Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.
Козлодуй, 17 февруари 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
съдебно заседание на 09.02.2017 година /Девети февруари две хиляди и
седемнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
гражданско дело № 1184 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
Б.Г.В., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, с която е предявила в
условията на субективно и обективно съединяване против „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със
седалище ***, ЕИК *********, представлявано от Васил Иванов Петков – Управител
и против ЕТ ”А.Д.”***, ЕИК *********, представлявано от Светлозар Иванов
Дичевски иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за
отдаване на имоти за ползване сключен на 29.01.2016 г. между двамата ответници,
в частта с който втория ответник предоставя на първия ответник за ползване общо
деветнадесет земеделски имота в землището на с.Михайлово, както следва: имоти с №№ 001024, 002026, 002064, 002065,
003023, 004043, 004057, 004058, 015018, 015035, 016051, 016053, 023010, 023011,
023020, 040005, 040011, 040014 и 040017 с обща площ 341.377 дка., поради
противоречието му със закона и иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като
незаконосъобразно на вписване в Общинска служба Земеделие Козлодуй на същия
договор. Претендира и направените по делото разноски.
С срока и по реда на чл.131 ГПК от всеки от двамата
ответници е получен писмен отговор на исковата молба, с който оспорват иска на
първо място като недопустим поради липса на правен интерес и по същество като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът участва чрез пълномощник
адвокат Марио Любомиров от АК-Враца и поддържат исковете както са предявени.
Ответникът „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със седалище ***
участва чрез пълномощник адвокат Румен Маноев от АК-Враца, който оспорва
исковете по съображения подробно изложени в писмения отговор.
Ответникът ЕТ ”А.Д.”*** в съдебно заседание не
изплаща представител. Получено е становище, но след приключване на съдебното
дирене, което съдът не може да кредитира по делото.
В
хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които съдът
приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
На 21.03.2016 г.ищеца Б.Г. Велева – Асенова е
сключила в писмена форма с трето лице договор за наем на шест земеделски имота
в землището на с.Михайлово подробно описани с номер и площ със срок две
стопански години от 01.10.2015 г. до 01.10.2017 г.
На 21.03.2016 г. ищеца е сключила със същото трето
лице в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по
вписванията гр.Козлодуй и договор за преаренда на сто двадесет и седем
земеделски имота в землището на с.Михайлово подробно описани с номер и площ със
срок две стопански години от 01.10.2015 г. до 01.10.2017 г.
На 14.03.2016 г. ищеца е сключила с различно трето
лице в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по
вписванията гр.Козлодуй и договор за преаренда на десет земеделски имота в
землището на с.Михайлово подробно описани с номер и площ със срок две стопански
години от 01.10.2015 г. до 01.10.2017 г.
По силата на тези три договора ищеца е получила
правото да ползва стопанските 2015-2016 и 2016-2017 г. описаните в исковата
молба общо деветнадесет земеделски имота в землището на с.Михайлово, както
следва: имоти с №№ 001024, 002026,
002064, 002065, 003023, 004043, 004057, 004058, 015018, 015035, 016051, 016053,
023010, 023011, 023020, 040005, 040011, 040014 и 040017 с обща площ 341.377
дка.
За същите тези деветнадесет земеделски имота в
землището на с.Михайлово /и за други имоти подробно описани в договора, които
не са предмет на спора/, видно от приложения в делото на л. 20-21 договор за
отдаване на имоти за ползване подписан на 29.01.2016 г. между ответниците ЕТ ”А.Д.”
и „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, последните са се договорили, като ответника ЕТ ”А.Д.” е
предоставил на ответника „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД
възмездно правото на ползване на имотите за една стопанска година 2015-2016 г.
Предвид спора между страните за правото на ползване
на тези общо деветнадесет земеделски имота появил се в началото на 2016 г. при
заверка на анкетен формуляр – актуализация на данни за землището на с.Михайлово
за заявените за ползване земеделски земи в Общинска служба Земеделие
гр.Козлодуй за кандидатстване за субсидии и установено дублиране на заявените
за ползване земеделски земи от ищеца и ответника „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, на
27.09.2016 г. ищеца е подал исковата молба инициирала настоящия спор, с която е
предявила против ответниците установителен иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за
обявяване нищожност на сключения между тях на 29.01.2016 г. писмен договор за
отдаване на имоти за ползване, в частта досежно
правото на ползване на спорните общо деветнадесет земеделски имота. Ищецът
твърди, че този договор противоречи на закона и в частност на чл. 234, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, тъй като ответника ЕТ ”А.Д.” не е имал право да сключи договор за
ползване на земите, а е могъл да сключи само договор за пренаемане, а по
същество спорния договор не е такъв тъй като няма договорена цена за правото на
ползване и, тъй като със същия
договор на ползване се предоставят на ползвате ответника „Д.” ЕООД права в
повече каквито праводателя му ЕТ ”А.Д.” няма
– правото да кандидатства пред ДФЗ, Разплащателна агенция по схемите и
мерките за директни плащания на площ с тези земеделски земи за стопанската 2015
– 2016 г. за т.нар. държавни субсидии. С главния иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД
ищецът е съединил евентуален иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като
незаконосъобразно на вписване в Общинска служба Земеделие Козлодуй на същия
договор.
Ответниците оспорват претенциите на ищеца, като и
двамата по отношение главния иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД са изразили
становище, че е недопустим поради липсата на правен интерес у ищеца. Излагат и
подробни доводи за неоснователност на иска по същество като коментират
твърденията на ищеца в този смисъл изложени в исковата молба.
Важно за
спора е, че страните не оспорват фактите и обстоятелствата безспорно установени
по делото. Спора между тях е по приложението на закона при тези безспорно
установени факти и следва от различното тълкуване на фактите и закона.
Съдът с
оглед установените по делото обстоятелства и съобразявайки доводите на страните
и приложимото право, приема от правна страна следното:
1. По главния иск с правно основание чл.26, ал. 1 и
ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор сключен между двамата ответници на
29.01.2016 г. за отдаване на имоти за ползване съдът намира, че иска е
допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно допустимостта на иска съдът напълно споделя доводите на двамата ответници, че
наличието на правен интерес за предявяването на този установителен иск е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съда следи служебно и тя следва да
е налице както при предявяване на иска, така и в хода на целия висящ процес. По
нататък подведени от твърденията на ищеца в исковата молба в опита му да докаже
правен интерес от водене на делото за наличието на такъв следващ единствено от
разбирането му само за отказа да бъде регистриран в ОСЗ Козлодуй и да
кандидатства в ДФЗ – Разплащателна агенция по схемите и мерките за директни
плащания на площ с тези същите земеделски имоти за стопанската 2015 -2016 г. и
да получи събсидии, ответниците излагат подробни съображения за това, че липсва
правен интерес у ищеца, тъй като е изтекъл срока за кандидатстване и деклариране
ползването на тези имоти за стопанската 2015-2016 г. и той не е сторил това по
надлежния ред.
Съдът намира тези
им съображения за ирелевантни за настоящия спор, тъй като правния интерес на ищеца следва единствено от спора му с ответниците за
правото на ползване на общо деветнадесет земеделски имота в землището на
с.Михайлово през стопанската 2015-2016 г. и той безспорно е налице, тъй
като ищеца се легитимира като ползвател на тези имоти по силата на три
договора, които ответниците не оспорват, а наред с това и ответника „ДУБЪЛ –
ВЕ” ЕООД също се легитимира като ползвател на тези същите земи за стопанската
2015-2016 г. по силата на атакувания договор сключен на 29.01.2016 г. между
него и другия ответник ЕТ ”А.Д.”.
Така според съда
у ищеца е налице правен интерес да предяви иска по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за
обявяване нищожност на договора, с който ответниците уреждат помежду си правото
на ползване на същите деветнадесет земеделски имота в землището на с.Михайлово
за стопанската 2015 -2016 г., с който договор нарушават нейното право на ползване
за същия период на същите деветнадесет земеделски имота. В този смисъл главния иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Разгледан по същество главния иск по чл.26, ал.1 и
ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, на първо място поради безспорно установения по делото факт настъпил в
хода на разглеждане на делото и съобразен от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
че атакувания от ищеца договор от 29.01.2016 г. за отдаване на имоти за
ползване сключен между ответниците е със срок на действие изрично уреден в
договора – чл.2 /стр.21 в делото/ за една стопанска година, считано от
01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. и към датата на приключване на устните
състезания този договор е бил изтекъл. Това обстоятелство е признато изрично от
пълномощника на ищеца в съдебното заседание. Наред с това въпреки указанието на
съда в този смисъл дадено с проекто доклада по делото, ищеца не е навел
твърдения нито е ангажирал доказателства договора да е продължен, евентуално да
е налице хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Съдът е длъжен да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не
в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК. (Решение № 61 от
30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 741/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Никола Хитров и Решение № 117 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 20/2013 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай става дума за ново обстоятелство, а именно – изтичане
срокът на атакувания договор за ползване на земеделски имоти.
Така доколкото
атакувания договор е прекратен поради изтичане на срока му и вече не
съществуват облигационни отношения между ответниците породени от този договор
досежно правото на ползване на спорните земеделски имоти, т.е. не е налице
облигационна връзка, която да засяга правото на ищеца да ползва същите имоти,
то иска на последния за обявяване нищожност на вече несъществуващия договор е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота, но без значение за изхода на спора съдът не споделя тълкуванията на ищеца в исковата
молба по приложението на закона за характера и предмета на договора за наем
уреден в ЗЗД и за противоречието на атакувания договор с чл.234, ал.1 и ал.2 ЗЗД, от където да следва неговата нищожност.
Безспорно
съгласно закона, теорията и съдебната практика е, че договора за наем е уреден
в чл. 228 и сл. ЗЗД, цитирам „С договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му
плати определена цена”. По своята същност той е двустранен, възмезден договор,
с който едната страна наемодател предоставя на другата наемател правото
временно и възмездно да ползва вещ /в случая земеделска земя/. Възмездно
означава срещу определена цена, като под цена закона и съдебната практика имат
предвид не само парично възнаграждение /впрочем това е най-често срещана
хипотеза/, а насрещна престация каквато страните са свободни да уговорят по
между си, задължително е обаче да има такава уговорена /това е условие за
валидност на договора за наем/. От тук следва неоснователност на твърдението на
ищеца, че договора от 29.01.2016 г. сключен между ответниците противоречи на
чл.234, ал.1 ЗЗД, тъй като този договор по същество е такъв за наем независимо,
че е именован от страните /в случая за ползване/. За характера на договора е
важно неговото съдържание, така както е уговорено от страните. В конкретния
случай с договора от 29.01.2016 г. ответниците изрично са уговорили, че ЕТ ”А.Д.”
предоставя на „Д.” ЕООД за временно и възмездно ползване изрично описани земеделски
имоти срещу изрично и ясно уговорена в чл.11 от договора насрещна престация,
представляваща цена – предоставена равностойна земеделска земя за временно
ползване. Сам ищеца твърди в исковата молба, че страната по договора отдала ЕТ ”А.Д.”
е имала изрично дадено с предхождащ
договор право да преотдава за ползване тези имоти, което и е сторила с
атакувания договор. Така доколкото ищеца тълкува стеснително и изолирано
понятието цена на договора за наем и понятието ползване, у него погрешно е
формиран извода, че договора от 29.01.2016 г. сключен между ответниците
противоречи на чл.234, ал.1 ЗЗД и поради това е нищожен, което настоящия състав
на съда не споделя.
Не може да бъде
споделено и разбирането на ищеца, че договора от 29.01.2016 г. противоречи и на
чл.234, ал.2 ЗЗД, тъй като с него страните са уговорили в полза на ответника „Д.”
ЕООД страна по договора правото да кандидатства в ДФЗ – Разплащателна агенция
по схемите и мерките за директни плащания на площ с тези земеделски имоти за
стопанската 2015 -2016 г., каквото право праводателя му другата страна по
договора ЕТ ”А.Д.” е нямал изрично
преотстъпено.
С договора за наем или още за ползване се предоставя
правото на страната временно и възмездно да ползва земеделския имот предмет на
договора. Правото на ползване на
земеделския имот включва правото същия да се използва според неговото
предназначение и право да се получават добивите от него, без имота да се
променя съществено. Това право включва в себе си и правото страната ползвател
да кандидатства и получи т.нар. субсидии от ДФЗ, като последното не е отделно и
самостоятелно право на ползване. Аргумент
за това е и факта, че държавното подпомагане, осъществявано по реда на ЗПЗП е
сума, с която се намаляват разходите на заявилия подпомагане земеделски
производител.
С оглед
изложеното по-горе съдът намира, че следва да отхвърли иска по чл.26, ал.1 и
ал.2 ЗЗД като неоснователен и недоказан, а като последица от това следва да отхвърли
и евентуално съединения иск по по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като
незаконосъобразно на вписване в Общинска служба Земеделие Козлодуй на същия
договор.
По разноските
съдът намира следното:
С оглед изхода на
спора на ищеца не се дължат разноски.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на всеки от
ответниците направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, както следва: на ответника „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД в размер съгласно
договор за правна защита и списък на разноски – 700.00 лева и на ответника ЕТ ”А.Д.”
съгласно договор за правна защита – 700.00
лева.
Водим от горното, Козлодуйски районен съд, Втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни и недоказани исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД на Б.Г.В., ЕГН **********
с посочен съдебен адрес *** против „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД, със седалище ***, ЕИК
*********, представлявано от Васил Иванов Петков – Управител и против ЕТ ”А.Д.”***,
ЕИК *********, представлявано от Светлозар Иванов Дичевски за обявяване
нищожност на договор за отдаване на имоти за ползване сключен на 29.01.2016 г.
между двамата ответници, в частта с който втория ответник предоставя на първия
ответник за ползване общо деветнадесет земеделски имота в землището на
с.Михайлово, както следва: имоти с №№
001024, 002026, 002064, 002065, 003023, 004043, 004057, 004058, 015018, 015035,
016051, 016053, 023010, 023011, 023020, 040005, 040011, 040014 и 040017 с обща
площ 341.377 дка., поради противоречието му със закона и по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна като незаконосъобразно на вписване в Общинска служба Земеделие Козлодуй
на същия договор.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „ДУБЪЛ – ВЕ”
ЕООД, със седалище ***, ЕИК *********, представлявано от Васил Иванов Петков –
Управител направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Г.В., ЕГН ********** да заплати на ЕТ ”А.Д.”***,
ЕИК *********, представлявано от Светлозар Иванов Дичевски направените по
делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на
700.00 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: