№ 2409
гр. С., 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110157341 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, чрез юрк.
Б., срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в размер на 100 лв.,
предявена като частичен иск от сума в размер на 3499,48 лв., представляваща незаплатен
остатък от вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени на л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР от
настъпило на 09.09.2019 г. в област Ямбол, по път I-7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. а. „Форд Транзит“ с рег. №
НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба (18.10.2023 г.) до окончателното й погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на
МПС, сключен за л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР, заплатил сумата в размер на 6912,50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за тотална щета на посочения автомобил от
настъпило на 09.09.2019 г. в област Ямбол, по път I-7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. а. „Форд Транзит“ с рег. №
НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Отделно от горното, ищецът заплатил и сумата в размер на 86,45 лв.,
представляваща разходи за репатриране на увредения автомобил от мястото на
произшествието. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от
ответника да изпълни задължението си като плати сума в общ размер на 7013,95 лв.,
представляваща сбор от изплатеното по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение,
с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество заплатило сумата в размер на
3514,47 лв., поради което останала дължима сума в размер на 3499,48 лв. При тези
твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
1
сумата в размер на 100 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 3499,48 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер
на 3514,47 лв. ответникът погасил изцяло задължението си към ищеца. Релевира възражение
за съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № НОМЕР. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско”
на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ********** със срок на действие от 29.08.2019г. до 28.08.2020г.,
се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, по силата на
който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС,
както и че в срока на действие на договора – на 09.09.2019 г., около 08:45ч., е настъпило
пътнотранспортно произшествие – товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № НОМЕР, се
движел по Републикански път I-7, с посока от гр. Ямбол към гр. Елхово, като в района на км
275 водачът предприел маневра за завой наляво за навлизане по земен път, при която
реализирал ПТП с извършващия в същия момент маневра за изпреварване от лявата му
страна лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. НОМЕР, при което на посоченото
моторно превозно средство с рег. НОМЕР били причинени материални щети. Безспорно е,
че застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 6912,50 лв., както и сума в размер на 86,45 лв. за репатриране
на увредения автомобил, поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя
на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля С. Г. С. несъмнено се
2
установява, че действията на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. №
НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбите на чл.
28, ал. 1, т. 1 и чл. 37, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като: 1/ не е
предупредил чрез подаване на сигнал (ляв пътепоказател) останалите участници в
движението за намерението си да извърши маневра завИ.е наляво; 2/ при завИ.е наляво за
навлизане в крайпътна територия не е пропуснал пътното превозно средство, движещо се по
пътя, който той напуска – в частност не е пропуснал лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“,
с рег. НОМЕР. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в
пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Мерцедес Е 200
ЦДИ“, с рег. НОМЕР, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на
оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено
обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде
приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност както от показанията на
разпитания по делото свидетел, така и от заключението на изслушаната и приета САТЕ
несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а. „Мерцедес Е
200 ЦДИ“, с рег. НОМЕР, е единствено водачът на т.а. „Форд Транзит“, с рег. № НОМЕР.
Ето защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито
и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност
на водача на увреденото МПС - „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. НОМЕР, към възникването на
вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.12.2023г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
08.02.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени следните обстоятелства: 1/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на
процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т. а. „Форд Транзит“ с рег. №
НОМЕР; 2/ факта на заплащане от ищеца на сума в размер на 6912,50 лв. в полза на
собственика на увредения автомобил; факта на заплащане от ищеца на сума в размер на
86,45 лв. за репатриране на увредения автомобил; 3/ факта на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес“ с рег.
НОМЕР; факта на извършено от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД в полза на ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС” АД плащане на сума в размер на 3514,47 лв.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
3
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
От заключението на допуснатата и приета по делото САТЕ се установява, че
стойността необходима за възстановяване на л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 38 840,72 лв., а същевременно
действителната (средната пазарна) стойност на увредения лек автомобил към датата на ПТП
е в размер на 9896 лв. Ето защо е налице тотална щета по смисъла на разпоредбата на чл.
390, ал. 2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени
части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се приспадне
стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования. В
противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в
имущественото съС.ие преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил и
имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото съС.ие в сравнение с това преди увреждането. В тази насока
е и формираната съдебна практика - Решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; Определение № 92 от 20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, и др.
Вещото лице е приело, че запазените части, които е възможно да бъдат реализирани на
пазара, са 25 % от действителната стойност на автомобила. Този процент съответства на
правилото по чл. 22, ал. 2 от Методиката (Приложение 1), приложимо на основание чл. 20,
ал. 2 от Наредба 49/2914 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз, в което е посочено, че при тотална щета и установяване на запазени части размерът
на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните
доказателства се установява, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 4008,98 лв., формирано като разлика между действителната стойност на
увредения автомобил към момента на настъпване на събитието (9896 лв.) и размера на
запазените части (2474 лв.). Към посочената сума следва да се прибави платената от
застрахователя сума за транспортиране на автомобила (86,45 лв.), както и 15,00 лв.
ликвидационни разноски и от получения размер от 7523,45 лв. да се приспадне извършеното
от ответника частично плащане в размер на 3514,47 лв. Същевременно, обаче, ищецът
претендира сумата в размер на 100 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на
3499,48 лв., поради което и с оглед принципа за диспозитивното начало предявеният
частичен иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за
държавна такса в размер на 50 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на 700
лв., за депозит за свидетел в размер на 300 лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Ето защо на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1150 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Г.М. Д.” № 1, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ш.П.” № 35, на
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата в размер на 100 лв., предявена като частичен
иск от сума в размер на 3499,48 лв., представляваща незаплатен остатък от вземане за
връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на
МПС за вредите, причинени на л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР от настъпило на 09.09.2019 г.
в област Ямбол, по път I-7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на т. а. „Форд Транзит“ с рег. № НОМЕР, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба (18.10.2023 г.) до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Г.М. Д.” № 1, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ш.П.” № 35, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1150 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5