РЕШЕНИЕ
№ 4459
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110111362 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от непълноетния М. Г. А., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка Н. К. М., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. В., ж.к. Тр. № * срещу Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Хр. № *
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл.
31, ал.2 от ЗС, за разпределение на ползването на следния имот: поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., р. Мл., ул. В.
Хр. № *, с площ 184 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *.1 по
КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В, р. Мл., ул. В. Хр. № *, на един етаж,
със застроена площ от 111 кв.м., като общата вещ се предостави за ползване на ответницата,
а последната да се осъди да заплаща на ищеца парично обезщетение от по 120,00 лв.
месечно за ползването на неговата 1/4 ид.ч. до пето число на месеца, за който се отнася
плащането, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъснала вноска, както и за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 3027,10 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения имот за периода 26.07.2021 г. - 01.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът чрез адв. С. А. сочи, че страните са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес: гр. В., р.
Мл., ул. В. Хр. № *, с площ *кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *.1 по
КККР на гр. Варна, на един етаж, със застроена площ от 111 кв.м. Излага, че е собственик на
¼ ид.ч. от имота по наследство от своя баща Г. Хр. А., починал на * г., чиито единствен
наследник по закон се явява. Поддържа се, че ответницата е неговата баба по бащина линия
и притежава останалите 3/4 ид.ч. от имота на основание прекратена СИО и наследство от
нейния съпруг Хр. Г. А., починал на * г., който първоначално придобил имота от своя баща
по силата на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт № * г. от Нотариус с район
на действие ВРС. Излага се, че третият наследник на Хр. Г. А. по закон - Т. Хр.А., е направил
отказ от наследството му, вписан на 09.06.2009 г. и така е уголемил дела на останалите двама
1
наследници. Поддържа се, че от 2015 г. ищецът не е допускан от ответницата да ползва
своята част от имота, като последната го ползва изцяло и така го е лишила от правото му да
ползва съсобствената вещ съобразно притежаваните идеални части. Излага, че писмено е
поканил ответницата с телепоща да му заплаща обезщетение за еноличното ползване на
вещта, като пратката е върната на 26.07.2021 г. като „непотърсена“. Сочи, че от този момент
му се дължи обезщетение в размер на 120,00 лв. месечно до датата на депозиране на
исковата молба - 01.09.2023 г., в общ размер на 3027,10 лв. Поддържа, че имотът и
понастоящем се ползва изцяло от ответницата, като отношенията между двамата са
изключително влошени и не поддържат никаква връзка, съответно не могат да постигнат
единодушно съгласие кой от тях точно да ползва имота съобразно притежаваните от тях
общи части. Същевременно и поради различните квоти в съсобствеността и особеностите на
самата вещта - разположение и площ на помещенията в нея и с оглед на наличните сервизни
и обслужващи помещения, съвместното ползване на сравнително малкото жилище се явява
неудобно, поради което иска разпределението да се извърши като общата вещ се ползва от
ответницата, а на ищеца бъде заплащано парично обезщетение от по 120,00 лв. месечно за
ползването от ответеницата на притежаваната от него 1/4 ид.ч. до пето число на месеца, за
който се отнася плащането, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.09.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка вноска. По изложените съображения
моли за уважаване на исковете. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Е. Г. А., редовно уведомена, не е
депозирала отоговор на исковата молба.
В о.с.з. ищeцът не се явява, представлява се от проц. си представители адв. С. И.и
адв. С. А., чрез които поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответницата не се явява, представлява се от своят проц. представител адв. Г.
З., чрез който поддържа становище за неоснователност на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение изх. № *г. от Община Варна ответницата е встъпила в
граждански брак с Г. А. на * г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № * г. издадено от Община
В., Г. Хр. А., Т. Хр. Ат., като син и дъщеря и Е. Г. А. като преживяла съпруга са единствени
наследници по закона на Хр. Г. А., починал на * г.
Видно от удостоверение № * г. издадено от Служба „Архив“ при РС – В., Т. Хр.А. се е
отказала от наследството на починалия си баща.
Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № * г. издадено от Община
Варна, ищецът М. Г. А. е единствен наследник по закон на своя баща Г. Хр.А., починал на *г.
Съгласно покупко-продажба обективирина в нот. акт № *г. на нотариус Д. С.а, на * г.
Г. Хр.А. е закупил от своя баща къща находяща се на адрес: гр. В., ул. „В. Хр.“ № * със
застроено и незастроено дворно място от *кв.м., представляващо имот № *, кв. *, по плана
на 16 микорайон-юг, при съседи на имота: улица, имот пл. № *, имот пл. № *и имот пл. № *.
От представените по делото скица № * г. и скица № * г. от СГКК – Варна се
установява, че закупеният със сделката от * г. ПИ е с идентификатор * по действащите
КККР, а къщата е с идентификатор *.1, видно от отразения в скиците документ за
собственост на имотите, съвпадащ с титула на собственост от 1997 г.
Видно от представената телепоща изх. № * г., разписка № 34 и известие за доставяне
на върната телепоща с клейма от 20.07.2021 г. и 26.07.2021 г., ищецът е поканил с телепоща
ответницата да му заплаща обезщетение за едноличното ползване от ответницата на ПИ с
идентификатор * по КККР и къщата с идентификатор *.1 от КККР, в размер на по 120,00 лв.
месечно считано от поканата, като същата е върната като непотърсена.
Страните са ангажирали и гласни доказателства посредством разпита на водените от
ищеца свидетели Т. Хр.Т. и Кр.Х.Т. и на воденият от ответника Р. М. А.
Свидетелят Т.Т. сочи, че от десет години живее на съпружески начала с майката на
ишеца, който отглежда откакто е на две години и половина. Поддържа, че ищецът го е приел
за баща и му казва „татко“. Излага, че познава биологичния баща на М. от 2005 г., както и
семейството му включително майка му и мъжът, който в момента живее с нея. Излага, че е
ходил в процесния имот, спал е в него, като знае, че Г. има наследствен двор с къща от баща
2
си, който оставил за наследници него и своята съпруга, а дъщеря му, сестрата на Г., се
отказала от наследство. Излага, че след смъртта на Г., М. наследил имотите, които се
намират близо до зеленчукова борса на ул. „Витко Христов“ № 6. Сочи, че имотът е със
зидана ограда и желязна врата с дупки, а като се влезе в дясно има къща с три отделни
входа. От желязната врата вдясно има един вход към много разнебитено помещение където
живеели дядото и бабата на Г.. Поддържа, че по-напред вдясно има втори вход за една стая с
кухня и още една стая без прозорци. Другата част от къщата е срещу входа, състои се от
салон за обувки и баня, и две стаи, а тоалетната е външна. Излага, че последната постройка
става за обитаване и постройката с втората врата вдясно, като и трите части имат отделни
входове, залепени са една до друга и не може от едната да се влезе в другата вътрешно, а
само отвън. В средната къща имало мивка пригодена за кухненска, а баня има само в
постройката срещу входната врата. Свидетелят излага, че много пъти е ходил в имота преди
раздялата на Г. и Н. и дори е помагал финансово на ответницата с дребни суми, защото все
нямали пари. Излага, че детето не познава баба си по бащина линия. Сочи, че то и майка му
нямат достъп до къщата. Сочи, че около Гергьовден на 2021 г. тримата отишли с колата до
имота, като Н. извикала Е., която излязла, но стояла на вратата и не я пускала да влезе и
казала да се маха. Свидетелят сочи, че майката на ищеца се разплакала и си тръгнали. Е.
само повтаряла „къщата ми, къщата ми, махайте се“. Свидетелят поддържа, че ответницата
не признава М. за свой роднина, а майка му няма ключ за къщата и за външната врата и не
може да влезе в имота, в който оттогава ответницата живее със сегашния си приятел Р.
Излага, че ответницата е с инсулт, но може да говори, както и че той не знае дали се
заключват вратите на отделните постройки. Изрично свидетелят сочи, че при посещението в
имота през 2021 г. майката на ищеца казала на ответницата, че иска да влезе, но ответницата
я изгонила. Излага, че не знае за друг път, при който М. и майка му да са посещавали Е..
Поддържа, че ответницата не отговорила на телепощата за имота.
Свидетелят Кр. Т. излага, че брат му живее с майката на ищеца. Излага, че до
процесният имот е ходил през февурари 2021 г. с нея, като закарал до там за някакви
документи. Били с неговата кола, като навън било почти тъмно, към 17-18 ч. Жената отишла
до вратата, почукала и извикала, но никой не отворил, а вътре светело. Вратата била
заключена, а майката на ищеца нямала ключ за нея. Няколко пъти извикала, но никой не
отворил. През вратата се виждало, че вътре свети, че има хора. Не знае след смъртта на Г.,
Н. и М. да са посещавали Е..
Свидетелят А. излага, че живее на семейни начала с ответницата от 15 г., като не е
виждал ищеца от седем години. Ответницата го търсила по градини и ясли, но го криели.
Излага, че от смъртта на Г. Н. и М. не са посещавали Е., нито са поискали ключ. Излага, че
външата врата се заключва, както и че ответницата е с четири мозъчни инсулта, много
трудно говори и не се разбира, не може да пише. Свидетелят не си спомня Е. да е
получавала покана от Н. за имота, като двете не са говорили за заплащане на наем за имота
или за разпределение.
Като доказателство по делото е прието заключението на съдебно-техническата и
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. А.. Вещото лице излага, че
средната пазарна наемна цена за процесния имот, за всеки месец за периода от * г. насам е
212 лв. на месец, а за ¼ от имота 53 лв. на месец.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че имотът е в М., както и че в този
район почти няма отдаване под наем и не може да има голямо завишение на наемите от 2021
г., подобно на общото от не по-малко от 15-20 %. Сочи, че пазарният наем е съобразен с
действителното състояние на жилището, в което има три вида сгради: две стаи годни за
живеене, ползвани за гости и една съобретина където се живеело. Сочи, че при входа има
складово помещение в лошо състояние.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 32, ал.2 то ЗС:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 32, ал.2 то ЗС е да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване, че с ответницата са съсобственици на
процесните имоти, чието разпределяне правото на ползване се иска; че е невъзможно
образуването на мнозинство за вземане на решение за ползването им; че поради влошени
отношения между съсобстветниците, особености на вещта и фактическото положение
относно нейното ползване до този момент, не е възможно разпределение на ползването и
3
имотът следва да се предостави за ползване на ответницата, която да се осъди да заплаща
обезщетение за ползването на ид.ч. на ищеца от 120,00 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба.
В случая не е било спорно, а и от представения по делото нотариален акт и акт за
женитба се установява, че през *г. Хр. Г. А. е закупил процесния ПИ с идентификатор * по
КККР и къщата с идентификатор *.1 от КККР по времето на брака си с ответницата Е. Г. А.,
респективно имотите са придобити от двамата в режим на съпружеска имуществена
общност, на основание чл. 13, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.).
По делото не е спорно, а и представените по делото удостоверения за наследници и
отказ от наследство установяват по несъмен начин, че със смъртта през *г. на Х.Г. А.,
неговите законни наследници – преживяла съпруга, ответницата, и две деца Г. Хр. А. и
Т.Х.А., са получили в наследство по 1/6 ид.ч. от процесния имот, на основание чл. 9, ал.1,
вр. чл. 5, ал.1 от ЗН, като впоследствие делът на ответницата и Г. Хр. А. са уголемени с 1/12
ид.ч., на основание чл.53 от ЗН, поради надлежно вписания отказ на Т. Ат. от наследството
на починалия баща.
Безспорно се установява от писмените доказателства и че на основание чл. 5, ал.1 от
ЗН ищецът е единствен законен наследник на своя баща Г. Хр. А., починал през 2015 г.
От горното съдът намира за несъмнено установено по делото, че считано от 2015 г.
страните са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор * по действащите КККР и
построената в него жилищна сграда с идентификатор *.1, при квоти ¼ ид.ч. за ищеца и ¾
ид.ч. за ответницата.
Съгласно теорията и съдебната практика разпределението на ползването на
съсобствената вещ може да се извърши по два начина - чрез предоставяне на реална част от
нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички
съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки
съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина следва да се разпредели
ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В съдебната практика се
приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по - удобно е да се извърши
разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот - чрез
предоставяне на реална част на всеки съсобственик. При разпределяне на ползването на
недвижим имот съдът следва да вземе предвид съществуващото в момента фактическо
положение, включително и извършените от съсобствениците подобрения.
Съдебната практика, обаче приема и че е допустимо, ако в производство по чл.32, ал.2
ЗС съдът прецени, че видът и предназначението на вещта не позволява всички
съсобственици да ползват лично реална част от нея, да разпредели ползването като се
съобрази със съществуващото фактическо положение и присъди гражданските плодове на
съсобствениците, които не могат да получат реално ползване, щом същите са изразили воля
за това (в този смисъл Решение № 291/29.11.2011 г. по гр.д. № 212/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.,
Решение № 154/10.06.2014 г. по гр.д. № 428/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 72/15.07.2015 г.
по гр.д. № 553/2015 г. на ВКС, ІI г.о., Решение № 164/11.07.2014 г. по гр.д. № 247/14 г.на
ВКС, І г.о., Решение № 104/08.04.2014 г. по гр.д. № 5821/13 г. на ВКС, І г.о., Решение №
41/20.06.2011 г. по гр.д. № 415/10 г. на ВКС, І г.о. и др). Именно такъв е и настоящият
случай, доколкото процесното дворно място и изградената в него къща разполагат с една
баня и една тоалетна, и то външна, съобразно показанията на свидетеля Тонев и
заключението на СОЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно.
Предвид наличието само на един брой санитарни помещения в имота, лошото състояние на
повечето помещения от къщата, а и с оглед безспорно влошените отношения между
страните, сведени до пълната липса на общуване, то съдът намира за обективно невъзможно
непълнолетният ищец да обитава едно общо домакинство със семейството на ответницата –
негов прародител, в процесния имот. Следователно разпределение на ползването на
процесния ПИ с идентификатор * по действащите КККР и къщата с идентификатор *.1 по
реда на чл. 32, ал.2 от ЗС следва да се извърши, като ползването на целия имот се
предостави на ответницата, а последната се осъди да заплаща месечно обезщетение на
ищеца за ползването и на неговата ¼ ид.ч. от имота считано от подаване на исковата молба
до ликвидиране на съсобствеността.
Досежно размерът на обезщетнието съдът цени заключението на приетата като
доказателство по делото СОЕ, съгласно което средният пазарен месечен наем общо за
недвижимия имот и къщата възлиза на 212,00 лв., или 53,00 лв. месечно за собствената на
4
ищеца ¼ ид.ч. Именно до този размер следва да се уважи претенцията на ищеца, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, а за разликата до пълния предявен размер от
120,00 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 31, ал.2 то ЗС:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 31, ал.2 то ЗС е да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване, че в периода 26.07.2021 г. - 01.09.2023 г.
ответницата е ползвала еднолично имота, като е възпрепятствала ищеца да го ползва, че
ищецът е поискал да ползва имота посредством писмена покана до ответницата; следва да се
установи и размерът на претендираното обезщетение. Визираните предоставки са
кумулативни, като обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е
предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е
възползвал, без да са създадени пречки за ползването.
В случая от доказателствената съвкупност не се установява от ответницата в
качеството на съсобственик да е получена писмена покана за престиране на обезщетение
на ищеца.
До извод за противното не води и представената по делото покана отправена от
ищеца чрез телепоща до ответницата, доколкото видно от отразяването „непотърсена“, то
същата не е достигнала до адресата. Установяването от връчителя на факта, че пратката не е
потърсена, не обуславя възможност за извод, че пратката е редовно връчена (получена),
което би представлявало по своята същност фингирано връчване, а фикции се установяват
само със закон. В Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о. по
въпроса относно приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги по отношение на начина на удостоверяване на връчването на адресат на
уведомително писмо на частноправен субект, е прието, че общите правила и чл. 36, ал. 2 от
ЗПУ (действаща към 20.09.2017 г. редакция) не въвеждат фикция, че при липсата на
фактическо предаване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл. 5, ал. 3 от общите правила, приети от КРС, пратката ще се счита за доставена на
получателя.
В обобщение делото не се доказа ответницата да е получила писмена покана от ищеца
да му престира обезщетение за едноличното ползване на имота, т.е. не е налице кумулативно
необходим елемент от фактическия състав, пораждащ съдебно предявеното вземане за
обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, съответно такова не е възникнало и предявеният иск за
принудителното му установяване и осъществяване е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
Съгласно константната съдебна Определение № 62/26.03.2015 г. по дело № 4315/2014
г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 71/ 19.04.2011 г. по гр.д. № 727/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение
№ 94/28.03.2012 г. по гр.д. № 897/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 159/03.09.2012 г. по гр.д.
№ 1205/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Решение № 242/31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на ВКС, І
г.о. и др., формирана по въпроса относно дължимостта на разноските в производството по
спорна съдебна администрация по чл. 32, ал.2 ЗС, страните по този иск трябва да понесат
такава част от разноските, която включва заплатени такси и възнаграждения за назначени
технически експертизи, която съответства на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени и доколкото съдебното решение за разпределяне
ползването ползва всички съсобственици в първоинстанционното производство същите
понасят разноски за адвокатско възнаграждение така както са направени.
При съобразяване на горното и предвид обстоятелството, че цялата държавна такса
по иска по чл. 32, ал.2 ЗС от 80,00 лв. е заплатена изцяло от ищеца, както и държавната
такса от 5,00 лв. за СУ и депозитът за СОЕ от 350,00 лв., половината от които разходи съдът
приема, че са направени във връзка именно с иска за разпределение ползването на имота, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответницата следва да се възложат ¾ от тези разходи от
общо 257,50 лв. (80,00 лв. + 2,50 лв. + 175,00 лв.), или с решението по делото на ищеца
следва да му се присъди сумата от 193,13 лв.
Предвид изхода на спора по чл. 31, ал.2 от ЗС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ответникът има право да репарира сторени разноски по този иск. Такива обаче не са
поискани в преклузивния срок, нито са представени доказателства за реалното им
извършване, поради което съдът не следва да присъжда разноски на страната.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.
В., с административен адрес: гр. В., р. Мл., ул. В. Хр. № *, с площ * кв.м., ведно с
построената в него сграда с идентификатор *.1 по КККР на гр. В., с административен
адрес: гр. В, р. Мл., ул. В. Хр. № *, на един етаж, със застроена площ от * кв.м., между
съсобствениците М. Г. А., ЕГН **********, със ¼ ид.ч. от собствеността, действащ със
съгласието на своята майка Н. К. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж.к. Тр. № *
и Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Хр. № * със ¾ ид.ч. от собствеността, като
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземления имот и сградата на Е. Г. А., ЕГН
********** и ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М. Г. А., ЕГН
**********, действаш със съгласието на своята майка Н. К. М., ЕГН **********, парично
обезщетение от 53,00 лв. месечно за ползването на неговата 1/4 ид.ч. до пето число на
месеца, за който се отнася плащането, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 01.09.2023 г. до ликвидиране на съсобствеността, ведно със законната лихва върху
всяка закъснала вноска, на основание чл. 32, ал.2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ искането за
заплащане на обезщетение за разликата над присъдената сума от 53,00 лв. до пълния
предявен размер от 120,00 лв., като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка Н. К. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж.к. Тр. № * срещу Е. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Хр. № * иск с правно основание чл. 31, ал.2 от
ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3027,10 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес: гр. В., р. Мл., ул. В. Хр. №
*, с площ * кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *.1 по КККР на гр.
В., на един етаж, със застроена площ от 111 кв.м., за периода 26.07.2021 г. - 01.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 01.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Хр. № * ДА ЗАПЛАТИ на
М. Г. А., ЕГН **********, действаш със съгласието на своята майка Н. К. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. В., ж.к. Тр. № * сумата от 193,13 лв., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6