№ 49721
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110131759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на осъществилия безплатна адвокатска защита на ищцата в
настоящото производство- адв. Я. С., за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, с която в полза на адвоката е присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 700.00 лева.
Адв. С. поддържа, че така определеното му възнаграждение следва да бъде увеличено
до размера, определен съобразно материалния интерес по делото и разпоредбите на чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлизащ на сумата
от 2217.00 лева, като наред с това, поддържа, че върху така определената сума следва да му
бъде присъден и ДДС, тъй като е регистриран по ЗДДС.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на искането с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като е изразено становище за неоснователността му, вкл.
поради липса на доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,
което е представило списък на разноските в срок- до приключване разглеждането на делото в
настоящата инстанция.
Разгледано по същество, искането се явява основателно единствено в частта му, с която
адвокатът претендира върху определения от съда размер на възнаграждението да бъде
присъдена и сума, равняваща се на стойността на ДДС, като съображенията за това са
следните:
Неоснователна според настоящия съдебен състав е претенцията на адвоката размерът
на следващото му се възнаграждение да бъде определен съобразно размерите по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от
защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Макар и разпоредбите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, респ. на
чл. 38, ал. 2 ЗА да препращат към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г.
МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на тази наредба
възнаграждения единствено в зависимост от материалния интерес невинаги са справедливи
1
и обосновани, ако не се отчитат действителните фактическата и правна сложност на делото
и извършената от адвоката работа, поради което прилагането единствено на разпоредбите на
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (с предишно наименование Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) би довело до несъответствие между размера на
възнаграждението и положените от адвоката процесуални усилия.
В този смисъл са задължителните за българските съдилища разяснения в т. 41 (въпрос
първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което
се приема, че чл. 101, §. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, §. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно, приетата въз основа на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова
делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в
Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително
положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение- в този смисъл
Определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г., II т. о., ТК.
С оглед на тези разяснения и като е съобразил конкретните фактическа и правна
сложност на делото, предопределили процесуалните усилия на адвоката на ищцата, съдът с
решението по съществото на правния спор е определил като обоснован адвокатски хонорар
в размер на 700.00 лева. Така, съобразено е, че спорът не се отличава с висока фактическа
и/или правна сложност на делото, разглеждането на делото е приключило в едно открито
съдебно заседание, в което са извършени процесуални действия с участието на адвоката-
разпит на двама свидетели и изслушване на заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, без същите да се явяват значителни по обем и сложност, като според настоящия
съдебен състав не съществува основание за ревизиране на изложените съображения, респ. на
определения с оглед на същите конкретен размер на адвокатския хонорар. Настоящият
съдебен състав приема, че няма обективно основание да бъде определян по- висок размер на
възнаграждението, като в тази връзка следва да се подчертае, че адвокатското
възнаграждение цели да възмезди труда на адвоката за предоставената адекватна и
добросъвестна правна защита, а не да служи като средство за неоснователно обогатяване. В
този смисъл по същество са определение № 3262 от 10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г.
на САС, определение № 3224/05.03.2024г. по ч. гр. дело № 13522/2023г. по описа на СГС,
определение № 4246/25.03.2024г. по ч. гр. дело № 13790/2023г. по описа на СГС,
определение № 2773/26.02.2024г. по ч. гр. дело № 14450/2023г. по описа на СГС.
Що се отнася до искането на адв. С. върху така определения размер на хонорара да
бъде начислен ДДС следва да бъде съобразено следното:
Съгласно задължителните за националните юрисдикции- арг. чл. 633 ГПК, разяснения,
съдържащи се в Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 член 2, параграф
1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че
процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на
услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но
законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна
бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката
възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е
посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на
услуги като "възмездна" по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС
2
предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално
получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице,
когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се
разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява
действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в
хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА
наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му
адвокатско възнаграждение следва както от договора, така и от закона и в този контекст е
без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е
предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице.
Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена "възмездно" по
смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да
е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите- т. 27.
Ето защо, след начисляване върху определеното от съда с решението по съществото на
правния спор адвокатско възнаграждение от 700.00 лева на стойността на ДДС с настоящото
в полза на адв. Я. С.а следва да бъде присъдена сумата от още 140.00 лева, в какъвто смисъл
следва да бъде допуснато изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за
разноските.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с наведения от името на ответника довод в
тази насока следва да се изясни, че от публичния бюлетин на регистрираните по ЗДДС лица,
достъпен на интернет страницата на НАП, се установява, че адв. Я. С. е регистриран по
ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по искането на адв. Я. С., съдържащо се в молба с вх. №
295234/09.09.2025г., постановеното по делото решение в частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „ДЗИ- О.“ ЕАД,
ЕИК ............, да заплати на адв. Я. В. С., ЕГН **********, сумата от още 140.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществени от него безплатна адвокатска
защита и съдействие на ищцата Р. Р. М., ЕГН **********, в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3