. №
******, кв. 50, по предходен план. Като съсобственици на имота са вписани, при равни
части (по ½ ид.ч. за всеки), *********** В. (наследодател на ответниците) и
********* В. (наследодател на ищците).
От удостоверение за наследници на ********* В. от 07.08.2023 г. се установява,
че същата е починала на ****** г. и е оставила следните законни наследници,
придобили собствената й ½ ид.ч. от имота: а) сестра ********, придобила ¼ ид.ч.,
починала на 12.02.2006 г., и оставила за наследници децата си М. Т. Д., придобил 1/8
ид.ч. (3/24 ид.ч.), и М. Т. Д., придобил 1/8 ид.ч. (3/24 ид.ч.), и двамата – ищци; б) по
право на заместване на брат й ******* В., починал 1991 г. – племенница Ц. В. Г. 1/8
ид.ч. (3/24 ид.ч.), ищца, и племенника ********, придобил 1/8 ид.ч. (3/24 ид.ч.), а след
2
смъртта му на 21.11.2020 г., тази 1/8 ид.ч. (3/24 ид.ч.) е придобита от децата му
****************************, всеки от които е придобил по 1/24 ид.ч. от имота,
като последните не участват в производството по делото. Тоест ищците са придобили
по наследство общо не ½ (4/8) ид.ч., а 3/8 ид.ч. от процесния имот.
****************************, придобили по наследство другата 1/8 ид.ч. не
участват по делото.
От удостоверение за наследници на *********** В. от 27.04.2022 г. се
установява, че същият е починал на 07.01.1999 г. и е оставил за свои законни
наследници децата си, ответници в настоящото производство, Д. Г. В. и В. Г. В..
Същите са придобили по наследство другата ½ ид.ч. от имота, като всеки има по ¼
(2/8) ид.ч.
С нотариален акт за собственост № ***** г., том I, рег. № ****, дело № **** г.
по описа на нотариус *********, ответниците Д. Г. В. и В. Г. В. са признати за
собственици на поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр.
************, с площ от ***************., находящ се в гр. ************, район
*************, на основание наследство и давностно владение.
От заключението по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че е налице идентичност между процесния поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на гр. ************, имота, получен в общ дял в
резултата на одобрената от съда спогодба по гр.д. № 555/1987 г. на СРС, с част от
имота, описан в нотариален акт №****** г., както и с имота, описан в нотариален акт
№ **** г.
След като се снабдили с нотариален акт за собственост № ****г. и на
наследствените идеални части на ищците, ответниците са учредили в полза на трети за
спора лица **************** право на преминаване през процесния имот за
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура и право на преминаване при осъществяване на строително-монтажни
дейности за реализиране, изграждане, поддръжка и ремонт на подземно
канализационно отклонение и на водопроводно отклонение, видно от представения с
отговорите на исковата молба договор по чл. 193 ЗУТ от 16.10.2023 г.
От показания на доведените от ответниците свидетели ************ се
установява, че свидетелите знаели, че процесният имот е собственост само на
ответниците и не знаели да е имало спорове във връзка със собствеността на имота; че
имотът е ограден от три страни, а от лицевата му страна е налице само частична
ограда, така че да може да влезе и да се паркира автомобил в имота; че в него има
паянтова постройка, която е заключена; че ответниците са се грижили за
поддържането на имота, както и че В. В. е разрешил на съсед да си паркира
автомобила си в имота, безвъзмездно. Свидетелят ********* не е виждал ответниците
да не са допускали други хора в имота.
От свидетелските показания на доведените от ищците свидетели –
***************, се установява, че същите знаели, че имотът е собственост на
ищците и на ответниците, както и че имотът е неподдържан, обрасъл с храсти и
дървета, необитаем, ограден само от трите страни, а от четвъртата има само част от
ограда. От показанията на свидетелката ******* се установява също, че до 2023 г.,
когато ищците разбрали за вписания в Агенция по вписванията констативен
нотариален акт № ***** г., между страните не е имало спорове за правото на
собственост върху имота. През 2019 г. свидетелката се срещнала с ответника и му
3
направила предложение да закупи неговата и на сестра му ½ ид.ч. от имота, но той
отказал, тъй като искал върху имота да бъде построена жилищна сграда, в която да
придобие имот. На тази среща ответникът помолил свидетелката да предаде на ищцата
Ц. Г. пълномощно, с което всички останали съсобственици го упълномощават да ги
представлява пред инвеститори. Ищцата и брат й ******** отказали да подпишат
пълномощното. Твърди, че ищците и наследниците на ******** имат достъп до имота
и не знае ответниците да не са допускали ищците в имота.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата Ц. Г. и ответникът
В. В. заявяват, че през 2019 г. са се видели в гр. ************, в района на ******, с
цел да се уточнят какво ще правят с имота, като ответникът заявил на ищцата, че има
различни планове за имота и че не желае съвместно да се разпорежда със същия. Тоест
на тази среща ответникът не е заявил на ищцата, че двамата със сестра му са
изключителни собственици на имота и че ищците не притежават дялове в
съсобствеността.
От правна страна:
Делото има за предмет предявен от Ц. В. Г., М. Т. Д. и М. Т. Д. против Д. Г. В. и
В. Г. В., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
притежаваните от ищците ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по
КККР на гр. ************, с площ от ***************., находящ се в гр.
************, район *************, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична
отмяна – до ½ ид.ч. на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт
за собственост по давност № **** г., том I, рег. № ****, дело № **** г. по описа на
нотариус *********.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже само правния си интерес
от завеждане на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът претендира
самостоятелно право върху същия имот, което се оспорва от ответника или когато се
позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Ако ищецът не докаже правния си интерес, производството по
делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
В случая за ищците е налице правен интерес да предявят отрицателен
установителен иск срещу ответниците за защита на правото си на собственост
върху притежаваните от тях общо 3/8 ид.ч. от имота (М. Т. Д. - 1/8 ид.ч., М. Т. Д. -
1/8 ид.ч. и Ц. В. Г. - 1/8 ид.ч.), придобити на основание наследствено правоприемство
от ********* В., сключен от последната договор за покупко-продажба с нотариален
акт № **** г. и съдебна делба, извършена по гр.д. № *** г. на СРС. Интересът им
произтича от факта, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по наследство и давностно владение № ******* и за техните
общо 3/8 ид.ч. от процесния имот. Тоест, налице е оспорване от страна на ответниците
на правото на собственост на ищците върху 3/8 ид.ч. от процесния имот.
За 1/8 ид.ч. ищците нямат интерес от предявения отрицателен
установителен иск, тъй като тази 1/8 ид.ч. е собственост на неучастващи в спора лица
- ****************************, и е недопустимо ищците да предявяват иск за
защита на чужди права на собственост. Поради това производството по делото следва
да бъде прекратено като недопустимо в частта, с която е предявен отрицателен
4
установителен иск срещу ответниците за разликата над 3/8 до 4/8 ид.ч. от имота.
По основателността на отрицателния установителен иск за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на 3/8 ид.ч. от имота, съдът намира
следното:
Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е
правото на собственост на ответника, а не на ищеца, поради което в тежест на
ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот на заявените то него
основания. Ако той не стори това, отрицателният установителен иск следва да бъде
уважен и да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е
собственик на процесния имот (решение № 159/03.11.2023 г. по гр.д. № 4263/2022 г. на
ВКС, I г.о., ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС)
В случая ответниците заявяват като придобивни основания за ½ (4/8) ид.ч. от
имота – наследяване на баща им *********** В., сключен от последния договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ** *** г., том XXIII, дело № ***
г., по описа на **нотариус при ***, и одобрена на 01.07.1987 г. съдебна спогодба по
делбено дело № 555/1987 г. на СРС, а за другата ½ ид.ч. – придобивна давност, с
твърдения, че от 01.07.1987 г. до настоящия момент владение върху целия имот е
упражнявано само от баща им ***** В. и от тях, при условията на чл. 82 ЗС. Тоест
придобивното основание за спорните 3/8 ид.ч., предмет на отрицателния
установителен иск, е по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Заявеното от ответниците основание по чл. 79, ал. 1 ЗС е недоказано:
Съобразно дадените с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК на ВКС указания по приложение на чл. 69 ЗС, презумпцията на чл. 69
ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт
показва съвладение. В тази хипотеза основанието прави всеки съсобственик владелец
на собствената му идеална част и държател на идеалната част на другия съсобственик.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
В случая съсобствеността върху имота между наследодателката на ищците
********* В. и наследодателя на ответниците *********** В. е възникнала на
5
основание договор за покупко-продажба и съдебна делба, при която те двамата в общ
дял, при равни права, процесния поземлен имот. Тоест придобивното основание
предпоставя съсобственост между двамата при равни права, при която всеки от
съсобствениците е владелец на собствената ½ ид.ч и държател на ½ ид.ч. на другия
съсобственик. Презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. Затова, ако някой от
съсобственици иска да придобие идеалната част на другия съсобственик, следва да
докаже обръщането на държането на чуждата идеална част във владение. Това трябва
да се манифестира пред другия съсобственик и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението му и установяващи свое владение. Същото е и положението
и за наследниците на съсобствениците.
По делото не се установи наследодателят на ответниците *********** В. да е
владял идеалната част на ********* В.. Дори да е упражнявал фактическа власт върху
целия имот, то това не е факт достатъчен, за да се приеме, че е налице обръщане на
държането във владение, доколкото всеки съсобственик има право да ползва целия
съсобствен имот. Не е установено и ответниците, след смъртта на наследодателя си и
до предявяване на иска, чрез едностранни действия, които да са били доведени до
знанието на наследодателката на ищците, а след смъртта и през 2004 г. – до знанието
на нейните наследници, сред които са и ищците, и с които действия явно и
недвусмислено да са преобърнали държането на чуждите идеални части от имота във
владение, като например: да не са допускали ищците до имота, да са гонили ищците от
имота, да са сменили бравата на вратата на оградата на имота, без да предоставят ключ
на ищците, да са заявили ясно (устно или писмено) на ищците, че считат, че са
собственици на целия имот, включително и на техните идеални части, да са
извършвали разпоредителни сделки с имота и т.н. Ищците са имали достъп до имота,
ответниците не са препятствали възможността им да го ползват, нито по някакъв начин
са демонстрирали на ищците намерение да своят идеалните им части. Такова
манифестиране на своене не е имало и през 2019 г., когато на среща между ищцата Ц.
Г. и В. В. последният не е заявил на ищцата, че със сестра му са изключителни
собственици на имота.
От данните по делото е видно, че нито наследниците на ******* В., нито
наследниците на ***** В. са се грижили за имота и същият е обрасъл с храсти,
дървета, разрушена на половина ограда. Дори да се приеме, че ответниците са се
грижили за поддържането на имота, то изводът, че ответниците не са обърнали
държането на идеалните части на ищците във владение не се променя, тъй като
действията по управление на имота, каквито са и действията по поддържането на
имота, не представляват действия, които да отричат правата на собственика (решение
№ 158/02.01.2019 г. по гр.д. № 4221/2017 г. на ВКС, II г.о.)
Дори да се приеме, че в периода 2019 г. – 2023 г. ответниците са извършвали
действия по своене на имота (снабдяване с констативен нотариален акт на 05.06 2023 г.
и сключване на договор по чл. 193 ЗУТ на 16.10.2023 г.), то с предявяване на иска на
28.08.2023 г. придобивният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е спрял да тече, съгласно
чл. 115, ал. 1 б. „ж“ ЗЗД.
По изложените съображения предявеният от Ц. В. Г., М. Т. Д. и М. Т. Д. против
Д. Г. В. и В. Г. В., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен за 3/8 ид.ч.
С оглед уважаването на отрицателния установителен иск, следва да бъде
уважено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, като издаденият в полза на ответниците
констативен нотариален акт за собственост по давност № ****, том I, рег. № *** дело
6
№ **** г. по описа на нотариус *********, бъде отменен в частта, с която ответниците
са признати за собственици на 3/8 ид.ч. от процесния имот.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да понесат отговорността за 75% от разноските, направени от ищците при разглеждане
на делото пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска. Ищците
претендират присъждане на сумата 1775 лв., включваща 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, 250 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за вещо лице и 25 лв. такса за
вписване на исковата молба в Агенция по вписванията. По делото обаче няма
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците (представено е единствено пълномощно за адвокат Е. Ч.),
поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата
581,25 лв. разноски по делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по гр.д. № 47725/2023 г. на
СРС, ГО, 171 състав, в частта по предявения от Ц. В. Г., ЕГН **********, М. Т. Д.,
ЕГН **********, и М. Т. Д., ЕГН **********, против Д. Г. В., ЕГН **********, и В. Г.
В., ЕГН **********, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Д. Г. В. и В.
Г. В. не са собственици на 1/8 ид.ч. (разликата над 3/8 ид.ч. до 4/8 ид.ч.) от поземлен
имот с идентификатор ********** по КККР на гр. ************, с площ от
***************., находящ се в гр. ************, район *************.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. В. Г., ЕГН **********,
М. Т. Д., ЕГН **********, и М. Т. Д., ЕГН **********, против Д. Г. В., ЕГН
**********, и В. Г. В., ЕГН **********, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен
установителен иск, че ответниците Д. Г. В. и В. Г. В. не са собственици на 3/8 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. ************, с площ от
***************., находящ се в гр. ************, район *************.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответниците
Д. Г. В., ЕГН **********, и В. Г. В., ЕГН **********, констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение № ****г., том
I, рег. № **** дело № *** г. по описа на нотариус *********, в частта, с която
ответниците Д. Г. В., ЕГН **********, и В. Г. В., ЕГН **********, са признати за
собственици на 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на
гр. ************, с площ от ***************., находящ се в гр. ************, район
*************.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, и В. Г. В., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ц. В. Г., ЕГН **********, М. Т. Д., ЕГН **********,
и М. Т. Д., ЕГН **********, сумата 581,25 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8