Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 15.06.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 280/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341,
ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от И.М.М. против ответниците М.Р.Г. и А.Р.В. за допускане
до делба на недвижим имоти ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със сутерен, със застроена площ от 60 кв.м., построена с отстъпено право на
строеж върху поземлен имот (дворно място) – държавна собственост, с площ по
скица от 804.93 кв.м., находящ се в с. Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска област,
ул. „Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран поземлен имот № XVII-31 от
квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със Заповед №
163/27.03.2009 г., идентичен с парцел XVII-594 от
квартал 65 по предходен план на с. Вакарел, общ. Ихтиман, действащ към 1975 г.,
съгласно документ за собственост, ведно с правото на строеж върху мястото, при
граници на имота по скица улица, УПИ № XVI-29, УПИ
№ ХIV-32, УПИ
№ XVIII-33 и гараж, находящ се на сутеренно
ниво в сградата със застроена площ от 20 кв.метра при граници: север-изби,
юг-двор, изток – двор, запад – двор.
Ищцата твърди, че с ответниците
са съсобственици върху процесните недвижими имоти. Общите наследодатели на страните М. Хр. М.и С. М.М. (родители на ищцата и баба и дядо на
ответниците) придобили право на собственост върху имотите въз основа на отстъпено и реализирано по време на
брака им право на строеж и одобрени строителни книжа в режим на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на М. М. на 16.09.2003 г. ищцата и брат
ѝ Р. М. придобили по по 1/6 ид.ч. всеки от процесните
недвижими имоти. След смъртта на Р. М. на 03.01.2019 г. той бил наследен от
ответниците, негови дъщери, които придобили по 1/12 ид.ч. от собствеността. С
договор за покупко-продажба във форма на нотариален акт Ст. М. продала на
ищцата собствените си 8/12 от правото на собственост. Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие
относно подялбата на имота, поради което отправя искане до съда със сила на
пресъдено нещо да прекрати съществуващата съсобственост върху процесните имоти,
като извърши между съсобствениците делба при квоти 10/12 идеални части за
ищцата, 1/12 идеална част за ответницата М.Р.Г. и 1/12 идеална част за ответницата
А.Р.В..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М.Р.Г.
и А.Р.В. чрез депозирания писмен отговор намират иска за допустим. Оспорват
твърдението, че страните по делото са съсобственици на двуетажна жилищна сграда
със сутерен. Твърдят, че процесната
постройка представлява двуетажна жилищна сграда с гараж. До настоящия момент не
предприемана процедура по промяна на предназначението на гаража в друг вид
обект на правото на собственост и няма одобрено изменение на първоначалния
архитектурен проект. Гаражът представлява според ответниците самостоятелен
обект на правото на собственост по силата на чл. 63а, ал. 1 от Строителните
правила и норми за изграждане на населени места (обн. ДВ бр. 75/1959 г., отм.
ДВ бр. 69/1977 г/, които са били в сила към момента на одобряване на
архитектурния проект на сградата. Изменението на предназначението на законно
изграден обект, приобщаването му към други помещения или превръщането му от
самостоятелен обект в обща част на сградата следва да стане със съгласието на
собственика на това помещение и след изменение на одобрените проекти по
предвидения за това ред, като в случая тези условия не са налице.
На второ място, се прави възражение за
изтекла в полза на наследодателя на ответниците техният баща – Р. М. М., 10-годишна придобивна давност върху жилището на
първи етаж от процесната сграда и върху гаража изграден върху полуподземния
етаж. Твърдят, че техният наследодател със собствен труд и със собствени
средства започва да строи къщата за дом на семейството на ответниците. От
момента на построяване на къщата през 1988 г. до смъртта си на 03.01.2019 г. Р. М. М. е живял на първия етаж от къщата, а в гаража и
съседните му избени помещения е направил заведение (кафене-сладкарница).
Постоянно е подобрявал имота – изкопал е кладенец, направил е озеленяване,
басейн, барбекю, масивна ограда. През периода от построяването на сградата през
1988 г. до неговата смърт през 2019 г. Р.
М. М.
е упражнявал фактическа власт върху жилището на първия етаж от къщата и гаража
с намерение за своене. Владението е упражнявано явно, непрекъснато и
необезпокоявано от никого, особено от страна на титулярите на правото на
строеж. Упражнявал е владението в пълен обем и това поведение е било известно
на родителите му. Всички от семейството са се съобразявали с волята му относно
къщата и прилежащия терен, защото фактът, че той я е построил, е бил неоспорим.
В негова ползва е изтекъл 10-годишния срок на придобивна давност по чл. 79, ал.
1 ЗС, в резултат на което е придобил на оригинерно основание правото на
собственост върху жилището на първи етаж от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със сутерен, със застроена площ от 60 кв.м., построена с отстъпено право на
строеж върху поземлен имот (дворно място) – държавна собственост, с площ по
скица от 804.93 кв.м., находящ се в с. Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска област,
ул. „Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман,
одобрен със Заповед № 163/27.03.2009 г., идентичен с парцел XVII-594 от квартал 65 по предходен план на с.
Вакарел, общ. Ихтиман, действащ към 1975 г., съгласно документ за собственост,
ведно с правото на строеж върху мястото, при граници на имота по скица улица,
УПИ № XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ
№ XVIII-33 и и гараж, находящ се на сутеренно ниво в сградата, със
застроена площ от 20 кв.метра при граници: север-изби, юг-двор, изток – двор,
зарад – двор.
В съдебно заседание ищците
уточняват исковата молба, като поясняват, че гаражът е включен в претенцията за
делба с исковата молба, като не отделно индивидуализиран поради фактическото му
преустройство като част от сутерена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
РС-Ихтиман е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Не е спорно между страние и от приложеното удостоверение за наследници
се установява, че имат общи наследодатели – С. Ц. М. и М. Х. М., починал на
16.09.2003 г. – родители на ищцата и баба и дядо на ответниците.
В полза на наследодателката С. Ц. М. на основание чл. 56, ал. 2, т. 1
ЗТСУ (отм.) с типов договор за отсъпване на право на строеж върху държавна земя
от Общинския народен съвет при с. Вакарел е учредено право на строеж върху
държавно урегулирано място от 810 кв.м. съставляващо парцел XVII-594 в кв. 65, с актуален регулационен
статут Урегулиран поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със
Заповед № 163/27.03.2009 г., находящ се в с. Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска
област, ул. „Пейо Яворов“ № 13.
От заключението на изготвените по делото съдебно-технически експертизи,
които съдът кредитира във всички обсъдени части, като обосновани и компетентно
изготвени, се установява, че за построяване на сградата е издадена виза за
проектиране на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с общо до 120 кв.м., гараж
с цокъл до 1.20 м. и одобрен архитектурно-строителен проект за двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. № 705 от 27.12.1976 г.
Строително разрешение № 54 за строене на жилищна сграда е издаденo в полза на С. М. на 25.12.1977 г.
На същата дата 25.12.1977 г. е определена строителна линия и ниво с
Протокол № 41 на Общинския народен съвет при с. Вакарел.
Липсват сигурни доказателства кога е завършен сроежът. СТЕ, изготвена
от вещото лице Ц., не може да отговори на поставения въпрос. Разпитаните
свидетели не са единни във възрпиятията си, които варират в периода между 1986
г. до 1990 г. Доколкото в приложените по делото фактури, обективиращи договор
за покупко-продажба на строителни материали, се установява най-късен период
1988 г., то съдът приема, че именно тогава стоителството е завършено.
Не е спорно между страните и от заключението на двете изготвени по
делото СТЕ се установява, че е построена ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
сутерен, със застроена площ от 60 кв.м., построена с отстъпено право на строеж
върху поземлен имот (дворно място) – държавна собственост, с площ по скица от
804.93 кв.м., находяща се в с. Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска област, ул.
„Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран поземлен имот № XVII-31 от квартал
65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със Заповед № 163/27.03.2009
г., идентичен с парцел XVII-594 от квартал 65 по предходен план на с. Вакарел,
общ. Ихтиман, действащ към 1975 г., съгласно документ за собственост, ведно с
правото на строеж върху мястото, при граници на имота по скица улица, УПИ №
XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ № XVIII-33 и гараж, находящ се на сутеренно ниво в
сградата със застроена площ от 20 кв.метра при граници: север-изби, юг-двор,
изток – двор, зарад – двор, в която впоследствие са правени преустройства.
С извършване на строежа право на собственост върху сградата и
построения в нея гараж са придобили С.М. и М. М. в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.).
Съдът приема за недоказани твърденията, изложени в отговора на исковата
молба, че бащата на ответниците Р. М. М. е построил сградата. Подкрепа те
намират в единствено в показанията на свидетелите Д. и Т., чиято достоверност е
разколебана. В противовес на техните твърдения свид. Д.и Д. твърдят, че
процесните недвижими имоти са били построени от С. М. и М. М.. Настоящият
състав дава вяра на изложеното от последните двама свидетели в тази част. При
внимателен прочит на прообщените писмени доказателства досежно строителството
се установява, че всички документи са издавани на името на Ст. и Ми. М.. И
по-конкретно правото на строеж е учредено по силата на смесен фактически състав
чрез решение на общинския съвет със сключен договор по реда на чл. 56, ал. 2,
т. 1 ЗТСУ (отм.) в полза на С.а М.. На нейно име е издадено разрешителното за
строеж. С. и М. М. са закупували и строителни метериали в края на 80-те години
на миналия век, което е видно от издадените по делото фактури. Липсват
доказателства, извън твърденията на свидетелите До. и Т.Р. М. да е закупувал
строителни матриали или да е извършвал юридически действия във връзка с реализирането
на строежа. При това положение показанията им не следва да се кредитират. За
достоверни следва да се приемат писмените доказателства. Те са лишени от
субективизъм и към момента на издаване са били издадени от длъжностни лица в
кръга на службата им, фактурите индивидуализиран всички белези на договор за
продажба – двустранно подписани са, посочена е дата, цена, вид и количество на
стоката. Следователно няма причина за съмнение в достоверността на
отбелязването. Няма и житейска или юридическа логика Р. М. да е извършвал
строителство единствено за себе си, катко твърдят свидетелите Д. и Т., да е
закупувал строителни материални, но всички издадени документи да са били на името
С. и М. М., включително фактурите за закупени строителни материали. Поради това
са налице предпоставки да не бъдат кредитирани показанията на Д.и Т. в тези
части. Доколкото правото на строеж е надлежно учредено то изключва приращението
по чл. 92 ЗС и след извършването на строежа носителят на правото С. М. е
станала собственик на построеното. В този период тя е била в брак с М. М. и правото
на собственост е възникнало в режим на СИО. Дори изложеното от свидетелите Д. и
Т. да бъде кредитирано и да се приеме, че Р. М. е извършвал фактически действия
по строителство и/или е заплащал материали за това, то са налице облигационни
правоотношения между него и С. и М.М., но те не се отразяват върху
придобиването на правото на собственост върху построеното.
М. Х. М. е починал на 16.03.2003 г. На основание чл. 9, ал. 1 вр. чл.
5, ал. 1 ЗН неговите наследници – съпргуга С. М. и деца ищцата И.М. и Р.Ми., са
придобили идеалните части притежавани от него – по 1/3 ид.ч. всеки, от
собствеността върху процесните недвижими вещи. Така след смъртта на Ру. М. Ст. М.
е притежавала общо 4/6 ид.ч. от собствеността, а И. и Р. М.. по 1/6 ид.ч.
Румен Михайлов Милев починал на 03.01.2019 г., като оставил наследници
по закон дъщерите си ответниците А.Р.В. и М.Р.Г., които на основание чл. 5, ал.
1 ЗН наследили частта му в собствеността при дялове по 1/12 ид. част всяка.
С договор за покупко-продажба във форма на Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 26, том I, рег. № 260,
дело № 23 от 01.02.2019 г. на нотариус Д. Ка.с район на действие РС – Ихтиман,
вписана под № 456 в рег. на Нотариалната камара, С.М.М. продала на ищцата И.М.
притежаваните от първата 4/6 ид.ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
сутерен, със застроена площ от 60 кв.м., построена с отстъпено право на строеж
върху поземлен имот (дворно място) – държавна собственост, с площ по скица от
804.93 кв.м., находящ се в с. Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска област, ул. „Пейо
Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по
плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със Заповед № 163/27.03.2009 г.,
идентичен с парцел XVII-594 от квартал 65 по предходен план на с. Вакарел, общ.
Ихтиман, действащ към 1975 г., съгласно документ за собственост, ведно с
правото на строеж върху мястото, при граници на имота по скица улица, УПИ №
XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ № XVIII-33. Така ищцата станала собственик на общо
10/12 ид.ч. от описания имот.
Настоящият състав приема, че предмет на договора за покупко-продажба е
бил и гараж, находящ се на сутеренно ниво в сградата със застроена площ от 20
кв.метра при граници: север-изби, юг-двор, изток – двор, зарад – двор, макар
същият да не е надлежно описан. От заключението на допълнителната СТЕ,
изготвена от в.л. П., предмет на която във въпроси 4 и 5 са наличието на
архитеклтурен проект за гараж и архитеткурен проект за неговото преустройство,
се установява, че процесната сграда, съгласно одобрените строителни книжа представлява
еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 60 м2, състояща
се на сутеренно ниво от гараж, две мазета и стълбищна клетка. От същото,
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, а и не е спорно между страните,
се установява, че от повече от 25 години гаражът не се използва по
предназначение, извършено е преустройство, без наличието на одобрен
архитектурен проект и се ползва за жилищни нужди, заедно с едното мазе, в
рамките на което е обособен кухненски бокс и коридор, а другото мазе
представлява помещение за жилищни нужди и склад.
Няма спор от юридическа гледна точка, че гаражът представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно установеното в
съдебната практика обект на правото на собственост могат да бъдат вещи, които
имат самостоятелно съществуване, като видът на самостоятелните обекти в
сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите
органи архитектурни проекти. Последното се отнася както за архитектурните
проекти, одобрени при действието на ЗУТ (като част от инвестиционните проекти),
така и за тези по отменените нормативни актове за териториално и селищно
устройство. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост, а изменението
на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към други
помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на сградата,
следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след изменение
на одобрените проекти по предвидения за това ред. Вътрешните преустройства,
колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на
собственост; промяната в техническите характеристики и предназначението на
изграден като самостоятелен обект не може да има вещноправни последици при
отсъствие на съгласие на неговия собственик и одобрен инвестиционен проект (вж.
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 19 от 23.06.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 2689/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр. д. №
3832/2015 г., І г. о., Решение № 345 от 05.12.2011 г. по гр. д. № 1551/2010 г.,
ІІ г. о. и Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г., ІІ г. о.).
Отнесено на плоскостта на настоящия спор, предвид липсата на одобрен
архитектурен проект за промяна на предназначението на процесния гараж и липса
на доказателства за дадено съгласие за приобщаването му към други помещения, то
същият продължава да е самостоятелен обект на правото на собственост – гараж,
независимо от фактическото му ползване за жилищни нужди.
Отговорът на въпроса дали е бил предмет договора за покупко-продажба,
сключен межу Станка М. и ищцата И.М. е положителен, доколкото в описанието на
вещта, предмет на сделката, е посочено ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
сутерен, със застроена площ от 60 кв.м. Гаражът не е нарочно индивидуализиран,
но площта му не е изключена, а по аргитектурен проект е част от сутерена,
защото е построен в него и площта на застроената площ от сградата е 60 км.м.,
колкото е одобреното по архитектурен проект, в която се сключва и построения в
сутерена гараж. Това означава, че при тълкуване на действителната воля на
страните по договоранследва се достига до извод, че гаражът също е бил негов
предмет.
Предвид изложеното – наличие на право на съсобственост между страните
върху процесните недвижими имоти, годни обекти на правото на собственост и
участието на всички страни, за които съществуват данни, че притежават право на
собственост искът е основателен, като делба следва да бъде допусната при квоти
10/12 ид. ч. за ищцата И.М.М., 1/12 за ответницата А.Р.В. и 1/12 за ответницата
М.Р.Г. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със сутерен, със застроена
площ от 60 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот (дворно
място) – държавна собственост, с площ по скица от 804.93 кв.м., находящ се в с.
Вакарел, общ. Ихтиман, Софийска област, ул. „Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран
поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със
Заповед № 163/27.03.2009 г., идентичен с парцел XVII-594 от квартал 65 по предходен план на с. Вакарел, общ. Ихтиман, действащ
към 1975 г., съгласно документ за собственост, ведно с правото на строеж върху
мястото, при граници на имота по скица улица, УПИ № XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ № XVIII-33 и гараж, находящ се на сутеренно ниво
в сградата със застроена площ от 20 кв.метра при граници: север-изби, юг-двор,
изток – двор, запад – двор.
Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията
по началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху
вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се
осъществява.
За да бъде основателно възражение за изтекла придобивна давност, е
необходимо ответниците да докажат, че наследодателят им е владял процесния имот и изтичането на срок по-дълъг
от 10 години.
Тъй като се касае до спор между съсобственици, ответниците следва да
докажат, че техният праводател е превърнал с едностранни действия държането във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици, чрез действията трябва да демонстрира, че е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във
всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В съдебната практика е изяснено, че по отношение на сънаследници
презумпцията по чл. 69 от ЗС не се прилага, тъй като съсобствеността възниква
от ЮФ смърт на общ наследодател. Тя е обективно основание за възникване на
съвладение между сънаследниците от този момент без оглед на волята им. Ако
някой от тях желае да придобие по давност частите на другите съделители, той
трябва не само да установи фактическа власт върху техните части, което
представлява само държането им, но и да демонстрира пред тях, че е променил
установеното държане на техните части във владение за себе си, което те да
възприемат недвусмислено. Едва след като сънаследника установи владение на
частите на останалите сънаследници по този начин, или когато съсобственик
установи фактическа власт и демонстрира намерението си за своене пред другите
съсобственици може да се приеме, че владее за себе си техните части.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото предположение
е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за
другиго, а не, че установилия държане е владелец до доказване на противното.
Следователно във всички случаи този който твърди, че владее един имот следва да
докаже и двата елемента на владението – упражняване на фактическа власт и
намерението за своене, а нормата на чл. 69 от ЗС осигурява законовото
предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до
установяване на противното (вж. Решение № 96/26.02.2010 г. по гр.д. № 44/2009
г. I г.о. по описа на ВКС).
По делото не е безспорно доказано, че праводателят на ответниците Р.М..
М. е демонстрирал намерението си за своене, своя анимус, по несъмнен и
категоричен начин спрямо останалите съсобственици, така че да се изключва
всякакво съмнение, че счита вещите за свои. Ангажираните доказателства са
недостатъчни за заключение в подобен смисъл. Свидетелят Д. не установява
релеватни към периода обстоятелства, тъй като признава, че е поддържал контакти
и е посещавал дома на Р. Ми. докато той се е разделил със съпругата си, което
може да се направи извод, че е станало най-късно през 1990 г. След раздялата
свидтелят не е посещавал имота, в който е живял Р.М. и не са поддържали близки
контакти, били само на „здравей-здрасти“. От тук следва, че той няма лични
възприятия относно отношението на Р. М.към недвижимите вещи за периода то 1990
г. до 2019 г., и за взаимоотношенията, включително обективни действия, с
останлите съсобственици, а и не свидетелства за такива.
От показанията на свид. Т. също не се установява надлежно обективирано
намерение за своене. Може да се направи извод, че свид. Т. е бил близък на
починалия Р. М. и го е посещавал често. От показанията му се установява, че Р.
М. е ползвал първия етаж от къщата и гаража, както и че му е казвал, че първият
етаж е за него (за Р.), а вторият за сестра му – ищцата И.М.. Излага също, че С.
М. и Ми.М. били настанени в помещението, в което е гаражът. Налице е и писмо от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, че от стъпването на енергийния пазар на дружеството
през 2007 г. до 13.03.2019 г. в системата като титуляр на клиенстски номер №
300130484493 по договор за продажба на електрическа енергия за електроснабден
обект, находящ се в с. Вакарел, ул. „Пейо Яворов“ № 13 е бил Р. М. М.. Изброените
доказателства поотделно и в своята съвкупност не разкриват действия от Р. М., с
които той несъмнено да е обективирал на останалите съсобственици през периода –
И., С.и М. М., че е собственик на гаража и първия етаж от къщата. Напротив в
гаража са живели С. и М. М.Не става ясно как, чрез какви действия, след като са
живели в гаража и са били съсобственици, Р. М.им е демонстрирал, че е
собственик на техните идеални части, респективно, че им го предоставя по силата
на заем за послужване, наем или друг вид договор. А впоследствие, след смъртта
на М.М., как е манифестирал тези си намерения на сестра си – ищцата И.М..
Липсват каквито и да е доказателства Р. М.да е обективирал намерението за
своене и на първия етаж. Няма доказателства, само той да е имал достъп до
етажа, други лица да са му искали разрешение, за да го посещават, етажът да се
е заключвал, като той да е държал ключа, да не е допускал други лица от
останлите съсобственици, както и за каквито и други действия, които да сочат до
несъмнен извод за демонстрирано своене. Напротив от заключенията на двете СТЕ
може да се приеме, че на всеки от етажите липсва входа врата, това е и една от
основните причини етажите да не могат да бъдат обособени като самостоятелни
обекти на правото на собственост без осъществяване на незначителни преоустройства.
Изводът се подкрепят изцяло показанията на свид. Д.който излага, че в къщата се
влиза от обща врата и на етажите няма входна, а само интериорни врати. От
неговите показания и от показанията на свид. Д., които следва да се кредититат,
като логични и необорени от други доказателства, се установява, че в период от
време около 2000 година синът на ищцата И.М. е използвал стая от първия етаж за
склад за багаж и други нужди, а последната е използвала банята на етажа. Имала е
достъп до него, като е чистела и готвела на Р. М. през последните години от
живота му. С оглед на това дори Р. М. да е считал етажа, а и гаража, за свои,
което е житейски обяснимо, то не е надлежно юридически обективирано, тъй като
липсват доказателства да е манифестирал по несъмнен начин намерението си за
своене спрямо останалите съсобственици, така щото да се изключва всякакво
съмнение, че счита гаража и първия етаж от къщата за свои, да е отблъснал
правото на собственост на останалите. Обстоятелството, че партидата за
електрозахранване на цялата сграда е била на името на ищеца не е достатъчно, за
да обективира подобно намерение, а и липсват доказателства той да е заплащал
лично тези разходи. Напротив налични са гласни доказателства, че през последните
години от живота му разходите за електричество са били посрещани от ищцата И.М.
и нейният син. Липсват доказателства, че намеренията на наследодателите М. и С.
М. са били всяко от децата им И. и Р.М. да получат равен обем от собствеността
върху къщата, тъй като разпоредителното действие на С.. М. в полза на И.М. сочи
точно обратното. Не се доказват твърденията за извършени подобрения в имотите,
предмет на делба. Такива са обективирани единствено в показанията на
свидетелите Д. и Т., които излагат твърдения за изградени басейн и барбекю в
дворното място. И двете твърдени подобрения са извън сградата и дори да са
изградени не подкрепят доводите на ответниците, а и се включват в правомощията
на наследодателя им.
На последно място, в т. 3 от ТР № 4/2012 по ТД № 4/2012 г. на ОСГТК на
ВКС ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е
починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците
да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя
им придобивна давност щом са продължили владението. В случая липсват
доказателства, че наследниците – отв. В. и Г., са продължили владението на своя
баща, което означава, че дори да бъде прието, че същият е демонстрирал своене
на имота, липсата на доказателства за продължено владение от тяхна страна е
самостоятелно основание за неуважаване на възражението за изтекла в полза на
баща им придобивна двавност.
Неснователността на възражението предпоставя
необсъждане на наличието на института на правна конверсия (вж. Решение № 599 от
26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 766/2009 г., I г. о., ГК) относно първи етаж
от сградата.
В заключение искът е основателен. Делба следва
да бъде допусната при квоти 10/12 ид. ч. за ищцата И.М.М., 1/12 за ответницата А.Р.В.
и 1/12 за ответницата М.Р.Г..
Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на М.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и А.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че в периода 1988
г. до 03.01.2019 г. наследодателят им Р. М. М. е придобил по давност на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху първи етаж от ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със сутерен, със застроена площ от 60 кв.м., построена с
отстъпено право на строеж върху поземлен имот (дворно място) – държавна
собственост, с площ по скица от 804.93 кв.м., находящ се в с. Вакарел, общ.
Ихтиман, Софийска област, ул. „Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран
поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман,
одобрен със Заповед № 163/27.03.2009 г., идентичен с парцел XVII-594 от квартал
65 по предходен план на с. Вакарел, общ. Ихтиман, действащ към 1975 г.,
съгласно документ за собственост, ведно с правото на строеж върху мястото, при
граници на имота по скица улица, УПИ № XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ № XVIII-33 и
гараж, находящ се на сутеренно ниво в сградата, със застроена площ от 20
кв.метра при граници: север-изби, юг-двор, изток – двор, зарад – двор. е
недоказано.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между съделителите
И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Р.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и А.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** на недвижими имоти: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със сутерен, със застроена площ от 60 кв.м.,
построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот (дворно място) –
държавна собственост, с площ по скица от 804.93 кв.м., находящ се в с. Вакарел,
общ. Ихтиман, Софийска област, ул. „Пейо Яворов“ № 13, съставляващ Урегулиран
поземлен имот № XVII-31 от квартал 65 по плана на с. Вакарел, община Ихтиман, одобрен със
Заповед № 163/27.03.2009 г., идентичен с парцел XVII-594 от квартал 65 по предходен план на с. Вакарел, общ. Ихтиман, действащ
към 1975 г., съгласно документ за собственост, ведно с правото на строеж върху
мястото, при граници на имота по скица улица, УПИ № XVI-29, УПИ № ХIV-32, УПИ № XVIII-33 и гараж, находящ се на сутеренно ниво в
сградата със застроена площ от 20 кв.метра при граници: север-изби, юг-двор,
изток – двор, запад – двор, ПРИ КВОТИ:
10/12 ид.ч. за И.М.М.,
1/12 ид.ч. за М.Р.Г. и
1/12 ид..ч. за А.Р.В.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския окръжен
съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: