№ 1198
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110201389 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по жалба на Д. Г. В., с ЕГН:
********** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9323973,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Д. Г. В., на
основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2
от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100 лева
за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят изразява несъгласието си с наложената му глоба,
като в жалбата посочва, че ел. фиш е издаден при съществено нарушение на
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения, като
нарушението не е било доказано и по надлежния ред. Устройството за
измерване не съответствало на законовите изисквания, а процесния ЕФ бил
издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Моли за цялостната отмяна на
процесния електронен фиш. Като основание за отмяна сочи, и че не било
конкретизирано мястото на нарушението. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от
адв. К. С., като по същество се пледира за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен и поради това, че заснемането било станало извън обхвата
1
на знака. Формира и искане за присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна
изразява своето становище по отношение на депозираната жалба единствено
посредством писмени бележки, не се представлява от законен или
процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по
делото. Пледира за потвърждаване на издадения ел.фиш и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 05.07.2024г. в 16:16 часа в обл. Варна, по път III-902,км.6., при
ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26 и
допълнително поставени пътни знаци А26 с автоматизирано техническо
средство АТСС (АRH CAM S1) снимащо и в двете посоки била засечена
скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Субару
Легаци” с № ТХ 5620 АТ от 77 км/час, при разрешена скорост на движение в
този пътен участък от 60 км/ час. Превозното средство – лек автомобил
„Субару Легаци” с № ТХ 5620 АТ се движело в този момент по пътя. Лекият
автомобил бил регистриран на името на Д. Г. В.. Като нарушението било
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К/9028694 на 05.06.2024г.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден
електронен фиш серия К № 9323873 от 05.07.2024г., с който на
жалбоподателя В. била наложена глоба в размер на 100 лева за извършеното
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 24.03.2025г.
(видно от АИС АНД и справка за нарушител водач).
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
електронен фиш серия К № 9323973 от 05.07.2024 г.; пет броя снимки,
справка нарушител водач, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, касаещ използването на автоматизирано
техническо средство ARH-CAM-S1; Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол ARH-CAM-S1; справка АИС АНД, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване,схема за организацията на движението на
2
моторните превозни средства на път III-902, участък 6+000 и два броя
снимки, както и два броя ЕФ за извършени нарушения на 05.07.2024г.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол
на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване
на нарушенията да използват два вида технически средства или системи –
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може
да установи извършеното нарушение. Видно от Протокол от проверката на
мобилна система за видеоконтрол ARH-CAM-S1, регистрираната скорост
попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките
на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван
неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията
на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както
засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл. 189, ал. 4
от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. бр. № 19
от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.
3
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по
пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез
използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки
посочените нормативни разпоредби се обосновава извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол.
Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол а
правилата за движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията,
4
поставени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния
административен съд относно непълнотите в регламентацията на работата на
техническите средства, преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г.
Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или
система, при условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з –
552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са изпълнени, като
предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. от 09.07.2017г.
отпада изискването на чл. 165, ал.2, т.8 на закона да се публикуват местата,
предназначени за извършване на контрол върху скоростта.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика и ползвателя, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС, съответно съдът определя възраженията на въззивника в тази насока за
неоснователни.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
5
територия е установено нарушението, което е сторено.
Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на движение на процесното МПС е 80 км/ч.,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 77км/ч., поради което не е налице
процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за
жалбоподателя.
В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на
установената скорост, а именно 80 км./ч., но при издаване на електронния
фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 77 км./ч., т.е.
отчетеното превишение е от 17 км/ч., което попада в обхвата на чл. 182, ал.2,
т.2 ЗДвП.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 е било заснето движение
на процесния лек автомобил със скорост от 77 км/час, при ограничение от 60
км/час, тъй като ясно са посочени знаците, с които е въведено ограничението
на скоростта на движение в пътния участък, където е фиксирано превозното
средство, видно и от представената схема на организацията на движението в
процесния участък.
Безспорно е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Доказателства, че жалбоподателят, е управлявал процесното МПС са
ангажирани в пълнота в хода на административно наказателното производство
и правилно е определен субекта от АНО.
В съдебното производство е безспорно доказано, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС в деня и часа на нарушението.
От съдържанието на ЕФ е ясно, че се ангажира отговорността на
жалбоподателят В. като са спазени изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
6
Съдът намира, че от приложения Протокол от проверката на мобилна
система за видеоконтрол, се установи, че автоматизираното техническо
средство, с което е фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически
изправно. Освен процесното нарушение, засечено в 16:16ч. на 05.07.2024г.,
мобилната система за видеоконтрол е засякла още две нарушения преди и
след него, което е видно от представените по делото електронни фишове за
извършени нарушения на същата дата от 16:13 ч. и от 16:23 ч. и в тази връзка
настоящия съдебен състав не споделя възражението на въззивника, че АТСС е
неизправно и че е заснело процесното нарушение извън обхвата на знаците,
преди намалението на скоростта.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Още повече, че нарушението е извършено в условията на повторност
в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/9028694-05.06.2024г.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателя, в качеството си на правоспособен водач
е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи
с разрешената скорост от 60 км/час, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с
избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение. Управлението
на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП,
като за конкретното превишение от 17 км./ч. законодателят в разпоредбата на
ал. 2, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева, а в условията на
повторност, по ал. 4 е предвидил удвояване на санкцията, съответно АНО
правилно е определил „глоба“ в размер на 100 лв.
Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането
на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 17
км/час, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
7
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед посоченото и предвид направеното искане на наказващия
орган се следват разноски в минимален размер от 80 лева, с оглед
обстоятелството, че по делото бе представено единствено писмено становище
от процесуален представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
9323973, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на Д. Г. В., с ЕГН
********** на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4,
вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 100 лева за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2, вр.чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Д. Г. В., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –
Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за платено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8