№ 2460
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110146158 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. ИВ. ИВ. срещу
[ФИРМА], с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна
квалификация по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че за периода от 01.09.2010г. до 27.01.2021г. работел по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Работник поддръжка на язовири“. Сочи, че със
заповед с изх. № РД-269/12.07.2021г. трудовото му правоотношение било прекратено с
посочено основание „в уговорения срок за изпитване“. Поддържа, че уволнението му е
незаконно, като в тази връзка твърди, че трудовото правоотношение между страните
възникнало от трудов договор №111/31.08.2020г., сключен с уговорен срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя. Твърди, че трудовият договор бил сключен за длъжността
„Работник поддръжка на язовири“, съгласно подписана на 31.08.2020г. длъжностна
характеристика, и при основно месечно възнаграждение в размер на 800 лв., като постъпил
на работа на 01.09.2020г. Ищецът твърди, че на 01.03.2021г. между страните било
подписано допълнително споразумение №273 към трудовия договор, с което бил променен
единствено размерът на уговореното основно месечно трудово възнаграждение на
работника с увеличаването му на 880 лв. На 01.03.2021г. подписал и нова длъжностна
характеристика за заеманата при ответника длъжност, която била сходна като съдържание с
тази, подписана при сключването на трудовия договор между страните, но със съществени
разлики. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника е незаконосъобразна, тъй като към момента на постановяването й и към момента
на твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение (27.07.2021г.) шестмесечният
изпитателен срок бил изтекъл. На следващо място поддържа, че уговорката за изпитателен
1
срок била мълчаливо отменена с подписването на допълнителното споразумение от
01.03.2021г., доколкото не била възпроизведена в текста му от една страна, а от друга – с
оглед на съществената промяна в съдържанието на подписаната на същата дата нова
длъжностна характеристика. При така изложените фактически твърдения иска от съда да
признае уволнението му за незаконно и да постанови отмяната му, да го възстанови на
заеманата длъжност „Работник поддръжка на язовири“ и да му присъди обезщетение за
оставане без работа за периода от 27.07.2021г. до 27.01.2022г. в размер на 5280 лв.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни
съображения, че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и
при наличие на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ. В тази връзка твърди, че уговореният срок
за изпитване между страните не бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, тъй като същият бил продължен с общо 115 работни дни, в които
ищецът ползвал платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност.
Оспорва твърденията на ищеца, че промяната в длъжностната му характеристика е била
съществена. Поддържа, че уговорката между страните за срок за изпитване не е била
мълчаливо отменена с подписването на допълнителното споразумение към трудовия
договор по арг. от чл. 119 КТ. Твърди, че искът по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ следва да бъде
отхвърлен и поради липсата на доказателства за оставането на ищеца без работа. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства намира за установено следното:
От представения трудов договор № 111/31.01.2020г. се установява, че считано от
01.09.2020г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „работник поддръжка на язовири” на пълно работно време и с
основна възнаграждение от 800 лв.
Страните уговорили 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя.
С допълнително споразумение от 01.03.2021г. страните уговорили по-висок размер
на трудовото възнаграждение от 880 лв. месечно. На същата дата е подписана нова
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност.
Със Заповед № РД-269/12.07.2021г. на работодателя е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.71, ал.1 КТ, като в заповедта е посочено,
че прекратяването се извършва, считано от датата на връчването й на служителя.
Заповедта е връчена на Д. ИВ. ИВ. при отказ на 26.07.2021г., видно от изявлението
му върху разписка №96А/2021г. към нотариална покана на нотариус Нели Тончева с район
на действие Районен съд-Хасково /на л. 75 от делото/.
Установява се от представената по делото трудова книжка, че прекратяването на
правоотношението между страните е отразено да е извършено считано от 27.07.2021г.
Видно от представените служебна бележка от Агенция по заетостта и справка за
2
актуалното състояние на всички трудови договори за Д. ИВ. ИВ. към 31.01.2022г. ищецът не
е започвал работа по друго правоотношение.
По делото са представените като писмени доказателства болнични листове, издадени
на ищеца и заповед № 525/14.12.2020г., с която на същия е разрешено ползването на платен
годишен отпуск от 6 работни дни.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
времето, през което между страните е било налице процесното трудово правоотношение
ищецът Д. ИВ. ИВ. е ползвал 6 дни платен годишен отпуск и не е отработил общо 109 дни
поради отпуск за временна неработоспособност. Вещото лице е посочило, че календарната
дата, която се получава след като към 01.03.2021г. се добавят 115 работни дни е
17.08.2021г.Съдът, при извършена преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно.
При тези факти съдът приема следното от правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение с ответника, неговото прекратяване, размера последното получено брутно
трудово възнаграждение., както и че в причинна връзка с уволнението, чиято законност
оспорва, е останал без работа за съответния период, за който претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че същото е извършено в уговорения между страните срок за
изпитване.
В случая се установява възникването на правоотношение между страните по силата
на трудов договор, в който е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на ответника
работодателя съответно до 01.03.2021г., в който срок работодателят би могъл да прекрати
правоотношението като се позове на клаузата за изпитване и без да сочи каквито и да било
други основания.
Съгласно императивната разпоредба на чл.335 КТ, прекратяването на трудовото
правоотношение се извършва писмено и настъпва считано от получаване на изявлението за
прекратяване/чл.335, ал.1 и ал.2 т.3 КТ/. Ето защо съдът приема, че прекратяването на
правоотношението между страните е настъпило на 26.07.2021г., на която дата най-късно,
съгласно гореописаната разписка към нотариална покана, след многократни опити заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца. Съгласно чл.70,
ал.4 КТ срокът за изпитване на тече за времето, през което работникът не изпълнявал
уговорената работа поради отпуск или други уважителни причини.
В случая ищецът не оспорва, че е ползвал платен годишен отпуск и отпуск поради
временна неработоспособност, при което не е отработил общо 115 работни дни, поради
което и съдът приема, че към 26.07.2021г. когато е настъпило прекратяването на
правоотношението между страните, срокът за изпитване не е бил изтекъл поради
неотработване реално на уговорения от страните 6 месечен срок и уволнението е
3
законосъобразно. Според трайно установената практика на ВКС, трудовият договор със срок
за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да се справи с
възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи
преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не
подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от
работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на
срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си (вж. решение №
11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о. на ВКС). Срокът за изпитване започва да
тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното
за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка (така решение №
156/16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС). Това е смисълът на разпоредбата,
постановяваща в уговореното време за изпитване да не се включва времето, през което
работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване
трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на
работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално
престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е
от годността на работника да изпълни възложеното. Изрично по върпоса дали при сключен
трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя и ползван от работника
отпуск в рамките на този срок (чл. 70, ал. 4 КТ), срокът за изпитване се удължава с работни
дни или като календарно време ВКС се е произнесъл с Решение № 16 от 30.01.2015 г. по гр.
д. № 4793/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, приемайки, че работните
дни, през които работникът или служителя не е изпълнявал работата, не се включват в този
срок, а същият се удължава с реалното време, в което работникът не е изпълнявал трудовите
си функции.
С оглед на цитираната съдебна практика съдът намира, че правно ирелевантно е
обстоятелството, че за част от издадените болнични листове е налице спор за
законосъобразност, доколкото ищецът не е полагал реално труд в периодите, за които
същите се отнасят.
На следващо място не може да бъде споделена тезата на ищеца, че уговорката за срок
за изпитване е мълчаливо отменена по арг. от чл. 119 КТ. Не е налице съществено
изменение в задълженията на служителя, съгласно двете утвърдени длъжностни
характеристики за заеманата от него преди уволнението длъжност. При това положение
изричното въвеждане на нов срок за изпитване би противоречало на императивната
разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ.
Ето защо съдът намира, че волеизявлението на работодателя за прекратяване на
процесното трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ не страда от
твърдяните от ищеца пороци и прекратяването на правоотношението е извършено законно,
поради което искът за отмяна на уволнението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на
4
заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
По разноските
Право на разноски при този изход от спора има само ответникът, комуто следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** със съдебен адрес:
[АДРЕС] - адв.Д.Т. срещу [ФИРМА], ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
[АДРЕС] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за отмяна
на уволнението му, извършено със заповед № РД-269/12.07.2021г. на ответника, за
възстановяване на заеманата длъжност „Работник поддръжка на язовири“ и за присъждане
на обезщетение за оставане без работа за периода от 27.07.2021г. до 27.01.2022г. в размер на
5280 лв.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** със съдебен адрес: [АДРЕС] - адв.Д.Т. да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [ФИРМА], ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление [АДРЕС] сумата от 300 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5