Р Е Ш Е Н И Е
№ 5029
гр.Варна, 20.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16 859
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск намира своето правно
основание в разпоредбите на чл.405, ал.1
от КЗ.
Ищцата И.Я. Иванова, ЕГН **********
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д. – О. З."
ЕАД, ЕИК * да й заплати сумата в размер на 14
100 лева, представляваща дължимо обезщетение вследствие настъпило
застрахователно събитие, по покрит риск – „кражба на МПС“ от застраховка
„КАСКО",по застрахователна полица №440117031055894 от 28.09.2018год.,
обвързваща страните за периода от 29.09.2018год. до 28.09.2019год., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на настоящото производство до
окончателното изплащане на сумата. Претендира да й бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство.
Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
На 20.01.2018 г. в гр. Варна, на
паркинга, до читалище „Асен Златаров“, ж.к.Чайка, до
детската площадка до бл.192 е установено, че неизвестно лице е извършило кражба
на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280", ДК № *.
По случая първоначално е
образувано Досъдебно производство /ДП/ № 95/2018 г. по описа на Второ РУ - ОД
МВР Варна срещу неизвестен извършител /НИ/ по чл. 346, ал. 1 от НК. В
последствие досъдебното производство е преобразувано срещу неизвестен
извършител по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Към настоящия момент
производството е спряно до установяване на извършителя на деянието.
Между „Д. - 03" ЕАД и И.Я. И.,
собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280", ДК № В * BP е сключен
договор за застраховка „КАСКО", застрахователна полица № 440117031055894
от 28.09.2018 г., материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща
страните за периода от 29.09.2018 г. до 28.09.2019 г.
Застрахователната сума,
определена от застрахователя, е в размер на 14100 лева и е определена
застрахователна премия в размер на 833,44 лева, дължимия данък върху
застрахователната премия е 16,68 лева. Сумата от 212,53 лева е платена изцяло,
съобразно уговореното в полицата разсрочено плащане. На 21.12.2017 г. е платена
и втората вноска по застрахователния договор.
След настъпване на
застрахователното събитие е подадено в „Д. - 03" ЕАД заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана щета
№ 44010311800534.
Ищцата получава
писмо изх. № 0 - 92 - 7206/07.06.18 г., в което е обективиран
отказ да бъде заплатено дължимото застрахователно обезщетение.
В посоченото по - горе писмо без
каквито и да било доказателства е изложено, че „обстоятелствата декларирани при
завеждане на щета № 44010311800534, не съответстват с установените факти и
събраните по претенцията данни относно противозаконното отнемане на застрахования
автомобил.".
В резултат на отправеното
повторно искане от страна на ищцата е
последвал втори отказ обективиран в писмо изх. № 0 -
92 - 8866/09.07.18 г., в което е изложено становище, че представените от
полицията и прокуратурата документи „са издадени в полза и въз основа на
заявление от страна на застрахования и реално преразказват твърдението на
застрахования."
Ищцата е собственик на
откраднатия автомобил и е изпълнила всички вменени от Общите условия на
сключения между страните договор задължения на застрахованото лице.
Отказа за изплащане на
обезщетение е незаконосъобразен.
За настъпилото застрахователно
събитие е дължимо застрахователно обезщетение в размер на 14 100 лева.
За ищцата е налице правен интерес да предяви настоящия
иск, тъй като липсват предпоставките предвидени от Кодекса за застраховането
застрахователят да откаже плащане на обезщетение чл. 408 КЗ.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата
молба. С писмения отговор ответното застрахователно дружество, счита предявения
иск за допустим, но изцяло неоснователен
и завишен по размер.
Излага, че „Д.з." ЕАД не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Каско+"
за процесния лек автомобил, марка и модел „Мерцедес
Бенц", per. № в * BP, обективирана
в полица № 440117031055894/29.09.2017 год. със срок на действие 12 месеца,
считано от 16:28 ч. на 29.09.2017 год. до 23:59 ч. на 28.09.2018 год.
Сочи, че на 22.01.2018 год. от И.
А. И. е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена
под № 44010311800534. В уведомлението е посочено, че на 20.01.2018 год., в
06:45 ч., преминавайки покрай мястото, където е бил паркиран последно процесният автомобил - паркинг зад читалище "Асен Златаров" в кв. "Чайка", не го намерил, след
което уведомил II РУП и колцентър на ДЗИ. В заявление
и допълнителни пояснения, представени отново от И. И., са описани
обстоятелствата, касаещи времето, в което последно е бил управляван автомобила,
преди да бъде установена липсата му, като са дадени и отговори на изрично
поставени от застрахователя въпроси.
С писмо изх. №
0-92-7206/07.06.2018 год., ищцата е била уведомена за взетото решение за отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение, предвид наличието на
обстоятелства, декларирани при завеждането на щетата, които не съответстват с
установените факти и събраните данни, относно противозаконното отнемане на
застрахования лек автомобил. След постъпило на 02.07.2018 год. възражение от
страна на ищцата и искане за преразглеждане на отказа на застрахователя, до И.
И. е изпратено повторно становище на 09.07.2018 год., с което същият е бил
потвърден.
С настоящия отговор на исковата
молба оспорва всички елементи от фактическия състав, правопораждащ
вземането на ищцовата страна. Счита, че не е налице
настъпило застрахователно събитие, което съгласно договора да е риск, който
застрахователят има задължение да покрие. Оспорва твърденията на ищцата, че лек
автомобил „Мерцедес Бенц", peг. № В * BP, рама №
* е противозаконно отнет, както и оспорва твърдението, че същият е
противозаконно отнет на посочените в исковата молба дата, час и място.
Претенцията е неоснователна, с оглед липсата на каквито и да било
доказателства, че кражбата на лек автомобил „Мерцедес Бенц", peг. № В * BP, рама № * е извършена по описания от ищцата
начин. Обстоятелствата, при които е отнет процесният
лек автомобил, не съответстват с декларираните при депозирането на
уведомлението за щета от И. И., поради което ,Д.- О. з." ЕАД не е в риск и
не дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
При прочита на исковата молба
установява съществени противоречия в обстоятелствата относно мястото, където се
твърди, че е бил паркиран застрахованият лек автомобил и където е била
извършена твърдяната кражба. В исковата молба е посочено, че автомобилът е бил
паркиран на паркинга на ул. "Български орел" № 15, а в депозираното
пред застрахователя уведомление за щета, от представител на ищцата, се сочи
друго място - "паркинг зад читалище Асен Златаров".
Към исковата молба са приложени
писмени документи, от които е видно, че образуваното досъдебно производство е
било за престъпно деяние по чл. 346, ал. 1 от НК, което не е покрит риск по
полицата и не може да породи ангажиране на отговорността на застрахователя.
Застрахователят се е съгласил, срещу заплатеното от застрахованото лице
възнаграждение-застрахователна премия, да изплати обезщетение, но само при
настъпване на изчерпателно посочените в полицата рискове, сред които обаче не попада
визирано в текста на чл. 346, ал. 1 от НК престъпно деяние.
На следващо място твърди, че процесният лек автомобил не е бил стопанисван с грижата на
добър стопанин, оставен е незаключен и необезопасен, вследствие на което е
настъпила кражбата. Така изложеното неизпълнение на задължението е вменено на
застрахования собственик, съгласно текста на т. 10.1. от Общите условия. Това
неизпълнение е основание за застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, по силата т. 10.8. от Общите условия.
Евентуално, в случай, че съдът
счете иска за основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Съгласно чл.
386, ал. 2 от КЗ „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. " Съгласно текста на т. 12.5., Раздел II на
Общите условия: „При кражба или грабеж на цяло МПС Застрахователят изплаща
застрахователната сума на МПС или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие". Твърди, че действителната стойност на
автомобила, към датата на събитието, е по-ниска в сравнение с исковата сума,
което произтича както от годините, които е бил в експлоатация, считано до
момента на твърдяното събитие - 11 г., така и от декларираните км пробег - 264
050.
На основание т. 5.5, Раздел I от
Общите условия към договора: „ Ако е договорено разсрочено плащане на
застрахователната премия, при настъпване на застрахователно събитие,
неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и застрахованият е длъжен да ги
заплати изцяло, преди изплащането на застрахователното обезщетение или
застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на
застрахователното обезщетение" прави възражение за прихващане на дължимите
две вноски по процесната полица, в общ размер на
425,06 лв.
Твърди също, че процесният застрахователен договор безспорно е търговска
сделка, сключена между страните при общи условия, които на основание чл. 348 от КЗ, във вр. с чл. 298 от ТЗ са неразделна част от
същия и като такава са задължителни за страните, още повече, че с полагането на
подписа си върха полицата ищцата е заявила, че ги приема.
Предвид доводите ни за
неоснователност на главния иск, оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание страните
поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по същество на
делото ищецът, чрез проц.представител моли за
уважаване на иска, а ответникът за отхвърляне на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
към исковата молба копие от застрахователна полица №440117031055894 се
установява, че между „Д.З.“ЕАД и ищеца И.Я. Иванова , като собственик /свидетелство
за регистрация на МПС-л.10/на лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС БЕНЦ, рег.№*, рама№ * е
сключен застрахователен договор „ КАСКО" на МПС с обект на застраховката,
описаното по-горе МПС, със срокът на застрахователният договор от 16.28 часа на
29.09.2017г. до 23.59 часа на 28.09.2018г.
Застрахователната сума е в размер от 14 100лв.
Приет по делото
е платежен документ за платена вноска по застрахователния договор /л.12/ ,
относно сума в размер на 212.53лв. за периода от 29.12.2017год. до 28.03.2018год.
С писмо изх.№
0092-7206/07.06.2018год. застрахователят уведомява ищцата , че във връзка с
подадено от нейна страна уведомление за противозаконно отнемане на автомобила ,
на 22.01.2018год. е образувана преписка
№44010311800534. По повод образуваната щета счита, че обстоятелствата
декларирани при завеждане на щета № 44010311800534 не съответстват с
установените факти и събраните по претенцията данни относно противозаконното
отнемане на застрахования автомобил. С оглед на което уведомяват, че „Д.з.“ ЕАД не е в риск, претенциите са
неоснователни и отказват изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
44010311800534.
Приобщено към
доказателствата по делото е постановление на ВРП , с което е спряно
наказателното производство по ДП №95/2018год. по описа на Второ РУ – ОД МВР Варна, водено за
престъпление по чл.346,ал.1 от НК, за
това , че противозаконно е отнето чуждо МПС-лек автомобил „Мерцедес Е 280“ с рег.№ В 1551 ВР от
владението на И. Я. Иванова, без нейно съгласие с намерение да се ползва.
Приобщена към
доказателствата по делото е представената от ответника преписка по щета №44010311800534.
Приобщени към
доказателствата по делото са Общите условия на Автомобилна застраховка „Каско+“.
По делото са ангажирани
специални познания, чрез заключение на ВЛ по САвт.Е.
От заключението на ВЛ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се
установява следното:Пазарната стойност на л.а. марка МЕРЦЕДЕС БЕНЦ, рег.№* на база цени на пазарни
аналози и след закръгляне , възлиза в размер от 12 200лв.
По искане на
ответника е допусната СТЕ, заключението по която е в следния смисъл: При разчитането
на ключа се установява, че същият е със серион номер:
DOBD 76 ES.В ключа не се съдържа информация за автомобила към който принадлежи.
При посещение в дилърството на официалния представител
на марката за гр. Варна, се установява, че същият не разполага с информация,
какъв е серийният номер на ключовете, с които автомобилът е бил произведен.
След извършения
оглед и разчитане на предоставения ключ е възможно да се твърди, че същият е
оригинален - произведен е от марката „Мерцедес", а не е копие от китайски
или друг производител. При копията на ключовете, които не са произведени от
марката „Мерцедес", според ключарският сервиз, бутоните не са с релефни
изображения върху тях. Установява се че ROM версията на ключа е 01 - 57, което
също означава, че ключът е оригинален. Ключът е записан на позиция 00 в паметта
на автомобила, където обичайно е записан първият заводски ключ, с който
автомобилът излиза от завода.
В ключът не се съдържа информация за брой и
вид на другите ключове на автомобила, както и дали са правени дубликати,
предишни разчитания на ключа и други. За да се стартира автомобила не е нужно
използването на механична (метална) част от ключа, която да е нужно да се
дублира, при изработването на дубликат, така, че няма как да има налице
механични следи по ключа в случай на изработването на дубликат.
В ключа не се съдържа информация за дата на
последно използване на ключа и изминати километри. Информацията, която се
визуализира е следната:
- Поставяния на ключа в гнездото за
запалване 6601 пъти
- Оставащи поставяния на ключа в гнездото
за запалване 190007 пъти
- Натискания на бутона за заключване 5445
пъти
- Натискания на бутона за отключване 6979
пъти
- Натискания на бутона за отваряне на
багажния капак - 1204 пъти
Според
служителите на ключарският сервиз тези броячи показват, че този ключ не е
програмиран или манипулиран за времето, за което е нужно извършването на
описаните по - горе операции.
В полза на ищеца
са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Радослав М.
Стоянов. От показанията на този свидетел се установява следното: Познава
отдавна И. и Иван Иванови. Живеят в кв.Чайка, сто деветдесет и някой блок. Той
е в бл.68, те са до тях, мисли, че са в
бл.192. В края на 2017г. придобиват автомобил „Мерцедес“ Е-класа, кафява.
Похвалват му се и вижда колата още в
началото, когато пристига в България.
Паркират по принцип на паркинга между двата блока, където има места. Доколкото
знае въпросния автомобил е откраднат. Последно автомобила го вижда около края
на януари 19-ти или 18-ти – петък, защото той е
на 16-ти януари роден, синът му е на 20-ти. Между двата празника да
речем, последно се виждат, тъй като често се засичат пред блока със съпругата
му. Вижда автомобила зад читалище „Асен Златаров“.
Паркират едновременно, тя слиза, те слизат, има багажи и разтоварят. Той е с
малкото си дете, с количка и т.н. В смисъл, че имат време да си говорят и да
види, че автомобилът е там паркиран. Беше в светлата част на деня – по обяд
13,00 – 14,00 часа. След това не знае да е местен автомобила. Всъщност, той не
следи автомобила дали е местен или не, просто ми казват, че на другия ден са го
откраднали или липсва автомобила. Тъй като често се засичат и коментират, че са го оставили там, където
вчера са били заедно, а на другия ден го е нямало. И. заключва колата. По
принцип на шофьорите им прави впечатление, когато някой заключи или не заключи кола.
Преди кражбата състоянието на автомобила е много добро, колата е много хубава.
Те притежават толкова малко автомобила, че няма какво да му се случи от
покупката до кражбата. Поддържат го чист, деца се возят в него. Не може да кажа
технически как са го поддържали, но автомобилът е в нормален вид. Датата, на
която вижда по обяд да се паркира автомобилът според него е 19-ти – петък, за
петък е сигурен, просто има спомен за деня. Около един 13,00 – 14,00 часа по
обяд. Тогава се прибира, за да спи детето и по това съди, че е било обяд. Точно
час не може да каже – дали е било 12,00 ч. или 13,00 ч. Автомобилът, който
управлява И. Иванова има светлинни и звукови сигнали при отключване и
заключване. Понеже е притежавал такъв автомобил преди години, той се заключва,
с централно заключване е. Като се заключи светват мигачите и щракват вратите. И
в момента автомобилът му е на същия принцип. Паркингът зад читалище „Асен Златаров“ не съществува вече. В момента има една постройка.
Към онзи момент има паркинг. Не може да каже дали има улично осветление в тази
част. Цяла „Чайка“ е осветена, няма някакви много тъмни места.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да
бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение
между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията, поети от въззиваемия
в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна
премия; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. При
кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в
тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования.
Съгласно
процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже
при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически
състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай по делото не е налице спор,
че страните в настоящото производство са валидно обвързани по силата на договор
за застраховка „Каско +“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица №№440117031055894, със срок на застрахователният договор
от 29.09.2018год. до 28.09.2019год. и застрахователна сума в размер от 14100 лева.
Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховката и
образуване на преписка за щета. Няма спор между страните , а и от приетите по
делото доказателства се извежда извод, че застрахователят отказва да заплати
претенцията по щетата.
Спорният между страните въпрос ,
който представлява и мотива на застрахователя за отказ е дали са налице
основания за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
,въз основа на т.10.8 от Общите условия, тъй като застрахования не е изпълнил
задълженията си по т.10.1 от общите условия. Съгласно т.10.8
от ОУ в случай , че застраховащият не изпълни свое задължение,
произтичащо от тези ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или
се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на
вредите или са попречили на
установяването на причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди,
обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното
обезщетение, застрахователят има право да откаже или намали застрахователното
обезщетение. Позоваването от страна на застрахователя на тази разпоредба в
настоящия случай е неоснователно, тъй като същият по-никакъв начин не установи
възраженията си за неизпълнение от страна на застрахования на задълженията ,
установени в т.10.1 от ОУ, които се изразяват в следното: да пази и ползва
МПС с грижата на добър стопанин, да го
поддържа в добро техническо състояние
и да спазва техническите правила за неговата
експлоатация. Напротив в обратна насока ищецът ангажира доказателства, чрез
показанията на св. Р. М. . който пред съда заяви, че И. заключва колата. Същият сочи, че по принцип на шофьорите им прави впечатление,
когато някой заключи или не заключи кола. Преди кражбата състоянието на
автомобила е много добро, колата е много хубава. Те притежават толкова малко
автомобила, че няма какво да му се случи от покупката до кражбата. Поддържат го
чист, деца се возят в него. Не може да кажа технически как са го поддържали, но
автомобилът е в нормален вид.
Автомобилът, който управлява И. И. има светлинни и звукови сигнали при отключване
и заключване.
Предвид липсата на соченото от
страна на застрахователя основание за отказ да плати, настоящият съдебен състав
приема, че по силата на
застрахователното правоотношение за застрахователя възниква задължение да заплати
застрахователно обезщетение с което да репарира щетите на ищеца от настъпилото
застрахователно събитие с покрит риск, съгласно т.2.2.1
от Общите условия . Предвид на това за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. На
основание чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата в процесния случай е действителната стойност на погиналото
имущество. В тази връзка, по делото е прието заключение на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
Според вещото лице, средно – пазарната /действителна/ стойност на процесното МПС към деня на събитието, възлиза на сумата от 12 200 лева. Тя се
следва на застрахованото лице на основание чл. 400, ал. 1 КЗ и ОУ.
Обстоятелството, че
застрахователната сума надвишава действителната стойност, определена в
настоящото производство, сочи на наличие на надзастраховане
– чл. 388, ал. 1 КЗ - договорът остава в сила, като застрахователната сума се
намалява до размера на действителната.
По възражението на ответника за прихващане със сумата от 425.06лв.Същото е своевременно заявено от
страна на ответника. Не е оспорено от страна на ищеца. Възражението за
прихващане по същество представлява сбор от
две дължими застрахователни премии
с настъпил падеж, съгласно
уговорените срокове за разсрочено плащане. Предвид липсата на спор между
страните, че ищецът не е погасил тези премии и непозоваването на ищеца върху
последиците от надзастраховането, настоящият съдебен
състав уважава възражението за прихващане , като намалява сумата от 12 200лв. с 425.06лв. и присъжда на
ищеца сумата в размер от
11 774.94лв.
Върху уважената част от иска
следва да се присъди законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда-07.11.2018год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част от иска. Т.е. от общо претендираните
разноски в размер от 1764лв. следва да се присъдят разноски в размер от 1473.12лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски.От общо претендираните
в размер на 1 275лв. следва да се присъдят 210.24лв.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д. –
О. з." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ищеца И.Я. И., ЕГН **********
с адрес: *** орел
№15, ет.4, ап. 12, сумата от
11 774.94лв. /единадесет хиляди седемстотин седемдесет и
четири лева, деветдесет и четири ст./, представляваща дължимо обезщетение
вследствие настъпило застрахователно събитие, по покрит риск – „кражба на МПС“
от застраховка „КАСКО",по застрахователна полица №440117031055894 от
28.09.2018год., обвързваща страните за периода от 29.09.2018год. до
28.09.2019год., формирано по размер от действителната стойност на МПС към
датата на застрахователното събитие в размер от 12 200лв. намалено с
възражението за прихващане на ответника в размер на 425.06лв., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на настоящото производство –
07.11.2018год. до окончателното изплащане, на
осн. чл.405,ал.1 от КЗ, като за разликата до претендираните 14 100лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. – О. з." ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на ищеца И.Я. И., ЕГН ********** с
адрес: *** , сумата от 1473.12лв., представляващи сторени по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Я. И., ЕГН ********** с адрес: ***
* да заплати
на „Д. - Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 210.24лв.,
представляващи сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/