М О
Т И В И
към Присъда № 210 от 25.07.2016 г.,
постановена по НОХД № 3315/2016 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура, град Пловдив
е повдигнала обвинения против Р.С. М. с ЕГН: ********** за това, че в периода
от 12.03.2015 г. до 31.03.2015 г. в гр. Пловдив, като пълномощник на С.С.П. ***
в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за другиго –
С.Ф.К. от гр. Пловдив имотна облага е възбудил и до 31.03.2015 г. в гр. Пловдив
е поддържал заблуждение у С.С.П. и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 130 000 лева и същата е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК,
както и престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – за това, че на 19.03.2015 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у Р.А.Ю. и с това е причинил на С.С.П.
имотна вреда в размер на 4 290 лева.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че
същото е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено за деянието по
чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК – наказание в размер от три
години и шест месеца лишаване от свобода, а за деянието по чл. 209, ал. 1 НК –
наказание в размер от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.
1 НК предлага да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер от три години
и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. От определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето
през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение ,,домашен арест’’.
Счита, че на подсъдимия следва да се възложат и направените разноски по делото,
а гражданският иск да бъде уважен.
Пострадалият С.П. депозира
своевременно молба до съда с искане за конституирането му като граждански ищец
и частен обвинител по делото, същият беше конституиран като такъв и беше приет
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск
за сумата от 134 290 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на деянията в обвинителния акт, ведно със
законната лихва върху тази сума, от които за сумата от 130 000 лева, считано
от датата на извършване на деянието – за периода от 12.03.2015 г. до 31.03.2015
г., а за сумата от 4 290 лева, считано от 19.03.2015 г. до окончателното
им изплащане.
В хода на съдебните прения,
повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. И. намира, че
деянието е извършено от обективна и субективна страна и същото се установява от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда, подсъдимият да бъде осъден
на ефективно наказание ,,лишаване от свобода’’, като същият следва да бъде осъден
да заплати и предявеният граждански иск и разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.
поиска от съда, с оглед обстоятелството, че производството по делото е протекло
по реда на глава XXVII, а именно Р. М. е признал изцяло фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт - за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК да му бъде наложено
наказание ориентирано към минимума. За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК наказание ориентирано също към минимума предвиден в
закона, като бъде определено и едно общо най-тежко наказание. Намира, че са
налице условията за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия и
прилагането на чл. 66, ал. 1 НК. Поиска приспадането на времето през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ,,домашен арест’’. Относно предявения
граждански иск предоставя на съда.
Подсъдимият Р.С.М. призна фактите
и обстоятелствата от обвинителния акт, като се съгласи да не се събират нови
доказателства за тях. Заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в
последната си дума поиска налагането на условно наказание с максимален
изпитателен срок.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.С.М. е роден на ***
***, Б., български гражданин, с основно образование, безработен, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
През месец ноември 2014г.
пострадалият свид. С.П. закупил от свид. К.Ж. заложна къща „Фер плей" ЕООД
гр. Пловдив, с обекти находящи се в гр. Пловдив на ул. „Митрополит
Панарет" №26 и на бул. „Пещерско шосе" №86. Първоначално работили и
двата обекта, но впоследствие св. П. взел решение да развива дейност само с
първия, находящ се на ул. „Митрополит Панарет" № 26, а другият го затворил.
През месец февруари 2015г. в обекта на ул. „Митрополит Панарет" № 26 била
назначена на длъжност касиер-продавач свид. П.К., която преди това минала
обучение в друга заложна къща, собственост на свид. Ж., находяща се на ул.
„Храбрец" №10.
На 14.03.2015г. във връзка с обява
за работа свид. П. Н. посетил заложната къща, собственост на свид. П. ***.
Свид. П. провел интервю за работа със свид. Н., като му обяснил каква дейност
точно трябва да се извършва в заложната къща. Двамата се уговорили два дни по
късно - на 16.03.2015г. св. Н. да започне работа, като тогава именно св. П.
трябвало да проведе обучение на свид. Н.. На тази среща св. П. не бил споделял
със св. Н., че заложната къща ще се ръководи от друг човек и последният останал
с впечатление, че именно св. П. ще го обучава.
Междувременно на 12.03.2015г.,
докато в заложната къща, находяща се на ул. „Митрополит Панарет" №26 в гр.
Пловдив бил св. П., отишъл подсъдимият Р.М.. Последният поискал да заложи 4
комплекта от по 4 броя автомобилни джанти и се интересувал от сумата, която би
получил за тях. За уточняване на подробности около залога двамата посетили
намиращото се срещу заложната къща заведение. На тази среща свид. П. споменал
на М., че притежавал вила в с. Бойково, обл. Пловдивска, която възнамерявал да
продаде. След като постигнали съгласие за цената на вещите, които следвало да
се оставят в залог, двамата се разделили и свид. П. се върнал в заложната къща.
Св. П. останал с впечатление, че Р.М. е заможен човек, имащ солидни връзки с
високопоставени хора, доколкото в тази насока било споделеното от последния,
като по този начин същият възбудил заблуждение у пострадалия и имайки за цел да
изпълни впоследствие замисленото от него.
На другия ден - 13.03.2015г.
подсъдимият отново посетил заложната къща, където се срещнал със свид. П..
Настоял да посетят вилата на св. П., твърдейки че може да намери купувач за
нея. Двамата тръгнали към с. Бойково, обл. Пловдивска с автомобила на Р.М. -
джип „Волво ХЦ 90"с per. № ***, но поради лошите климатични условия -голямо количество сняг,
не могли да стигнат до вилата и се върнали в гр. Пловдив
На следващия ден подсъдимият
отново посетил заложната къща, като двамата със св. П. се разходили с
автомобила на първия. Същата вечер свид. П. и Р.М. отново се срещнали по искане
на последния, като на тази среща същият обяснил убедително на св. П., че
последният ще има големи проблеми с полицията, тъй като нямал необходимите
документи за дейността на заложната си къща. Твърдял също, че св. Ж., от когото
св. П. купил заложната къща, ще го вкара в затвора.
Св. П. повярвал на казаното от Р.
М., тъй като бил неопитен в този бизнес и се притеснявал да не загуби вложените
средства в заложната къща и собствените си имоти. Освен това подсъдимият убедил
св. П., че за да не влезе в затвора и за да запази имуществото си трябвало да
замине за известно време в чужбина, като през времето докато отсъства от
страната, щял да направи така, че нещата в България да се подредят, тъй като
имал много връзки и пари. Твърдял, че след като оправи нещата, св. П. можел да
се върне, без да има проблеми с държавните органи. Р.М. говорил убедително за
множеството връзки, които имал и как те щели да му помогнат да „оправи
нещата". Възползвайки се от притеснението на св. П., подсъдимият настоял
св. П. да му даде пълномощно, за да може да се разпорежда с имуществото му и да
движи бизнеса му в Р. България, докато последният е в чужбина. Като основна
причина за изготвянето на такова пълномощно Р.М. изтъкнал необходимостта да ги
прехвърли на трето лице, ако се стигне до конфискуването им. Под страх да не
загуби имотите и бизнеса си и да не „влезе на топло" свид. П. се съгласил
с казаното от подсъдимия и взел решение да го упълномощи. С това
упълномощаване, въвеждането и поддържането на заблуждение, че свид. П. ще има
проблеми с държавните органи, Р.М. целял да набави за себе си имотна облага.
Така след всичко казано още същият ден - на 14.03.2015г. св. П. взел
категорично решение да замине за чужбина, тъй като бил много уплашен и
притеснен от това, което Р.М. му казал. На 15.03.2015г. подсъдимият и свид. П.
отишли до туристическа агенция, намираща се на Пешеходния мост в гр. Пловдив,
откъдето в изпълнение на замислено, да поддържа заблуждение у пострадалия,
подсъдимият закупил билет до Англия за свид. П., като го предупредил да не
съобщава на никого за заминаването си. След закупуването на билета Р.М. казал
на св. П., че на следващата сутрин трябва да отидат до нотариус, за да подпишат
пълномощно. Така на следващия ден - 16.03.2015г. свид. П., по настояване и
заедно с подсъдимия посетили нотариална кантора на нотариус К., за да бъдат
изготвени и заверени нотариално пълномощните за заложната къща и имотите на
свид. П.. Последният дал документите за всичките си имоти на К.- помощник на
нотариус К., за да подготви необходимите пълномощни. Подсъдимият обяснил на К.
какви пълномощни да подготви. Последният ги изготвил и около 13:30 ч. - 14:00
ч. на същата дата свид. П. ги подписал. След това двамата - свид. П. и
обвиняемият тръгнали за Аерогара София и в 16:20 ч. св. П. излетял за Англия,
където пристигнал вечерта и отседнал в хотел. Докато бил в Англия св. П.
няколко пъти говорил по телефона с Р.М., който му съобщил, че трябва да остане
там, защото в Р. България вече е обявен за издирване, но той щял да оправи
нещата и щял да се грижи добре за имотите му и за заложната къща. На
16.03.2015г. /денят, в който вечерта св. П. заминал за чужбина/ свид.
П.К.-жената, която работила в заложната къща на св. П., започнала работа от
сутринта в заложната къща като позвънила на свид. П., за да го попита кога ще
дойде на работа, тъй като се налагало връщане на злато на клиенти от каса, за
която тя нямала ключ. Тогава свид. П. я предупредил, че този ден нямало да ходи
на работа. Казал й да се извини на клиентите и да им обясни да отидат на следващия
ден, за да си получат златото. Неочаквано за нея я уведомил, че ще бъде
заместван от Р.М. и следвало да изпълнява само неговите заповеди. Св. П. не
казал къде ще отиде и за колко време няма да го има, а само споменал на св. К.
да не казва на никого за това, че ще отсъства. След този разговор св. К. в
продължение на около 2 седмици нямала връзка със св. П., тъй като телефонът му
бил изключен.
Свид. Н. същият ден /16.03.2015г./
посетил заложната къща на ул. „Митрополит Панарет" №26 в гр. Пловдив, във
връзка с уговорката, която имал от по-рано със свид. П., че ще започне работа.
Там се срещнал със свид. К., която обяснила на свид. Н., че свид. П. не бил
отишъл още на работа. Въпреки опитите от страна на свид. Н. да се свърже по
телефона със свид. П., същите останали без резултат, тъй като телефонът на
свид. П. бил изключен. Свид. Н. останал да наблюдава работния процес, като през
деня свид. К. приемала вещи, давала парични суми и оформяла документите за
направения залог.
На 17.03.2015г. свид. П.К.
отворила заложната къща и започнала да изпълнява задълженията си. В процеса на
работа възникнал проблем, свързан с връщане на дадено в залог злато на клиент.
Тогава Р.М., който отишъл в заложната къща и носил ключовете, които били на св.
П., отказвал да се връща злато на клиенти и твърдял, че то не се намира в
касата на заложната къща, а било преместено от свид. П. на друго място. Свид.
К. се усъмнила в казаното от подсъдимия и се свързала със свид. Ж. за
съдействие, който винаги й оказвал помощ при необходимост в дейността по
залагане на вещите.
Последният пристигнал на адреса на
заложната къща и провел разговор с Р.М.. Двамата свидетели убедили накрая
последния, че трябва да се върне златото и той поискал номера му, който
поставяли на всяка заложна вещ. Малко по-късно Р.М. тръгнал с автомобила си и
донесъл златото в заложната къща. По време на проведения разговор свид. Ж.
поискал да разбере от подсъдимия къде се намира свид. П.. Въпреки че той лично
бил закарал свид. П. на летището в София и му бил купил билет за Англия казал
на свид. Ж., че св. П. се намирал на границата и продавал някакви имоти, като
щял да се върне след няколко дни. Освен това обвиняемият казал на свид. Ж., че
преди време бил дал около 100 000 лв. на свид. П., но той вече му ги бил
върнал. След това свид. Ж. си тръгнал, а Р.М. през целия работен ден останал в
заложната къща и наблюдавал процеса на работа, като след края на работното
време на свид. К. останал сам в заложната къща. Преди да си тръгне от работа
св. К. попитала подсъдимия дали на другия ден може да закъснее малко, тъй като
се налагало да води детето на лекар, а той отговорил, че той ще отвори сутринта
и поискал да му даде ключовете. Св. К. много се учудила, тъй като той не бил
обучен да работи с програмата в заложната къща.
На следващия ден Р.М. трябвало да
отвори заложната къща, но когато свид. К. и свид. Н. отишли до заложната къща
около 10.00ч., тя все още не била отворена. Свид. К. не могла да отключи
вратите, тъй като предходния ден предала ключовете си на подсъдимия. Същата се опитала
да се свърже с него, но той не вдигал телефона. След като почакали известно
време двамата свидетели се прибрали и повече не се върнали на работа в
заложната къща, докато свид. П. не се прибрал в България. По-късно през деня Р.М.
звъннал на св. К. и я попитал дали ще отиде на работа, но св. К. му отвърнала,
че повече няма да ходи на работа. Същата била силно притеснена и уплашена от
държането на подсъдимия, който парадирал с пари и освен това извадил пистолет,
който възнамерявал да остави в касата на заложната къща. Притеснен от държането
на Р.М. бил и св. Н., който също не пожелал да ходи на работа. Така двамата
свидетели започнали работа в заложната къща, собственост на свид. Ж., находяща
се на ул. „Храбрец" в гр. Пловдив.
Още на 14.03.2015г., преди св. П.
да замине за Англия, подсъдимият се срещнал със свид. В. Д.-брокер на недвижими
имоти и поискал да му изготви документи за прехвърляне на недвижими имоти, като
казал, че собственикът на имотите бил в Англия. На тази среща св. В. Д. не се
съгласила да съдейства. На 18.03.2015г., когато св. П. бил вече в Англия, Р.М.
отново се срещнал със св. Д., като й показал няколко на брой нотариални
пълномощни, с които св. П. го упълномощавал да се разпорежда с имотите му.
Убедил я, че имал разрешение от свид. П. да се разпорежда с имота му, находящ
се на бул. "Цар Борис III Обединител" № 149. Р.М. обяснил на свид.
Д., че бил дал над 90 000 лв. на свид. П., като продължавал да му изпраща все
още суми, но се налагало да продаде някой от имотите, собственост на свид. П.,
за да можел да си върне дадените назаем пари. На тази среща Д. се съгласила да
съдейства на подсъдимия за продажбата на имота, тъй като последният твърдял, че
св. П. настоявал да се продават имотите.
Междувременно Р.М. посетил
апартамента, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III
Обединител", собственост на свид. С.П.. В апартамента се извършвали
ремонтни дейности от свид. С. Т. по искане на свид. П.. При посещението си в
апартамента подсъдимият обяснил на свид. Т., че той щял да осъществява надзор
над извършваната ремонтна дейност и свид. Т. трябвало да се допитва до него във
връзка с продължаването на ремонта. В тази връзка Р.М. разпоредил на свид. Т.
да направи и някой промени по апартамента, различни от уговорените със свид.
П..
Около 19.03.2015г. подсъдимият се
свързал със свид. Д. и й казал, че трябвало да подготвят документи за
продажбата на апартамент, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III
Обединител". Двамата отишли до СГКК гр. Пловдив, където свидетелката
подала необходимите документи за издаване на скица за имота. На 20.03.2015г.
свид. Д. и подсъдимият посетили Община Пловдив, отдел "Местни данъци и
такси", където обвиняемият заплатил данъчните задължения за апартамента,
за да можел да се снабди с данъчна оценка, която да използва при продажбата на
имота. На следващия ден двамата отишли отново в СГКК гр. Пловдив и взели скица
на имота, който трябвало да бъде продаден. След като събрали необходимите
документи за осъществяването на продажбата на недвижимия имот, Р.М. поискал
по-скоро да посетят нотариус, за да прехвърлят апартамента.
На 23.03.2015г. свид. Д. и подсъдимият
посетили кантората на нотариус С.Й., с оглед спазване на законоустановената
форма за прехвърляне на недвижим имот. През цялото време - от 18.03.2015г. до
посещението при нотариус 23.03.2015г. свид. Д. мислела, че апартаментът ще се
прехвърля на купувач - трето лице, но на срещата пред кантората на нотариуса Р.
М. довел баба си - свид. С.Ф.К., като заявил, че желаел апартаментът да бъде
прехвърлен на нейно име. За това прехвърляне свид. К. не била заплащала парична
сума, тъй като не притежавала в подобен размер парични средства.
Така на 23.03.2015г. пред нотариус
С.Й. бил подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор *** - апартамент № 8, находящ се в гр. Пловдив на бул. "Цар
Борис III Обединител" № 149, ет.4, между Р.С.М., действащ като пълномощник
на свид. С.С.П. и св. С.Ф.К. за сумата от 60 000 лв. На същата дата по сметка
*** на свид. П. били преведени 60 000 лв., като основание за превода било
посочено покупко-продажба на имот – С. Ф. К.. Видно от предоставените банкови
документи посочената сума била преведена от сметка на свид. К. по сметката на
свид. П., но Р.М. в 12:25:03ч. на 23.03.2015г. лично внесъл на каса по сметката
на П. сумата от 300 лв. за да можела да се изпълни операцията по тегленето на
сумата от 60 000лв. което той направил в 12:29:46. Посочената сума подсъдимият
задържал за себе си, като не я е предоставил на пострадалия - св. П..
След като осъществил прехвърлянето
на недвижимия имот Р.М. посетил отново апартамента и след като се срещнал със
свид. Т. му съобщил, че вече бил новият собственик на жилището, както и на
заложната къща. След приключването на ремонтната дейност подсъдимият поискал, а
в последствие и получил ключовете от входната врата на апартамента.
Видно от заключението на
извършената стоково-оценъчна експертиза /л. 54-60/ е, че пазарната стойност на
недвижим имот с идентификатор *** - Апартамент № 8 на 1V-, ти етаж от жилищен блок на бул.
"***" № 149 в гр. Пловдив, вх. А, ЗП на 109 кв. м., състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № 8,
заедно с таванско помещение № 8 и 4,63% ид. части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място към
месец март 2015г. е 130 000 лв.
Малко след като започнал да работи
в заложната къща в началото на 2015г. свид. П. се срещнал със свид. Ж.И., който
посетил заложната къща като клиент. По време на тази среща свид. П. харесал
лекия автомобил марка БМВ, модел 318И, управляван от свид. Ж.И.. Последният го
бил закупил от свид. Р.Ю., но собствеността върху автомобила не била
прехвърлена документално. Свид. П. се споразумял да закупи автомобила от свид.
И., като за него трябвало да изплати сумата от 3 000 лева и да му предаде друг
лек автомобил марка БМВ модел 318. като след изплащане на сумата възнамерявали
да прехвърлят и автомобила. Св. П. предал собствен автомобил на св. Ж. И. и му
дал още 1000лв., и взел автомобила на св. И., като се уточнили впоследствие да
се срещнат и да си оправят нещата по прехвърлянето на автомобила и доплащането
на сумата. Впоследствие останалата дължима сума от С. П. била заплатена, но на
последния все още не била прехвърлена документално собствеността върху лекия
автомобил. След заминаване на св. П. за Англия Р.М. започнал да използва лекия
автомобил марка БМВ, модел 318И, който свид. П. закупил от свид. Ж.И.. От своя
страна свид. И. предупредил първоначалния собственик на автомобила -свид. Р.Ю.,
че го бил продал на трето лице, което щяло да го потърси, за да се прехвърли и
собствеността върху автомобила, но въпреки това свид. Ю. и свид. П. не се
срещнали. Възползвайки се от това, че свидетелите не се познавали подсъдимият
се свързал със свид. Р.Ю. поискал от него да бъде извършено прехвърлянето на
собствеността върху лекия автомобил като му заявил, че е заплатил цената за
автомобила и той бил новият собственик, като трябвало да подпишат документите и
автомобилът да бъде прехвърлен на посочено от него лице. Реално обаче Р.М. не
бил плащал парична сума на никого във връзка с автомобила, а се възползвал от
така извършено упълномощаване от страна на пострадалия П.. Тъй като свид. Ю. не
знаел на кое лице бил предаден автомобилът, предположил, че това бил подсъдимият,
същият носел със себе си документите на автомобила. Последният въвел в
заблуждение свид. Ю. като му обяснил, че той бил закупил автомобила, но искал
същият да бъде прехвърлен на майката на съпругата му - свид. С. М.. Последната
действително заплатила паричната сума от 2 000 лева на Р.М. за прехвърлянето.
Свид. Ю. заедно с обв. М. заплатили данъка на автомобила, след което посетили
нотариус, при когото на 19.03.2015г. било извършено прехвърлянето на автомобила
на името на свид. С. М.. След като получила автомобила свид. М. го използвала
известно време, след което същият се развалил и го оставила в автосалон,
находящ се на бул. „6-ти септември" за продажба. Свид. С. посетил същият
автосалон, харесал лекия автомобил и на 11.05.2015г. свид. К. С. закупил
автомобила от свид. С. М. и Е.М. – нейният съпруг.
По делото била назначена
авто-оценъчна експертиза /л. 44-46/, от заключението, на която е видно, че
средната пазарна стойност на л.а. „БМВ 318И", рама № ***; двигател *** с per. № РВ *** към месец март 2015г. е
била 4 290 лв.
Около 2 седмици след като заминал
за Англия в един от разговорите между свид. П. и Р.М. последният казал на
първия, че трябвало да се върне в България, като му купил билет за прибирането.
По време на престоя на св. П. в Англия, подсъдимият на няколко пъти му пращал
дребни парични суми чрез системата "Уъестърн юниън". На 30.03.2015г.
свид. П. кацнал на аерогара София, където бил посрещнат от Р.М.. Последният
обяснил на свид. П., че бил прехвърлил апартамента, находящ се в гр. Пловдив на
бул. "Цар Борис III Обединител" № 149. ет.4 и се налагало свид. П. да
останел да пренощува в бунгало до гр. Пловдив. На следващия ден свид. П.
посетил заложната си къща и установил значителни липси в нея, след проведен
разговор със служителите си - свид. К. и свид. Н. разбрал за действията на Р.М.,
който бил иззел голямо количество от предадените в залог вещи. След като
установил измамливите действия на подсъдимия, свид. П. оттеглил така дадените
пълномощни и се свързал със съответните институции. В тази връзка и направил
инвентаризация на наличната стока в заложната къща.
Видно от извършената комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психолочина експертиза /л. 179-188/ е, че свид. С.С.П.
не страда от психическо заболяване към момента на извършване на експертизата и
към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ Пловдив,
рядко употребявал алкохол, не е употребявал психоактивни вещества преди и след
инкриминирания период и понастоящем. Има ясен и точен спомен за случилото се.
Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да взема
правилни решения и да възпроизвежда случилото се. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, може пълноценно да участва във всички фази на наказателното производство в
качеството си на свидетел/ пострадал.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия
М., дадени в хода на съдебното производство, че той е извършител на деянията,
които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното съдебното производство свидетели: С.С.П.,
П.Х. Н., П. И. К., К. Н. Ж., Р.А.Ю., С. И. М., С.Ф.К., Ж.Т. И., К. П. С.,
Я.П.Т., В. Д. Д., С.Р. Т., Д.А.Т., извършена очна ставка между П.Х. Н. и
Р.С.М..
Тези гласни доказателствени
средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията
от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това
число и с обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място,
механизъм, така и с авторството на деянието.
В проведената очна ставка всеки –
Р.М. и П. Н. поддържаха заявеното от тях, като не се установи защо има
противоречия в техните гласни доказателства.
Съдът кредитира и събраните по
делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки, пълномощни, нотариален акт, справки от държавни учреждения.
От представената по делото справка
за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан.
От представените копия от
медицинска документация се установява, че детето на подсъдимия – Е. Р. М.а
страда от медицински заболявания.
От представената справка от сектор
,,Пътна полиция’’ се установява, че подсъдимият е имал регистрирани на свое име
моторни превозни средства, но към датата на справката – 29.06.2016 г., те са
прехвърлени.
От представената справка от ТД на
НАП гр. Пловдив, се установява, че подсъдимият няма подадени годишни данъчни
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетни 2014 г. и 2015 г. като данъчнозадължено
лице.
От представената справка от
Агенция по вписванията към РС – гр. Пловдив, се установява, че за периода
08.07.1991 г. до 22.06.2016 г., подсъдимият няма регистрирани актове.
От извършена справка в Търговски
регистър, се установява, че подсъдимият няма регистрирани на свое име търговски
дружества и еднолични търговци.
От представената справка от ОС –
гр. Пловдив, гражданско исково отделение, гр.д. №1290/2015 г., III гр.с., се установява, че делото е
образувано по повод подадена искова молба от С.С.П. против С.Ф.К. и е с предмет
иск за прогласяване на нищожност на Договора за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави. Към момента на изготвяне на
справка, делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение.
От представеното копие от
нотариален акт, се установява, че на 23.03.2015 г. в гр. Пловдив, подсъдимият в
качеството на пълномощник на С.С.П. е прехвърлил процесния недвижим имот на
С.Ф.К..
От представеното копие от
пълномощно се установява, че 16.03.2015 г. пострадалият С.П. е упълномощил
подсъдимия Р.М. да го представлява и разпорежда във връзка с процесния недвижим
имот.
От представеното копие от Договор
за покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че на
19.03.2015 г. Р.А.Ю. е продал на свидетелката М. процесния автомобил – БМВ с
рег. № РВ ***.
Съдът кредитира и заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като компетентно
изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
От заключението на авто-оценъчна
експертиза /лист 44/ се установява, че средната пазарна стойност на лек
автомобил ,,БМВ 318 И’’ с рама № ***, двигател ***, с рег. № РВ ***
към месец март 2015 г. е била в размер от 4 290 лева.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза /лист 54/ видно от
която пазарната стойност на процесния недвижим имот е в размер от 130 000
лева.
От заключението на изготвената
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза /лист 179/ се
установява, че свид. С.С.П. не страда от психическо заболяване към момента на
извършване на експертизата и към инкриминирания период. Не се води на
диспансерен отчет към ЦПЗ Пловдив, рядко употребявал алкохол, не е употребявал психоактивни
вещества преди и след инкриминирания период и понастоящем. Има ясен и точен
спомен за случилото се. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да взема правилни решения и да възпроизвежда случилото
се. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни показания за тях, може пълноценно да участва във всички фази на
наказателното производство в качеството си на свидетел/ пострадал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по
делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на
обвиняем), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в
отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото
фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като
производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата
са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен
материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Р.С.М.
е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1 НК, за това, че в периода от 12.03.2015 г. до 31.03.2015 г. в
гр. Пловдив, като пълномощник на С.С.П. *** в кръга на неговото пълномощие, с
цел да набави за себе си и за другиго – С.Ф.К. от гр. Пловдив имотна облага е
възбудил и до 31.03.2015 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у С.С.П. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 130 000 лева и същата е в
големи размери.
От обективна страна за
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК – видно от
намиращото се по делото пълномощно за прехвърлянето на процесния недвижим имот
се установява, че подсъдимият е имал качеството пълномощник на пострадалия С.
П.. За периода 12.03.2015 г. до 31.03.2015 г., в гр. Пловдив, същият в кръга на
своето пълномощие е възбудил и поддържал до 31.03.2015 г. заблуждение у С.П. и
с това му е причинил имотна вреда в размер от 130 000 лева, която е
стойността на недвижимия имот. Възбуждането на заблуждение се изразява в
обстоятелството, че още на 12.03.2015 г., подсъдимият М. е парадирал със своите
връзки и пари, които евентуално биха били от значение за да помогне на
пострадалия да се справи с неприятности с правосъдието. Същият изначално е
знаел, че пострадалият няма никакви проблеми с правосъдието, но въпреки всичко
го е заблудил, че същият има такива и изначално не е имал намерение да помага
на С.П.. Използвайки това, той го е накарал да състави в негова полза няколко
броя пълномощни, едно от които е и това за процесния недвижим имот. Деянието е
извършено в кръга на неговите пълномощия, защото същият е имал право да
прехвърля недвижимия имот. Заблуждението е било поддържано до 31.03.2015 г.,
доколкото на тази дата пострадалият е установил липсите в заложната къща и е
узнал за действията на подсъдимия. Налице е и имотната облага, която е в полза
на подсъдимия и неговата баба – С.Ф.К.. Имотната вреда е в големи размери,
доколкото същата е над размера на 70 минимални работни заплати, доколкото
еднократният й размер към инкриминирания период е бил 360 лева, тоест за да
бъде вредата в големи размери е необходимо същата да бъде над 25 200 лева.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици,
настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите,
обезпечени от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана
представа в съзнанието си за формираната заблуда у свид. П..
От обективна страна за
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК – същият е възбудил заблуждение у Р.А.Ю.,
че е лицето на което следва да се прехвърли процесният лек автомобил ,,БМВ''. С
тези си действия същият е причинил имотна вреда на пострадалия П., който
въпреки, че по документи не се е водил собственик на този лек автомобил, е бил
заплатил неговата цена. Налице е и обективният признак, а именно набавянето на
имотна облага, доколкото този лек автомобил е бил прехвърлен на свидетелката
М., а подсъдидимият е получил и сумата в размер от 2 000 лева за него.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици,
настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите,
обезпечени от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана
представа в съзнанието си за формираната заблуда у свид. Ю..
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанията по повдигнатите обвинения при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
За извършеното престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК е предвидено наказание лишаване от свобода в размер
от една до осем години, като в чл. 210, ал. 2 НК е посочено, че случаите на
точки 4 и 5 по ал. 1, Съдът може да постанови конфискация по една втора от
имуществото на виновния.
За извършеното престъпление по чл.
209, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от една до
шест години.
С оглед на посочените и приети
по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия М. престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест
месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът
на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с
една година и шест месеца или да бъде наложено наказание три години лишаване от
свобода.
Въз основа на изисканите справки
се установи, че подсъдимият не разполага с имущество, поради което и не му беше
наложено наказание ,,конфискация’’.
Въз основа на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства за извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и като съобрази с посочените по-горе цели, Съдът намира, че следва да се
определи наказание в размер от една година и шест месеца, което като се намали
с 1/3, беше наложено наказание в размер от една година.
При определяне на наложените на
подсъдимия наказания, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, изказаното съжаление и младата възраст.
Като отегчаващи вината
обстоятелства за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК се отчете
това, че деянието е извършено по два квалифициращи признака – т. 3 и т. 5, а
именно че вредата е в големи размери и че измамата в извършена от пълномощник в
кръга на неговите пълномощия, което само по себе си дава самостоятелна
възможност за налагането на наказание от 1 до 8 години. Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчете и това, че размерът на нанесена вреда надвишава над пет
пъти размерът на необходимите 25 200 лева, за да бъде вредата в големи
размери.
Ето защо, Съдът наложи наказание
на подсъдимия М. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК при баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно четири години и
шест месеца, които след като се редуцират с 1/3, останаха в окончателен размер
от три години.
За престъплението по чл. 209, ал.
1 НК, като единствено отегчаващо вината обстоятелство се отчете сравнително
голямата стойност на вредата, която е в размер от 4 290 лева.
Ето защо, Съдът наложи наказание
на подсъдимия М. за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно една година и шест месеца, които
след като се редуцират с 1/3, останаха в окончателен размер от една година.
Неоснователно се явява наведеният
от страна на представителя на държавното обвинение довод, че определените на
подсъдимия наказания следва да бъдат при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, доколкото както беше посочено и по-горе липсва такъв. От друга
страна, ако се приеме тезата на прокурора, че следва да се наложи наказание в
размер от три години и шест месеца за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и
т. 5 НК, след редукцията с 1/3, то първоначално определеното наказание на
подсъдимия следва да бъде в размер от пет години и три месеца. Това наказание
обаче няма да съответства на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
целите на наказанието в чл. 36 НК, доколкото налаганата санкция не трябва да
бъде самоцел, а трябва да съответства на тях.
На основание чл. 23, ал. 1 НК за
така извършените престъпления на подсъдимия М. се определи и наложи едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода в размер от три години.
Предвид
размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия,
настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо така наложеното едно общо най-тежко наказание от три години лишаване
от свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на
наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от три години да бъде отложено с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Неоснователно се явява
наведеното от прокурора и повереника на частния обвинител и граждански ищец
възражение, че наложеното на подсъдимия наказание следва да бъде ефективно
изтърпяно.
В случая Р.С.М. е
семеен. Едно от децата му, а именно Е. М.а има здравословни проблеми още от
самото си раждане. Безспорно грижи за същата трябва да и полага нейният баща –
Р.М.. Отделянето на последния от семейната среда и вкарването му пенетенциарно
заведение, би се отразило негативно, както лично на него, така и на семейството
му.
От друга страна, определеният
максимален изпитателен срок в размер от пет години и опасността, която грози
подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание в размер от три години, несъмнено
биха го възпрепятствали да извърши друго деяние и в много по-пълна степен биха
изиграли целите на наказанието в чл. 36 НК.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК беше приспаднато от така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода в размер от три години, времето през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение ,,домашен арест’’ – считано от 27.01.2016 г. до 25.07.2016 г.
/когато тази мярка беше заменена с ,,подписка’’, след постановяването на
присъдата/, като два дни ,,домашен арест’’ се зачете за един ден ,,лишаване от
свобода’’.
Относно предявеният срещу
подсъдимия граждански иск в размер от 130 000 лева, представляващ
претърпени от пострадалия имуществени вреди, вследствие деянието по чл. 210,
ал. 1, т.3 и т.5 НК, Съдът намира същия за допустим. Видно от представената
справка от ОС – гр. Пловдив, гражданско исково отделение, гр.д. №1290/2015 г., III гр.с. се установи, че това дело е
между други страни с друг предмет, доколкото депозираният иск е от пострадалия
П. срещу свидетелката С. К., а основанието е прогласяването на прехвърлителната
сделка за нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
С оглед признаването на подсъдимия
за виновен по повдигнатите му обвинения, същият беше осъден да заплати на
гражданския ищец С.П. сумата в размер от 134 290 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянията предмет
обвинителния акт, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от
130 000 лева /стойността на процесния недвижим имот/, считано от
31.03.2015 г., когато е довършено деянието до окончателното й изплащане, а за
сумата от 4 290 лева /стойността на процесния лек автомобил/, считано от
19.03.2015 г. /когато е извършено деянието/ до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Р. М. беше осъден да
заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение от пострадалия С.П. в
размер от 300 лева. Също така подсъдимият беше осъден да заплати и направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер от 537 лева по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, а по сметка на ПРС сумата в размер от 5 371,60
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.
