РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Бургас, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100102234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Р. П. Я. с ЕГН
********** от ***, против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат *********. Предявен е иск за
заплащане на сумата от 150 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко
престъпление по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при
Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по
описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания
наказателен съд, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска на 23.12.2022г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
В периода 2015 – 2016г. ищцата работи в Агенция „Митници“ на
длъжност „***“ в митнически пункт „Лесово“. На 02.11.2016г. в МП „Лесово“
била проведена полицейска операция по посоченото досъдебно производство,
като ищцата била задържана за срок от 24 часа в РПУ - Елхово. През време на
задържането била подложена на грубо и арогантно поведение от органите на
МВР, провокации и заплахи, както и на психически атаки да признае неща,
които не била извършила. С постановление от 03.11.2016г. на прокурор при
Спецализираната прокуратура била задържана за срок от 72 часа, поради
което била транспортирана до следствения арест в Ямбол и оттам до
следствения арест в гр. София. Поради транспортирането и придвижването с
1
белезници ищцата изпитала неудобство и унижение.
Бил извършен обиск в жилището на ищцата, при който цялото
семейство било подложено на стрес, били счупени саксии и причинен
безпорядък. Ищцата била подложена и на лични обиски - на 02.11.2016 г. в
РПУ - Елхово и на 04.11.2016 г. в ареста в гр. София.
Непосредствено след 72-часовото задържане ищцата била отведена
под конвой с белезници и вързана в група с други задържани в
Специализирания съд в София, където й била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и отново била отведена в следствения арест.
Условията в ареста в гр. София били унизителни и тежки, които усложнили
заболяванията на ищцата. Тя се чувствала измъчена, унизена и стресирана.
Поради влошеното й здравословно състояние мярката за неотклонение
„задържане под стража“ впоследствие била заменена с „домашен арест“.
Била привлечена в качеството на обвиняема за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, във вр. ал.2 от НК. С
постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016 г. на
основание чл.68, ал.1 от НПК й била наложена забрана да напуска пределите
на страната. С определение от 26.01.2017г. на Специализирания наказателен
съд по дело № 78/ 2017 г., влязло в сила на 01.02.2017 г., мярката й за
неотклонение от „домашен арест“ била променена на „парична гаранция“.
С обвинителен акт от 21.03.2018г. ищцата била обвинена, че в периода
03.09.2015 г. - 2.11.2016 г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на
длъжностно лице - старши митнически инспектор при митнически пункт
„Лесово“, към Териториално митническо бюро - Бургас при Агенция
„Митници“ е участвала в организирана престъпна група с цел да върши
съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 от НК, като групата е
била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица -
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2 във връзка с ал.2 от НК. По този
обвинителен акт в СНС било образувано нохд № 894/ 2018 г. В
разпоредително заседание на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК съдът върнал
делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. В същото заседание била отменена наложената на ищцата забрана
да напускам пределите на Република България.
На 20.07.2018 г. Специализираната прокуратура внесла в СНС нов
обвинителен акт, по който било образувано нохд № 2374/ 2018 г. В
разпоредително заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да
отстрани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След внесен трети
поред акт делото продължи по същество, като били проведени множество
съдебни заседания, свързани с многобройни пътувания на ищцата от Бургас
до София и обратно. С влязлата в сила присъда по делото ищцата и
останалите подсъдими по делото били оправдани.
Ищцата сочи, че още с повдигането на обвинението й било внушавано,
че е извършила изключително тежко престъпление и че я чакат дълги години
2
затвор. Обиските, арестите, постоянното присъствие и проверки в дома ми от
органите на МВР я поставили в унизително положение, предизвиквайки
стрес у нея и цялото й семейство. Заболяванията на ищцата и на съпруга й се
задълбочили, което наложило дългове за закупуване на скъпоструващи
лекарства. След многобройни публикации във всички средства за масово
осведомяване много хора започнали да отбягват с ищцата, а тя живеела с
усещането, че всички я гледат като престъпник, поради което изпитвала
чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при контактуване с
околните и крайно отрицателни душевни преживявания. Отношенията й в
семейството променили. Била упреквана за всичко, което се случвало около
нея. Отношенията в семейството често се изостряли. Ищцата станала
затворена, мълчалива, избухлива. Продължилото три години и осем месеца
наказателно производство предизвикало у ищцата перманентен страх и
нервно напрежение. Загубила спокойствието и съня си, изпитвала чувство на
обреченост.
С решение на ТЕЛК от 18.06.2015 г. ищцата била инвалидизирана с със
заболяване „следемболия и тромбоза на лява бронхиална, радиална и
улинарна артерии“. В хода на наказателната репресия получила психическо
разстройство, като на 13.03.2017 г. била диагностицирана с диагноза „тежък
депресивен епизод“, потвърдена с епикриза от 04.04.2017 г., за което й било
назначено медикаментозно лечение.
Ищцата преживяла безкрайни безсънни нощи, през които премисляла
действията си, нямала желание да се среща с хора, изпитвала все по-силно
главоболие и виене на свят, зачестили нервните й кризи. До наказателното
производство ищцата имала репутация на добър професионалист и доказал се
митнически служител, ползвала се с уважение и доверие сред семейството си,
близките, приятелите и колегите си, имала авторитет в обществото.
Изпитвала изключително неудобство и срам да обяснява какво се е случило.
Не можела да гледа близките си и познатите си в очите.
За период от година и седем месеца била лишена от възможността да
се придвижвам свободно, да посещавам близки и роднини зад граница и да
започне работа в друга страна, за да компенсира сериозните финансови
загуби, които претърпяла в резултат на воденото срещу мен наказателно
производство.
Със заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“
на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение
№ 9242/ 06.07.2018 г., постановено по адм. дело № 14006/ 2017 г. на
Върховния административен съд, това наказание било отменено. След
възстановяването на работа ищцата била поставена в дискриминационно
положение спрямо колегите си и неприязън от ръководството. Със заповеди
№ 2187/ 07.01.2019г. и № 3509/ 10.07.2020 г. трудовото й правоотношение
отново било прекратено, като с решения на Върховния административен съд
заповедите на директора на Агенция „Митници“ била отменени.
3
Ищцата счита, че няма паричен еквивалент, който да обезвъзмезди
причинените й морални вреди, но приема за справедливо обезщетение сумата
от 150 000 лева.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че част от претендираните от
ищцата вреди се твърди да са настъпили от действия/ бездействия на трети
лица – органите на МВР, затворническата администрация, директора на
Агенция „Митници“, за които не може да отговаря прокуратурата. Твърди, че
липсват доказателства за широкото медийно отразяване на полицейската
акция и на воденото наказателно производство, както и на такива за реална
възможност ищцата да започне работа в чужбина, която да е осуетена поради
наложената забрана да напуска страната. Оспорва търсената отговорност за
претърпените от съпруга на ищцата вреди, като сочи, че по реда на ЗОДОВ се
обезщетяват само вредите на засегнатото лице. Оспорва и размера на
претенцията, който счита за завишен и несъобразен с критерия за
справедливост и с икономическия стандарт в страната.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Не са спорни по делото следните факти, въведени от ищеца и
неоспорени от ответника :
От 01.01.2015г. ищцата Р. П. Я. работи в Агенция „Митници“, като
заема длъжност „***“ в митнически пункт „Лесово“. В рамките на образувано
досъдебно производство № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при
Специализираната прокуратура /прокурорска преписка № 534/ 2015г. по
описа на Специализираната прокуратура/ на 02.11.2016г. на местоработата на
ищцата в МП „Лесово“ е проведена полицейска операция, при която ищцата е
задържана за срок от 24 часа в РПУ – Елхово въз основа на заповед за
задържане на лице № 1266-163/ 02.11.2016г. С постановление от 03.11.2016г.
на прокурор при Специализираната Прокуратура /СпП/ е задържана за срок
от 72 часа и е транспортирана до следствения арест в гр.Ямбол и
впоследствие до следствения арест в гр. София. Междувременно е извършено
претърсване в семейното жилище на ищцата в гр. Бургас, а на ищцата са
извършени два лични обиска – в РПУ – Елхово и в следствения арест в гр.
София. След изтичането на 72-часовото задържане с акт на Специализирания
наказателен съд – София /СпНС/ на ищцата е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка
„домашен арест“. Ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2, вр. ал.2 от НК. С постановление на
Специализираната прокуратура от 11.11.2016г. на основание чл.68, ал.1 от
НПК на ищцата е наложена мярка за процесуална принуда „забрана да
4
напуска пределите на страната. С определение на СпНС от 26.01.2017г.
мярката за неотклонение на ищцата „домашен арест“ е променена на
„парична гаранция“
С обвинителен акт от 21.03.2018г. ищцата е обвинена, че в периода
30.09.2015г. - 02.11.2016г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на
длъжностно лице - митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“
към Териториално митническо бюро Бургас при Агенция „Митници“
участвала в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в
страната престъпления по чл.301-302 от НК /подкуп/, като групата била
създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица. С акт на съда от
14.06.2018г. по образуваното н.о.х.д. № 894/ 2018г. по описа на СпНС на
основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК делото е върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения и е отменена наложената
на ищцата забрана да напуска страната. На 20.07.2018г. е внесен нов
обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на
СпНС, приключило с оправдателна присъда № 24/ 03.07.2020г. на първата
инстанция, влязла в сила на 21.07.2020г. Поради оттегляне на
доказателственото искане на ищцата за прилагане на наказателното дело не са
установени други факти от това производство – напр. продължителността на
наложените мерки за неотклонение, броя на проведените съдебно заседание.
Предвид признанието на факта в писмения отговор на ответника съдът
приема, че ищцата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“ не
по-малко от периода 03.11.2016г. – 26.01.2017г. – 2 месеца и 24 дни.
Не е спорно също, че със заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на
Агенция „Митници“ на ищцата Р. Я. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Заповедта е мотивирана с повдигнатото на ищцата обвинение по
воденото наказателно производство, намерило широк обществен отзвук в
различни средства за масово осведомяване в цялата страна. Това наказание е
отменено с влязло в сила решение № 9242/ 06.07.2018г. по адм.д. № 14006/
2017г. по описа на Върховния административен съд. Видно от текста на
заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“
информацията относно воденото наказателно производство срещу ищцата е
била предоставена на работодателя на ищцата от Специализираната
прокуратура с писма от 22.11.2016г. и 07.12.2016г.
С последваща заповед № 2187/ 07.01.2019г. служебното
правоотношение на ищцата с Агенция „Митници“ е отново прекратено с
посочено основание обективна невъзможност на ищцата да изпълнява
задълженията си, тъй като е подсъдима за умишлено престъпление от общ
характер. Заповедта е отменена с решение № 998/ 03.06.2019г. по адм.д. №
149/ 2019г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с решение
№ 7812/ 19.06.2020г. по адм.д.№ 8936/ 2019г. по описа на ВАС. Последвало е
ново прекратяване на служебното правоотношение, този път поради
съкращаване на длъжността – със заповед № 3509/ 10.07.2020г., отменена с
решение № 1498/ 03.11.2020г. по адм.д. № 1486/ 2020г. по описа на
5
Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 7464/ 21.06.2021г.
по адм.д.№ 13702/ 2020г. по описа на ВАС.
От представените епикриза от Националната кардиологична болница –
София и експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас № 1606/ 115/
18.06.2015г. се установяват следните неоспорени факти относно
здравословното състояние на ищцата : на 04.08.2014г. поради тромбоза на
лява а.брахиалис на ищцата е извършена емболектомия /тромбектомия/,
последвана от двукратно болнично лечение. На 18.06.2015г. ТЕЛК е
определила 10% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване
– артериална емболия и тромбоза. Съгласно приложените епикризи от
Центъра за психично здраве – Бургас през 2017г. ищцата е била двукратно
хоспитализирана в лечебното заведение /в периода 20.02. – 13.03. и 14.03. –
04.04.2017г./ поради тежки депресивни епизоди. Съгласно неоспорените
анамнези след продължителни психотрамвени събития психичното състояние
на ищцата се влошило, станала потисната – до отчаяние, не виждала изход от
създалата се ситуация, не спяла спокойно, имала кошмарни съновидения,
събуждала се неотпочинала, безрадостна, без желание да върши нещо, не
разговаряла с близките си, хранела се оскъдно, изпитвала съмнения за заговор
срещу нея. В доболестното /преморбидно/ развитие ищцата е описана като
добра, грижовна, амбициозна, умерено общителна. При изписванията от
лечебното заведение са назначени медикаментозно лечение и психотерапия.
Показанията на разпитания по делото свидетел С. К. /приятел на
семейството на ищцата/ установяват следните факти : Задържането на ищцата
и на цялата митническа смяна на ГКПП „Лесово“ е отразено в медиите. При
завръщането у дома след изменението на мярката „задържане под стража“ в
„домашен арест“ ищцата била много потисната. След отмяната и на тази
мярка за неотклонение, ищцата се затворила в себе си и престанала да се
среща с приятели. Променила се много, като свидетелят приема, че тя вече не
е същият човек.
Като свидетел по делото е разпитан и съпругът на ищцата Х. Я..
Свидетелят сочи, че при претърсването в дома им, извършено рано сутринта,
след като съпругата му е отишла на работа, служителите не са действали
внимателно, а са разхвърлили вещите им и са счупили саксии. Едва по-късно
свидетелят разбрал, че съпругата му е задържана на местоработата си.
Привечер на същия ден свидетелят разбрал от медиите, че тези действия са
извършени в рамките на нарочна акция. Съседи присъствали на
претърсването на дома им като поемни лица, гледали новини, започнали да
подпитват и да шушукат, като се създала неприязнена атмосфера. По-късно
свидетелят посетил съпругата си в РПУ – Елхово, където била задържана, а
обискът й не бил извършен при съобразяване със заболяването й – тромбоза
на горен ляв крайник. Впоследствие била отведена в Ямбол, където престояла
няколко часа при изключително тежки условия в ареста. С камионетка
съпругата му била отведена в ареста на Централния софийски затвор, отново
при лошо отношение и окована. В този арест условията също били тежки – 5-
6
6 души в килия, с тоалетна „клекало“ в средата на стаята, без хигиенни
условия. След промяната на мярката в „домашен арест“ ищцата се завърнала
в семейното жилище, което не било голямо /около 60 кв.м/. Свидетелят също
споделя за изпадането на ищцата в дълбока депресия и последвалото лечение.
От обездвижването поради търпените мерки за неотклонение ищцата
получила тромби и на другия крайник, като се наложило да извикат съдов
хирург за домашен преглед /в този смисъл са и показанията на свидетеля
Куцаров/. Според свидетеля ищцата преустановила да изпълнява пълноценно
домашните си задължения, станала интровертна, избухлива. Трите поредни
уволнения на ищцата препятствали кариерното й развитие. В резултат на
преживения стрес здравословното състояние на свидетеля също се влошило,
като възникнала нужда от скъпоструващо лечение. Семейството изпаднало в
безпаричие, като се наложило да прибягват до заеми от близки и познати.
Свидетелят оценява репутация на семейството като разбита, тъй като хората
променили отношението си към тях – гледали на тях като на хора „втора
ръка“.
Преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, въпреки
близката връзка на свидетеля с ищцата и възможната му заинтересованост в
нейна полза, съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите
са пълни и безпротиворечиви, основани са на преки впечатления от
събитията, логически издържани са, кореспондират с останалите
доказателства и не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Изложеното не се отнася единствено до твърдяната от свидетеля
невъзможност на ищцата да работи в чужбина поради наложената мярка
„забрана да напуска страната“ и пропуснати възможности за кариерно
развитие. Тези изявления на свидетеля са общи и не са подкрепени от
доказателства за реална възможност за работа на ищцата в чужбина или за
предстоящо кариерно развитие, които да са били осуетени именно от
воденото наказателно производство.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото останаха неподкрепени от доказателства следните твърдения на
ищцата : психически атаки от органите на МВР при 24-часовия й арест в РПУ
– Елхово, за да признае неща, които не е извършила; грубо и арогантно
поведение при същия арест, включващо провокации и заплахи; внушаване в
хода на наказателното производство, че е извършила изключително тежко
престъпление, за което я чакат дълги години затвор; постоянно присъствие и
проверки в дома й от органите на МВР; многобройност на публикациите във
всички средства за масово осведомяване; да е упреквана от членовете на
семейството си за това, което се случва; осуетени посещения при близки и
роднини зад граница и работа в чужбина; да е поставена в дискриминационно
положение спрямо колегите си след възстановяването на работа и обект на
неприязън от ръководството. Съдът намира също, че влошаването на
здравословното състояние на съпруга на ищцата не представлява претърпяна
от самата ищца вреда, подлежаща на обезщетяване по този ред. Този факт е
7
относим към предмета на спора само по отношение на негативните чувства,
които е предизвикал у ищцата, последвалата промяна на атмосферата в
семейството и влошеното материално състояние на семейството, което е
оказало влияние върху психическото състояние на ищцата.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа
на тях факти съдът прави следните изводи :
Осъществен е фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от
ЗОДОВ – ищцата е бил обвинена в извършване на престъпление и
впоследствие е оправдана. На основание чл.7 вр. чл.2, ал.1 от ЗОДОВ пасивно
материалноправно легитимирана е Прокуратурата на РБ, срещу която е
насочен искът.
На основание чл.4 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Отговорността е обективна и се носи по силата на закона. На
обезщетяване подлежат всички негативни изживявания на ищцата, причинени
като пряка и непоследствена последица от неоснователно воденото срещу нея
досъдебно производство.
Въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът приема за доказано, че ищцата е претърпяла следните
неимуществени вреди като пряка последица от неоснователно воденото
срещу нея наказателно производство : силно притеснение, стрес, срам от
повдигнатото обвинение, накърняване на чувството й за лично достойнство,
дискредитиране в обществото, притеснения за бъдещето, страх от осъждане и
от финансова нестабилност. Тези емоции са накърнили самочувствието й,
отразили са се негативно на начина й на живот и на психиката й, като са
променили личността й – ищцата се е чувствала потисната, притеснена,
затворила се е и е ограничила контактите си. Неоснователното обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“, е засегнало значително психическия и
душевния мир на ищцата, като в случая освен обичайните негативни емоции и
нравствени страдания, ищцата е преживяла сериозни психически страдания,
довели до депресивни епизоди, налагащи болнично лечение и
медикаментозна терапия.
При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение съдът
отчита и следното : обвинението е за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години; посоченото престъпление е свързано с трудовата
дейност на ищцата, включваща изпълнение на държавни функции, за които се
изисква висока степен на доверие от обществото; липсата на доказателства за
извършени до този момент нарушения на трудовата дисциплина или за
обременено съдебно минало на ищцата; извършените действия по
претърсване на жилището на ищцата и два лични обиска на самата ищца
8
накърняват неприкосновеността на личността; разгласяването на извършената
в митническия пункт акция чрез средствата за масова информация; търпените
сериозни ограничения и неудобства от наложените мерки за неотклонение -
„задържане под стража“ за период не по-малък от 2 месеца и 24 дни,
последвана от „домашен арест“; утежняването на тези страдания от
влошеното здравословно състояние на ищцата, установено по надлежния ред
още преди образуването на наказателното производство /с решение на ТЕЛК
от 2015г./; търпяното в продължение на 1 година, 7 месеца и 3 дни
ограничение на свободата на придвижване поради наложената мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, като
съдът приема за ирилевантна липсата на установено конкретно искане за
напускане на страната; необходимостта от пътувания извън обичайното
местопребиваване на ищцата за присъствие на откритите съдебни заседания
пред СпНС – София; общата продължителността на воденото против ищцата
наказателно производство – 3 години, 8 месеца и 19 дни, която на основание
чл.203, ал.2 вр. чл.234 от НПК се приема от съда за неразумна с оглед липсата
на ангажирани от ответника доказателства за фактическа и/ или правна
сложност, налагащи подобна продължителност на разследването. Следва да
се отбележи, че за тази продължителност е допринесло и неколкократното
връщане на обвинителния акт в съдебната фаза по реда на чл.248а от НПК за
отстраняване на очевидни фактически грешки, като тези факти не са оспорени
от ответника в настоящото производство. Видно от мотивите на
оправдателната присъда, публично обявени на страницата на СпНС в раздела
„Съдебни актове“ /file:///C:/Users/User/Downloads/motive_2020_7_3..html/, в
наказателното производство липсват каквито и да било уличаващи
доказателства за престъпна дейност на ищцата. Поради това съдът приема за
относимо към спора и обстоятелството, че по делото не се установи към
момента на повдигане на обвинението срещу ищцата ответникът да е
разполагал с изискуемите от чл.219, ал.1 от НПК достатъчно доказателства
за извършено от нея престъпление, поради което са липсвали основания за
повдигане на подобно обвинение. Извън пределите на отговорността на
Прокуратурата са неимуществените вреди, търпени от ищцата поради
сочените лоши условия в следствените арести в Ямбол и София, за които
отговоря Областната служба „Изпълнение на наказанията“ /чл.16, ал.1 от
ЗИНЗС/. Неоснователно е възражението на ответника, че от кръга на вредите
следва да се изключат тези, търпени от наложеното дисциплинарно наказание
и последващите уволнения. Видно от мотивите на заповедите на
работодателя, първите две уволнения на ищцата са извършени само с оглед
факта на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по служба,
като единствено за третото уволнение липсва установена връзка с
наказателното преследване.
При определяне на размера на обезщетението за обезвреда на
установените неимуществени вреди на ищцата съдът съобразява и
икономическите условия на живот в страната към момента на обвинението –
9
по данни на НСИ средният годишен паричен доход за периода на
наказателното производство е 6019 лв. /5167 лв. през 2016г., 5586 лв. през
2017г., 5747 лв. през 2018г., 6592 лв. през 2019г. и 7002 лв. през 2020г./
По тези съображения на основание чл.52 от ЗЗД съдът приема за
справедлив размер на обезщетение за репариране на понесените от ищцата
неимуществени вреди сумата от 35 000 лв., до която искът ще бъде уважен. За
разликата над тази сума до предявения размер от 150 000 лв. искът е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Основателността на главния иск налага извод и за основателност на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, начиная от предявяването
на исковата молба на 23.12.2022г.
Предвид частичното уважаване на иска, на основание чл.10, ал.3, изр.1
от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноските за внесената държавна такса от 10 лв. На основание чл.10, ал.3,
изр.2 от ЗОДОВ при уважаване на иска ответникът дължи на ищеца и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Тъй като обаче, в настоящото производство не са
представени доказателства уговореното с представения договор за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение да е било реално заплатено,
на основание т.1 от тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС такива разноски не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат *********, да заплати на Р. П. Я. с ЕГН
********** от ***, сумата от 35 000 лв. – обезщетение за претърпените от
неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко
престъпление по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при
Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по
описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания
наказателен съд, по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 23.12.2022г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лв. за направените по
делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до
предявения размер от 150 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11