РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 16705 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 390496 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 75595/2016 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав е прогласен за относително
недействителен по отношение на ищеца С.А.Д. договор за аренда от 28.02.2012 г.,
вписан в Служба по вписванията – гр. Лом, рег. № 1385/05.03.2012 г. под акт №
134, том 4, сключен от името и за сметка на С.А.Д., в качеството ѝ на
арендодател, чрез пълномощник Н.П.Р.и В.Г.Й., действаща като ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“
в качеството на арендатор, като сключен без представителна власт от страна на
пълномощника на ищцата Н.П.Р., който не е имал право да я представлява при сключване
на договора.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Г.Й., действаща като ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“ е осъдена да заплати в полза на С.А.Д.
и разноските в производството пред първоинстанционния съд.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и съображения за необоснованост.
В жалбата се навеждат съображения, че ответникът и
упълномощеното лице са разбрали за оттегляне на пълномощното едва при
получаване на исковата молба, поради което се посочва, че за тях не е било
извество, че ищцата не желае сключването на процесната сделка. Поддържа се, че
за обстоятелството, че е налице надлежно оттегляне на пълномощното няма събрани
по делото, каквито и да било доказателства. Посочва се, че единственото
доказателство в този смисъл е декларация, която ищецът е подписал, без обаче да
са представени доказателства, че тази декларация е доведена до знанието на
пълномощника, с което оттеглянето да е могло да произведе действие. В тази
връзка се навеждат твърдения, че първоинстанционният съд не е изследвал тези
факти, като нито е приел, че пълномощникът е надлежно уведомен за оттеглянето,
нито че не е бил надлежно уведомен, с което е постановил един порочен съдебен
акт.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен, доколкото не е налице надлежно оттегляне на
пълномощното към момента на сключване на процесната сделка, поради
неуведомяване на пълномощника, че представителната му власт е оттеглена.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С.А.Д., в който
същата се оспорва като неоснователна и се иска първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба срещу решение № 390496 от 20.04.2018 г., постановено по
гр. д. № 75595/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Според даденото в Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК- т. 2, тълкувателно
разрешение договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените
с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която,
"лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт,
може да го потвърди", не урежда изрично, че договор, сключен без
представителна власт, е недействителен, но от установените с нея изисквания, че
такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че
до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици
за мнимо представляваното лице и е във "висящо" състояние- състояние
на висяща недействителност. Позоваването на недействителността може да бъде
направено извънсъдебно или пред съда- чрез иск или възражение.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
писмени доказателства - нотариален акт за собственост върху земеделски земи,
възстановени съгласно ЗСПЗЗ № 1037, том VI, дело № 1358 от 24.06.1999 г. се установява, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 28,520 дка /двадесет и
осем декара и петстотин и двадесет квадратни метра/, находяща се в местността
„Греда“, съставляващ имот № 194013 по плана с. Медковец, общ. Медковец, обл.
Монтана
Не е спорно между страните и изрично се признава от
ищцата в исковата молба, че на 02.02.2009 г. е предоставила пълномощно с
нотариална заверка на подписа на Н.П.Р., с което го упълномощила да сключва
договори за аренда/наем на собствените ѝ недвижими имоти, представляващи
ниви – имот № 313016 и имот № 194013, находящи се в землището на с. Медковец,
общ. Медковец, обл. Монтана.
Спорни между страните са обстоятелствата дали ищецът
е оттеглил пълномощията си по горецитираното пълномощно от Н.П.Р., дали
оттеглянето е извършено преди датата на сключване на атакуваната сделка по договор
за аренда на земеделски земи от 28.02.2012 г., с предмет собствен на ищцата
недвижим имот, представляващ нива с площ от 28,520
дка /двадесет и осем декара и петстотин и двадесет квадратни метра/, находяща
се в местността „Греда“, съставляващ имот № 194013 по плана с. Медковец, общ.
Медковец, обл. Монтана, вписан в Служба по вписванията – гр. Лом под вх. рег. №
1385/05.03.2012 г., акт № 134, том № 4, както и дали оттеглянето е било доведено
до знанието на упълномощеното лице.
За спорната група факти и обстоятелства по делото са
събрани писмено доказателство - декларация с нотариална заверка на подписа и
съдържанието за оттегляне на пълномощното от страна на ищцата С.Д. от 25.11.2011
г., и свидетелските показания на свидетеля А.К.Д..
Видно от представената декларация с нотариална
заверка на подписа и съдържанието на документа от 25.11.2011 г. ищцата С.Д. е
представила пред нотариус И.К., рег. № 618 в НК писмена декларация, че оттегля
пълномощията си от Н.П.Р., дадени с пълномощно № 53/02.02.2009 г. на община
Медковец. Извършените от нотариус К. действия в охранителното производство по
чл. 590 ГПК във връзка с предоставените му от закона правомощия да удостоверява
подписа и съдържанието на частен документ се ползват на основание чл. 179 ГПК с
материална доказателствена сила досежно удостоверените за осъществили се пред и
от нотариуса действия, и в частност, че частен документ с последното съдържание
за оттегляне пълномощията, дадени с пълномощно № 53/02.02.2009 г. на Н.П.Р.от С.Д.
му е предоставен за удостоверяване на съдържанието му на 25.11.2011 г., че
документът е подписан от С.Д., както и че нотариусът е приел документът за
заверка в охранителното производство по чл. 590 ГПК, заверил го е, вкл. е
изпълнил задълженията си по чл. 590, ал. 2 ГПК да извърши бележка в специалния
регистър за тези удостоверявания.
Последните удостоверени от нотаруисът за осъществили
се обстоятелства в производството по чл. 590 ГПК не са оспорени от ответника с
отговора на исковата молба. Предвид изложеното и съдът приема по делото да се
установява, че приелият за заверка декларацията от 25.11.2011 г. за оттегляне
на пълномощията нотариус К. е изпълнила, като е отразила в поставената от нея
заверка, задълженията си по чл. 590 ГПК за удостоверяване съдържанието и
подписа на частния документ и вписал на основание чл. 590, ал. 2 и, ал. 4 ГПК в
специалния регистър по Наредба 32 за служебния архив на нотариусите и
нотариалните кантори на Министерство на правосъдието /обн. в ДВ бр. 12 от
07.02.1997 г. / същия документ, каквото задължение му вменява разпоредбата на
чл. 9а, т. 2 от Наредбата, а именно да въвежда и изпраща незабавно в информационната
система на нотариалната камара извлечения от удостоверените документи, с които
се оттеглят пълномощия.
Предвид нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД упълномощителят има право винаги да
оттегли пълномощията си, като при спазване нормата на чл. 41 ЗЗД пълномощието
се прекратява с оттеглянето му. Упражняването на потестативното право по чл.
38, ал. 2 ЗЗД за оттегляне на пълномощия от пълномощник следва да бъде
извършено с едностранно изявление от упълномощителя, което да достигне до
пълномощника, за да се прояви преобразувателния ефект по чл. 41 ЗЗД -
прекратяване на пълномощията.
За спорното обстоятелство дали едностранното
изявление на С.Д. за оттегляне на пълномощията, дадени на Н.П.Р., е достигнало
до последния пълномощник, по делото са събрани гласните доказателства на
свидетеля А.К.Д..
Свидетелят А.Д.е син на ищцата. Същият дава
показания, че знае ищцата да притежава земи в с. Медковец, които са придобити
по наследство от неговия дядо. Многократно е посещавал и процесния имот. Многократно
е ходил заедно с ищцата на срещи с Н.Р., за да разговарят за арендните
плащания, включително са искали от Р.договорите, който сключва, но последният
не им ги предоставил. В тази връзка свидетелятД.предвид отказите на Р.да им
представи подписаните договори за аренда, лично от Районен съд – Лом. При
получаване на договорите се установило, че същите са за срокове, с които ищцата
не била съгласна, поради което ищцата посетила нотариус, за да оттегли
пълномощното от Р.. На следващия ден – 26.11.2011 г., ищцата се обадила по
телефона на Р.и го уведомила, че не желае повече да подписва от нейно име
договори с това пълномощно. При провеждане на телефонния разговор свидетелят
лично е присъствал и лично е възприел заявеното от ищцата.
При преценката на показанията на свидетеля Д.по реда
на чл. 172 ГПК, настоящ съдебен състав съобрази евентуалната негова
заинтересованост от изход на делото в полза на ищцата, доколкото същият е син
на последната. На основание чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза
или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по
делото, при отчитане на възможната му необективност. Не съществува забрана въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят
на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на
другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по
делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му.
Настоящият съдебен състав преценявайки показания на
свидетеля А.Д.намира, че същите следва да бъдат кредитирани, поради следните
съображения: на първо място същите са непосредствени – всички описани от
свидетеля обстоятелства същият е възприел лично и конкретни - дава точни и
непротиворечиви данни за всяко от описаните от него за осъществили се в негово
присъствие обстоятелства. На следващо място показанията на свидетеляД.кореспондират
и с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно с
представената по делото декларация за оттегляне на пълномощно с нотариална
заверка на подписите на декларатора С.А.Д. от 25.11.2011 г. Мотивиран от
горното, съдът приема, че следва изцяло да кредитира незаинтересованите,
непосредствени и конкретни показания на св. Димитров.
По изложените мотиви въззивният съд приема, че от
събраните по делото доказателства се установява към датата на сключване на
процесната сделка по договор за аренда на земеделски земи от 28.02.2012 г., с
предмет собствен на ищцата недвижим имот, представляващ нива с площ от 28,520
дка /двадесет и осем декара и петстотин и двадесет квадратни метра/, находяща
се в местността „Греда“, съставляващ имот № 194013 по плана с. Медковец, общ.
Медковец, обл. Монтана, вписан в Служба по вписванията – гр. Лом под вх. рег. №
1385/05.03.2012 г., акт № 134, том № 4, даденото от С.Д. на Н.П.Р.пълномощие да
я представлява при извършване на сделки с процесния имот да е било прекратено
на основание чл. 41, ал. 1 ЗЗД предвид оттеглянето му на 25.11.2011 г. от
упълномощителя С.Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е заявил
възражение оттеглянето на пълномощията от Н.П.Р.да му е непротивопоставимо на
основание чл. 41, ал. 2 ЗЗД.
С нормата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД законодателят е
предвидил прекратяването на пълномощието да не може да бъде противопоставено на
трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако
прекратяването е подлежало на вписване и е било извършено. В тази връзка на
първо място следва да бъде посочено, че от приобщения по делото договор за
аренда на земеделски земи от 28.02.2012 г. се установява, че и двете страни по
процесния договор са били представлявани при сключването му от едно и също
лице, а именно Н.П.Р.. Доколкото по делото се установи, че даденото от С.Д. на Н.П.Р.пълномощие
да я представлява при извършване на сделки с процесния имот е било надлежно
прекратено с оттеглянето му извършено пред нотариус на 25.11.2011 г., както и
предвид обстоятелството, че Р.е бил надлежно уведомен за извършеното оттегляне
преди датата 28.02.2012 г., следва да се приеме, че арендатора ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“,
действащ чрез пълномощника си Н.П.Р., към момента на сключване на процесния
договор е бил уведомен за прекратените пълномощия на Р.да сключва договори с
процесния недвижим имот.
Отделно от горното и на самостоятелно основание разпоредбата на чл. 41,
ал. 2 ЗЗД предвижда прекратяването на пълномощията да е противопоставимо на
третите лица, които са договаряли с мнимо представлявания, ако прекратяването е
подлежало на вписване и то е било извършено.
По вече изложените мотиви на съда представената от
упълномощителя С.Д. пред нотариус декларация за оттегляне на пълномощията от Н.Р.на
основание чл. 590, ал. 2 и, ал. 4 ГПК и на основание чл. 9а, т. 2 от Наредба 32
за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори на Министерство на
правосъдието /обн. в ДВ бр. 12 от 07.02.1997 г. / е подлежала на вписване и
изпращане незабавно в информационната система на Нотариалната камара ведно с
извлечение от удостоверения документ, с които се оттеглят пълномощия.
Предвид нормата на чл. 2а от Наредба 32 за служебния
архив на нотариусите и нотариалните кантори на Министерство на правосъдието
/обн. в ДВ бр. 12 от 07.02.1997 г. / достъпът до информационната система се
извършва чрез Нотариалната камара или нотариус, като за договорящата страна по
сделка, по която насрещната страна е представлявана от пълномощник, е налице
възможност да отправи молба до изповядващия сделката нотариус да извърши
справка в информационната система и провери за извършено отбелязване за
оттегляне на пълномощията. Обстоятелството, че по делото няма данни ответникът
да е заявил такова искане към нотариуса, не го прави добросъвестен по смисъла
на чл. 41, ал. 2 ЗЗД, комуто прекратяването на пълномощията е
непротивопоставимо.
По изложените мотиви настоящият въззивен състав
намира, че процесният договор за аренда на земеделски земи от 28.02.2012 г., с
предмет собствен на ищцата недвижим имот, представляващ нива с площ от 28,520
дка /двадесет и осем декара и петстотин и двадесет квадратни метра/, находяща
се в местността „Греда“, съставляващ имот № 194013 по плана с. Медковец, общ.
Медковец, обл. Монтана, вписан в Служба по вписванията – гр. Лом под вх. рег. №
1385/05.03.2012 г., акт № 134, том № 4 е сключен от пълномощник без
представителна власт с оглед прекратяване на пълномощията му по извършено
оттегляне на същите преди сключване на сделката, което е противопоставимо на
ответника купувач по сделката при съблюдаване нормата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД.
С нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД е предвидена принципната възможност
лицето, от което име е сключен договор без представителна власт, да го
потвърди, като потвърждаването следва да бъде извършено в същата форма, която е
предвидена за упълномощаването за сключването на договора.
Предвид ясно изразената воля от ищеца по сезиралата съда искова молба
същият отказва да се възползва от уредената в последната норма възможност да
потвърди сделката и напротив моли за прогласяване на нейната недействителност.
Предвид отказа на ищеца да потвърди сключената от
негово име сделка от пълномощник без представителна власт, договор за аренда на
земеделски земи от 28.02.2012 г. е недействителен по отношение на него и
последната недействителност правилно е била прогласена с обжалваното решение на
първоинстанционния съд.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени, следва да се
приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без
уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, като е представила и доказателства за извършването на такива, а именно
за заплатено от страната адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500
лева.
Предвид горното ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“ следва да бъде
осъден да заплати в полза на С.А.Д. сумата от 500 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Воден от горното, Софийски
градски съд, ГО, II-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 390496 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 75595/2016
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.Й.– В.Й.“, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.