Р Е Ш Е Н И Е
№ 2796, 03.07.2019 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 22.05.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13481 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Т.Д.Х. с
ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й ***** Т.В., твърди, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 21825 по описа на СРС, І-во
ГО, 36-ти състав „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен
лист срещу нея за следните вземания : за сумата от 500 лева - главница, ведно
със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане и за сумата
от 963.55 лева - лихва за периода 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г., за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ****** г., в хода на производството
по което взискателят ги е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. След образуване на
изпълнителното дело на 17.10.2009 г., на 26.05.2010 г. е наложен запор на
трудово възнаграждение на ищцата, като след тази дата в продължение на 2 години
по него не е поискано извършване на изпълнителни действия от страна на
взискателя, поради което на 26.05.2012 г. по силата на закона изпълнението е
прекратено, а впоследствие е изтекъл и давностният срок за процесните вземания,
поради което се е погасило и правото на принудително изпълнение на дружеството
за същите. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на
ответника посочените вземания. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в ****** представляван от *****, а също и от пълномощника му *****,
признава предявените искове, като уточнява само, че процесните вземания
произтичат от сключен на 11.08.2005 г. между ищеца и третото лице „Райфайзен
Банк България” ЕАД Договор за кредитна карта, както и че впоследствие същите
Продължение на решение по гр. д. № 13481/18 г. РСПд – стр. 2/3
са му били прехвърлени от банката посредством сключен помежду им на
24.09.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанията
на ответника намира следното :
Не се спори, а и видно от приетия като доказателство
заверен препис на изп. д. № ****** г. : въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по гр. д. № 21825 по
описа на СРС, І г.о., 36 състав, за 2009 г. на 30.07.2009 г. третото лице
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД се е снабдило срещу ищцата с изпълнителен лист
за следните вземания : за сумата от 500 лв. – главница ведно със законната
лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 963.55 лв. –
просрочена редовна лихва от 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г. и за сумата от 129.27
лв. – разноски, за принудителното събиране на които по молба на банката от
16.10.2009 г. е образувано изп. д. № ***** г. е извършен опис на движими вещи в
жилището на длъжника, а на 28.05.2010 г. е получено запорно съобщение от
третото задължено лице „ФЕРМАТА“ АД, с което същото е уведомено, че се налага
запор върху трудовото възнаграждение получавано от длъжника, като след тази
дата за период от 2 години по делото не е поискано извършване, съответно не са
извършени изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове, поради което
по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производството е
прекратено считано от 28.05.2012 г., като впоследствие са изтекли и давностните
срокове по чл. 110 и по чл. 111, б. „в“ ГПК съответно за присъдените със
заповедта главница и договорни лихви, поради което се е погасило и правото на
принудително изпълнение на ответника за тези вземания, в качеството му на
частен правоприемник на банката по силата на сключен помежду им на 24.09.2012
г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Въз основа на
горното и предвид признанието на исковете от страна на ответника същите като
основателни съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК следва да бъде уважени.
Въпреки признанието на предявените
искове, тъй като с поведението си – поддържайки висящността на изпълнителното
дело, ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, то по аргумент за
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК той следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по производството
в размер на 410.54 лв., в това число 58.54 лв. държавна такса, 2 лв. такса за
банков превод на държавната такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Д.Х. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕОС
Продължение на решение по гр. д. № 13481/18 г. РСПд – стр. 3/3
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *****, следните вземания по издадения в полза на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 21825 по описа на СРС, І г. о., 26 с., за
2009 г. изпълнителен лист, прехвърлени му посредством сключен помежду им на
24.09.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания : за сумата от 500 лв. – главница ведно със
законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; за сумата от
963.55 лв. – просрочена редовна лихва от 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г., за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ****** г.
ОСЪЖДА
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на Т.Д.Х.
с ЕГН **********,***, сумата от 410.54 лв. разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п/ Т.
БУКОВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.