№ 12504
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110147205 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която ЗК "Л И" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."С." № .. срещу С О, с адрес: гр. София, ул. " М." № 33, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. чл. 410, ал. 1,
т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за установяване правото на вземане на ищеца от ответника за
сумата 303,82 лева, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС марка „Ме.“,
модел „..“, рег. № .. от настъпило на 11.01.2021 г. ПТП – попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр.
дело № 24696/2022 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът ЗК "Л И" АД, извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 11.01.2021 г., около 17,00 часа, в гр. София, лек автомобил марка „Ме.“, модел „..“, рег.
№ .., управляван от Х. Р. Р., се движил по ул. "Б." с посока от бул.“В.“ към бул.“П.“, при
което попада в необезапасена и несигнализирана дупка на пътното платно и на автомобила
са нанесени материални щети. Поддържа, че към датата на събитието л. а. марка „Ме.“,
модел „..“, рег. № .. бил застрахован по застраховка "Каско" на МПС в ЗК "Л И" АД, със
застрахователна полица № .., със срок на валидност от 13.04.2020 г. до 12.04.2021 г. В
съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и
оценка било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на
303,82 лв., която сума била изплатена на увреденото лице, с преводно нареждане от
05.03.2021 г. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес
1
срещу С О за сумата от 303,82 лв. изплатено застрахователно обезщетение. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24696/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151
състав. Претендира разноски.
Ответникът С О в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че представеният протокол за ПТП
не доказва механизма на ПТП, съответно оспорва да е съществувала дупка в посочения
участък, тъй като е съставен по данни на водача. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане
на разноски за производството.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Следователно отговорността на ответника С О е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1 наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" на МПС между увреденото лице и
ищеца за процесното МПС; 2 ищецът да е обезщетил застрахования за покрит
застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3 наличие на всички посочени
в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност (вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата).
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът ЗК "Л
И" АД е доказал спорните обстоятелства по делото, като аргументите за това са следните.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото застрахователна
полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена
застраховка "Каско" на моторни превозни средства, сключен на 09.04.2020 г., във форма на
Застрахователна полица № .., със срок на действие от 00. 00 ч. на 13.04.2020 г. до 24. 00 ч. на
12.04.2021 г. , с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС. Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от
съвкупната преценка на останалите доказателства по делото – уведомление за настъпило
застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, опис-заключение, доклад по щета,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и преводно нареждане за кредитен
2
превод от ищеца на увреденото лице за сумата от 303,82 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Х. Р. Р., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, когато превозното средство попаднало необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което били причинени материални щети на процесния лек
автомобил – предна и задна леви гуми и джанти. Посоченият свидетел се явява лицето, което
е управлявало лекия автомобил марка „Ме.“, модел „..“, рег. № .., като същият подробно
изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Показанията му са достатъчно
подробни и логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото
време от заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички
увреждания по лек автомобил марка „Ме.“, модел „..“, рег. № .., отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока,
следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.
От представеното по делото кредитно нареждане за кредитен превод се установява, че за
настъпилото застрахователно събитие застрахователят-ищец е изплатил на увреденото лице,
сумата от 303,82 лв. за причинените на застрахованото имущество щети, поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите (които са на
стойност по-висока от заплатената, поради което с оглед принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес регресното вземане е основателно до размера на
претендираната сума), както и причинно-следствената връзка.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на С О съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. с чл. 2,
3
ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на
добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и
съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в
изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него. Поради
което, наличието на дупка (неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението
на очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на ответника за съпричиняване е недоказано,
като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата тежест да го
установи при пълно и главно доказване се носи от С О. Поради изложеното възражението за
съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът стига до правния извод, че
липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения иск за изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 303,82 лв. изплатено
застрахователно обезщетение, заедно с претендираната законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Относно разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, на който следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство). Ищецът е сторил разноски, както следва: 75 лв. – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 25 лв. – държавна такса в
исковото производство, 320 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит за свидетел, както и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, или общо 495 лв. за
исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл.
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от ЗК "Л И" АД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул."С." № .. срещу С О, с адрес: гр. София, ул. " М." №
33, че С О дължи на ЗК "Л И" АД сумата от 303,82 лева – престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек
автомобил марка „Ме.“, модел „..“, рег. № .. от настъпило на 11.01.2021 г. ПТП – попадането
4
му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по частно гр. дело № 24696/2022 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. " М." № 33 да заплати на ЗК "Л И" АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."С." № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 75 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 24696/2022 г. по описа на СРС, 151
с-в и сумата 495 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5