Решение по дело №13481/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2796
Дата: 3 юли 2019 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20185330113481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2796, 03.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 22.05.2019 г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13481 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищцата Т.Д.Х.  с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й ***** Т.В., твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 21825 по описа на СРС, І-во ГО, 36-ти състав „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист срещу нея за следните вземания : за сумата от 500 лева - главница, ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 963.55 лева - лихва за периода 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ****** г., в хода на производството по което взискателят ги е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. След образуване на изпълнителното дело на 17.10.2009 г., на 26.05.2010 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата, като след тази дата в продължение на 2 години по него не е поискано извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което на 26.05.2012 г. по силата на закона изпълнението е прекратено, а впоследствие е изтекъл и давностният срок за процесните вземания, поради което се е погасило и правото на принудително изпълнение на дружеството за същите. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника посочените вземания. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в ****** представляван от *****, а също и от пълномощника му *****, признава предявените искове, като уточнява само, че процесните вземания произтичат от сключен на 11.08.2005 г. между ищеца и третото лице „Райфайзен Банк България” ЕАД Договор за кредитна карта, както и че впоследствие същите

 

Продължение на решение по гр. д. № 13481/18 г. РСПд – стр. 2/3

 

са му били прехвърлени от банката посредством сключен помежду им на 24.09.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанията на ответника намира следното :

Не се спори, а и видно от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № ****** г. : въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по гр. д. № 21825 по описа на СРС, І г.о., 36 състав, за 2009 г. на 30.07.2009 г. третото лице „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД се е снабдило срещу ищцата с изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от 500 лв. – главница ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 963.55 лв. – просрочена редовна лихва от 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г. и за сумата от 129.27 лв. – разноски, за принудителното събиране на които по молба на банката от 16.10.2009 г. е образувано изп. д. № ***** г. е извършен опис на движими вещи в жилището на длъжника, а на 28.05.2010 г. е получено запорно съобщение от третото задължено лице „ФЕРМАТА“ АД, с което същото е уведомено, че се налага запор върху трудовото възнаграждение получавано от длъжника, като след тази дата за период от 2 години по делото не е поискано извършване, съответно не са извършени изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове, поради което по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производството е прекратено считано от 28.05.2012 г., като впоследствие са изтекли и давностните срокове по чл. 110 и по чл. 111, б. „в“ ГПК съответно за присъдените със заповедта главница и договорни лихви, поради което се е погасило и правото на принудително изпълнение на ответника за тези вземания, в качеството му на частен правоприемник на банката по силата на сключен помежду им на 24.09.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания.

 Въз основа на горното и предвид признанието на исковете от страна на ответника същите като основателни съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК следва да бъде уважени.

               Въпреки признанието на предявените искове, тъй като с поведението си – поддържайки висящността на изпълнителното дело, ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, то по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по производството в размер на 410.54 лв., в това число 58.54 лв. държавна такса, 2 лв. такса за банков превод на държавната такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.

               По изложените мотиви съдът :

                

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Д.Х.  с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕОС

 

Продължение на решение по гр. д. № 13481/18 г. РСПд – стр. 3/3

 

МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *****, следните вземания по издадения в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 21825 по описа на СРС, І г. о., 26 с., за 2009 г. изпълнителен лист, прехвърлени му посредством сключен помежду им на 24.09.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания : за сумата от 500 лв. – главница ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 963.55 лв. – просрочена редовна лихва от 17.10.2006 г. – 16.04.2009 г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ****** г.

               ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на Т.Д.Х.  с ЕГН **********,***, сумата от 410.54 лв. разноски по производството.

               Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п/ Т. БУКОВА

 

 

Вярно с оригинала.

Р.М.