№ 74
гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000320 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №251 от 14.04.2020г., постановено по т.д. №47/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86
ЗЗД Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София да заплати на С. Д. Л. от
гр.Г. О., със съдебен адрес адвокат П.С., САК, сумата от 10 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътно транспортно
произшествие на 12.02.2014г., причинило му счупване на ключицата на
дясната ръка, болки, страдания и душевен дискомфорт, заедно със законната
лихва върху вземането, считано от 13.02.2017г. до окончателното му
заплащане. Със същото решение Великотърновският окръжен съд е
отхвърлил иска за разликата от присъдените 10 000 лева до пълния
претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователен в тази му част.
Отхвърлил е иска за лихва върху търсеното обезщетение за времето от
12.02.2014г. до 12.02.2017г., като погасен по давност в тази му част. Осъдил е
на основание чл.38 ал.2 ЗА Лев инс АД-гр.София да заплати на адвокат П.С.
1
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 830 лева, върху уважената
част от исковете. Осъдил е на основание чл.78 ал.6 ГПК Лев инс АД-гр.София
да заплати държавна такса в размер на сумата 400 лева, върху уважената част
от исковете, по сметката на Великотърновския окръжен съд. Осъдил е на
основание чл.78 ал.3 ГПК С.Л. да заплати на Лев инс АД-гр.София сумата от
625,50 лева, направени разноски по делото. В диспозитива на решението е
посочено, че същото е постановено при участие на третото лице помагач
Застрахователна компания Олимпик-клон България-КТЧ-гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца в Първата инстанция С. Д. Л. от
гр.Г. О., чрез пълномощника адвокат П.С. от САК.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта му,
с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лева до сумата от 50 000 лева, в частта относно началният момент на
присъдената законна лихва върху дължимата главница, както и в частта за
разноските, и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което да осъди ответника да му заплати допълнително обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на още 40 000 лева /над присъдените му от
първата инстанция 10 000 лева/ или до размер на сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 12.02.2014г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и да
присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
20.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за
присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции, в пълен
размер.
В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.
Като бил изяснил правилно фактическата обстановка и бил приел
основателността на исковата претенция за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд неправилно бил определил справедливия размер в
случая за обезщетяване на тези вреди. Безспорно този размер зависи от
конкретните обстоятелства във всеки един случай. По делото Окръжният съд
не бил обсъдил свидетелските показания и заключението на съдебно
2
психологическата експертиза. Свидетелите установявали по категоричен
начин изключителни по интензитет негативни усещания у ищеца, траен и
интензивен емоционален дискомфорт, социални ограничения. От
заключението на психологическата експертиза било видно, че ПТП-то се е
отразило изключително негативно върху него, то е било силен стрес за него,
продължително време не е могъл да го преодолее и е повлияло силно
неблагоприятно върху живота му. Поради необоснованост, атакуваният
съдебен акт бил в противоречие със задължителната съдебна практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд относно критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Не била съобразена и
икономическата конюнктура на лимитите на застрахователно покритие към
датата на застрахователното събитие.
Неправилно Окръжният съд бил приел, че началният момент на
законната лихва следва да е 13.02.2017г. и неправилно не е уважил
претенцията за законна лихва за периода от 20.08.2015г. до 13.02.2017г. По
този начин е нарушен чл.86 ЗЗД. Тече кратката погасителна давност по
чл.111в ЗЗД. Тя е прекъсната с подаването на исковата молба на 20.08.2018г.,
поради което законната лихва върху определеното обезщетение се дължи
считано от 20.08.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника Застрахователна
компания Лев инс АД-гр.София, представлявана заедно от изпълнителните
директор М. М. - Г. и П. Д., чрез юрисконсулт М. В., с пълномощно.
Предмет на жалбата е осъдителната част на решението на
Великотърновския окръжен съд, с която е уважен иск за сумата 10 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.02.2017г. до окончателното изплащане. Счита, че в тази
част първоинстанционното решение било неправилно. Не можело да се
приеме наличие на причинно следствена връзка между получените от ищеца
травми и ПТП-то. Ищецът сам бил посочил, че след транспортния инцидент
/видно от анамнезата и амбулаторния лист от 13.02.2014г./ е паднал и при
падането е травмирал дясната си раменна става. Освен това бил потърсил
медицинска помощ едва на следващия ден. Също така, в качеството си на
водач на товарен автомобил при конкретната фактическа обстановка ищецът
3
не можело да получи това телесно увреждане. Видно от съдебно
медицинската експертиза „не можело да се прецени обективно и точно за
механизма и за причинно следствената връзка с настъпилото на 12.02.2014г.
ПТП и причинената травма. Не можело да се определи механизма на
получаване и времето на настъпване. Липсвала медицинска документация,
която да сочи за травматичните увреждания на меките тъкани по тялото на
ищеца, при контакт с детайли вътре в купето на автомобила или такива от
поставен предпазен колан.”
Въззивникът ответник счита, че със събраните по делото доказателства
ищецът не бил успял да докаже пряката връзка между травматичните
увреждания и ПТП-то.
В случай че Апелативният съд приеме наличие на такава връзка,
въззивникът ответник прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът се е възстановил от
посоченото увреждане в обичайния за това период. Не е провеждано
медикаментозно лечение. Не са установени други травматични увреждания.
Нямало данни ищецът да е бил сомнолентен, неконтактен и неадекватен.
Няма данни за намаляване на двигателната способност, за наличие на болка,
не е налице контузия на мозъка. Неврологичните показатели са в норма. Няма
травматични увреждания на вътрегръдни и коремни органи. Няма рентгенови
данни за фрактури. Няма промени в рефлексите. Не е засегната
координацията. Не е доказано, че е бил променен начина на живот на ищеца –
да е бил зависим от чужда помощ, възстановителният период да е бил
продължителен и болезнен, не са доказани емоционални промени, не са
доказани силни и продължителни болки, възстановяването е завършено и то в
обичайните норми. Не е доказано инвалидизиране.
Правилно Окръжният съд бил уважил възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихви.
Предвид изложеното ЗК Лев инс АД-гр.София моли Апелативният съд
да отмени решението на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната му част
и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
4
Моли да бъдат присъдени на ЗК всички направени по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В писмен отговор ищецът оспорва изцяло насрещната въззивна жалба,
моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и да
уважи неговата жалба.
Въззивникът ищец не изпраща представител в откритото съдебно
заседание на Апелативния съд. В писмени бележки заявява, че поддържа
подадената от него въззивна жалба, моли въззивната инстанция да я уважи и
да остави без уважение насрещната въззивна жалба, подадена от ответната
ЗК.
Въззивникът ответник, чрез процесуален представител адвокат Х. К., в
съдебно заседание, моли Апелативният съд да остави без уважение жалбата
на ищеца и да уважи подадената от тях насрещна въззивна жалба. Излага
допълнителни съображения по съществото на спора.
Третото лице помагач Застрахователна компания Олимпик-клон
България КЧТ-София не изпраща представител в откритото заседание на
Апелативния съд и не взема становище в тази инстанция.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими.
Ищецът С. Д. Л. от гр.Г. О. твърди в исковата молба и по делото, че е
увредено лице от ПТП, като са му причинени телесна повреда, силен стрес и
душевен дискомфорт. ПТП-то е настъпило на 12.02.2014г. на пътя Видин-
Минтана между лек автомобил Фолксваген с рег.№ К 28**** и товарен
автомобил Ман с прикачено ремарке, с рег.№ ВТ 87****. Виновен за
произшествието е единствено и само водачът на лекия автомобил Е. Х., който
се е движел със скорост 120 км/ч от гр.Монтана за гр.Видин. Внезапно
5
навлязъл в насрещното платно, по което се движел товарният автомобил,
след десен завой и се ударил челно в товарния автомобил, който бил в своята
лента за движение. Втори водач в товарния автомобил бил синът на ищеца. В
резултат на това на ищеца била причинена телесна повреда, изразяваща се в
счупена ключица на дясното рамо. Причинена била смъртта на 4-ма от
пътуващите в лекия автомобил, включително починал на място водачът му Е.
Х.. Било образувано досъдебно производство, което било прекратено поради
смъртта на виновния за произшествието водач. Лекият автомобил към
момента на инцидента имал валидна застраховка гражданска отговорност при
ответното застрахователно дружество Застрахователна компания Лев Инс
АД-гр.София. Ищецът претърпял и продължава да търпи неизмерими болки и
страдания, стрес и душевен дискомфорт. Съгласно чл.267 КЗ /отм./ ответното
застрахователно дружество му дължи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, които оценява на сумата 100 000 лева. Претендира и за
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 12.02.2014г.
до окончателното й изплащане. Въз основа на изложените твърдения, счита
че са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на
ЗК Лев инс АД за заплащане на посоченото обезщетение, заедно със
законната лихва
Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки
и страдания в резултат на виновно причиненото ПТП, описано в
обстоятелствената част на исковата молба, в размер на сумата 100 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014г. до
окончателното й изплащане.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява, че синът му се казва С.
С. Л. и като втори водач по време на произшествието е бил в кабината на
товарния автомобил, вдясно от ищеца, който е управлявал същия.
Възражението на ответника, че вина за ПТП-то имал не само Е. Х., но и
ищецът, счита за неоснователно. Имало и пътна маркировка, и товарният
автомобил се е движел най-вдясно на пътното платно – видно било от албума
за оглед на ПТП. Неоснователно и недоказано било възражението на
застрахователя, че ищецът бил без поставен обезопасителен колан.
6
Неоснователно било възражението на застрахователното дружество, че искът
бил погасен по давност. Съгласно чл.197 КЗ /отм./ правото на
застрахователно обезщетение се погасява с изтичането на пет годишна
давност, считано от датата на увреждането, която в случая е 12.02.2014г. и
изтича на 12.02.2019г., а исковата молба е подадена в съда на 20.08.2018г. т.е.
преди изтичане на погасителната давност за вземането. Размерът на исковата
претенция не бил прекомерно завишен, тъй като съответствал на вида на
получената травма и на времето за възстановяване. Неоснователно било
възражението на застрахователя, че лихва се дължала не от датата на деликта,
а от момента, в който застрахователят е поканен да плати. В тази връзка
навежда довод, че задължението на застрахователя произтичало от
непозволено увреждане, а не от договорно правоотношение.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 ГПК, оспорва изцяло иска, както по основание, така
и по размер. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП-то. Оспорва, че
същото е настъпило само по вина на водача на лекия автомобил. Ищецът, като
водач на товарния автомобил, също бил допринесъл, тъй като се движел с
несъобразена за пътния участък скорост, поради което му било невъзможно
да предотврати инцидента чрез спиране, когато възникнала опасност за
движението. Освен това ищецът не управлявал превозното средство възможно
най-вдясно на платното за движение, с което също бил нарушил ЗДвП.
Оспорва, че между счупването на дясната ключица на ищеца и ПТП-то има
пряка причинно следствена връзка. Застрахователят твърди, че счупването е
настъпило в резултат на падане и това било видно от амбулаторния лист от
13.02.2014г., в който било записано, че ищецът е съобщил че е паднал и
поради това е травмирал рамото си. Ответникът оспорва ищецът да е
претърпял болки и страдания, толкова силни и продължителни, колкото
твърди, както и че те все още на са отзвучали.
В условия на евентуалност застрахователното дружество твърди, че Л. е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като е управлявал превозното
средство без поставен обезопасителен колан, поради което било налице
самоувреждане.
7
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно процесното
вземане.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва върху претенцията за
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя не била деликтна, а
гаранционна и възниква по силата на договора между страните. Поради това
дължат лихва от момента, когато ищецът е предявил вземането си пред тях.
Отделно от това прави възражение и за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихва, тъй като евентуално би следвало да се
приложи кратката 3-годишна погасителна давност.
Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове, както и
да не присъжда разноски в полза на ищеца.
В допълнителен отговор ответната Застрахователна компания поддържа
заетото становище в първоначалния отговор относно механизма на ПТП-то,
наличието на виновно поведение на ищеца като водач на товарния автомобил,
съпричиняване от негова страна поради непоставяне на предпазен колан,
липса на причинно следствена връзка между ПТП-то и счупената дясна
ключица на ищеца. Оспорва, че предявената искова претенция за
неимуществени вреди е прекомерно и неоснователно завишена, не били
претърпени толкова силни и продължителни болки и страдания. Поддържа
оспорването на акцесорния иск за лихви. Поддържа възражението за изтекла
погасителна давност по отношение претенцията за лихва.
Третото лице помагач Застрахователна компания Олимпик-клон
България КЧТ-София оспорва изцяло предявения иск като недоказан. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
8
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /отменен/ от увреден при ПТП ищец против застрахователя на
виновен, според ищеца, за произшествието водач, за сумата 100 000 лева,
причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.02.2014г. – датата на инцидента- до окончателното й
изплащане. Във въззивната инстанция ищецът предявява и поддържа иск за
заплащане на застрахователно обезщетение, с посочения произход, до размер
на сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. – датата на деликта – до
окончателното й изплащане т.е. поддържа жалба и относно началният момент
на дължимата законна лихва.
Със събраните по делото доказателства се установява, че на
12.02.2014г. на пътя Видин-Монтана е настъпило пътно транспортно
произшествие между лек автомобил Фолксваген с рег.№ К 28**** и товарен
автомобил Ман с прикачено ремарке, с рег.№ ВТ 87****. Лекият автомобил
се движел със скорост 120 км/ч и при десен завой изгубил контрол над
автомобила, навлязал в насрещното пътно платно и се осъществил челен удар
между лекия автомобил и товарен автомобил МАН с прикачено ремарке, с
рег.№ ВТ 87****, в резултат на който загинали 4-ма от пътниците в лекия
автомобил, включително водачът му Е. Х., а ищецът получил счупване на
дясната ключица. Втори водач в товарния автомобил бил синът на ищеца С.
Л..
Било образувано досъдебно производство, което е прекратено поради
смъртта на виновния за произшествието водач.
Лекият автомобил към момента на инцидента имал валидна застраховка
гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София.
Към същия момент товарният автомобил бил валидно застрахован при
Застрахователна компания Олимпик-клон България КЧТ-София.
От заключението на назначената в Окръжния съд съдебно
автотехническа експертиза с вещо лице инж.С. И. се установява механизма на
произшествието.
9
Съгласно съдебната практика и тъй като наказателното производство за
процесното ПТП е прекратено, допустимо е този въпрос да се разглежда и
изяснява в гражданския процес във връзка с непозволеното увреждане, въз
основа на което се претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Според вещото лице в момента на удара лекият автомобил се е движел
със скорост 120 км/ч и такава е била скоростта му и преди удара, докато
скоростта на товарния автомобил преди момента на удара е 29 км/ч и при
удара също е 29 км/ч. Вещото лице уточнява, че е имало предупредителна
сигнализация за лекия автомобил да управлява със скорост не по-висока от 40
км/ч и с повишено внимание, предвид конкретната пътна отсечка и
състоянието на пътната настилка, която е била мокра. Вследствие на това, при
изпълнението на маневра завой надясно за неговата посока, водачът на лекия
автомобил изгубил контрол върху автомобила и навлязал в лентата за
насрещно движение, вследствие на което е реализирал челен удар с товарния
автомобил. Категоричен е изводът на инж.И., че водачът на товарния
автомобил го е управлявал технически правилно към момента на удара, тъй
като е бил изнесен възможно най-вдясно, за да не допусне навлизането на
трите оси на полуремаркето в лентата за насрещно движение. Според вещото
лице това се прави така, защото ако влекачът на товарната композиция мине в
левия завой по зададената от водача траектория, то задните оси на
полуремаркето навлизат навътре в завоя с около 1 м. След като задните три
оси на полуремаркето не са навлезли в лентата за насрещно движение, според
вещото лице това означава, че водачът на товарния автомобил го е управлявал
правилно при извършването на маневра завой наляво, освен това го е
управлявал с технически правилна скорост. Въз основа на албума за оглед на
местопроизшествието, вещото лице стига до извода, че водачът на товарния
автомобил не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то, тъй
като ударът в предната му част е изцяло от край до край. Лекият автомобил
няма спирачен път, поради което следва че към момента на удара се е движел
с превишената скорост от 120 км/ч.
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Апелативният
съд го приема изцяло.
10
От това заключение следва изводът, че ищецът, като водач на товарния
автомобил, не е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП-то на
12.02.2014г., тъй като не допуснал никакво нарушение на правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП и тъй като с оглед скоростта, с която се е
движел лекият автомобил при мократа пътна настилка и на завоя, ПТП-то е
било неизбежно и непредотвратимо от страна на ищеца.
От заключението на съдебно медицинската експертиза на д-р Д. Г. се
установява по ясен и категоричен начин, че полученото закрито счупване на
дясната ключица на пострадалия Л., е в причинно следствена връзка на
последица от настъпилия пътен инцидент на 12.02.2014г., в който той е бил
участник, като водач на товарния автомобил, и е изключено това счупване да
е получено по друго време, на друго място и по друг начин. Д-р Г. заявява
още, че и със, и без поставен обезопасителен колан, ще се получи процесната
травма на ключицата на дясното рамо на ищеца, при процесното ПТП.
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Апелативният
съд го приема.
С оглед заключението, което дава по делото д-р Г., настоящият съдебен
състав приема за неоснователно и недоказано възражението на ответното
Застрахователно дружество, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат,
тъй като е шофирал без поставен обезопасителен колан.
От заключението на съдебно медицинската експертиза на д-р Д. Г. се
установяват и телесните увреждания, които ищецът С.Л. е получил при ПТП-
то, настъпило на 12.02.2014г., а именно установява се че на ищеца е
причинено закрито счупване на дясната ключица, с разместване на
фрагментите по ширина и дължина един спрямо друг. Проведено е домашно
амбулаторно консервативно лечение – поставена е мека превръзка /ортеза/ и
са предписани обезболяващи медикаменти. Вещото лице посочва обичайният
срок на имобилизация от този вид на 4 седмици. Ищецът е имал избор дали да
се приложи оперативно или консервативното лечение, което той е предпочел.
Д-р Г. установява, че около 2-3 месеца пострадалият не е могъл да извършва
физически труд. Субективните оплаквания от намалена работоспособност
при физически усилия, при обичайни елементарни действия, при промяна на
11
времето вещото лице посочва, че продължават около 6-месеца; болките от
травмата продължават периодично за неопределено време, което зависи от
възрастта и е конкретно за всеки отделен човек. След ограничаването за
около 2 месеца на двигателната и хватателната функции на горния крайник
при закрито счупване на ключицата, следва още 2-месеца физиотерапевтична
рехабилитация, и намалена работоспособност, затруднени обичайни
ежедневни дейности и болки при промяна на времето в следващите 2 месеца,
или общо за 6 месеца от счупването. Вещото лице твърди, че фрактурата е
получена при процесното ПТП. Налице е пряка причинно следствена връзка
между ПТП-то и фрактурата на дясната ключица на ищеца. Според вещото
лице това счупване ищецът би получил при процесното ПТП, и със, и без
поставен обезопасителен колан.
Заключението е компетентно и обосновано, и Апелативният съд го
приема изцяло.
За установяване на болките и страданията които ищецът е претърпял
вследствие на ПТП-то на 12.02.2014г. по делото са разпитани като свидетели
неговите син и дъщеря – С. Л. и М. И., и е назначена от Окръжния съд
съдебно психологична експертиза.
Според свидетелите баща им е бил обездвижен с колани около 2 месеца,
приз които е можел само да стане и да седне на леглото, не можел да ползва
дясната си ръка, не можел да вдига нищо, за битовите му нужди му помагала
дъщерята, тъй като майка й била болна на легло, след това около 2 седмици
бил на рехабилитация в Болницата-гр.Г. О.. Баща й споделял, че катастрофата
била ужасяваща – имало доста починали хора на мястото. След ПТП-то баща
им станал по-затворен, не общува с хората, психиката му се променила.
Повече от година не работил, след това станал шофьр в Градския транспорт.
Има противоречие в показанията на дъщерята и сина относно това дали
ищецът работи понастоящем. Според дъщерята продължавал да работа, а
според сина – бил пенсионер. Това разминаване в показанията не е от
значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди. В случая,
тъй като ищецът е роден на 23.10.1954 година, видно от исковата молба,
настоящият съдебен състав приема, че вече е пенсионер, тъй като е навършил
65 години.
12
Вещото лице Д. П., дала заключение по съдебно психологичната
експертиза, установява че вследствие на ПТП-то, което е настъпило
ненадейно и неочаквано, и е свързано със загуба на контрол над ситуацията,
Л. е преживял силен стрес и душевен дискомфорт; променил се е начинът му
на живот за дълъг период след това – намалил е социалните си контакти,
променил е професионалната си реализация, отказал се е да е международен
шофьор; непосредствено след събитието е изпаднал в състояние на шок и
поради това е възможно болката от счупената ключица да се появи на по-
късен етап; изпитвал е силни негативни емоции, но тъй като е отговорна
личност се е опитвал да се свърже с работодателя си, да помага, да прибере
камиона с ремаркето; в момента на катастрофата е изпитал страх за живота
си, както и за живота на сина си; дълго време е изпитвал физическа болка от
травмата; изпитвал е скръб, гняв, вина и безсилие да промени факта на
трагедията; често в съзнанието му се е връщал спомена за инцидента,
престанал да се смее, имал е тъжни мисли, избягвал общуването; не можел да
спи; имал кошмари в продължение на година след катастрофата. Към момента
на изследването продължава да изпитва мъка и страдание за отнетите
човешки животи.
Апелативният съд приема заключението изцяло, като компетентно и
обосновано.
На 10.07.2018г. ищецът е подал заявление до ответната Застрахователна
компания да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лева, но е уведомен за
отказ.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди и
е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ отм./. Съгласно тази разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, може да иска
обезщетението пряко от застрахователя.. Спазена е разпоредбата на КЗ преди
предявяване на иска ищецът да е сезирал застрахователя с искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, била е образувана преписка – щета.
13
Застрахователното дружество е отказало да изплати каквото и да било по
размер застрахователно обезщетение. Налице е валидна застраховка
гражданска отговорност на виновния за произшествието лек автомобил.
В случая ищецът не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като от
заключението на САТЕ се установява, че управляваният от него товарен
автомобил се е движел със скорост 29 км/ч и се е изнесъл максимално в най-
дясната част на своето платно за движение, а вещото лице д-р Г. установява,
че между счупването на дясната ключица на ищеца и ПТП-то има пряка
причинно следствена връзка, както и че и със, и без обезопасителен колан при
процесното ПТП ищецът ще получи това счупване.
Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при
увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи
застрахователно обезщетение, се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а
именно по справедливост, но въз основа на конретиката на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания, както и несъществуването на такива и занапред,
резултат на увреждането, възрастта на пострадалия, дали същият е
допринесла за вредоносния резултат и в каква степен, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта,
като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия.
Конкретните правно значими обстоятелства в случая са следните:
ищецът е получил значително телесно увреждане, което може да се определи
като средна телесна повреда, търпял е болки и страдания в продължение на 6
месеца, които в първите 2 месеца са били силни и е бил на обезболяващи
медикаменти, възстановил се е за около 6 месеца, но и досега при промяна на
времето чувства болка и не може да извършва физически труд, няма да има
усложнения за в бъдеще, които да са последица от травмата при процесното
ПТП; ищецът е на 66 навършени години, а към момента на катастрофата е бил
на59 години.
14
Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и
съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. и многобройните решения,
постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, общи критерии и
установените по делото специфични обстоятелства, имащи значение за
определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение,
отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите
условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че доколкото
неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент,
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде постигнато с
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева. Застрахователят не е
платил доброволно никаква сума. Ищецът не е съпричинил вредоносния
резултат в никаква степен.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за основателен и доказан до размер на сумата 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, която да заплати ответната Застрахователно компания, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
Ответникът и третото лице помагач правят възражения за изтекла
погасителна давност по отношение на главния иск и спрямо акцесорния иск за
присъждане на лихви. Спорят, че началният момент, от който се дължи
законната лихва върху обезщетението не е датата на деликта – 12.02.2014г.,
каквато е исковата претенция, а е датата на поканата – датата на която ищецът
е уведомил застрахователя че претендира застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
При тълкуване на разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./ и чл.84 ал.3 от
ЗЗД във връзка с чл.114 ал.1 от ЗЗД следва изводът, че вземането за
обезщетение за неимуществени вреди се погасява с общата пет годишна
давност, а вземането за мораторна лихва – с кратката три годишна давност,
считано от причиняването на вредите. В случая обективирането на вредите от
фрактурата и свързаните със същата и с ПТП-то болки и страдания е датата на
ПТП-то, а именно 12.02.2014г. Пет годишната давност за предявяване на иска
за обезщетение за неимуществени вреди изтича на 12.02.2019г. Исковата
15
молба е подадена в съда на 20.08.2018г., следователно преди погасяването на
правото на обезщетение по давност.
Поради това възражението, че главният иск за присъждане на
обезщетение следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, следва да
бъде оставено без уважение.
Възражението за частично погасяване по давност на акцесорната
претенция за лихви е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.111б.в
предложение 2 от ЗЗД вземането за мораторна лихва се погасява с изтичането
на 3 годишен срок. В случая този срок е изтекъл на 12.02.2017г., тъй като не
са налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
Поради това лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
30 000лева се дължи от 13.02.2017г. До тази дата претенцията за мораторна
лихва е погасена по давност по реда на чл.111в пр.2 от ЗЗД.
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до
краен решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 10 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищеца следва да се
присъди обезщетение в това производство в размер на сумата 30 000 лева, по
горе изложените съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
10 000 лева до дължимите 30 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Ловеч следва да бъде
потвърдено, като правилно, в останалата му отхвърлителна част, с която
предявеният иск е отхвърлен над 30 000 лева до претендираните с въззивната
жалба 50 000 лева за неимуществени вреди, както и за законната лихва върху
16
тази сума или до размер на претендираните с исковата молба 100 000 лева
обезщетение, заедно със законната лихва от датата на ПТП-то до
окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд
следва да бъде отменено и в частта за разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК Лев инс
АД-гр.София по начало следва да заплати държавна такса върху уважения иск
в размер на сумата 1 800 лева по сметката на Великотърновския апелативен
съд, за двете инстанции, но тъй като е внесла 200 лева ДТ за въззивно
обжалване, дължи още 1 600 лева държавна такса.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответната ЗК следва да заплати на адвокат П.С. от САК адвокатско
възнаграждение за първа инстанция в размер на сумата 1 716 лева, с включен
ДДС, както и адвокатско възнаграждение за втора инстанция в размер на
същата сума 1 716 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23 от Наредбата за заплащането на
правната помощ ищецът следва да заплати на Застрахователната компания
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на сумата 600
лева общо – по 300 лева за всяка инстанция /насрещната въззивна жалба е
изготвена от юрисконсулт, независимо че в заседанието на въззивната
инстанция ЗК е представлявана от адвокат Х. К., който не претендира
адвокатско възнаграждение/.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника сумата 276,50 лева, направени разноски в първата
инстанция по съразмерност с отхвърления иск /общо разноски в размер на 395
лева и отхвърлен иск за 70 000 лева/. За втора инстанция ЗК не е направила
разноски извън платената държавна такса в размер на 200 лева, която се
приспада от общо дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на
1 800 лева.
17
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №251 от 14.04.2020г., постановено по т.д.
№47/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново САМО В ЧАСТТА МУ, с която
е отхвърлен предявения иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата между
присъдените 10 000 лева и дължимите 30 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 13.02.2017г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ Застрахователна
компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на С. Д. Л. от
гр.Г. О. сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ ,освен присъдените с
първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд 10 000
лева или общо по двете решения сумата 30 000 лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди при
пътнотранспортно произшествие на 12.02.2014г. по пътя гр.Видин-
гр.Монтана, причинило му счупване на ключицата на дясната ръка, болки,
страдания и душевен дискомфорт, заедно със законната лихва върху
вземането, считано от 13.02.2017г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико
Търново в размер на сумата 1 600 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат П.С., от САК, сумата 1 716 лева адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за първа инстанция, по съразмерност с
уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
18
възнаграждения Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат П.С., от САК, сумата 1 716 лева адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за втора инстанция, по съразмерност с
уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.23 от Наредбата за заплащането на правната
помощ С. Д. Л., с ЕГН **********, от гр.Г. О. да заплати на Застрахователна
компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК ********* сумата 600 лева,
юрисконсултско възнаграждения за двете инстанции /по 300 лева за всяка
инстанция/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК С. Д. Л., с ЕГН **********, от
гр.Г. О. да заплати на Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, с ЕИК
********* сумата 276,50 лева, направени разноски в първата инстанция,
съразмерно с отхвърления иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение №251 от 14.04.2020г., постановено по т.д.
№47/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
Застрахователна компания Олимпик-клон България КЧТ-София.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19