№ 92
гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500115 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№270526/12.11.2021 год. на Й. ВЛ. ХР. с ЕГН ********** от град
С., ЖК „Р.-К.№** срещу решение № 260566/01.11.2021 год. по гр.д.№
2772/2020 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от
нея срещу АНД. Г. Д. с ЕГН ********** от град Д.ул.К№** кумулативно
обективно съединените искове по чл. 79, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
следните суми:1./сумата от 600 евро – главница по неформален договор за
заем от 05.06.2020 год.;сумата от 600 евро – главница по неформален договор
за заем от 15.06.2020год.;сумата от 800 евро – главница по неформален
договор за заем от 01.07.2020год.,ведно със законната лихва върху описаните
суми от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2020год. до
окончателното плащане;както и 2./сумата от 300 лева – сбор от обезщетенията
за забавено изпълнение , изчислено в размер на законната лихва за периода
от 06.06.2020год. до датата на подаване на исковата молба -13.10.2020год.
върху сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 05.06.2020
год./; за периода от 15.06.2020 год. до датата на подаване на исковата молба -
1
13.10.2020 год. върху сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от
15.06.2020год./ и за периода от 01.07.2020год. до датата на подаване на
исковата молба -13.10.2020 год. върху сумата от 800 евро /предоставена по
договора за заем от 01.07.2020год./
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му в отклонение от материалния закон се претендира за
отмяната му, като въззивният съд постанови ново по същество на спора за
уважаване на кумулативно обективно съединените искове по чл. 79, ал.1,
предл. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 08.11.2021 год., жалба рег.№270526/12.11.2021 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна АНД. Г. Д. ,от град Д. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спори се между страните, какво е основанието за предоставяне на суми
от Й. ВЛ. ХР. на АНД. Г. Д. и как подлежи на доказване в съдебното
производство за връщане на суми, сключването на договор за заем.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Й. ВЛ. ХР. ,като клиент е изпратила на АНД. Г. Д., като получател
суми от по 600 евро,600 евро и 800 евро, съответно на дати 05.06.2020
год.;15.06.2020 год. и 01.07.2020 год. Изпращането на сумите е
документирано в приложени трансакции от системата Уестърн Юнион
/“изпращане на пари-копие за клиента“/ ,които не удостоверяват ,че сумите
са били изплатени на посоченото в тях лице АНД. Г. Д. като получател. В.Д.
Д. -съпруг на ищцата е дал противоречиви показания, дали същата е
изпратила чрез платежна система пари на ответника или лично му е
представила при среща в Германия исковите суми, дали тези суми са нейно
или на децата й притежание . Всичко ,което му било известно за случая било
по сведения на съпругата му, която не бил питал и защо е представила
сумата. Ходил няколко пъти по нейно настояване да търси ответника в
България ,за да го убеди да върне сума в общ размер от 2 000 евро. В един от
разговорите, ответника му заявил, че няма пари и случаят не трябва да
интересува свидетеля. С оглед близката родствена връзка, липсата на
2
непосредствени впечатления и конкретика в изнесените данни ,както и
непоследователността в показанията ,изводи за релевантни за спора факти
,въз основа на тях не могат да бъдат направени.
Не се установява между страните да е възникнало облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за заем. Договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Доказана е направата на парични
преводи от ищцата, но не и че сумите са достигнали до ответника и реално
получени от него, още повече че изпращането на суми чрез системата на
Уестърн Юнион не доказва съдържанието на заемно правоотношение-поето
задължение за връщане на някаква сума, размера й и срока ,в който следва да
бъде осъществено. От самия факт на изпращане на сума, при липса на други
данни, не следва да се презумира, че страните сключват договор за заем. В
посочения смисъл е и съдебната практика, обективирана в решения: №
37/25.06.1969 год. по гр. д. № 32/1969 год. на ОСГК, решение №
218/14.02.2003 год. по гр. д. № 2451/2002 год. на ВКС, V г. о. и решение №
390 от 20.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 134/2010 год., IV г. о.
След като не е установена договорна връзка от вида на твърдяната в
исковата молба, то не може да възникне и задължение за връщането й.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание
чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260566/01.11.2021 год. по гр. д.№ 2772/2020
год. на Районен съд Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4