Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 11.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ***, втори граждански състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ***при
секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия В.***гр. дело №6500/2020г. по описа на Районен съд *** и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***В.В.“ против М.Г.К. с
ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
дружеството има вземане към ответника за следните суми: 4,62 лв. за отопление с
ИРУ за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 220,78 лв. за отопление без
ИРУ за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 212,39 лв. за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 562,12
лв. за битово горещо водоснабдяване за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 85,38 лв. – услуга дялово разпределение;
корекция от 41,60 лв.; преизчислени суми с решение на КЕВР- 13,42 лв.; както
и главница в размер на 1030,27 лв. за периода 01.06.2018г.-30.06.2020г.
Задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за
доставка на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер
21126 на името на ответника, в който са монтирани два броя водомери, 3 броя
индивидуални разпределителни уреди и щранг – лира в банята. Иска се от съда да признае за установено, че
в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния ***В.В.“
против М.Г.К. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания за
следните суми: сумата от 1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от
77,60 лв. – лихва за периода от 02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 4023/2020г. по описа на РС ***.
С определение № 260443/16.02.2021г. на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв. И.Н.
*** за особен представител на ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на особения представител на ответника. По делото е депозирано становище с вх.№
263220/09.03.20201г. от адв. Н., в което процесуалният представител счита
предявените искове за неоснователни, както и че топлинната енергия е отчитана
без правно основание.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от ***, която поддържа
исковата молба и моли съда да я уважи изцяло
като основателна и доказана.
Особеният представител
на ответника, се явява и моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.***, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и
се установява от материалите по ч.гр.д.№4023/2020г. описа на РС-***, че на 18.08.2020г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
М.Г.К., както и че в хода на производството била издадена Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която РС – *** разпоредил „Длъжникът М.Г.К. да заплати
на кредитора „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***В.В., сумата от 1030,27 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода от
02.11.2018г. до 04.08.2020г. , ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в
размер на 25 лв.-държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение."
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане
№8621/29.10.2020г. съдът указал на заявителя възможността да предяви установителен
иск. Съобщението е получено от ищеца на 05.11.2020г. В законовия месечен срок с
искова молба вх.№268442/02.12.2020г. е инициирано настоящото
гражданско дело №6500/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по
делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том 3, рег.№ 3536,
дело №728 от 1999г., че ответницата е
собственик на недвижим имот с адм.адрес: гр.***, ***В тази насока е и справка
от Служба по вписвания при РС *** на л.38 от делото.
Безспорно е
и се установява от представеното заверено копие на договор № 41/05.10.2001г. и
споразумителни протоколи от 05.10.2001г.
и от 21.11.2011г., че етажната собственост е сключила договор с топлинен
счетоводител – „***, който да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия между абонатите на абонатната станция 01090, находяща се в гр.***, ***Не
се спори и се установява от молба от
28.03.2000г., че М.Г.К. подала молба за откриване на партида за плащане на
отопление и топла вода при „***-***“ ЕАД.
Служебно известен на съда факт
е, че Общите условия на „Т.П.“
ЕАД са в един централен („Нощен
труд“ бр. от 13.12.2007г.) и
един местен („Посоки“
в бр.239 от 2007г) ежедневник и са
одобрени от ДКЕВР.
Спорно по делото е има ли качеството потребител на
топлинна енергия ответницата, упражнила
ли е правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, дължи ли ***сумите по
издадената Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 4023/2020г. по описа на РС ***, на какво основание и в какъв размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба
твърдения приема, че е сезиран с обективно искове
с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца, както следва: сумата от
1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода
от 02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед
№2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 4023/2020г. по
описа на РС ***.
За разрешаване
на спорните по делото въпроси са
приобщени писмени доказателства.
Установява
се от представеното в съдебно заседание заверено копие на договор от
05.12.2007г. , че между „***-***“ ЕАД и „*** бил сключен договор, по силата на
който „*** следвало да извършва дялово разпределение между имотите в сгради
етажна собственост или сгради с повече от един потребители на количествата
топлинна енергия, доставени от „*** и отчетените по топломера в абонатната
станция на СЕС, съгласно приложен списък, който се актуализирал ежемесечно.
Съгласно чл.3 *** се задължила да подпише споразумителен протокол Приложение №5
с упълномощения представител на потребителите , за формиране на сметките въз
основа на определените дялове за отделните имоти в сградата на собственик,
който е избран от потребителите съгласно чл.139б ЗЕ. Сред останалите задължения
на *** са : да актуализира данните за титуляри на партидите, собствениците или
наемателите на имотите, характера на потреблението и начина на заплащане по
данни, предоставени от потребителите или от търговеца и да уведоми „***“,
да предава ежемесечно данни за
топлинната енергия за разпределение, както следва без да се ограничава с тях:
показания на топломера в АС (ново/старо ), топлинна енергия за периода по
топломер, топлинна енергия за периода
без топломера, технологични разходи за топлинна енергия в АС, топлинна енергия
за разпределение, показания на общия водомер в АС (ново/старо), количество
гореща вода по общия водомер в АС; да приема молба-декларация от новия
потребител за промяна на титуляр на партида и да уведомява търговеца за промяната на партидата.
Установи се
от приложения по делото екземпляр от Приложение №5 към договора между „***-***“ ЕАД и „*** , че същият не е
идентичен по съдържание с приложения
образец №1 към исковата молба, като разликата освен в наименованията е свързана и с
обстоятелството, че към образец №5 е следвало да се приложи Протокол от Общото
събрание на етажната собственост, който съдържа трите имена, точните адреси,
аб.№, ЕГН и подписите на упълномощителите.
Видно от
представените от ищеца и неоспорени от ответника заверено копие на констативни
протоколи и свидетелства за проверка на топломери на л. 66-69 от делото, през
2018г и 2020г. по отношение на топломер в абонатната станция за адрес ***, ж***е
извършена метрологична проверка, като не са установени несъответствия в
средството за измерване.
Назначена по делото е
и съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, по
приложените по делото документи и
материали, предоставени от ищеца, към датата на изготвяне на заключението
незаплатените суми за топлинна енергия
на абонат №21126 възлиза общо на 1030,27 лв. , от които сумата от 427,17
лв. за топлинна енергия за отопление, сумата от 507,72 лв.- сума за битово
горещо водоснабдяване и 85,38 лв. – услуга разпределение. За процесния период
няма отчетени суми за топлинна енергия за отдадена от сградната инсталация.
Видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва възлиза на
сумата от 105,22 лв. Съдът кредитира изцяло с
доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно,
съответстващо на писмените доказателства по делото. В подкрепа
на заключението на вещото лице са и приобщените по делото заверено копие на
фактури на л. 9 до 31 от делото,
представени от ищеца и неоспорени от
ответника, през отчетните периоди на
имот, находящ се в гр.***, ж.к.“Сторгозия“ бл.74б, ап.8, с потребител М.Г.К. е била доставена топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна
енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на
договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани
общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно
чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38,
ал.1 от Закона за собствеността гласи,
че при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към
общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата
понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването (
обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)
Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна
енергия, отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от
приложението към наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия за
отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части,
и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен
това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия ,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект.
В конкретния случай ответницата е собственик на недвижим имот в сграда
етажна собственост и има открита партида при ищцовото дружество в качеството на
собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна
собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в гр.***, ***. В този смисъл са и писмените доказателства – заверено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том 3, рег.№ 3536,
дело №728 от 1999г.,, справка от Служба по вписвания, молба от 28.03.2000г. на М.Г.К. и др.
Служебно
известен факт от ч.гр.д., по които съдът
е бил съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са публикувани в един централен („Нощен
труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен (
„Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са
одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства ответницата да е
упражнила правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото
дружество и ответника съществуват валидни облигационни правоотношения, които се
уреждат от Общите условия на „Т.П.“ ЕАД
за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в град ***,
в сила от 2007г. Ето защо съдът приема, че ответницата е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава
Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея
и ищцовото дружество съществува валидно облигационно
правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия, което се
регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за
енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия, които са приложени
по частно гражданско дело №4023/2020г. по описа на РС-***.
Неоснователно е и възражението, че процесния топлоснабден апартамент е
самостоятелен обект, който не влиза в режима на етажната собственост, тъй като
името на ответника не било отразено в протокола на Общото събрание на етажната
собственост. Това дали собственикът на имота е участвал или не в конкретното
общо събрание на етажните собственици изобщо не рефлектира върху
качеството на процесния апартамент като част от етажната собственост,
съществуваща на конкретния административен адрес.
Следва да има предвид, че топлоснабдяването на
сградите под режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане
от потребителите на топлинна енергия ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът, който
трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва
се принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености
само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно
отопление". Действително Закона за защита на потребителя изрично
забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното
решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за
него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането
при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост,
като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г.,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се
извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри
на вещни права. Потребителите на топлинна
енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса
да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел
при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
Обстоятелството, че ответницата не е
подписала протокола и не е била съгласна с избора на топлинен счетоводител не я
освобождава от обвързаността й с
решението на мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона
правила. Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ. отменено. Именно въз основа на
предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал отчитането и дяловото
разпределение на потребената топлинна енергия за процесния период. Затова не е
било необходимо подписването на индивидуален договор между всеки от етажните
собственици и ищцовото дружество.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответницата, че липсва
правно основание именно „*** да извършва дяловото разпределение като топлинен
счетоводител. Действително по делото е представено договор между етажната собственост
и „*** , който бил сключен на
05.10.2001г. за срок от 5 години ( л. 47, т. 2.5 от договора). Видно от
споразумителен протокол №2/1090 от 05.10.2001г., считано от 01.11.2001г.
топлинният счетоводител започнал да извършва разпределение на топлинната
енергия между абонатите т.е. крайният срок на договора е до 01.11.2006г. Съгласно § 4 от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването (отменена с параграф 5 от ПЗР на Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на
енергетиката,oбн., ДВ, бр.
25 от 20.03.2020 г.) действала непосредствено след изтичане на
срока на договора на етажната собственост с топлинния счетоводител, за
отоплителен сезон 2006/2007 г. изравнителните сметки следвало да бъдат изготвeни по
правилата на тази наредба и при
действието на заварените договори между топлопреносните предприятия,
търговците, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, и
потребителите. Същевременно в параграф 6 било изрично предвидено, че
топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС),
е била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Потребителите в
СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало
дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл. 140, ал. 2 ЗЕ. Именно последната разпоредба урежда конкретния
случай. По делото липсват доказателства
ответницата и останалите етажни собственици да са реализирали състава на
чл.139б и чл.140 , ал.2 ЗЕ, поради което следва да се счита, че първоначално
определения топлинен счетоводител на основание закона и договора с
топлопреносното предприятие е осъществявало разпределението на топлинната
енергия между абонатите от съответната абонатната станция.
Ето защо съдът приема, че М.Г.К. не е загубила и
понастоящем качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла и на
Директива 2011/83, като собственик е на процесния топлоснабден имот, който е част от
етажна собственост на посочения по-горе административен адрес. Поради съществуващото валидно облигационно
правоотношение на последната с „Т.П.“ ЕАД относно жилищния имот
в топлофицирана сграда – етажна собственост, К. дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота й топлинна енергия. Доказан е и размера на
вземанията на ищцовото дружество към ответника. В тази насока са и
представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, а именно препис
–извлечение от сметка; заверено копие на фактури, както и заключението на
вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно изготвено.
Ето защо
исковете на „Т.П.“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани, като се съобрази да факта, че към датата на
постановяване на съдебното решение дружеството ищец е пререгистрирано в
акционерно дружество.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата от 25 лв.
платена държавна такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата
от 200 лв. за вещо лице, както и деловодни разноски в заповедното производство –
сумата от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 400 лв. По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане,
което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „*** ***“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния ***В.В., съществуват вземания към М.Г.К. с ЕГН **********,
адрес: *** и последната дължи на дружеството за следните суми: сумата от 1030,27
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода от
02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед
№2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 4023/2020г. по
описа на РС ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 М.Г.К.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ***
***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***В.В., сумата от 400 лв. общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.***.
Препис от
решението след
влизането му в сила да се изпрати
по ч.гр.д.№4023/2020г.
описа на РС-***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: