Решение по дело №363/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 10.07.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, на десети юли две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  СЕВДА ДОЙНОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 363 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н.П.К., с ЕГН: *********, и Ц. Бочева К., с ЕГН: **********, срещу Отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело № 161/2012 г. Според жалбоподателя изпълнителното производство следва да бъде прекратено поради настъпила перемпцията, тъй като последното изпълнително действие - обявена за нестанала публична продан на два недвижими имота, е извършено на 28.10.2016 г., след което в рамките на две години и един месец взискателят не е искал и не са били извършвани изпълнителни действия. Счита, че като изпълнителни действия следва да се отчитат само реално извършените, но не и поисканите такива, поради което и не може да се счете за изпълнително действие искането за конституиране на „Еос Матрикс“ ЕООД преди да има завършена процедура за цесия с уведомление на длъжника. С оглед на посоченото и позовавайки се на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС смята, че прекратяването на изпълнителното дело настъпва по право с изтичането на предвидения в закона двугодишен срок, поради което и съдебният изпълнител е постановил неправилен отказ.

В законоустановения срок „Еос Матрикс“ ЕООД не се е възползвало от правото си да депозира възражение срещу жалбата.

По делото са изготвени и приложени подробни мотиви от Анета Йонкова - ДСИ при Районен съд – Троян, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, а така постановения отказ е правилен, тъй като предвидения в закона срок не е изтекъл.

Жалбата от  Н.К. и Ц.К. е подадена в качеството им на длъжници, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – съобщението е получено на 24.01.2019, а жалбата е подадена на 29.01.2019 г., срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което се явява редовна и процесуално допустима.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ЧГД № 321/2012 г. по описа на Районен съд – Троян, с който Н.К., Ц.К., Петър К. и „Сини Ко“ ООД са осъдени да заплатят като солидарни длъжници следните суми: 25 500 евро – просрочена главница по Договор за кредит 010LD-R-000330/05.01.2011 г., ведно със законната лихва; 4963,14 евро – просрочена договорна лихва; 161,32 – просрочена наказателна лихва; 1197,93 лв. – съдебно-деловодни разноски и 1048,96 – юрисконсултско възнаграждение.

            По искане на взискателя са били наложени запори върху банкови сметки на „Сини Ко“ ООД в „Алианц Банк България“ АД и в „ОББ“ АД на 14.05.2012 г. в „Юробанк и Еф Джи България“ АД на 15.06.2012 г. и „Райфайзен Банк“ АД на 19.06.2012 г.

            По делото са били наложени и възбрани върху следните недвижими имоти, собственост на длъжниците: поземлен имот с идентификатор 53707.22.19 и с площ 4783 кв. м., находящ се в с. Орешак, обл. Ловеч, поземлен имот с идентификатор 53707.503.24 и с площ 4155 кв. м. и сграда с идентификатор 53707.503.24.1 и площ 146 кв. м., находящи се в с. Орешак, обл. Ловеч, ул. „Неофит Калчев“, вписана на 09.05.2012 г., под № 88, том I, дв. рег. № 748/2012 г. в Служба по вписванията гр. Троян; самостоятелен обект – апартамент, с идентификатор 43952.513.1241.2.33 с площ 33,25 кв. м., находящ се в гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски“ № 15, ет. 9, ап. 23, заедно с избено помещени № 22 и таванско помещение № 1, вписана на 10.05.2019 г. под № 123, том I в Служба по вписванията гр. Троян; поземлен имот с идентификатор 52218.677.19 с площ 2166 кв. м., находящ се в гр. Априлци, обл. Ловеч; самостоятелен обект – апартамент, с идентификатор 73198.505.155.1.14 с площ 95,28 кв.м., заедно с избено помещение № 22 с площ 3 кв. м., находящ се в гр. Троян, вписана на 09.05.2012 г.  под № 89, том I, дв. рег. № 749/2012 г. в Служба по вписванията  гр. Троян. 

            Във връзка с принудителното изпълнение на 11.06.2012 г. е бил наложен и запор върху лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № 084270 АК, собственост на Н.К., както и върху лек автомобил „БМВ 330 XD“ с рег. № 088898 АР, собственост на „Сини Ко“ ООД.

            С молба с вх. № 1473/04.06.2014 г. взискателят „ПИБ“ АД е поискал присъединяване към образуваното изпълнително дело на изпълнителен лист от 24.03.2014 г., издаден от Окръжен съд – Ловеч по гр.д. № 326/2012 г., с който Н.К., Ц.К. и Петър К. са осъдени да заплатят на „ПИБ“ АД сумата в размер на 3095,86 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

            На длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени на 04.08.2014 г. от Н.К.. 

            По молба на взискателя на 12.06.2015 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на Ц.К. в „ПИБ“ АД и възбрана върху следните недвижими имоти: ливада с площ 1606 кв. м. в с. Патрешко, обл. Ловеч, м. Мутевско и поземлен имот с площ от 1277 кв. м. в с. Патрешко, обл. Ловеч, м. Еренско, заедно с построените в имота сгради, вписана под № 203, т. I, дв. рег. № 2762/17.07.2015 г. в Служба по вписванията гр. Троян.

            По искане на взискателя на 28.09.2015 г. е извършен опис на възбранените два имота, които с помощта на вещото лице Афродита Доневска са идентифицирани на място, както следва: поземлен имот с идентификатор  55587.35.134 по Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Патрешко, обл. Ловеч, м. Мутевско, представляващ ливада с площ 1606 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 55587.105.155 по КККР на с. Патрешко, обл. Ловеч, м. Еренско, с площ от 1253 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, като е установено, че отбелязаните на кадастралната карта три броя сгради са саморазрушени и не съществуват на място. Вещото лице е изготвило заключения с оценка на описаните недвижими имоти, като са били насрочени публични продани от 18.12.2015 г. до 18.01.2016 г., от 24.02.2016 г. до 24.03.2016 г., от 01.07.2016 г. до 01.08.2016 г., от 27.09.2016 г. до  27.10.2016 г. и същите са били обявени за нестанали поради неявяване на купувачи. След като е бил уведомен писмено за последната нестанала публична продан на 04.11.2016 г., взискателят с молба с вх. № 1749/08.11.2016 г. е поискал определянето на нова начална цена. С резолюция от 09.11.2016 г. съдебният изпълнител е разпоредил внасяне на депозит за вещо лице за изготвяне на актуална пазарна оценка на недвижимите имоти в размер на 60 лв. Взискателят е бил писмено уведомен за дадените му указания за внасяне на депозита на 16.11.2016 г., като същите не са били изпълнени.

            На 30.11.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 1603 от „Еос Матрикс“ ЕООД за конституиране на дружеството като взискател, тъй като с договор за цесия, сключен на 14.11.2016 г., „ПИБ“ АД цедирала на „Еос Матрикс“ ЕООД процесното вземане. Към молбата е било приложено и уведомление до Н.К. за извършената цесия, връчено му лично на 19.12.2017 г. С Разпореждане от 15.02.2018 г. на ДСИ дружеството-молител е конституирано като взискател, за което страните по делото са били уведомени писмено.

            Със заявление с вх. № 1717 от 07.12.2018 г. Ц.К., Н.К. и Петър К. са поискали изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция, тъй като взискателят не е поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия за срок повече от две години.

            С резолюция-разпореждане от 11.01.2019 г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство, като счел, че с молбата за конституиране на „Еос Матрикс“ ЕООД са направени искания за справки и налагане на запори.

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита за прекратено ex lege с изтичане на две години, през които взискателят не трябва да е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен и предвиден като санкция за бездействието на взискателя. Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между същински и несъщински действия, които изграждат различните изпълнителни способи по изпълнението, като само при първите не тече срокът на перемпцията. Така върховният съд е приел, че същински действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не представляват същински действия по изпълнението и същите не следва да се отчитат при изчисляване на срока.  

По делото не е налице спор, че са били предприети редица изпълнителни действия по искане на взискателя за принудително събиране на процесното вземане. Така спорът между страните се ограничава около това дали след обявената с Постановление на ДСИ от 28.10.2016 г. за нестанала публична продан на два недвижими имота са извършвани същински действия по изпълнението. Настоящата инстанция приема, че в периода 05.11.2016 г., доколкото с молба от 04.11.2016 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан, но не е внесъл впоследствие указания му депозит за вещо лице, до 30.11.2017 г., когато е постъпила молба за конституирането на взискател, действително не са били извършвани действия по изпълнението. Депозираната молба за конституирането на „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател представлява сама по себе си действие по изпълнението независимо от направените в нея искания за налагане на запор на банкови сметки, които на отделно основание са предпоставка за ненастъпване на перемпция. Така съдът приема, че към 30.11.2017 г. не е изтекъл предвидения в закона двугодишен преклузивен срок и респективно е започнал да тече нов двугодишен срок, като едва при констатиране на процесуално бездействие – непоискване на нови действия, от страна на взискателя перемпцията би настъпила най-рано на 01.12.2019 г. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при отчитането на срока е следвало да се вземат предвид само реално извършените действия, но не и поисканите такива. Следва да се посочи, че нормата на закона борави с термина „поискани“ действия, което е обяснимо доколкото санкцията е предвидена за бездействащия взискател, а извършването на поисканото действие е изцяло в правомощията, респективно волята, на съдебния изпълнител. На следващо място съдът счита за неправилно посоченото от жалбоподателя, че правото за конституиране на взискателя при договор за цесия възниква едва след завършена процедура по уведомяване на длъжника. Видно от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД договорът за цесия е консесуален, поради което правопораждащия фактическият състав настъпва при съвпадане на волеизявленията на договарящите се. Така предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изискване за получаване на уведомление за извършената цесия от длъжника не е част от правопораждащия фактически състав на договора за цесия, а има за цел само да защити длъжника от плащане на привиден /путативен/ кредитор, като с оглед на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД да се наложи да плаща повторно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Н.П.К., с ЕГН: **********, и Ц. Бочева К., с ЕГН: **********, срещу Отказ за прекратяване на изп. дело № 161/2012 г. на ДСИ при Районен съд – Троян.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………               ЧЛЕНОВЕ:                               

1………………………..

                                                                                                                         

                                                                                                                         2………………………..