Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 19.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6
състав в публично заседание на двадесет и шести октомври
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 16970
по
описа за 2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Ц.Д.Г. против „М.Д.” АД, с която предявява иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от деня на деликта в размер на законната лихва.
Ищцата твърди, че на 09.10.2017 г. постъпила за
лечение в ответната болница по повод образувание с формата на топче, намиращо
се в дясната ставна цепнатина. Направени били единствено кръвни изследвания и
назначена операция, която била извършена от д-р Ю.Б.на 10.10.2017
г. След операцията ищцата нямала чувствителност в долната част на крака, за
което съобщила на лекуващия лекар, който я е уверил че няма проблеми и ще се
възстанови, след което на 12.10.2017 г. била изписана от лечебното заведение.
Твърди се, че както към момента на изписването, така и след това ищцата
продължавала да няма чувствителност в долната част на крака, придвижвала се с
помощта на патерици, нямала стабилност в глезена, изпитвала силни болки.
Твърди, че епикризата, която получила при изписването
си от ответната болница, дори не отразявала проведената операция и резултатите
от нея. Въпреки уверенията на лекуващия лекар, ищцата не се възстановила,
опитала се да осъществи контакт с него по телефона, но той избягвал разговора.
Състоянието на ищцата се влошило и при преглед извършен на 02.11.2017 г. в
„Медико дентален център Орион“
е установено тежко увреждане на периферно-стволовата увреда
на Перонеус декс в областта
на капитулум фибуеле,
резултат от извършената операция в ответната болница. Твърди се, че в резултат
на това, десният крак на ищцата от коляното на долу е с увреден нерв,
нестабилна походка. Всичко това наложило провеждането на рехабилитации,
множество изследвания и консултации. Твърди се, че вследствие допуснатата
лекарска грешка на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, които търпи и до днес, разстройство на нервната
система, на психичното здраве, неспокойно ежедневие, разстройство на съня.
Преживява силен нервен срив и стрес, не може да върви нормално, изпитва страх
да не падне, ходенето е бавно и несигурно
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 100 лв., частично предявена от общо
претендираната сумата от 100 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат Г., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора.
Оспорва предявените искови претенции. Оспорва
твърденията на ищцата, че д-р Б.е отбягвал контакт с нея. Поддържа се, че ако
ищцата е искала е могла да си запише час за преглед, без да е необходимо да
осъществява пряк контакт с д-р Б.. Записване на час и преглед след дехоспитализацията не е регистриран. По време на
хоспитализацията в ответното дружество ищцата не е имала оплаквания, а за
периода след това лечебното заведение няма данни и не може да носи отговорност.
Твърди се, че действията на лекарския екип на М. „Д.“ АД са били извършени
правилно, адекватно, навременно и в съответствие с утвърдените стандарти и
добрата медицинска практика. Поддържа, че не е налице твърдяната от ищцата увреда, а именно засягане на н.перонеалис,
а е налице пареза на неврус
фибуларис декстра, който не
е опериран. Тази увреда произхожда от коренчетата в
гръбначния стълб и не се дължи на оперативната намеса. Единственото съвпадение,
е че операцията и периферната увреда са от дясната
страна.Оспорва направените от ищцата в исковата молба твърдения за допусната
лекарска грешка от д-р Б.. Твърди, че причината за отпадната симптоматика при
ищцата е свързана с лумбо-сакрална коренчева увреда на лумбо-сакралните коренчета, описана още на 02.11.2017 г. в
извършеното ЕМГ-изследване. Клиниката на увреждания на лумбо-сакралните
коренчета, протича с характерна коренчева болка в лумбалната област, която се излъчва към единия или двата
крайника, мускулна слабост и загуба на нормалните рефлекси. Най-характерен
симптом е болката. Тя се дължи на компресия на нервното коренче. Оспорва всички
твърдения на ищцата за търпените вреди, които да са в причинно-следствена
връзка с проведената операция, включително, че е преживяла тежък психически
срив, разстройство на нервната система разстройство на психичното здраве,
неспокойно ежедневие, разстройство на съня, които да са в причинно-следствена
връзка от операцията и за които се е наложила да прилага хомеопатично лечение.
Не са представени доказателства - медицински документ, нито за настъпилите
разстройства, които имат медицински критерии, нито за приложено лечение в
медицинския смисъл на думата за тези твърдения. Твърди, че не са налице
извършени нарушения от служителите на ответника на утвърдените стандарти или
пропуски по време на оказване на медицинска помощ на Ц.Г., довели до твърдените
от нея увреди. Неоснователно е твърдението в исковата молба, че е налице
„лекарска грешка и небрежност“. Твърди, че не е налице задължителния елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане - наличие на противоправно
действие, поради което и искът на ищцата се явява неоснователен в неговата
цялост. Поддържа липса на причинната връзка между настъпилите вреди и
поведението на служителите на ответното дружество.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове по съображения изложени в депозираните
по делото писмени бележки. Заявява възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира
разноските по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Третото лице помагач З. „Е.“ АД в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции като неоснователни
и недоказани по съображения подробно изложени в представени по делото писмени
бележки.
Третото лице помагач ЗД „Л.И.“ АД в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да
отхвърли изцяло исковата претенция.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 09.10.2017 г. ищцата постъпва за
оперативно лечение в ответната болница по повод оплакване от образувание
странично на дясно коляно от три години, което е болезнено при допир и натиск.
Прегледът е осъществен от д-р Ю.Б.и е назначена терапия: оперативно лечение.
Д-р Б.издал и направление за хоспитализация на ищцата.
Между страните не е спорно, а и с
представения трудов договор № 7035/07.03.2016 г. се установява, че д-р Ю.Б.към
месец октомври 2017 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответната
болница, изпълнявайки длъжността „лекар, ортопед-травматолог“, с място на
работа: М. „Д.“ АД, отделение по ортопедия и травматология. Със заявление за
избор на екип, ищцата е избрала д-р Б.да извърши операцията.
На 10.10.2017
г. е извършена операция, при която образуванието е отпрепарирано
и отстранено. Установява се с оперативен протокол № 429/10.10.2017
г. Видно от същия оперативната интервенция е осъществена от д-р Б.заедно с екип
от други специалисти от ответната болница.
От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ
се установява, че осъществената операция е от компетентността на ортопед,
доколкото подкожните туморни образувания могат да бъдат лекувани и оперирани
освен от хирурзи и неврохирурзи, и от ортопеди в зависимост от локализацията
им. В процесния случай и с оглед разположението на
образуванието (странично на дясна ставна цепка
на коляното), правилно оперативното лечение е
извършено от ортопед. От разпита на вещите лица се установява, че е почти
невъзможно да се предвиди, че образуванието е шваном,
поради което и при липса на съмнение за шваном не се
е изисквало участието на неврохирург. Добрата медицинска практика не изисква
такава консултация.
Ищцата е изписана на третия ден
от постъпването си, т.е. на 12.10.2017 г. с препоръки към ХДР и домашно
лечение, сваляне на конците на 12-ти следоперативен ден. Назначени са фраксипарин 0,4 за пет дни, регеновекс
х 1 табл. за два месеца.
С показанията на свидетелката Д.Н.Г.-дъщеря
на ищцата се установява, че веднага след операцията майка й имала проблем,
защото изобщо не усещала крака си, не можела да стъпи на него. Около седмица
след операцията изпитвала всякакви болки - стрелкащи, изтръпване, много
различни болки и това започнало да я притеснява много сериозно. Свидетелката
установява, че ищцата се опитала се да се свърже с д-р Б.още преди свалянето на
конците. Лекарят й дал личния си телефон и казал да го потърси след работно
време. След разговора с него, ищцата много се разстроила и плакала. Казал й е, че
той не й е срязал нерва, че кракът й ще се оправи, а ако иска ще й се направи
ревизия на операцията. На махането на конците ищцата не е успяла да се види с
д-р Б., а тя искала някакви насоки от него, какво да направи. След това потърсила
контакт с невролог.
На 02.11.2017 г. ищцата посетила Медико-Дентален център Орион,
където и след извършени изследвания са установени ЕМГ-данни за тежка периферно-стволова
увреда на н.перонеус декс. в областта на капитулум фибуле и предно-коренчево
засягане на нива Л4, Л5 в ляво и Ес1 двустранно.
На 10.11.2017 г. ищцата постъпва в
Клиника по „Физикална и рехабилитационна
медицина“ отделение „Ранна болнична рехабилитация“ към Военномедицинска
академия-МБАЛ София за лечение на увреден малкопищялен
нерв, при данни за увреда на десния фибуларен нерв след отстраняване на шваном
на нерва. Проведена е до 17.11.2017 г. терапия, която включвала: кинезитерапия, електролечение, физикално
лечение, йонофреза с нивалин.
На 27.11.2017 г. ищцата е прегледана от
невролог, който й поставил диагноза увреждане на n.fibularis с назначена терапия нивалин
т.5 мг по схема, препоръка за продължаване на временната нетрудоспособност и
след курса с нивалин физиотерапия, санаториално
лечение.
На 04.12.2017 г. ищцата е прегледана от
невролог и от неврохирург. Проведени са изследвания електромиография
и на 05.12.2017 г. магнитно-резонансна томография на дясно коляно.
На 06.12.2017 г. и след извършените
изследвания ищцата провела нова консултация с неврохирург, след което е
поставена основна диагноза: лезия на н.перонеус декстра (лезия на десния малкопищялен нерв). Препоръчан е контролен преглед след шест седмици с
актуално ЕМГ.
На 01.03.2018 г. ищцата провела
контролна електромиография със заключение: перисистират
(продължават) ЕМГ -
данни за тежка периферно-стволова увреда на н.перонеус декстра.
На 02.03.2018 г. проведена поредна
консултация с неврохирург, който констатирал пареза,
без подобрение и препоръчал оперативно лечение в планов порядък.
В периода 16.05.2018 г.-23.05.2018 г.
ищцата постъпила в Специализирана болница за рехабилитация Несебър, Медицински
център „Месемврия“ за лечение на увреден нервус фибуларис. Проведено изследване ЕМГ-периферно-стволова увреда на н.перонеус декстра. Ищцата е провела по-щадяща рехабилитационна
процедура.
На 02.07.2018 г. ищцата провела
консултация с невролог, назначена терапия.
С оглед на горното експертизата
установява наличие на причинно-следствена връзка между извършената операция и
неврологичната симптоматика-плегия за дорзална флексия на дясното стъпало, налице е пряка
причинно-следствена връзка между извършената интервенция и перифернонервната
увреда на десния н.перонеус.
Вещите лица установяват, че към момента
при ищцата е налице тежка отпадна неврологична симптоматика-невъзможна дорзална флексия на дясното стъпало и пръсти, хипотрофия на предната и латерална мускулатура на дясната подбедрица и на дорзалната
мускулатура на стъпалото. Тази увреда е дефинитивна с
оглед давността и липсата на подобрение от продължителното медикаментозно,
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. При
наличието на такава увреда настъпва затруднение в
походката, затруднено е тичането и бързото ходене.
Вещите лица установяват, че при
оперативно отстраняване на тумори на периферните нерви, което се състои в
излющването им, се внимава да не се засегнат съседните нервни влакна. В процесния случай е налице хирургична травма на н.перонеус или другото му название н.фибуларис
(няма разлика между н.перонеус
и н.фибуларис, тъй като тези названия се употребяват
за един и същ нерв-в случая десния малкопищялен нерв), като при тази хирургична травма клиниката се изявява
в първите двадесет и четири часа с двигателна слабост за стъпалото.
Това заключение на вещите лица
кореспондира изцяло и напълно със свидетелските показания на Д.Н.Г., която установява,
че веднага след операцията майка й имала проблем, защото изобщо не усещала
крака си, не можела да стъпи на него.
Вещите лица са категорични в
заключението си, че ищцата е получила увреда на н.перонеус комунис на ниво коляно
вследствие на операцията за отстраняване на ганглион,
който е верифициран хистологично като шваном. Вещите
лица установяват, че и във ВМА и в рехабилитационната
клиника в Несебър, ищцата е провела физикални и рехабилитационни процедури за увредата
на десния малкопищялен нерв /н.перонеус/.
Описаната отпадна неврологична симптоматика в десния крак на ищцата е в
причинно-следствена връзка с извършената операция на 10.10.2017
г. в болница „Д.“.
Отстраняването на шванома
на десния крак е предизвикало увреда на десния перонеален нерв и е причинило слабост на десния крак и
намалена мускулна сила поради затруднена дорзална
флексия на стъпалото и хипотрофия на предната и
латерална група мускули.
Видно от приетите като доказателство по
делото болнични листове, ищцата е била в отпуск по болест за периода от
09.10.2017 г. до 19.12.2017 г.
От заключението на приетата по делото
СПЕ се установява, че при ищцата е налице протрахирана
психическа травма, свързана с промяна във физическото й състояние, която
промяна е пряко свързана с извършена оперативна намеса върху десния й долен
крайник на 10.10.2017 г., както и последващи
диагностични и терапевтични процедури. При ищцата е бил налице период на
емоционална нестабилност-подтиснато настроение, тревожност, тъга, чувство на
загуба, намалено самочувствие и гняв. Чувството на физическа болка и
нестабилност са продължили с различна сила и интензивност за период около две
години след нарушението на състоянието на крака. Определени елементи на
преживяванията са налични и към момента, което означава, че ищцата не е
постигнала интегриране на травмата към личностовото
си функциониране. Вещото лице определя психичната травма на ищцата като тежка.
При ищцата са били налице нарушения на съня, като първоначално-около месец след
операцията до около година след нея, сънят на ищцата е бил нарушен с прояви на
трайно безсъние за цялата част на нощта. Налице са били психотравменни
преживявания по време на полусънно състояние, като ищцата е имала усещания в
оперирания крайник, които са я провокирали да „скача на сън“, усещайки, че може
да си движи крака, но събуждайки се установявала, че това не е реално чувство,
което я сривало емоционално.
Вещото лице установява, че при ищцата
отсъства обективно и субективно усещане за психическо, физическо и социално
усещане за благополучие и добруване.
Свидетелката Д.Н.Г., установява още, че
майка й получила увреждане на десния крак след операция на 10.10.2017 г. в „Д.“. В момента има проблеми със стабилността
в този крак. Не може да го сгъва нагоре. Свидетелката установява, че майка й пиела
лекарства за стимулиране на нерва, а също и успокоителни, защото се натоварила
много при тези изживявания. Започнала да ходи на физиотерапия, иглотерапия,
всякакви терапии. Около два месеца била в болничен, защото не можела да ходи,
да стъпва. Движела се с патерица известно време. Майка й преминала през
всякакви възможни терапии, променил се начина на живот, плачела по няколко пъти
на ден. По това време свидетелката била студентка и почти постоянно била при
майка си. Ищцата приела много тежко случващото се-плачела постоянно, изпитвала
болки, включително и вследствие на физиотерапията, на електростимулацията.
Кълчела си крака, защото не можела да стъпи на него стабилно. Не можела да спи,
будела се през нощта, плачела. Поради трудността да ходи, десният крак на
ищцата отслабнал и това е видимо. Свидетелката установява, че майка й е
елегантна жена и не може да облече пола без да се притеснява, че изглежда зле.
Постоянно, когато ходи си гледа в краката. Подбира всяка крачка, за да не се
спъне и да не падне. Налага й се много по-рано да излиза, за да отиде на
работа, защото трудно ходи, много бавно ходи в сравнение с преди. Свидетелката
установява случай, в които майка й е изпускала трамвая, който е бил на пет
крачки пред нея, защото не може да се затича да го хване. Ищцата се върнала на
работа около два месеца след операцията. И към настоящия момент няма подобрение
на крака. На ищцата продължава да й е трудно да ходи, продължава да се спъва, не
може да шофира. Продължава да изпитва болки от време навреме. Начинът й на
живот коренно се променил. Преди излизала редовно, ходела на планина с
приятелки, изкачвала се, разхождала се. Сега това вече отпаднало, тъй като нито
може да се катери по планини, нито може да следва темпото на приятелките си,
когато се разхожда. Почти не излиза. Като ходи на море не може една джапанка да
обуе. Свидетелката установява, че тя била с ищцата в деня, в който я изписали.
През първите дни след изписването си стояла вкъщи, не можела да се придвижва,
ходела с патерица. Усещала болки, плачела, разстройвала се. В момента ищцата не се придвижва с помощни
средства. Ходи сама, но изключително бавно. Поне три пъти си е изкълчвала
крака.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищцата,
произтекли от лекарска грешка при операция извършена на 09.10.2017 г. от лекар
при ответната болница.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения
с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа на д-р Б.осъществил приема в ответното лечебно заведение и оперативното
лечение на ищцата, не са спорни между страните, а и безспорно се установят с представените
и приети по делото писмени доказателства-трудов
договор, оперативен протокол, амбулаторни листа,
направление за хоспитализация, от които
е видно, че към месец октомври 2017 г. д-р Б.се намирал в трудово-правни
отношения с ответната болница,
където заемал длъжността: лекар
ортопед-травматолог с място на работа: МБАЛ «Д.»,
отделение по отропедия и травматология.
Медицинската помощ
е правнорегламентирана дейност
- чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение
на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Изцяло в този смисъл Решение № 273 от
17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г., IV г. о., ГК.
Безспорно с доказателствата
по делото и с неоспореното
от страните заключение на комплексната
СМЕ се установи лекарска грешка допусната
от д-р Б.лекар ортопед-травматолог в ответната болница към месец октомври
2017 г. по време на оперативна интервенция на
10.10.2017 г. и изразяваща се в засягане
(нараняване) на десния малкопищялен
нерв /н.перонеус или н.фибуларис/
при оперативно отстраняване на шваном/тумор
от обвивката на периферен
нерв, н.перонеус, в пряка причинна връзка от което ищцата получила увреда на десния перонеален нерв, изразяваща се в
причинена слабост на десния
крак и намалена мускулна сила поради затруднена дорзална флексия на стъпалото и хипотрофия на предната и латерална група мускули. Безспорно се установява, че по време на оперативната интервенция д-р Б.допуснал
нараняване на
н.перонеус или другото му название н.фибуларис. С експертизата се установява, че няма разлика
между н.перонеус и н.фибуларис,
тъй като тези названия се употребяват за един и същ нерв-в случая десния малкопищялен нерв. При разпита си в съдебно заседание д-р П.
категорично установява, че нервът е наранен при самото премахване на туморчето.
Действително при разпита
си в съдебно заседание, експертите
заявяват, че е много трудно да се диагностицира
шваном, оперативното отстраняване на който следва да бъде извършено от лекар неврохирург.
Но един от основните
принципи на добрата медицинска практика е професионаления
интегритет/компетентност, гарантиращи най-доброто качество
и безопасност при превенция, диагностика и
лечение за съответните условия. Ето
защо и според настоящия състав добрата медицинска практика не изключва възможността за диагностицирането на ганглион и отдиференцирането му от други образувания,
да се провеждат различни образни изследвания-ехографски, рентгенографски. На следващо място професионалната компетентност изисква, на лекаря предприел оперативно отстраняване
на ганглион да са му известни рисковете на подобна оперативна намеса, свързани с инфекция, кървене и др. усложнения, като лезии на нерви или сухожилия, в резултат на което да се прояви изтръпване, нарушена сетивност
или двигателни смущения, каквито
оплаквания при ищцата са били налице веднага след операцията, но лекарят ги е пренебрегнал.
Индиция, че на лекаря са му били известни такъв тип усложнения, е и отговорът
който е дал на ищцата по
телефона във връзка с нейните оплаквания, а именно, че
той не й е прекъснал нерва-установява
се с показанията на свидетелката
Дениса Г..
Както сочи д-р П. при разпита си в съдебно заседание, отокът около оперативната рана е обичаен, но усещането за слабост в крака не идва от раната, а от друг източник. С показанията на свидетелката се установява, че ищцата е имала такива оплаквания, но те никъде не са отбелязани
в медицинската документация, съответно
лекарят ги е пренебрегнал и не е назначил консултация
с лекар невролог/неврохирург.
Предвид горното
съдът намира, че предявените искове са основателни. Налице е допусната лекарска грешка от лекар в ответната болница, в пряка причинна връзка от която ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които ще следва да бъдат
обезщетени от ответника.
В резултат
на получената увреда ищцата била в отпуск по болест за
периода от 09.10.2017 г. до 19.12.2017 г., преживяла тежка психическа травма, изразяваща се в период на емоционална
нестабилност-подтиснато настроение, тревожност, тъга, чувство на загуба, намалено самочувствие и гняв. Чувството на физическа болка и нестабилност са продължили с различна сила и интензивност
за период около две години след нарушението
на състоянието на крака. Ищцата получила и нарушения на съня,
като първоначално-около месец след операцията до около
година след нея, сънят на ищцата е бил нарушен с прояви на трайно
безсъние за цялата част на нощта. За това, че ищцата преживявала изключително тежко полученото вследствие на операцията
увреждане може да се съди и от психотравменните й преживявания по време на полусънно състояние, когато ищцата имала
усещания в оперирания крайник, които са я провокирали да „скача на сън“, усещайки, че може да си движи крака, но събуждайки се установявала, че това не е реално чувство, което я сривало емоционално. И към момента ищцата не е постигнала интегриране на травмата към личностовото
си функциониране, у нея отсъства обективно и субективно усещане за психическо, физическо и социално усещане за благополучие
и добруване.
Безспорно се установи, че
вследствие на допусната лекарска
грешка ищцата, която към деня на деликта е била на 45 години, е получила трайно увреждане, изразяващо се в тежка отпадна неврологична
симптоматика-невъзможна дорзална
флексия на дясното стъпало
и пръсти, хипотрофия на предната и латерална мускулатура
на дясната подбедрица и на дорзалната мускулатура на стъпалото.
Вещите лица определят тази увреда като дефинитивна
с оглед давността и липсата на подобрение от продължителното медикаментозно, физиотерапевтично
и рехабилитационно лечение. Следствие на тази уврежда ищцата
е получила и трайно затруднение в походката,
невъзможност за тичане и бързо ходене, за шофиране. Следствие на получената
увреда се променил коренно и начина на живот на ищцата-плачела
по няколко пъти на ден, постоянно, когато ходи си гледа в краката, подбира всяка крачка, за да не се спъне
и да не падне, тръгва на
работа много по-рано, заради
бавното придвижване. Заради затруднената походка, често пъти се случва
да си изкълчва крака, продължава да изпитва болки от време на време, не излиза редовно, не ходи на планина с приятелки, не може да се катери, не може да следва темпото на приятелките си, когато се разхожда. Когато ходи на море не може да носи джапанки, не може да носи пола без да се притеснява
как изглежда, ходи изключително
бавно.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта,
здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът
определя в размер на сумата от 80 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по
аналогични случаи.
При определяне на горния размер съдът съобразява
всички претърпени болки и страдания от ищцата описани подробно по-горе.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие допуснатата
лекарска грешка, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени следва да бъде уважен изцяло в частично предявения му размер от
50 100 лв.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение
от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и
без покана, като мораторната лихва се дължи от деня
на деликта, поради което съдът присъжда лихва върху
главницата от 50 100 лв., считано от 10.10.2017 г.-датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно
искане от ищцата и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в общ размер на сумата
от 4 404 лв., от която: 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ от 01.01.2020 г. и вносни
документи от 15.10.2019 г. и 20.08.2020 г., удостоверяващи заплащането му,
сумата от 900 лв.-депозит вещи лица и 2004 лв.-заплатена държавна такса.
При този изход на делото на ответника разноски не се
дължат, а на третите лица помагачи също не се дължат разноски на основание
чл.78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Д.“, ЕАД, с ЕИК ******, гр. София 1632,
район Овча Купел, ул. „******да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ц. Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 50 100 лв. /петдесет хиляди и сто лв./,
частично предявена от общата сума от 100 000 лв. представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, вследствие допусната лекарска
грешка, ведно със законната лихва от датата на увреждането-10.10.2017 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от
4 404 лв. /четири хиляди четиристотин и четири лв./ разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на З. „Е.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и З. „Л.И.“
АД, търговско дружество, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, като трети
лица помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: