МОТИВИ към ПРИСЪДА №260001/11.03.2022г. по внохд №232/2020г. на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда №2/06.03.2020
година по нохд №57/2017
година на Окръжен съд - Разград, с която подсъдимият С.М.К. е бил признат за виновен в това, че в периода
13.08.2010г. – 19.05.2012г. в гр.Разград като собственик, управител и
представляващ „Бурджу“ЕООД-Разград, ЕИК *********, при условията на
продължавано престъпление и на посредствено извършителство с Б.Н.Х.– управител
на счетоводна къща „Бест 2002“ЕООД, упълномощена с пълномощно от 20.07.2010г.,
въз основа на справки-декларации по ЗДДС подадени пред ТД-НАП-Варна
офис-Разград, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено
големи размери – възстановен ДДС на стойност 210 191.21 лева, поради което
и на основание чл.256 ал.2 пр.4 вр. ал.1 вр. чл.26 НК и чл.54 НК го осъдил на
три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК
било отложено за срок от пет години. На подсъдимия били наложени и наказания
конфискация на ¼ идеална част от недвижим имот с административен адрес
гр.Разград, ул.“Г.С.Раковски“18а, както и лишаване от право да упражнява
търговска дейност за срок от три години. С
присъдата подсъдимият е бил признат за невинен в това, че в периода
08.06.2012г. – 12.07.2012г. в гр.Разград като собственик, управител и
представляващ „Бурджу“ЕООД-Разград, ЕИК *********, при условията на
продължавано престъпление и на посредствено извършителство с Б.Н.Х.– управител
на счетоводна къща „Бест 2002“ЕООД, упълномощена с пълномощно от 20.07.2010г.,
въз основа на справки-декларации по ЗДДС подадени пред ТД-НАП-Варна
офис-Разград, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – ДДС в размер на 61 610.44 лева, поради което и го
оправдал по предявеното му обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,6 и 7 НК вр.
чл.26 НК.
В тежест на подсъдимия са възложени
и разноските по делото, налице е произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Разградска
окръжна прокуратура в който се твърди нарушение на материалния закон, допуснато
с оправдаването на подс.К. по обвинението по чл.255 ал.3 НК. Прави се
възражение и за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.256 ал.2 НК, както и
за нарушение на закона, допуснато с неговото отлагане на основание чл.66 ал.1 НК за срок от пет години. Отправя се искане към настоящата инстанция за отмяна
на присъдата в тези й части и постановяване на нова присъда, с която подс.К. да
бъде признат за виновен и по обвинението по чл.255 ал.3 НК като му бъде
наложено наказание около минимума – три години лишаване от свобода. Иска се
също така отмяна на приложението на чл.66 НК, както и привеждане в изпълнение
на основание чл.68 НК наложеното на подсъдимия наказание по нохд №482/2008г. на
РС-Разград. Желае се също и увеличаване размера на наказанието за
престъплението по чл.256 ал.2 НК, след което определяне на общо наказание, към
което да се присъденият и наказанията по чл.37 и чл.44 НК.
Постъпила е и въззивна жалба от адв.Е.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия С.К., насочена срещу
осъдителната част на присъдата, в която жалба се правят възражения за нарушение
на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и за явна
несправедливост на наложените наказания. Отправя се искане за оправдаване на
подсъдимия, алтернативно – намаляне на наложеното му наказание чрез
приложението на чл.55 НК, а в оправдателната част на присъдата – нейното
потвърждаване.
В съдебно заседание подсъдимият С.К. и
защитникът му адв.Д.С. поддържат жалбата изцяло.
Представителят на Апелативна
прокуратура от своя страна поддържа протеста също изцяло. Жалбата намира за
неоснователна. Поддържа и исканията, направени в протеста.
Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията
направени в жалбата и протеста, както и становищата на страните, също и
събраните по делото доказателства, констатира :
Протестът на Разградска окръжна поркуратура е основателен, съответно – няма
основания жалбата на подсъдимия да бъде уважена.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и тези във
въззивното производство, настоящият съд намира за установено от фактическа
страна следното :
Подс. К. е от гр. Ветово, съжителства на съпружески
начала с жена от с.Ясеновец, община Разград.През 2005г. закупил апартамент № 21
в гр.Разград на ул. „Св.Климент" № 50. Рождените му имена са Ш. М. С.,
които през 2016г. той променил на С.М.К..
На 10.06.2009г. подс.К. учредил ЕООД „Бурджу", със седалище и адрес на управление гр.
Разград, ул. „Св.Климент" № 50, ап. 21. На 12.06.2009г. така учреденото
дружество било вписано в Търговския регистър при АВ и получило ЕИК № BG200749973. Едноличен собственик на капитала и управител бил обв. К. /тогава с имена Ш.
М. С./. На 17.06.2009г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в НАП-Разград по
избор на лицето.От регистрацията по ЗЗДС до края на м.юни 2010г. подс.К. сам
подавал СД по ЗДДС в НАП-Разград с нулев оборот - без извършване на сделки от
покупки и продажби, съответно без начисляване и приспадане на този вид данък. Дружеството
има за предмет на дейност неспециализирана търговия на едро и дребно с
хранителни и промишлени стоки в страната и чужбина, хотелиерство и
ресторантьорство, транспортни услуги , както и други дейности, незабранени от
закона.
Съгласно вписано обстоятелство в Търговския регистър от
16.07.2013г., подсъдимият /тогава с
имена Ш. М. С./ прехвърлил дела
си на св.М.О.М.на 10.07.2013 г. , като от тази дата е променено името на дружеството от „Бурджу" ЕООД на
„ДЕР Профит" ЕООД, както и седалището и адреса на управление - вече в гр.
Глоджево, ул. „Н.И.Вапцаров" №15.
В средата на месец юли 2010г. подсъдимия С.К. се срещнал със св. Б.Н.Х., която имала счетоводна къща с
наименование „БЕСТ-2002"ЕООД. Подс.К. й посочил, че има намерение да прави
износ на стоки /тип консуматорски/ към страни от ЕС - Германия и Белгия. Св. Х.
се съгласила да поеме счетоводството на фирмата „Бурджу“ ЕООД, като поставила
изискване, след всяка сделка вътре в
България и навън в ЕС, подсъдимият да й носи
първични счетоводни документи в кантората й на адрес гр.Разград бул.
„България" № 36.
След постигнатата договорка подс.К. предоставил всички
налични документи на фирмата на св.Х.. На 20.07.2010. той изготвил и генерално
пълномощно, с което упълномощил св. Б. Х., както и работещите в кантората Р.Х.,
С.Ю.и Е.М. да представляват „БУРДЖУ" ЕООД пред НАП и другите институции.
Пълномощното било заверено под №5466/20.07.2010г. от нотариус в гр. Разград под
№ 378 на НК.
Св. Б. Х. разполагала с електронен подпис и след
поемането на счетоводното обслужване на фирма „Бурджу", на 21.07.2010г.
подала заявление в НАП-Разград /вх.№1700И0008750/, че ще подава всякакви
справки, касаещи фирмата, чрез своя електронен подпис и ще получава съобщения
от приходната агенция на своя имейл - ******@***.**. По този начин тя и другите счетоводители, работещи в кантората, започнали
да оформят счетоводно документите, които им предоставял подс. К.. Подадено
било и уведомление в НАП-Разград, за
сметките за внасяне и връщане на ДДС на фирма „Булджу" , открити в Пощенска банка.
Установява се, че
в инкриминирания период подсъдимият К. закупувал за собственото си
дружество стоки от фирмите за търговия на едро в гр. Разград и околностите.
Установените фирми са „Кирилов и сие" ЕООД; „Зико Груп" ЕООД;
ЕТ"Мидия"; „Ира"-ЕООД, „Бирена борса-Райчев"ЕООД;
"Холидей-НЮС"ЕООД, ЕТ „Т.Георгиев"; „Меркез"ООД,
„Медеком"ЕООД; "Деливери-2012" ЕООД и „Шушнев"ЕООД. Стоките
натоварвал лично в управляван от него лек автомобил или микробус. За закупените
стоки били издавани съответните фактури от всички доставчици, с начислено ДДС,
като същите били заплащани от него в брой.
Заедно със свои познати, установили се да живеят в Белгия и Германия, той решил
да развива търговска дейност, която да бъде оформена като такава по ВОД, с цел
възстановяване на ДДС в полза на собственото му дружество.
След като упълномощил св.Б. Х. подсъдимият К. започнал да
представя в кантората й за осчетоводяване всички документи за сключените от
"Бурджу"ЕООД сделки за покупки и продажби. Св. Х. /или работещи в
кантората й служители/ обработвала тези документи и въз основа на тях изготвяла
месечните Справки-декларации за ДДС на“ Бурджу" ЕООД, които подавала в ТД
на НАП-Варна, Офис гр. Разград с електронен подпис въз основа на изготвеното за това пълномощно. По този начин
били подадени справки –декларации по ЗДДС от името на „Бурджу“ЕООД, касаещи
сделки по ВОД на дружеството в инкриминирания
период, както следва:
1.Справка – декларация №17000971665/13.08.2010 г., за данъчен период месец
юли 2010г., с VIES декларация, в която
е отразена Данъчна основа на
ВОД-21494.91лв.
към „AGM Handels GMBH" с
VIN № DE814794002, Германия,
по инвойс фактури №№ 1/22.06.2010г., на стойност 10605.18лв. и 2/21.07.2010г. на стойност 10889.73 лв./хранителни, месни изделия/, които
били осчетоводени в Дневник за продажби на "Бурджу." ЕООД за м. юли
2010г.и формирали неверни данни за
резултата за възстановяване на ДДС в размер на 4 068.23 лв. и нулева
ставка за внасяне на ДДС.Въз основа на посочената СД, чрез Акт за прихващане
или възстановяване №1023093/07.09.2010г.за „Бурджу „ЕООД е възстановена парична сума - възстановен ДДС - 4068.23 лева,
за данъчен период м.юли 2010г;
2.Справка-декларация за данък върху добавената стойност
№17000972456/08.09.2010 г., за данъчен период месец август 2010г, с VIES декларация, в която е отразена
Данъчна основа на ВОД
–
6900.77 лева към AGM Handels
GMBH" с VIN № DE814794002, Германия, по инвойс фактура №3/13.08.2010г., на стойност 6 900.77 лв./хранителни,
месни изделия/, която била осчетоводена
в Дневник за продажби на "Бурджу." ЕООД за м.август 2010г.и формирала
неверни данни в резултата за възстановяване на ДДС в размер на 2588.63 лева,
и нулева ставка за внасяне на ДДС. Въз основа на посочената СД, чрез Акт за
прихващане или възстановяване №1025244/08.10.2010 г. №1025244/08.10.2010г.за
„Бурджу“ЕООД е възстановена парична сума
- възстановен ДДС - 1244, 58 лева, за данъчен период м.август 2010г ;
3.Справка-декларация за данък върху добавената стойност
№17000974598/08.10.2010г., за данъчен период месец септември 2010г. с VIES декларация, в която е отразена Данъчна основа на ВОД -12 943.14 лв.
към AGM
Handels GMBH" с VIN № DE814794002, Германия, по инвойс фактура №4/18.09.2010г., на
стойност 12 943.14 лв./хранителни, месни изделия/, която е била
осчетоводена в Дневник за продажбите на „Бурджу“ ЕООД за м.септември 2010г. и
формирала неверни данни в резултата за възстановяване на ДДС в размерна 2 588.63 лева и нулева ставка
за внасяне наДДС. Въз основа на посочената СД, чрез Акт за прихващане или
възстановяване №1028542/25.10.2010г. за „Бурджу“ЕООД е възстановен ДДС - 2588.63 лева, за данъчен период м.септември 2010 г ;
4.Справка-декларация за данък върху
добавената стойност №17000976479/06.11.2010 г., за данъчен период месец октомври 2010г., с VIES декларация, в която е отразена
Данъчна основа на ВОД – 9 408.99лв към „AGM Handels GMBH" с
VIN № DE814794002, Германия,
по инвойс фактура №5/15.10.2010г., на
стойност 9408, 99лв./хранителни, местни изделия/, осчетоводена в Дневник за продажбите на „Бурджу“ЕООД
за м.октомври 2010г. и формирала неверни данни в резултата за възстановяване на
ДДС в размер на 2 588.63 лева и
нулева ставка за внасяне на ДДС. Въз основа на посочената СД, чрез Акт за
прихващане или възстановяване № №1031761/01.12.2010 г. за „Бурджу“ЕООД е
възстановена парична сума-възстановен ДДС - 1881.80 лева, за данъчен период
м.октомври 2010г ;
5.Справка-декларация за данък върху добавената стойност №17000978648/08.12.2010г.,
за данъчен период месец ноември 2010г., с VIES
декларация с входящ №17000978648,
за данъчен период месец ноември 2010г., в която невярно е
отразена Данъчна основа на ВОД-14029, 85 лв.
към „AGM
Handels GMBH" с VIN № DE814794002, Германия, по инвойс
фактура фактура №6/05.11.2010г.,
на стойност 14 029.85 лв. /хранителни, месни стоки и натурални сокове/,
осчетоводена в Дневник за продажбите на „Бурджу“ЕООД и формирала неверни данни
в резултата за възстановяване на ДДС в
размер на 2 311.39 лв. е получил
от държавния бюджет за „Бурджу" ЕООД чрез Акт за прихващане или
възстановяване №1035063/17.12.2010г. парична сума-възстановен ДДС - 2311, 39 лева, за данъчен период
м.ноември 2010г;
6.Справка-декларация за данък върху добавената стойност №17000980465/07.01.2011г.,
за данъчен период месец декември 2010г.,
с VIES
декларация с входящ №17000980465, за данъчен период месец
декември 2010г., в която невярно е
отразена Данъчна основа на ВОД - 11 064.93 лв. към "BWBA
ACAZJOU"c VIN№BE0808617833,
Белгия, по инвойс фактура
№7/03.12.2010 г., на стойност 11 064.93лв./хранителни, месни стоки/,
отразена в Дневник за продажбите на дружеството за
съответния месец и формирала неверни данни в резултата за възстановяване
на ДДС в размер на 2 261.66 лева, възстановен с Акт за прихващане №1100623/19.01.2011г.
7.СД за данък върху добавената стойност №17000982474/04.02.2011г., за данъчен период месец януари 2011г., в която невярно е отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в
размер на 2 581.17лв. вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ №17000982474, за данъчен
период месец януари 2011г., в която невярно е отразена Данъчна основа на
ВОД - 31 440.79лв. към BWBA ACAZJOU"c VIN№BE0808617833, Белгия, по инвойс фактури №№ 8/07.01.2011г., на стойност 13 549.70лв.,
9/15.01.2011г., на стойност 1 410.00лв. и 10/29.01.2011г., на стойност
16 481.09 лв./хранителни, месни стоки и захарни изделия/, включени в Дневник
за продажбите, на дружеството и
формирали неверни данни в резултата за
възстановяване на ДДС в размер на 2581, 17 лева, възстановен
с Акт за прихващане или
възстановяване №1104012/18.02.2011г.
8.СД за данък върху добавената стойност №17000986374/14.03.2011г., за данъчен период месец февруари 2011г., в която невярно е отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в
размер на 2 106.02лв. вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ №17000986374, за данъчен
период месец февруари 2011г., в
която невярно е отразена Данъчна основа на ВОД – 18 134.34лв. към "BYBA MENTOWER CO ME DEWEZ JL" с
VIN№BE0882213416, Белгия, по инвойс фактури №№11/11.02.2011г., на
стойност 7 845.38лв., 14/26.02.2011г., на стойност 7 718.49лв., /хранителни,
месни стоки и захарни изделия/, включени в Дневник за продажбите на дружеството
и формирали неверни данни в резултата
за възстановяване на ДДС в размер на 2 106.02 лева, възстановен с
Акт за прихващане или възстановяване №1107717/30.03.2011г.
9.СД за данък върху добавената стойност №17000986597/14.04.2011г., за данъчен период месец март 2011г., в която невярно
е отразено, в раздел „В" ДДС за
възстановяване в размер на 8 130.11лв., вместо 4 247.69 лева, с VIES
декларация с входящ №17000986597, за данъчен период месец
март 2011г., в която невярно е отразена Данъчна основа на ВОД –
19 412.12лв. към "BYBA MENTOWER СО МЕ DEWEZ
JL" с VIN№BE0882213416, Белгия, по инвойс фактури №№15/12.03.2011г., на стойност 9 560.64лв. и
16/26.03.2011г., на стойност
9 851.48 лв./месни и захарни изделия/, включени в Дневник за продажбите на дружеството и
формирали неверни данни в резултата за възстановяване на ДДС в размер на 3 882.42 лева, възстановен с Акт за прихващане или
възстановяване №1110775/15.04.2011г.
10.СД за данък върху добавената
стойност №17000989060/10.05.2011 г., за данъчен период месец април 2011г., в която невярно
е отразено, в раздел „В" ДДС за
възстановяване в размер на 2 795.54лв. вместо 00, 00 лева, с VIES декларация с входящ №17000989060, за данъчен период месец април 2011 г.,
в която невярно е отразена Данъчна основа на ВОД – 16 283.61 лв. към "BYBA
MENTOWER СО МЕ DEWEZ JL" с
VIN№BE0882213416, Белгия, по
инвойс фактури №№17/09.04.2011г., на
стойност 7 643.48лв. и 18/22.04.2011г.,
на стойност 8 640.13 лв./захарни и месни изделия/, включени в
Дневник за продажбите на дружеството и формирали неверни данни в резултата за
възстановяване на ДДС в размер на 2 795,
54 лева, за съответния данъчен
период и възстановен от държавния бюджет
с Акт за прихващане или възстановяване №1114556/16.05.2011г.
11.СД за данък върху добавената
стойност №17000993668/13.07.2011 г., за данъчен период месец юни 2011г., в която невярно
е отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване
в размер на 10 600.20лв. вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ
№17000993668, за данъчен период месец
юни 2011г., в която невярно е
отразена Данъчна основа на ВОД-56 464.70лв. към VOF BOLERO" с VIN№BE0826593418, Белгия, по инвойс фактури №№22/30.06.2011г., на стойност 8 859.60
лв., 23/11.06.2011г., на стойност 8090,
98 лв., 24/17.06.2011г. на стойност 24598, 22 лв., 25/24.06.2011г., на стойност 14915,90
лв./захарни, месни изделия и безалкохолни напитки/, включени Дневник за продажбите на дружеството и
формирали неверни данни в резултата за възстановяване на ДДС в размер на 10 600.20 лева, за съответния данъчен период и
възстановен от държавния бюджет с Акт за
прихващане или възстановяване №1122361/21.07.2011г.
12.СД за данък върху добавената
стойност №17000995065/11.08.2011 г., за данъчен период месец юли 2011г., в която невярно е
отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 9 580.26лв.
вместо 00.00 лева; с VIES декларация с входящ №17000995065, за
данъчен период месец юли 2011г., в която е отразена Данъчна основа на
ВОД – 67 115.43 лв.към „VOF BOLERO" с VIN№BE0826593418, Белгия, по инвойс фактури №№26/01.07.2011г., на стойност 13730.03лв.,
27/12.07.2011г., на стойност 17448.41 лв.,
28/15.07.2011г. на стойност 9 342.60лв., 29/25.07.2011г., на
стойност 16 364.38 лв. и 30/29.07.2011г.,
на стойност 10 230 лв./безалкохолни напитки/, включени в Дневник за
продажбите на дружеството и формирали неверни данни в резултата за
възстановяване на ДДС в размер на
9 580.26 лева, за съответния данъчен период и
възстановен от държавния бюджет с Акт за
прихващане или възстановяване №1125739/02.09.2011г.
13.СД за данък върху добавената стойност №17000995977/02.09.2011 г., за
данъчен период месец август 2011г., в която е отразено,
в раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 10 294.37 лв.
вместо 00.00
лева, с VIES
декларация с входящ №17000995065,
за данъчен период месец август 2011г., в която е отразена Данъчна
основа на ВОД – 51 638.90 лв. към VOF BOLERO" с VIN№BE0826593418 Белгия по инвойс фактури
№№31/05.08.2011 г., на стойност 17918.65 лв.,
32/09.08.2011г., на стойност
9124.44 лв., 34/19.08.2011 г. на
стойност 12055.77 лв., и 35/26.08.2011г., на стойност 12540.04 лв./хранителни,
месни стоки, захарни изделия, безалкохолни напитки/, включени Дневник
за продажбите на дружеството и формирали неверни данни в резултата за
възстановяване на ДДС в размер на 10
294, 37 лева, за съответния данъчен период и
възстановен от държавния бюджет с Акт за
прихващане или възстановяване №1125739/02.09.2011г.
14.СД за данък върху добавената стойност №17000998084/11.10.2011г., за
данъчен период месец септември 2011г., в която е отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в
размер на 13502.20 лв. вместо 3 109.17 лева, с VIES декларация с входящ №17000998084,
за данъчен период месец септември 2011г., в която е отразена Данъчна основа на ВОД –
51965.15лв. към VOF BOLERO" с
VIN№BE0826593418 Белгия, по инвойс фактури №№36/03.09.2011г., на стойност
4792.80лв., 37/03.09.2011г., на стойност 4114.80лв., 38/03.09.2011г. на стойност 4114.80 лв.,
39/03.09.2011г. на стойност 373.19 лв.,
40/11.09.2011 г. на стойност 4761.92 лв., 41/11.09.2011 г. на стойност 8940.84
лв., 42/15.09.2011г. на стойност 3597
лв., 43/15.09.2011 г. на стойност
7494.50 лв. и 44/24.09.2011г., на стойност 13775.30лв./безалкохолни напитки,
хранителни и месни стоки/, включени в Дневник за продажбите на дружеството
и формирали неверни данни в резултата за възстановяване на ДДС, в размер на 10393.03 лева, за съответния данъчен периоди възстановенот
държавния бюджет с Акт за прихващане или възстановяване №1133256/17.
10.2011г.
15.СД за данък върху добавената стойност №17000999152/07.11.2011г., за
данъчен период месец октомври 2011 г., в която е отразено, в раздел „В" ДДС за
възстановяване в размер на 12 657.28лв. вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ №17000999152, за данъчен период месец октомври 2011г., в която невярно е отразена
Данъчна основа на ВОД-71 210.03лв. към VOF BOLERO" с
VIN№BE0826593418 Белгия по
инвойс фактури №№45/01.10.2011г., на стойност 3630.03 лв., 46/01.10.2011г., на стойност 9424.09
лв., 47/07.10.2011г. на стойност 7647.47
лв., 48/07.10.2011 г. на стойност
6350.62 лв., 49/18.10.2011г. на стойност
5946.90 лв., 50/18.10.2011г. на стойност
6080.40 лв./безалкохолни напитки/, включени в Дневник за продажбите на дружеството за
съответния период, и формирали неверни
данни в резултата за възстановяване на ДДС за периода в размер на 12 657.28 лева, възстановен с Акт за прихващане или възстановяване
№1136297/21.11.2011г.
16.СД за данък върху добавената
стойност №17001000871/06.12.2011 г., за данъчен период месец ноември 2011г., в която невярно е отразено, в
раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 19 830.81лв. вместо 10
575.26 лева, с VIES декларация с входящ
№17001000871, за данъчен период месец ноември 2011 г., в която е
отразена Данъчна основа на ВОД – 46 277.73лв. към ВУВА YY
LOGISTIEK" с VIN№BE0829138578 Белгия, с фактури №№53/08.11.2011г.на стойност 8412. 80лв., 54/08.11.2011г. на стойност 11481. 57
лв., 55/19.11.2011г. на стойност
13023.81 лв., 56/22.11.2011г. на
стойност 9109.15лв и 57/23.11. 2011 г. на стойност 4250.40лв/месни стоки и
безалкохолни напитки/, включени в Дневник за продажбите на дружеството за
съответния период, и формирали неверни
данни в резултата за възстановяване на ДДС за периода в размер на 9255.55 лева, за данъчен период м.ноември 2011г., възстановен на дружеството с
Акт за прихващане или възстановяване №1140227/ 12.12.2011г.
17.Справка-декларация за данък върху
добавената стойност №17001003110/16.01.2012г., за данъчен период месец декември
2011г., в която невярно
е отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 5342, 21лв.
вместо 00.00лева, с VIES декларация с входящ
№17001003110, за данъчен период месец
декември 2011 г., в която е отразена Данъчна основа на ВОД –
35 319.46лв.към VOF BOLERO" с
VIN№BE0826593418 Белгия по инвойс фактури №№58/02.12.2011г. на стойност
10107.21лв., 59/09.12.2011г. на стойност 14 917.57лв., 60/22.12.2011г. на стойност 10 294,
68лв./месни стоки ибезалкохолнинапитки/, включени в Дневник за продажбите на дружеството за
съответния период, и формирали неверни
данни в резултата за възстановяване на ДДС за периода в размер на 5342.21 лева, и възстановени от държавния бюджет за „Бурджу" ЕООД
чрез Акт за
прихващане или възстановяване
№1201202/31.01.2012 г.
18.СД за данък върху добавената
стойност №17001004147/03.02.2012 г., за данъчен период месец януари 2012г., в която е
отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 20 557.98лв.
вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ № 17001004147, за същия данъчен период, в която
невярно е отразена Данъчна основа на ВОД – 115 421.41 лв. към VOF
BOLERO" с VIN№BE0826593418 Белгия по инвойс фактури №№61/06.01.2012г. на стойност 13090.79лв., 062/06.01.2012г. на стойност 9406.58лв. и „BVBA
GERB" с VEST №ВЕ08207464941 Белгия
по инвойс фактури №№63/19.01.2012г. на стойност 14110.45лв. 64/19.01.2012 г. на
стойност 11666.07 лв., 65/21.01.2012г.
на стойност 12652, 87 лв. 66/21.01.2012г. на стойност 4231. 65 лв., 67/21.01 2012г. на стойност 10412, 33 лв.
68/31.01.2012г. на стойност 14954. 09 лв.,
69/31.01. 2012 г. на стойност 10896.31лв., 70/31.01.2012 г. на стойност 5230.50 лв. и
71/31.01.2012г. на стойност 8769. 77 лв./хранителни, месни стоки, безалкохолни
напитки/, включени в Дневник за
продажбите за периода и формирали неверни данни в резултата за възстановяване
на ДДС за периода в размер на 20557. 98
лева, възстановени от държавния
бюджет за „Бурджу" ЕООД чрез Акт за прихващане или възстановяване
№1206518/29.02.2012г.
19.СД за данък върху добавената стойност
№17001006304/07.03.2012 г., за данъчен период месец февруари 2012 г., в която е отразено, в раздел
„В" ДДС за възстановяване в размер на 22 592.48лв. вместо 00. 00
лева, с VIES декларация с
входящ №17001006304, за същия данъчен период, в която невярно е
отразена Данъчна основа на ВОД - 134 977лв.към BVBA GERB" с
VIN №ВЕ0820746494 Белгия по инвойс фактури №№72/03.02.2012г.
на стойност 10 164.48 лв.,
73/03.02.2012г. на стойност 8 748. 45лв., 73б/03.02.2012г. на
стойност 10 568. 70лв.,
74/03.02.2012г. на стойност 10619, 25лв., 746/03.02.2012г. на стойност
5 216.41лв., 75/03.02.2012г. на стойност 12 486, 56лв., 76/15.02.2012г. на стойност 8 813,
66лв., 77/17.02.2012г. на стойност 8
941, 14лв., 78/17.02. 2012 г. на стойност 14 128, 08лв., 79/23.02.2012г. на стойност 12 806, 09лв, 80/23.02.2012г. на стойност 5873, 94лв., 81/24.02. 2012г. на стойност 6 018,
70лв., 82/27.02.2012г. на стойност
13206, 30лв., 83/27.02.2012г. на
стойност 7 385, 24лв.,/хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки/,
включени в Дневник за продажбите на дружеството за периода формирали неверни
данни в резултата за възстановяване на ДДС за периода в размер на 22 592.48 лева, възстановени от държавния бюджет за „Бурджу" ЕООД
чрез Акт за прихващане или възстановяване №1207880/02.04.2012г.
20.СД за данък върху добавената стойност
№17001008209/05.04.2012 г., за данъчен период месец март 2012 г., в която е
отразено, в раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 34 269.05лв.
вместо 00.00 лева, с VIES декларация с входящ
№17001008209, за данъчен период
месец март 2012 г., в която е
отразена Данъчна основа на ВОД – 196 818.83лв. към „VOF
BUL-EXPORT" с VTN№ ВЕ0842676117 Белгия,
по инвойс фактури №№84/05.03.2012г. на стойност 14961. 52лв., 85/05.03.2012г.
на стойност 10440.56 лв., 86/05.03.2012г. на стойност 8665.86 лв., 87/06.03.2012г. на стойност 7235,86 лв., 88/06.03.2012 г. на стойност 8309, 64
лв., 89/06.03.2012 г. на стойност
1759.56 лв., 90/06.03.2012 г. на
стойност 12722, 44 лв. и „BVBA GERB" с VIN №ВЕ0820746494 Белгия по инвойс фактури №№ 91/13.03.2012г. на стойност
14803.68 лв., 92/13.03.2012г. на стойност 10501, 60лв. 93/16.03.2012г. на
стойност 10338, 66лв., 94/16.03.2012 г.
на стойност 14985, 60 лв.,
95/16.03.2012г. на стойност 2744, 34 лв., 96/31.03.2012г. на стойност 9597, 60
лв., 97/21.03.2012 г. на стойност 9078,
24 лв., 98/23.03.2012 г. на стойност
12245, 04 лв., 99/24.03.2012 г. на
стойност 10684, 52 лв., 3090/24.03.2012
г. на стойност 3360, 72 лв.,
3091/24.03.2012 г. на стойност 8936, 01 лв., 100/25.03.2012 г. на стойност 12975, 66
лв., 101/27.03.2012г. на стойност 12471,
72 лв./месни и хранителни стоки, алкохолни напитки/, включени в Дневник за
продажбите на дружеството за периода и формирали неверни данни в резултата за
възстановяване на ДДС за периода в размер на 34 269.05 лева,
възстановен от държавният бюджет за дружеството чрез Акт за прихващане
или възстановяване №1212235/27.04.2012г.
21.СД за данък върху добавената
стойност №17001010057/03.05.2012 г., за данъчен период месец април 2012 г., в която е отразено, в раздел
„В" ДДС за възстановяване в размер на 18 907.82лв. вместо 00.00 лева,
с VIES декларация с
входящ №17001010057, за данъчен период
месец април 2012г., в която е отразена Данъчна основа на
ВОД-117 718.62 лв. към : „BVBA GERB" с
VIN №ВЕ0820746494 Белгия по инвойс фактури №№
102/05.04.2012г. на стойност 14988 лв.,
103/10.04.2012г. на стойност 9744.56 лв., 104/10.04.2012г. на стойност
6001.20лв., 105/12.04.2012г.на стойност 13604.80 лв., 106/12.04.2012г. на стойност 9258.15 лв.,
107/12.04.2012г. на стойност 7155.34лв.,
108/12.04.2012г. на стойност 9 548. 34 лв., 109/19.04.2012г. на стойност 10346, 50
лв., 110/20.04.2012г. на стойност
13 981.68 лв., 3 093/21.04.2012г.
на стойност 447.80 лв., 3094/21.04.2012г. на стойност 3344.89лв., 3095/21.04.2012г. на стойност
4 080.05лв., 3096/21.04.2012г. на
стойност 4350, 07 лв., 111/24.04.2012г.
на стойност 10 867, 24 лв./алкохолни, безалкохолни напитки, хранителни стоки/,
включени в Дневник за продажбите на дружеството за периода и формирали неверни
данни в резултата за възстановяване на ДДС за периода в размер на 18 907.20 лева, възстановен чрез Акт за възстановяване
№1215953/11.05.2012г.
От името на дружеството, упълномощения счетоводител св.Б. Х. подала още две
СД по ДДС, които са предмет на втория пункт от обвинението:
1. СД, вх.№17001012422/08.06.2012г.., по описа на ТД на НАП, офис Разград, за данъчен период месец май 2012г., в която е отразено, в раздел
„В" ДДС за възстановяване в размер на 34
512, 78 лв., с VIES декларация с входящ №17001012422, за данъчен период месец май 2012г., в която е отразена Данъчна основа на
ВОД – 131
277, 90 лв.към BVBA GERB" с
VEST №ВЕ08207464941 Белгия по общо 11 фактури за доставка на
алкохолни напитки;
2.СД, вх.№17001015291/12.07.2012., по описа на ТД на НАП, офис Разград, за
данъчен период месец юни 2012 г., в която е отразено в раздел „В" ДДС за
възстановяване в размер на 27 097.66 лв.; VIES декларация с входящ №17001015291,
за данъчен период
месец юни 2012г., в която невярно е отразена Данъчна основа на ВОД-155 673.13
лв.към BVBA
GERB" с VEST №ВЕ08207464941
Белгия, по 13 фактури за доставка на алкохолни и безалкохолни напитки, месни
стоки, стр.материали.
По тези две СД не е издаван Акт за възстановяване на ДДС
в полза на притежаваното от подс.К. дружество“Бурджу“ЕООД. По повод подадената
СД №17001012422/08.06.2012г., касаеща данъчен период м.май 2012г. по отношение
на дружество „Бурджу“ЕООД започнала проверка от органите на НАП, която
преминала в ревизия за периода 01.01.2010 год. - 30.06.2012год.За установените
данъчни задължения бил издаден РА№ *********/07.05.2014г.
Това са
фактите по делото и те са установени от първостепенния съд по един сравнително
категоричен начин въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – свидетелски показания, и писмени – справки-декларации, фактури, ревизионен
акт, изготвени доклади от полицейски служби в Германия и Белгия в рамките на
поръчките за правна помощ до съответните държави. Затова и настоящият съд не
намира причини да не възприеме изцяло фактическата обстановка изложена
по-напред. Още повече, че тя не се опровергава и от показанията на разпитаните
в хода на въззивното следствие свидетели Д.Я.А., Б.Ш.Х. и С.Й.А., дори напротив
– потвърждават се посочените изводи за недействителност на въпросните сделки.
Всъщност за да се отговори на този въпрос –
недействителни ли са декларираните от подсъдимия доставки на стоки /чийто
отговор предпоставя и отговора на въпроса е ли е налице престъпление или не/
следва да се посочи що е то вътреобщностна доставка, и какъв е редът за
възстановяване на ДДС при тези доставки, тъй като именно този механизъм е
използван от подсъдимия. Както и известно, през 2007 г. Република България е приета в Европейския съюз.
Съобразно ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, като страна членка на ЕС, когато
се извършва износ към страни членки на ЕС, сделката не се счита за износ, а за
вътреобщностна доставка (ВОД). Легална дефиниция за доставка на стоки и
вътреобщностно придобиване дават разпоредбите на чл.14 и сл. и чл.20 и сл. от
посочената Директива. Такава дефиниция в рамките на националното
законодателство се съдържа в чл. 7, ал. 1
от ЗДДС, според който вътреобщностната доставка е доставка на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Съгласно цитираната норма и тази на чл. 138, т. 1
от Директива 112/2006 ЕО на Съвета, наличието на ВОД е обусловено от
кумулативната установеност на три предпоставки – 1. Възмездна доставка на
стока; 2. Стоката е изпратена или транспортирана извън територията на страната
до територията на друга държава членка; 3. Получателят е регистрирано данъчно
задължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ. според Директивата друго
облагаемо лице на страна членка, различна от тази, в която започва транспорта. Според
чл. 53, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС,
ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка. Т.е. за да се приеме, че една
доставка е ВОД, поради което и ще е с нулева данъчна ставка, то трябва да са
налице посочените по-напред три условия. За проследяването и установяването на
тези факти, и възстановяването на ДДС от данъчните власти съществува механизъм,
който е установен по делото /вкл. и чрез разпит на служители от НАП/ и се
свежда в общи линии до следното :
Всяко дружество, което е регистрирано по ДДС, дали в
България или друга страна членка на ЕС, има уникален VIN номер, като най напред
започва с буквено означение показващо в коя държава е регистрирано, така за
България е BG, за Германия DE, а за Белгия ВЕ, и
идентификационен номер. В разпоредбата на чл. 45 от
ППЗДДС се сочи какви документи следва да се представят, за да се
докаже ВОД на стоки, и това са: документ за доставка – фактура в която се
посочва VIN номера на получателя; документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
другата държава членка; писмено потвърждение от получателя или упълномощеното
от него лице, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга
държава членка. Всеки месец данъчното задълженото лице, което е извършило ВОД,
следва да подаде Справка декларация по чл. 125 от ДДС, дневници за продажби по чл. 124 от ЗДДС, заедно с горепосочените документи доказващи, че е извършена
ВОД. След получаването на тези документи съответната данъчна дирекция извършва
така нареченото ускорено възстановяване на ДДС в размер на 20 %, и когато
всичко се окаже изрядно, възстановява тези 20 % по сметка на търговеца извършил
ВОД. При ускореното възстановяване съответни служители от данъчната дирекция
извършват проверка дали са представени всички посочени в чл. 45 от ППДДС
документи, извършват проверка дали посочения VIN номер е валиден, извършат
справка и в системата VIES ( система за обмен на информация и данни между
държавите-членки на ЕС относно лица регистрирани по ДДС). Чрез тази система се
извършват проверки на лица, регистрирани по ДДС в други държави- членки на ЕС. Така например, при подадена информация в
дневника за продажби от български търговец за осъществен ВОД към дружество в
друга държава-членка може да се проследи дали въпросното дружество е
декларирало вътреобщностно придобиване. Т. е. дали дружеството от другата
държава е закупило тази стока, като я декларира в дневниците си за покупки.
Официалния обмен между държавите-членки на ЕС относно лицата, регистрирани по
ДДС, се осъществява чрез SCAC формуляри (това се налагало само при ревизия на
дружеството). Недостатъка на системата VIES се състоял в това, че в различните
държави бил предвидени различни срокове за деклариране на покупките и
продажбите. Докато в България това следвало да стане до 10-то число на месеца
следващ ВОД, в други държави срокът бил два или три месеца. Освен това понякога
качената информация се бавела около шест месеца. Поради това данъчната
администрация при извършване на проверката за ускореното възстановяване на ДДС
при ВОД, въпреки, че във VIES нямало потвърждение от данъчните администрации на
друга страна- членка, че купувачът е закупил стоката, въз основа на
представените по чл. 45 от ППДДС документи и проверка, че VIN номерът е
валиден, издавала Акт за прихващане/ възстановяване, с който се възстановява
ДДС на българското дружество, декларирало ВОД. Именно по този начин данъчните
власти процедирали и при подаваните от "Бурджу" ЕООД
справки-декларации по ЗДДС, като му възстановили/прихванали данъка за общо 21
данъчни периода по ЗДДС, деклариран от подсъдимия с посочените по-напред също
21 справки-декларации. При започналата обаче проверка /и после ревизия/ по
повод подадената справка-декларация за данъчен период месец май 2012г. се
установило, че декларираните от подсъдимия доставки са недействителни.
За да се
установи такава недействителност и в рамките на наказателното производство,
следва да се проследят контрагентите на „Бурджу“ЕООД, на които подсъдимият
твърди че е доставил стоки. Дружествата, посочени от подсъдимия К. като
получатели по доставките му на стоки в изготвените фактури, са както следва :
1.Дружество AGM Handels GMBH-Германия - отписано служебно от занаятчийския регистър на град Крефелд на
12.01.2011г. и заличено от търговския регистър на 27.04.2011г. (HRB 11317), поради липса на активи.Последното известно седалище на фирмата
вече не съществува.За дружеството са били подавани данъчни декларации и баланси
за данъчен период 2009г., като от 2010г.
данъчните основи са били преценявани служебно. Поради тази причина от немските
власти не могат да бъдат представени данъчни документи за това дружество.
Отговорният през периода на деянието от юни 2010 г. (фактура 1/22.06.2010 г.)
управител М.С. от октомври 2010 г. е с неизвестен адрес (служебно прекратена
регистрация). М.С. е продал дружеството с договор от 28.09.2010 г. на Б.К..
Креспи също е с неизвестен адрес от април 2011 г. (служебно прекратена
регистрация).От м.юни 2010г. за дружеството не са подавани нито декларации по ДДС, нито
годишни данъчни декларации. Тези доказателства са събрани от прокуратурата в
гр.Крефелд, Германия, и предоставени на прокуратурата в Разград в отговор на
изпратената молба за правна помощ. /т.12 д.п./
2. Дружество под фирма (V.O.F.) БОЛЕРО
(BOLERO) - фирмен номер BE 0826.593.418
е създадено от три лица, на
11.06.2010г., съгласно информацията за същото
получена от официалните регистри на Звено База данни на фирми и
Държавния регистър-Белгия и след справка по делото за фалит в канцеларията на
Търговски съд Гент (филиал Гент). При основаването му дружество под фирма
(V.O.F.) с наименование Дружество под фирма (VOF) МАРИЯ (MARIA).Капиталът на същото е 300.00
евро.Предмет на дейност : експлоатация и
администрация на питейно заведение; покупко-продажбата на хранителни и
нехранителни продукти, както и внос и износ.Извършвани са редица промени,
вкл.назначаване и освобождаване на управител, както и актуализация на
наименованието на БОЛЕРО (BOLERO), както и разширяване
на предмета на дейност, преместване на адреса на фирмата.Същата е обявена във
фалит със съдебно решение от 10.01.2014 г. на Търговски съд, Гент,
Белгия.„Бурджу" ЕООД ("Burdzhu" Eenmans BVBA) е издавала фактури на Дружество под фирма (VOF) БОЛЕРО
(BOLERO) в периода от 03.06.2011г. до 21.01.2012г.Управители на
дружеството в различни периоди са били български граждани - В.А., К.А., А.Ч. и С.А..
На общо събрание от 01.07.2011г. е било
прието оттеглянето на управителите В.А. и К.А., и е бил назначен за управител А.Ч..
На 01.12.2011г. е било прието оттеглянето на А.Ч. и за управител е назначен С.А..
Лицата В.А. и К.А. ***, от справка в НБД Население се установява че са брат и
сестра. И към момента се намират в Белгия, установени са чрез ЕЗР, изготвена от
въззивния съд. За съжаление разпитът им чрез видеоконферентна връзка, за който
бе изготвена ЕЗР, не се осъществи като цяло поради трудности от страна на
белгийската прокуратура /разполагат само с една видеконферентна зала в цяла
Белгия, нежелание да променят дати след заболяване на член на съдебния състав,
„Гаванозов 2“ и т.н./. Т.е. тези две лица не са разпитвани в рамките на
наказателното производство. Изложеното за тях и за злощастната ЕЗР касае и
лицето Р.К., което също бе установено от въззивния съд, бе проведен разговор с
него и същият се съгласи да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка в Белгия
/която по посочените причини не бе осъществена/. К. е бил управител на bvba Mentower. Св.А.Ч. е бил разпитан пред първостепенния съд. От показанията му става
ясно, че познава отпреди подс.С.К. /Ш./, пътувал заедно с него до Белгия за да
си търси работа. Там се запознал и със св.М. А.. К. и А. му казали, че за да
работи му трябва фирма. Така със съдействието на М. А. „си купил“ фирма - BVBA GERB. К. и А. работили с фирмата, Ч. не
е извършвал сделки, не е подписвал никакви документи, накарали го да си изкара
електронен подпис. С основно образование е, в Белгия работел като строителен
работник. Впоследствие му прехвърлили и друга фирма V.O.F. BOLERO. Като цяло
следва да се заключи, че Ч. няма никаква представа от дейността на тези две
дружества,няма и интелектуален капацитет да ги управлява, бил е използван за
подставено лицe, като с дейността на фирмата са се занимавали подс.К. и св.М. А..
Впоследствие подс.К. прехвърлил дружеството си „Бурджу“ /с променено
наименование на „Дер профит“/ на приятелката на Ч. – св.М.М., която също е с
основно образование, и също не е извършвала никаква дейност от името на
дружеството. На 01.12.2011г. е било
прието оттеглянето на А.Ч. и за управител на БОЛЕРО е назначен С.А.. Св.С. И. А.
е разпитан за пръв път пред настоящия съд. Живее в Разград, със средно
образование е, работи като хамалин. По думите му никога през живота си не е бил
в Белгия, нещо повече – никога през живота си не е напускал границите на
България. Не познава нито подсъдимия, нито някого от свидетелите по делото. Не
е бил управител на каквито и да било търговски дружества, „чак толкова не сме
умни“ заявява. Няма представа как се е оказал управител на въпросното
дружество. Че не е бил в Белгия се потвърждава и от доклада на полицейските
служби, които твърдят, че лицето С.А. никога не е било регистрирано в Белгия. /Полицейските доклади, изготвени по молбата
за правна помощ, по отношение както на това дружество, така и на следващите
белгийски дружества, се намират в т.10 от д.п./
3.Дружество под
фирма (VOF) БУЛ-ЕКСПОРТ (BUL-EXPORT), фирмен номер BE 0842.676.117, Белгия, Гент –
основано при обнародване в ДВ на 23.01.2012 г. от две лица, св.М. А. и
подсъдимия К., тогава с имена Ш. С..Капиталът на дружеството при учредяването
е 2 500.00 евро, внесени в брой. Предметът
на дейност включвал и търговия на едро и дребно, внос и износ на хранителни
стоки и спиртни напитки; експлоатирането в широк смисъл на ресторанти,
кетъринги, таверни, снек-барове. Подсъдимият е бил освободен като управител на
дружеството на 01.04.2012 г. Имало и последващи освобождавания и назначавания
на управители и премествания на адреса на дружеството, като същото е обявено
във фалит на 06.01.2014г. „Бурджу" ЕООД
("Burdzhu" Eenmans BVBA) е издавала фактури
на Дружество под фирма (VOF) БУЛ-ЕКСПОРТ
(BUL-EXPORT) в периода от 05.03.2011 г. до 06.03.2012 г. На
01.06.2012г. е прието оттеглянето на подс.К. и св.М. А. като управители, и за
управител е назначен св. Е.М.от гр. Троян. Той починал в хода на производството,
поради което и показанията му са били приобщени към доказателствения материал
на основание чл.281 НПК, т.е. прочетени са тези, които е дал на досъдебното
производство – л.183 т.1 д.п. Самият той е работил в тази фирма, но не знае да
е бил управител, както се изразява – „не знам нито езика, нито как се управлява
фирма, хабер си нямам“. Дейността в дружеството според него се извършвала от М.
А. и подс.К. - първият се занимавал със счетоводство, вторият – със стоките. От
доклада на полицейските служби в Белгия става ясно, че това дружество е обявено
в състояние на фалит, че срещу него са произнесени и други задочни съдебни
решения. Също така и че Е.М.е бил управител в различни фирми, и всички те имат
значителни фискални задължения, и че самият Манушев е замесен в известен брой
фалити.
4. Дружество с ограничена отговорност ГЕРБ
(BVBA GERB), фирмен номер BE 0820.746.494
- информацията, получена от официалните регистри на Звено База данни на фирми и
Държавния регистър и след справка по делото за фалит в канцеларията на Търговски
съд Гент (филиал Гент): основано на 18.11.2009 г. в кантората на нотариус с
район на действие Борхерхаут Веерле Буре като дружество с ограничена
отговорност (bvba) от (справка обнародване в приложенията на Белгийски държавен вестник от
01.12.2009 г. - ном. 9168658) от две други дружества с управител
Е.Л., роден в Ломел на ***г.Капиталът на дружеството е в размер на 18
600 евро, от които 1/3 е депозирана в брой.Същото е с разнообразен предмет на
дейност.Управител на дружеството става Е.Л.. Една седмица след основаването, на
25.11.2009 г., е проведено извънредно общо събрание, на което управителят е
освободен от поста управител и за управители са назначени двама български
граждани, с постоянен адрес в България, Б.Ш.Х., с постоянен адрес:***,
България, първи управител, встъпил в длъжност на 26.11.2009 г. и Д.Я.А., с постоянен адрес:***, България,
втори управител, встъпил в длъжност на 26.11.2009 г. Адресът на управление е преместен
на: 9000 Гент, „Хасметерлаан" 82. На общото събрание на 19.01.2010 г. Д.А. се оттеглил като управител и бил
заместен от турския гражданин Х.К..На
извънредното общо събрание от 01.07.2011 г. се оттеглил и управителят Б.Х., който
бил заместен от св.А.Ч., преместен бил и адресът на дружеството в
гр.Гент.Дружеството е депозирало годишен отчет в Белгийска национална банка
през периода от 01.11.2009 г. до 30.09.2011 г. (одобрен от общото събрание на
20.12.2011 г.).Обявено е в състояние на фалит от Търговски съд Гент със съдебно
решение от 27.08.2012 г. по признание. Фирма „Бурджу" ЕООД е доставяла стоки на това дружество в периода от 19.01.2012 г. до
25.06.2012 г.През този период от време „управлението“ на дружеството е било
упражнявано от А.Ч. и Х.К.. На
действията на управление /или по-скоро липсата им/ на св.А.Ч. съдът се спря
по-напред, тъй като Ч. е бил управител и на дружество „Болеро“. Лицето Х.К.е
турски гражданин, не е установен от опекуна по фалита. От полицейския доклад
става ясно, че Х.К.е бил управител на 13 дружества, които всички били обявени
във фалит. Тъй като Х.К.бил замесен в 13 фалита, срещу него в Белгия имало
наказателно преследване за просрочено заявление за фалит, злоупотреба с
търпеливи кредитори и водене на ненадлежно счетоводство. Пред настоящата
инстанция бяха разпитани в качеството на свидетели Б.Ш.Х. и Д.Я.А.. Двамата са
били управители на търговското дружество преди Ч. и К.. От показанията на Б.Х.
става ясно, че той закупил дружеството от Е.Л., работел в оранжерия за
отглеждане на гъби и наемал работници. За това му трябвало и да регистрира или
закупи търговско дружество – за да развива тази дейност. Заявява, че извън
гъбарството не е извършвал никаква друга дейност, не е търгувал със стоки, не е
закупувал такива от подс.К.. Прехвърлил дружеството на Ч. след което заминал за
България, като документите по прехвърлянето били изготвени с помощта на М. А..
Както твърди и св.А.Ч.. Св.Д.Я.А.
присъствал при прехвърлянето на дружеството от Е.Л. на Б.Х., последният
го помолил да превежда тъй като знаел фламандски. С това касателството му към
дружество „ГЕРБ“ приключва. Не знае да е бил управител на това дружество, не е
извършвал никакви сделки от името на „ГЕРБ“. Преди време закупувал стока от
подсъдимия, но от името на своята фирма „Крушуна“. Б.Х. също не знае Д.А. да е
бил управител на фирмата.
5. Дружество с ограничена отговорност
ЙЙ ЛОГИСТИК (BVBA YY
LOGISTIEK), фирмен номер BE 0829.138.578
е основано на 07.09.2009г. в кантората на нотариус П.В.с район на действие Гент
като дружество с ограничена отговорност от (справка обнародване в Белгийски
държавен вестник от 20.09.2010 г. -137456) от двама съдружници Я.А., роден в Емирдаг на 06.06.1974 г.;
господин Ю.К., роден в Гент на *** г., с дружествен капитал на обща стойност 20
000.00 евро, разпределен в 500 дяла, за които са били депозирани общо 7 000.00
евро.Същото е с неограничен предмет на дейност (включващ в т.ч. месопреработка,
хотелиесрско-ресторантьорска дейност, предприемачески и почистващи дейности). За
управител е назначен Х.К., който се е оттеглил няколко месеца след
основаването, за последващ управител е
назначен Я.А.,като е налице и прехвърляне на 250 дяла от Я.К.на Я.А.. Адресът
на управление се премества на „Франс Ван Рейховелаан" 91, 9000 Гент.На
22.02.2011 г. Я.А.подава оставка от поста управител и като такъв отново е
назначен Х.К.. В периода от 01.01.2010г.
до 30.06.2012г. фирма „Бурджу" ЕООД е издала 7 фактури на
Дружество с ограничена отговорност ЙЙ ЛОГИСТИК (BVBAYY LOGISTIEK) - в периода от 24.10.2011 г. до 23.11.2011 г. Фирмата никога не подава годишен отчет в балансовата
централа на Белгийска национална банка.Със съдебно решение от 18.05.2012 г. на
Търговски съд Гент Дружество с ограничена отговорност ЙЙ ЛОГИСТИК (BVBA
YY LOGISTIEK), с призовка и задочно, е обявено в състояние на фалит и
производството приключило през
м.октомври същата година, поради липса на активи. Опекунът по фалита е
информирал полицейските служби по повод тяхно запитване, че на адреса на
управление не е открил нищо и никого, както и че писмената покана до Х.К.е
останала без реакция.
6. Дружество с ограничена отговорност ЙЙ Ментовер (bvba Mentower), фирмен номер BE 0822.213.416 – основано на
23.06.2006 г. в кантората на нотариус с район на действие Гент, Мишел Вилемс(справка
обнародване в Белгийски държавен вестник от 11.07.2006 г. - ном. 112157)
от Х.К., турски гражданин, с капитал от
18 600 евро, разпределен в 100 дяла без номинална стойност, с разнообразен
предмет на дейност, в т. ч.: градинарство, търговско посредничество, дейности
по изпълнение в широк смисъл, недвижими имоти. На 10.02.2009 г. е проведено
извънредно общо събрание, на което са назначени още двама управители (без
възнаграждение) - П.К.Ш. и П.Й.Г.. На 24.06.2009 г. е проведено извънредно общо
събрание, на което е освободен
управителя Х.К. и за нов управител е назначен господин М.Ю., турски гражданин,
той е освободен на 03.08.2009г. и за нов управител (без възнаграждение) е
назначен Р.К.,***, България на *** г., с българско гражданство, с постоянен
адрес: 9050 Гент, „Ховебийрстраат" 62.Седалището на дружеството е
преместено в Лиеж, на адрес: „Рю Сен
Жил" 217.„Бурджу" ЕООД ("Burdzhu" Eenmans BVBA) е издала 9 фактури на „ МЕНТОВЕР“ (BVBA MENTOWER) в периода 11.02.2011г.- 30.05.2011 г., когато вече същата е обявена във
фалит със съдебно решение от 25.10.2010 г. на Търговски съд Лиеж. Лицето Р.К.
бе установено от въззивния съд, същият живее постоянно в Белгия и не е в
състояние да се върне в България за да бъде разпитан. По причини,изтъкнати
по-напред не се осъществи и разпита на трима свидетели /сред които и К./ чрез
ЕЗР и видеоконферентна връзка. Така или иначе обаче фактурите, издадени на
„Ментовер“ са след като това дружество е обявено във фалит. Опекунът по фалита
е информирал писмено полицейските служби какво е установил : - не е успял да се
срещне с отговарящото лице от фалиралата фирма; - още в края на 2008г. фирмата
е прекратила всички дейности, и не е упражнявала никаква търговска дейност в
район Лиеж; - преместването на седалището на фирмата може да се счита за
симулация, а прехвърлянето на дялове от Гент в Лиеж поставя въпроси дали не се
касае за маневра с цел осуетяване евентуално разследване; - не е открито нищо
от счетоводството на дружеството; - дружеството има задължения към държавни
администрации. Следва да се отбележи, че след извършена служебна справка от
въззивния съд по отношение лицата П.К.Ш. и П.Й.Г.бе установено, че такива лица
в НБД „Население“ не съществуват.
Общото между всички тези търговски дружества е, че всички
са обявени във фалит, и управителите им се сменят много често, някои от тях не
са знаели че са управители, срещу други се води наказателно преследване, т.е. управителите
им са подставени лица. По молбата за правна помощ белгийската полиция е
извършила проверка на данъчните декларации по ДДС на посочените фирми, където в
поле 86 следва да се посочат сумите по вътреобщностните покупки. При нито едно
от дружествата не са открити суми по издадените фактури. От изложеното се
налага категоричния извод, че посочените търговски дружества не са
осъществявали търговска дейност. До същия извод е стигнал и комисарят от
белгийската полиция, който в доклада си /л.93 т.10 д.п./ е заявил, че всички белгийски
фирми са били обявени в несъстоятелност и че назначените опекуни не са успели
да локализират и възстановят счетоводството им. Фирмите са се оказали „празни
кутии“, а управителите им са действали в качеството на „подставени лица“. Същото
може да се каже и за дружествата от Германия. Поради което и сделките, по които
„Бурджу“ЕООД е издал фактури на тези фирми, не са осъществени, те са фиктивни.
В подкрепа на този извод е и интерпретацията на фактите, сторена от вещото лице
по назначената икономическа експертиза. Тя е изготвена в хода на досъдебното
производство и е имала за предмет изследване на по-голям период от време от
дейността на „Бурджу“ ЕООД, а именно от 01.01.2010г. до 30.06.20102г, като
разбира се е обхванат и периода на подаване на СД с деклариран ВОД, включени в
двата пункта на обвинението. От заключението на вещото лице се установява, че стоките, предмет на ВОД действително са закупени от
"Бурджу“ ЕООД от фирмите „Кирилов и сие" ЕООД;„Зико Груп"ЕООД;
ЕТ"Мидия"; „Ира"ЕООД, „Бирена борса-Райчев"ЕООД;
"Холидей-НЮС"ЕООД, ЕТ „Т.Георгиев"; „Меркез"-ООД,
„Медеком"ЕООД; "Деливери-2012"ЕООД и „Шушнев"ЕООД. Липсват обаче
неоспорими документи, доказващи извършени ВОД към дружествата от Германия и Белгия. За периода
01.07.2010г.-м.06.20102г. СД за ДДС, дневници за покупки и дневници за продажби
на "Бурджу“ЕООД, са подавани редовно в законоустановения срок по
електронен път от Счетоводна къща "Бест-2002" ЕООД, с управител св.Б.
Н. Х., надлежно упълномощена. 3а целия инкриминиран период „Бурджу" ЕООД е
издавало фактури основно за извършен ВОД
към контрагентите, регистрирани в Белгия
- „VOF
BOLERO", на обща стойност
324080.52лв.,
„BVBA GERB", на обща стойност 765294.08лв., „BYBA YY
LOGISTIEK", на обща стойност 68891.77 лв., „VOF BUL
-EXPORT", на обща стойност 64095.44 лв., „BYBA MENTOWER СО ME
DEWEZ JL, на обща стойност 65563.80лв., BWBA
ACAZJOU, на обща стойност 42505.72 лв. и на дружествата от
Германия
„AGM Handels GMBH" на обща стойност 64777.65 лв., „MOSAIK
KHOSK" " на обща стойност 2306.28 лв. Вещото лице е представило
в табличен вид всички доставки към фирмите, регистрирани в Германия и Белгия,
като заключава, че теглото на стоките, посочени като износ в почти всички
ЧМР-товарителници многократно превишава максималната товароносимост на
използваното превозно средство, поради което може да се направи извода, че стоките не са транспортирани до белгийските и
германските дружества. Съставените документи за превоза са непълни , като в някои от тях липсват
елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то, за
превозна цена, платени такси, пълни данни за превозвача- наименованието,
адреса, страната, собственост на МПС. Липсва посочен точен адрес за
разтоварване на стоката. В част от ЧМР липсва дата на получаване на стоките. Не
са представени и други документи - приемо-предавателни протоколи или писмено
потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава-членка с посочена дата и място на получаване, вид
и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на транспортното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, от
което да се направи извода, че страните по сделката са извършили предаване и съответно
получаване на стоката. В предоставените потвърждения някои от датите на
получаване на стоката в Белгия съвпадат с датата на фактурата и датата на
тръгване на стоката от България, което фактически не е възможно. Касателно
превоза на месни продукти, удостоверение по ЗДВ е представено само за един от
автомобилите, а видно от съставените фактури, повечето от доставките са и за
месни продукти. Превозваните през 2012г.
акцизни стоки не са придружени от опростен придружителен документ, който
да бъде попълнен от компетентните органи в държавата на получаване. По отношение
на извършения транспорт - липсват неоспорими документи за извършения транспорт
от превозвачите, за закупено гориво в чужбина за тези МПС, платени такси на
паркинги, застраховки, за платени пътни и винетни такси точно за датите на
извършения ВОД, лиценз за осъществяване на международен транспорт,
разрешителни, както и документи за ползване на аутобани на територията на
Европейския съюз. Според експерта неплащането на таксите предполага, че транспортното
средство, с което е превозена стоката, не е напускало страната, а и съществува
разминаване с датите, когато автомобилите е следвало да бъдат там. Липсват
командировъчни на шофьорите на МПС, пътни листи, за да се установи кое
физическо лице е извършило превоза и на коя дата е тръгването и пристигането. За
транспорта, деклариран като извършен от физически лица и МПС с чуждестранни
номера, не съществуват данни за влизането на тези транспортни средства
в Република България. Няма данни за собствеността на
автомобилите, както и дали същите имат
разрешение за превозване на месни продукти. Липсват печати на превозвача, както
и отразяване за чия сметка е превоза. Част от посочените в ЧМР автомобили като
превозни средства по декларирания ВОД са напускали територията на страната, но
само на две от посочените дати тези излизания съвпадат с посочените дати в ЧМР.
За МПС № РР9071РХ има данни за платени такси през 2011г., като за някои от
датите има платена такса, но превозното средство не фигурира в ЧМР, а за други
дати същото фигурира в ЧМР, но няма платени такси. За автомобил № РР7850АР няма
данни за платени пътни такси през 2010 г. и 2011г. По отношение на
комуникацията между дружествата, посочени, че са осъществили декларирания ВОД -
не са представени потвърждения от германското и белгийските дружества за
получаване на стоките, липсват имейли, факсове, разпечатки от телефонни
разговори, писма и др., което да подкрепи тезата на „Бурджу" ЕООД за
действителност на доставките и извършен ВОД.
Видно от експертизата налице е възстановена сума ДДС в
размер на 138.01 лв. за данъчен период м.май 2011г., която заедно с останалите
суми формира тази по първото обвинение в размер на 210 329.22лв., но не е
включена в обвинението от страна на прокуратурата. Затова и правилно съдът е
оправдал подс.К. за тази сума – 138.01лв. Вещото лице е установило данъчните
задължения на „Бурджу“ ЕООД, възникнали на основание разпоредбите на чл. 86, ал.1
и ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 6, ал.1, чл. 7, ал.1,
чл. 12, ал.1,
чл. 53, ал.1
и ал.2 от ЗДДС
и чл. 45
и чл. 46 от
ППЗДДС. Същите са както следва: 1.
ДДС за внасяне за периода м.07.2010г.- м.06.2012г.в размер на 29 189.85лв.; 2.Неправомерно деклариран ДДС за възстановяване в размер на 271
939.66лв.; 3.Възстановен ДДС в размер на 210 329.22лв.; 4.Крайна стойност на задължение за внасяне, вкл. по неначислен и
неправомерно възстановен ДДС в размер 239519.07лв.
Транспортните средства, посочени от „Бурджу“ЕООД, чрез
които е осъществяван износа, и за част от които информация предоставят и белгийските
власти са :
-Лек автомобил „ Фолскваген Голф“ с Рег.№
1-CLP-821 от 12.03.2012 до
02.10.2014г.е регистриран на заличения свидетел М.М., с адрес по местоживеене
9000 Гент, „Хеенислаан"99. Направен е опит да бъдат разпитани чрез молба
за правна помощ М.М.и С.И. /двамата живеят на съпружески начала/, но са
отказали пред белгийските власти.
-Лек автомобил „Тойота Авенсис“, -per. №
BZU-791, е записан за
времето от 04.06.1998г. до 23.05.2012г. на Алберт Деспертс, роден на ***г. с
белгийско гражданство, адрес 9400 Нинове, Карамелийстраат 3.
-Лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ BZU-792, записан за времето от 21.05.1996г. до 18.03.2012г. на Ходилийве
Вантстипилен, роден в Хаселт, Белгия, на 19.04.1952г., с белгийско гражданство,
с адрес 3920 Ломел, Клеермасвех 3. Управлява се от св.М. А., не го е
предоставял на подс.К. за дълго време.
-Лек автомобил „Опел Астра“, per.№792-BZU, записан от 09.11.200г. до 31.01.2012г на
заличената св.С.И., родена в Ловеч, България, на 22.04.1978г., с
българско гражданство, с адрес по местоживеене 9000 Гент, Хеернислан №99; ,
живуща със св. М.М.от м.август 2009г.;
-Лек автомобил „Рено Клио“, рег.№ -CGR-792, записан от 22.11.2011г. до деня на
справката на Д.П., роден във Ватермал - Боосфорде на 03.10.1970г. с италианско
гражданство, адрес 1080 Сен Жан-Моленбеек, Миртенлаан 2,Белгия;
-„Мерцедес“, per. №
1-AYN-338 Мерцедес, предоставен от 02.07.2012г до 18.06.2014г. на
ООД БМ ТРАНС, траспортна фирма със седалище 1040 Етербеек, Яхтлаан 135. Управлява
се от св.М. А., или по-точно от баща му. Според св.А. /разпитан по молба за
правна помощ – л.740 т.ІІ от нохд
№57/2017г./ автомобилът дори и да е предоставян на подс.К. то е било за 1-2
часа.
-„Фолксваген“, лекотоварен автомобил с рег.№1-DJF-925, предоставен от 01.06.2012г. до датата на справката на С. Сидеров, роден в
гр.Търговище на 19.03.1983г., български гражданин, местоживене 9000 Гент,
Виктор Брайкмалаан 116
-Лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ 1-DHK-959, предоставен на 16.05.2012 до 26.09.2014г., собственик акционерно
дружество Алфабет Белджиъм Лонг Търм Рентал, лизингова компания, седалище 2630
Аарцалаар „Ингбертхувевех" 9 , фирмен номер 0438.973.597
-Л.а., рег.№ TNY-803, предоставен от 27.09.2005г. до 26.07.2012г., собственик Роналд Дрьойтс,
роден на ***г. в Антверпен, адрес 2610 Антверпен „Еглантийрлаан" 85.
МПС с българска
регистрация :
-Рег.№ РР 7850 АР, с товароносимост 1230 кг., регистриран
на 15.06.2010г. на „Бурджу" ЕООД, закупен на 14.12.2011г. от св. Стилиян
Димов.
-Рег.№ СА 9071 РХ , товарен автомобил Пежо Боксер ,
товароносимост 1400 кг., собственост на „Лизингова къща София лизинг" ЕАД,
регстриран на 31.03.2011г.
-Рег.№ РР 3254 АТ в 11,26ч. на 15.07.2011г. е регистриран
на името на „Бурджу"-ЕООД
-Рег.№ РР 5672 АТ , бус „Опел Мовано" 8+1 места, на
22.12.2011г., закупен от св. С.Д.от чужбина.
-Рег.№ СА 5084 СН, Пежо Боксер, собственост на „Лизингова
къща София лизинг" ЕАД, като ползвател е посочен „Кентавър ЕООД" ЕИК
*********,
-рег.№ СА 1557 СН, Пежо 308 лек автомобил, собственост на
„Лизингова къща София лизинг" ЕАД, НА 19.10.2011г. автомобилът е
пререгистриран в гр.Разград с рег.№ РР 0550 „ИНС Консулт 2013" ООД с ЕИК
*********
-Рег.№ РР 6845 АТ Фолксваген ЛТ 35 на 27.03.2012г.,
регистриран на името на св. А.М.Х..
От всички
посочени превозни средства само три са лекотоварни /бусове/, с които евентуално
би могъл да се осъществи транспорт на стоки, всички останали са пътнически.
Същевременно липсват доказателства тези превозни средства да са влизали в
страната или пък да са излизали. За два от автомобилите св.А. твърди, че са
негови и няма как К. да е пътувал с тях до България и обратно. Всичко това
ведно с изтъкнатото от вещото лице по отношение автомобилите, посочени като
такива за превоз на стоки, налага извода, че подс.К. просто е посочил познати
нему номера в документите, „удостоверяващи“ превоза на стоки. Такива са и
автомобилите на М.М.и С.И., които лица подсъдимият познава лично – видно от
показанията на св.М. А..
Изложеното
до момента дава основание и на настоящия съд да приеме категорично, че
подсъдимият не е извършвал посочените от него доставки на стоки. Важно е да се
отбележи, че по делото съществуват доказателства, че подс.К. е извършвал
доставка на стоки, но неясно за кого. Така част от свидетелите твърдят, че К. е
разнасял стоки с микробус. От друга страна сделките, при които самият К. е
закупувал стоки от български фирми, са осъществени, и по този факт спор няма.
Същественото е, че не са осъществени
доставките на стоки, за които подсъдимият е посочил като получател на стоката
разгледаните по-горе търговски дружества, и отразени в издадените фактури с
получател тези дружества. Както се спомена по-напред наличието на ВОД е
обусловено от кумулативната установеност на три предпоставки – 1. Възмездна доставка на стока; 2. Стоката
е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на
друга държава членка; 3. Получателят е регистрирано данъчно задължено лице за
целите на ДДС в тази държава, респ. според Директивата друго облагаемо лице на
страна членка, различна от тази, в която започва транспорта.Повече от
очевидно е, че в случая поне две от тези три предпоставки не са налице, поради
което не е налице ВОД /всъщност не е налице и доставка въобще/. Това са фиктивни сделки, с които подсъдимият е целял да промени
данъчния резултат, и да му бъде възстановен ДДС. И тъй като тези сделки не са реални, а са
посочени като такива в справките-декларации за ДДС, в изготвените от подсъдимия
фактури, както и в дневниците за продажби, то всички тези документи са такива с
невярно съдържание. Въз основа на тях пък на подсъдимия бил възстановен
данъчния кредит по сделките, т.е. К. използвайки тези документи с невярно
съдържание получил от държавния бюджет неследваща му се парична сума в особено
големи размери – възстановен му е ДДС в размер на 210 191.20лв. Затова и
следва да се приеме, че К. с действията си осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, визирано в текста на чл.256 ал.2 НК. Налице
са и особено големи размери. По отношение на този критерий настоящият съд
счита, че е относима дефиницията на чл.93 т.14 НК, тъй като се касае за данъци,
а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000лв. Престъплението
е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият К. е действал при форма на
вината "пряк" умисъл, като е съзнавал, че представя документи с невярно
съдържание, тъй като посочените търговски сделки не са реално извършени и е знаел,
че средствата - предмет на това престъпление не му се следват. Всичко това той е
осъществил с цел да ги получи, което се е и случило. Затова и
първостепенният съд като е признал подсъдимият за виновен и го осъдил за
посоченото престъпление, е правилно приложил материалния закон. Жалбата на
подсъдимия К. се явява неоснователна, а присъдата в тази й част – правилна и
законосъобразна. Поради това и в тази част въззивният съд потвърди
постановената първоинстанционна присъда.
Не може същото обаче да се
каже и за обвинението по чл.255 ал.3 НК. Подс.К. е бил признат за невинен в периода 08.06.2012г. – 12.07.2012г. в гр.Разград като собственик,
управител и представляващ „Бурджу“ЕООД-Разград, ЕИК *********, при условията на
продължавано престъпление и на посредствено извършителство с Б.Н.Х.– управител
на счетоводна къща „Бест 2002“ЕООД, упълномощена с пълномощно от 20.07.2010г.,
въз основа на справки-декларации по ЗДДС подадени пред ТД-НАП-Варна
офис-Разград, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – ДДС в размер на 61 610.44 лева, поради което и съдът го
оправдал по предявеното му обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,6 и 7 НК вр.
чл.26 НК. За да оправдае подсъдимият по този законов текст съдът е приел, че
умисълът му бил да получи възстановяване на неследващ се ДДС, а не да укрие
данъци. Това единствено изтъкнато съображение освен че е лаконично, е и
неправилно. Разликата между съставите на чл.255 НК и чл.256 НК е в резултата –
в първия случай подсъдимият укрива данъчни задължения, а във втория – чрез
използване на документи с невярно съдържание получава от държавния бюджет
неследваща му се парична сума. В случая последното е станало възможно именно
защото подсъдимият е укривал данъчни задължения, променял е данъчния резултат в
своя полза – начислявал е ДДС по несъществуващи сделки. За последните два
данъчни периода – месеци май и юни 2012г. подсъдимият подал справки-декларации,
в които включил отново несъществуващи сделки, отразени в издадени от него
фиктивни фактури, но данъчният кредит не му бил възстановен поради започналата
от приходната агенция проверка и ревизия. Затова и подсъдимият няма как да
отговоря за престъпление по чл.256 НК, но пък следва да отговаря за такова по
чл.255 ал.3 НК. В справки-декларации №17001012422/08.06.2012г. и
№17001015291/12.07.2012г. подс.К. посочил като облагаеми сделки доставки на BVBA
GERB. Към СД №17001012422/08.06.2012г. приложил фактури№№112/03.05.2012г.;
13/03.05.2012г.; 3099/07.05.2012г.; 115/09.05.2012г.; 116/10.05.2012г.;
117/14.05.2012г.; 118/17.05.2012г.;119/21.05.2012г.;120/29.05.20122г. ; 121/31.05.2012г.; 123/28.05.12г. , както и
Дневник за продажбите, в който невярно
са отразени извършени доставки към: „BVBA GERВ" с
VIN №ВЕ0820746494 Белгия,
по инвойс фактури №№ 112/03.05.2012г., на стойност 14822, 32лв; 113/03.05.2012г., на стойност 4568, 40лв; 3099/07.05.2012г., на стойност 13227, 90лв.; 115/09.05.2012г., на стойност 2460, 00лв.; 116/10.05.2012г.на стойност 14932 лв.;
117/14.05.2012г., на стойност 14945, 28
лв.; 118/17.05.2012г., на стойност
14886, 72 лв.; 119/21.05.2012г., на
стойност 14996, 80 лв.;
120/29.05.2012г., на стойност
12284, 27 лв.; 121/31.05.2012г., на стойност 12068, 80 лв.; 123/28.05.12г., на стойност 12085, 41 лв.
Към СД №17001015291/12.07.2012г. приложил фактури №№122/04.06.2012г.; 125/01.06.12г.;
123/07.06.2012г.; 3125/ 09.06.12г.;
124/11.06.2012г.; 125/13.06.2012г.; 126/18.06.2012г.; 127/ 19.06.2012г.; 128/21. 06.2012г.; 129
/ 22.06.2012г.; 130/25.06.2012г.; 3127/ 22.06.12г.; 3126/22. 06.12 г., както и Дневник за
продажбите, в който невярно са отразени
извършени доставки към: „BVBA GERB" с
VIN №BE0********* Белгия по инвойс фактури №№122/04.06.2012г. на
стойност 14129, 09лв.; 125/
01.06.12г., на стойност 12230,
61лв.; 123/07.06.2012г., на стойност 14416, 14лв.; 3125/09.06.12г. на
стойност 7784, 39лв.;
124/11.06.2012г., на стойност
14996, 00 лв.; 125/13.06.2012г., на
стойност 14997, 60лв.; 126/
18.06.2012г., на стойност 14990, 40 лв.;
127/19.06.2012г., на стойност 14966,
40лв.; 128/21.06.2012г, на стойност 114997, 00лв.;
129/22.06.2012г., на стойност 5263,
00лв.; 130/25.06.2012г., на стойност
14481, 44 лв.; 3127/ 22.06.12г., на стойност 4628, 28 лв.; 3126/22.06.12
г., на стойност 7792, 69 лв. Като последица от това в СД с вх.№17001012422/08.06.2012.,
по описа на ТД на НАП, офис Разград, за данъчен
период месец май 2012 г., невярно било посочено в раздел „В" ДДС за възстановяване в
размер на 34512, 78 лв., а във VIES декларация с входящ №17001012422, за данъчен период
месец май 2012 г., невярно е отразена Данъчна основа на ВОД – 131
277, 90 лв.
В СД вх.№17001015291/12.07.2012., по описа на ТД на НАП,
офис Разград, за данъчен период месец
юни 2012 г., невярно било отразено в
раздел „В" ДДС за възстановяване в размер на 27 097.66 лв., а във VIES декларация с входящ
№17001015291 за данъчен период
месец юни 2012 г., невярно е
отразена Данъчна основа на ВОД-155 673.13 лв.
Защо съдът
приема, че доставките на стоки към посочените вече търговски дружества сред
които и BVBA
GERB са нереални, бе посочено по-напред. Липсата на
осъществени сделки прави издадените за тях фактури документи с невярно
съдържание, също такива са и дневниците за продажби, в които са описани
фактурите. От своя страна пък подсъдимият посочвайки в справките-декларации и
във VIES-декларациите
ДДС за възстановяване и данъчни основи, базирани на въпросните неосъществени
сделки, то той потвърждава неистини. И това е с цел да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения. Т.е. очевидно е, че с действията си подсъдимият
С.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2,
т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Затова и въззивната инстанция
отмени присъдата в нейната оправдателна част и призна подс.С.К. за виновен в
това, че в периода 08.06.2012 г. –
12.07.2012 г. в гр. Разград, като собственик, управител и представляващ
„Бурджу“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление и на посредствено
извършителство с Б.Н.Х.– упълномощен счетоводител, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на
61 610,44 лв., като потвърдил неистина в справка-декларация по ДДС с вх. №
17001012422/08.06.2012 г. за данъчен период месец май 2012 г. и справка – декларация
по ДДС с вх. № 17001015291/12.07.2012 г. за данъчен период месец юни 2012 г., и
използвал документи с невярно съдържание - инвойс фактури за извършени доставки
към „BVBA GERB“ с VIN №ВЕ0820746494
и дневници за продажби – престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.т. 2, 6 и 7 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК. Налице е квалифициращият признак „данъци в
особено големи размери“ – предметът на престъплението надхвърля пет пъти
приетият от закона критерий от
12 000лв. Налице е и продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК
– извършени са две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също
престъпление, през месечен срок, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината.
И двете престъпления са извършени с пряк умисъл. При положение, че сделките са
нереални, а за тях са издадени данъчни документи, и с оглед факта, че
единствено подсъдимият К. е управител и представляващ търговското дружество, то повече от очевидно
е, че той е бил и с ясното съзнание за целенасочена промяна на данъчния
резултат на това дружество, и то в
негова полза.
Налице и при двете престъпления
е посредствено извършителство. Това е така, защото лично подсъдимият представял
на счетоводното дружество фактурите и дневниците за продажби, а
счетоводителката Б. Х. на свой ред изготвяла и подавала справките-декларации с
електронен подпис. При това тя няма как да е знаела, че сделките са нереални,
тъй като е работила само по документи, представени й от подсъдимото лице.
При определяне на наказанието
за престъплението по чл.256 ал.2 НК окръжният съд е отчел като смекчаващи
вината обстоятелства изминалия голям период от време от извършване на
престъпленията, семейното положение на подсъдимия – баща на три деца. Посочил е
също така, че К. е с чисто съдебно минало, което обаче не отговаря на истината.
Деянията по чл.256 ал.2 НК са извършени в периода 13.08.2010 – 19.05.2012г., а
тези по чл.255 ал.3 НК в периода 08.06. – 12.07.2012г. Към момента на
довършване на деянията С.К. вече е бил осъждан два пъти /справка за съдимост –
л.181 от внохд №232/2020г./: - по нохд №2182/2001г. на Районен съд-Русе като
непълнолетен за престъпление по чл.195 НК, по това осъждане е реабилитиран по
право на 03.01.2003г.; - с определение от 08.07.2008г. по нохд №482/2008г. на
Разградски районен съд е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 НК като му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от три години. Определението е
влязло в сила на 08.07.2008г. Т.е. деянията, предмет на разглеждане в
настоящото наказателно производство, са извършени в изпитателния срок по
второто осъждане. Което означава първо - че К. е осъждан към момента на
извършване на настоящите деяния, и второ – че е неприложима хипотезата на чл.66
ал.1 НК, т.е. подс.К. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание. В
този смисъл и протестът се явява основателен. Неоснователен е той обаче по
отношение искането за увеличаване на наложеното му наказание от три години
лишаване от свобода. А е неоснователен, защото от довършване на престъплението
до днес са изминали почти 10 години. Този факт сам по себе си е достатъчен щото
да не бъде увеличавано определеното на минимума от три години наказание лишаване
от свобода. Няма законово основание да бъдат променяни /или отменени/
наказанията конфискация на ¼ идеална част от притежаван от подс. К. ***,
с административен адрес ул. „Георги С. Раковски“ № 18А, и наказанието лишаване
от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. Неоснователно е
и възражението на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание за
престъплението по чл.256 ал.2 НК. Както се спомена то е определено на
определения от закона минимум – три години лишаване от свобода, поради което и
защитата претендира приложението на чл.55 НК. Не са налице обаче
многобройни смекчаващи вината
обстоятелства – видно от изложеното по-напред /или поне настоящият състав не
съзира такива/. Вярно е, че наказателното производство е продължило значително
във времето. Но този факт сам по себе си не може в настоящия случай да обуслови
наличието на изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство,
което да доведе до определяне на наказанието под минимума. Касае се за дело с
усложнения както от фактическа страна – събиране на доказателства за дружества
в Германия и Белгия, изготвяне на молби за правна помощ, голяма част от
свидетелите са с местоживеене в чужбина, което води до трудности както с
призоваването им, така и с разпита им – и пред националните съдилища и пред
белгийските власти, така и от правна страна – обвинението е за две
престъпления, с голям брой деяния включени в тях, извършени в голям период от
време. Поради това и забавянето на наказателното производство е оправдано –
предвид посочените трудности при провеждането му. Все пак понятието „разумен
срок“ не е абстрактно, то си има своите обективни измерители и това са именно
фактическата и правна сложност на делото. Затова и този съд намира за
необходимо да отчете тази продължителност като смекчаващо вината обстоятелство,
което води до определяне на наказанието на минимума, но не и като изключително
такова водещо до определяне на наказание под минимума с приложението на чл.55 НК. Обществената опасност на дееца и деянието също не предполагат такова
неоправдано снизхождение.
За престъплението по чл.255
ал.3 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и
конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва отново да бъдат приети семейното положение на подсъдимия,
както и изминалия период от време от извършване на деянието до момента. Като
отегчаващи - предходното осъждане на подс.К.. При това положение и предвид
изтъкнатото малко по-напред съдът определи на подсъдимия наказание от три
години лишаване от свобода – също на минимума, определен от закона. Предвид
изтеклия голям времеви период настоящият съд счита, че по-тежко наказание не би
постигнало целите на закона.
Налице са условията за
определяне на общо наказание по реда на чл.23 НК измежду наказанията, наложени
на подс.С.К. за престъпленията по чл.256 ал.2 НК и чл.255 ал.3 НК. Поради което
и съдът определи за изтърпяване на подсъдимото лице по-тежкото /макар и двете
да са еднакво тежки/ - три години лишаване от свобода, което в съответствие с
разпоредбата на чл.57 ал.2 б.“в“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Междувременно подс.С.К. е бил
осъден с присъда №29/2018г. по нохд №244/2017г. на Разградски окръжен съд, за
престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и 6 НК, извършено в периода месец септември
2013г. - 14.02.2014г. На подсъдимия е наложено наказание една година лишаване
от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, както и
глоба в размер на 840лв., присъдата е влязла в сила на 13.03.2019г. Очевидно е
от изложеното, че деянията по присъда №29/2018г. по нохд №244/2017г. на
Разградски окръжен съд, и тези по настоящото наказателно производство, са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Т.е.
налице са условията пък на чл.25 НК за определяне на общо наказание. Затова и
въззивният съд определи на подс.С.К. по-тежкото измежду двете наказания, а
именно – три години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при
строг първоначален режим на основание чл.57 ал.2 б.“в“ ЗИНЗС. На основание
чл.25 ал.1 НК вр. чл.23 ал.2 и ал.3 НК
въззивният съд присъедини към така определеното наказание лишаване от
свобода наказанието конфискация на
¼ идеална част от притежаван от подс. К. ***, с административен адрес
ул. „Георги С. Раковски“ № 18А, наказанието лишаване от право да упражнява
търговска дейност за срок от три години /наложени на подсъдимия с присъдата,
предмет на настоящата проверка/, както и наказанието глоба в размер на 840 лв.
/наложено по нохд №244/2017г. на Разградски окръжен съд/. С присъединяването по
реда на чл.23 ал.3 НК на наказанията конфискация и глоба този съд счита, че с
тази съвкупност от наказания в максимална степен биха се изпълнили целите на
закона, визирани в разпоредбите на чл.36 НК.
Както вече се спомена с
определение от 08.07.2008г. по нохд №482/2008г. на Разградски районен съд подс.К.
е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 НК като му е наложено наказание три
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е било
отложено за срок от три години. Определението е влязло в сила на 08.07.2008г.
Т.е. деянията, предмет на настоящото наказателно производство, са извършени в
този изпитателен срок. Поради което пък са налице основанията на чл.68 ал.1 НК
и съдът постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание от три месеца
лишаване от свобода, наложено му по нохд №482/2008г. на РС-Разград. Това
наказание също трябва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим - на
основание чл.57 ал.2 б.“в“ ЗИНЗС.
По
отношение дружеството BWBA ACAZJOU по делото не
се съдържат никакви доказателства – нито за регистрацията му, нито за
управителите му, нито дали е обявено във фалит, същото липсва и в доклада на
полицейските служби в Белгия. При това положение въззивният съд намира, че що
се касае до обвинението в негови пунктове 6 и 7 /отнасящи се за сделки с
въпросното търговско дружество, и оттам нъзстановяване на ДДС/ то не е доказано
по безспорен и категоричен начин. Поради това и настоящата инстанция
измени първоинстанционната присъда в частта, в която е ангажирана наказателната
отговорност на подс. С.М.К. за престъпление по чл.256, ал.2, пр.4 вр. ал.1 от НК за данъчни периоди декември 2010 г. и януари 2011 г. /т.6, т.7 от пункт 1 на
присъдата/ като приложи закон за същото наказуемо престъпление и призна подс. К.
за НЕВИНЕН да е използвал документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС с №
17000980465/07.01.2011 г., в която декларирал ДДС за възстановяване 2261.66 лв.
и СД по ЗДДС с № 17000982474/04.02.2011 г., в която декларирал ДДС за
възстановяване 2 581.17 лв., и съответните на тях VIES декларации,
дневници за продажби и инвойс фактури на „BWBA ACAZJOU“ с VIN №ВЕ0808617833,
поради което и го ОПРАВДА да е получил от държавния бюджет неследваща се
парична сума в размер на 4842,83 лв., както и за разликата от 205348,38 лв. до
210191.21 лв.
В тежест на подсъдимия бяха възложени и разноските във въззивното
производство в размер на 53.40лв., представляващи изплатени разходи на свидетел
по делото.
По тези съображения съдът постанови въззивната присъда, с която бе частично
отменена първоинстанционната присъда, частично бе изменена, а в останалата си
част бе потвърдена.
Председател :
Членове :