Р Е Ш Е Н
И Е № 148
гр.Пловдив, 14.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Коставена,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №434
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “УНИМЕКС”ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Матей
Преображенски”, стоматологичен център „Св.Анна“, представлявано от В.Г.Г., чрез
пълномощници адв.Н.Р. и адв.А.Н., твърди, че между страните е сключен договор
№80 от 28.05.2012 г., изменен с анекс №1/15.03.2013 г., за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за развитие на сектор
„Рибарство“ на РБългария, финансирана от Европейския фонд за рибарство за
програмен период 2007 – 2013 г., относно усвояване на средства по мярка 2.1
„Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритетна ос 2 „Аквакултура,
риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и
аквакултура“. С договора ответната агенция, в качеството й на управляващ орган,
се е задължила да предостави на ищеца, като ползвател, безвъзмездна финансова
помощ за изпълнение на проект с наименование „Оборудване на садкова инсталация
„Унимекс“ в язовир Доспат“ съгласно заявление за кандидатстване от 24.02.2012
г. Твърди се, че финансовата помощ се предоставя от управляващия орган чрез
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, действаща по възлагане на
ответника, както и, че по договора е одобрена финансова помощ в размер 268
386,90 лв., необходима за покриване на одобрени инвестиционни разходи за обекта
в общо 34 пункта, подробно изброени в исковата молба. Твърди се още, че срокът
за изпълнение на проекта е 18 месеца от сключване на договора и същият следва
да се реализира до 28.11.2013 г. Твърди се, че е уговорено плащането да се
извърши, както следва: 1. авансово плащане в размер 134 193,45 лв., което
ищецът признава, че е получил на 31.08.2012 г. от ДФЗ – РА, и 2. окончателно
плащане в размер 134 193,45 лв., платимо след подаване на заявка за плащане не
по-късно от 15 работни дни след изтичане срока за изпълнение на проекта
(28.11.2013 г.) и след представяне на всички изискуеми документи за направените
инвестиционни разходи. Твърди се, че в по-късен момент страните са
предоговорили размера на окончателното плащане, като са се съгласили, че част
от инвестиционните разходи, посочени на л.5 от исковата молба (п.10, п.11,
п.23, п.24, п.26, п.27 и п.29), няма да се субсидират, и така окончателното
плащане ще е в размер 119 254,65 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил всички
условия по договора, с изключение на отпадналите от финансиране, като е
реализирал проекта преди крайната дата. Осигурил е кредитиране от банка на
инвестицията, извършил е одобрената инвестиция в съответствие с одобрените
разходи, осъществил е изцяло проекта и е закупил активите, предмет на
финансиране, с оглед което на 15.10.2013 г. е подал в ДФЗ – РА, гр.Пловдив,
заявка за окончателно плащане на сумата 119 254,65 лв. Твърди, че във връзка
със заявката е получил от ДФЗ-РА уведомление за отстраняване на нередовности в
10-дневен срок, като представи редица документи. Твърди, че указанията са
изпълнени на 25.11.2013 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №6 от 03.05.2012 г.
за условията и реда за предоставяне на процесната финансова помощ (ДВ,
бр.35/08.05.2012 г.) окончателното плащане е следвало да се извърши в срок до
25.02.2014 г. (3-месечен от отстраняване на нередовностите). Вместо това ищецът
твърди, че е получил уведомително писмо от агенцията за това, че плащането е
временно преустановено на основание чл.33, ал.3, т.2 от горната Наредба, поради
необходимост от извършване на допълнителна проверка във връзка със сигнал за
нередност по друг предходен проект на дружеството, който е окончателно
разплатен и приключен. Твърди се, че е издадена заповед на директра на ДФЗ-РА
№03-РД/3030 за спиране обработката на проекта по договор №80/28.05.2012 г.
Твърди се, че заповедта е връчена на ищеца и не е обжалвана. Поддържа се, че
същата заповед е незаконосъобразна поради липса на законно основание за спиране
на процедурата по окончателното плащане – такава възможност не е уговорена в
договора, липсва правно и фактическо основание плащането да се обвързва с
наличието на съмнения за нередности, финансови корекции и др.под., свързани с
друг проект, който е окончателно разплатен. В актуалната редакция на наредбата
се изисква съмненията за нередност да са свързани само с конкретния обект,
предмет на заявката за плащане. Твърди се, че след последващи разменени писма
между страните и отстраняване на нередовности във връзка с допълнителни
указания от ДФЗ-РА, на ищеца е наредено окончателно плащане в размер 61 270,54
лв. С нарочно писмо от 22.12.2016 г. се твърди, че ищецът е уведомен за
причините, поради които плащането е по-малко от претендираното, а именно –
извършено прихващане със сумите: 38 060,40 лв. – финансова корекция по решение
№РД-143/14.05.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА, 2 061,92 лв. – лихва за забава към 14.12.2016
г. върху горното задължение, и 17 861,79 лв. – втора финансова корекция по
решение №РД-330/02.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА, общо 57 984,11
лв., която сума се претендира да е дължима във връзка с предходен проект на
дружеството по договор за безвъзмездна финансова помощ №20/28.01.2011 г. Така
неизплатената част от окончателното плащане по договор №80 от 28.05.2012 г. е
57 984,11 лв. Оспорва се прихващането да е породило правно действие, като се
поддържа, че насрещните вземания не са ликвидни и изискуеми. Изтъква се, че
няма правно и фактическо основание за обвързване на плащането по процесния
проект с наличие на финансови санкции по друг проект на дружеството. Оспорва се
възможността за прихващане с частно държавно вземане, което не е установено по
предвидения за това законов ред, без да е издаден акт за установяването му от
изпълнителния директор на НАП и без да е дадена възможност на ищеца да обжалва
по съответния ред този акт. Изтъква се още, че заповедта на ИАРА за налагане на
финансови корекции е била предмет на висящо административно дело, приключило с
окончателно определение на ВАС. По изложените съображения се обобщава, че
ответната агенция е нарушила виновно договора за финансова помощ, поради което
е формулиран петитум на осъдителен иск за заплащане на сумата 57 984,11 лв.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
представляваща неизплатен остатък от окончателното плащане, цялото в размер 119
254,65 лв., по заявка за плащане от 15.10.2013 г., дължимо по договор №80 от
28.05.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма за развитие на сектор „Рибарство“ на РБългария, финансирана от
Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г., относно
усвояване на средства по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“
по приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и
маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“, за реализиране на проект
№BG0713EFF-211-160169 с наименование „Оборудване на садкова инсталация
„Унимекс“ в язовир Доспат“. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните,
седалище и адрес гр.Бургас, бул.“Княз Александър Батенберг“ №1, представлявана
от изпълнителния директор Г.Я.Н., оспорва иска. Признава сключването на договор
№80 от 28.05.2012 г. за финансиране на проект №BG0713EFF-211-160169 с
наименование „Оборудване на садкова инсталация „Унимекс“ в язовир Доспат“,
както и сключването на предходен договор между същите страни №20/28.01.2011 г.
за финансиране на проект №BG0713EFF-211-160067. Възразява, че във връзка с
изпълнението на договора от 2011 г. са открити нередности и са издадени решения
№РД-143/14.05.2016 г. и №РД-330/02.11.2016 г. на изпълнителния директор на
ИАРА, с които е наложена финансова корекция. Последната не е отменена по
съдебен ред, въпреки висящото съдебно производство пред административен съд.
Признава, че не е наложена финансова корекция по договор №80 от 28.05.2012 г.,
който е изпълнен. Възразява, че твърдяното прихващане е извършено с писмо от
ДФЗ – РА и ответната агенция няма никакво отношение към него. В тази връзка
оспорва материалната си легитимация по иска. Възразява евентуално, че насрещните
вземания са ликвидни и изискуеми, поради което могат да бъдат прихванати. По
изложените съображения ответникът счита иска за неоснователен и претендира за
неговото отхвърляне.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приетия по делото договор, че на 28.05.2012 г. между ищцовото
дружество, от една страна като ползвател (бенефициент), а от друга – ответната
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като управляващ орган, е
сключен договор №80/28.05.2012 г., с който управляващият орган се е задължил
чрез Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да предостави на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Оборудване на
садкова инсталация „Унимекс“ в язовир Доспат“, съгласно заявление за
кандидатстване вх.№ЕФР-16-10/24.02.2012 г. Уговорен е краен срок за изпълнение
на проекта 28.11.2013 г. Уговорена е финансова помощ в размер 268 386,90
лв., от които 75 % се осигуряват от Европейския съюз, а останалите 25 % - от
държавния бюджет на Република България. Предвидено е в чл.7 плащанията по
договора да се извършват след заявка на ползвателя и след направени
административни проверки и проверка на място. Уговорено е в чл.8 от договора
авансово плащане в размер 134 193,45 лв., за което бенефициентът следва да
подаде заявка за плащане не по-късно от четири месеца от датата на подписване
на договора. Уговорено е в срок от 25 работни дни от регистриране на заявката
РА да изплати одобрената сума или мотивирано да откаже авансово плащане.
Уговорено е инвестицията, предмет на договора, да се извърши в срок до
28.11.2013 г. Уговорено е окончателно плащане в размер 134 193,45 лв., заявка
за което се подава след извършване на инвестицията. Няма спор по твърденията на
ищеца, че размерът на окончателното плащане е намален по взаимно съгласие на
страните от 134 193,45 лв. на 119 254,65 лв.
Няма спор, че ищецът е
подал заявление за авансово плащане, както и за това, че е получил такова.
Последното се установява и от приложеното по делото уведомително писмо за
извършено авансово плащане изх.№01-2600/19.09.2012 г., според което на ищеца е
изплатена сумата 134 193,45 лв. на 31.08.2012 г.
Не се спори между
страните, че горният договор е изпълнен от страна на ищеца в уговорения срок до
28.11.2013 г. Установява се от приложената по делото квитанция за прием на
заявка за плащане, че на 15.10.2013 г. ищецът е заявил окончателно плащане в
размер 119 254,65 лв.
Със заповед №03-РД/3030
от 09.12.2013 г. на изп.директор на ДФЗ обработката на заявката е спряна на
основание чл.33, ал.3, т.2 от Наредба №6 от 03.05.2012 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. "Производствени
инвестиции в аквакултурата" от Оперативната програма за развитие на сектор
"Рибарство" на Република България на министъра на земеделието и
храните.
С уведомително писмо
№01-2600/7859 от 22.12.2016 г. ищецът е уведомен от изпълнителния директор на
ДФЗ, че по повод подадена от него заявка за окончателно плащане по договор
№80/28.05.2012 г. му се изплаща сумата 61 270,54 лв. Няма спор, че тази
сума е получена от ищеца. Като мотиви за платения размер на окончателното
плащане (по-малък от заявения) се посочва, че е извършено прихващане с вземане
за финансова корекция в размер 38 060,40 лв. и лихва върху това задължение
към 14.12.2016 г. в размер 2 061,92 лв., която корекция е наложена с
решение за наличие на нередност № РД-143/14.05.2016 г. на изп.директор на ИАРА;
както и, че е извършено прихващане с вземане за финансова корекция в размер 17 861,79
лв., наложена с решение за наличие на нередност № РД-330/02.11.2016 г. на
изп.директор на ИАРА.
Няма спор между
страните, а това се установява и от доказателствата, че между тях е сключен
предходен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№20/28.01.2011 г., с който е уговорена помощ в размер 466 582,43 лв. за
изпълнение на проект „Изграждане и оборудване на садкова инсталация „Унимекс“ в
язовир Доспат“ съгласно заявление за кандидатстване с вх.№ЕФР-16-5/15.07.2010
г. Не се спори също така, че уговорената в този договор финансова помощ е
изплатена изцяло на ищеца.
С писмо от 04.05.2016 г.
(л.274) на изп.директор на ИАРА ищецът е уведомен, че от 27.04.2016 г. в
агенцията се администрира сигнал за нередност по проекта, реализиран съгласно
договор №20/28.01.2011 г.
С писмо №2600-6705(1) от
18.05.2016 г. на ищеца е връчено решение №РД-143/14.05.2016 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАРА (л.275-л.279), с което е установена нередност,
изразяваща се в наличие на недопустими разходи по договор за предоставяне на
БФП №20/28.01.2011 г. Посочено е в какво се състои допуснатото от бенефициента
нарушение и нормите, които са нарушени. Нередността е определена в размер 38
060,40 лв., като е уточнен начинът, по който същата е изчислена. Решено е да се
констатира нередност, която да се впише в съответния регистър. С друго писмо от
18.05.2016 г. ищецът е уведомен, че следва да възстанови част от получената от
него безвъзмездна финансова помощ в размер 38 060,40 лв. в 14-дневен срок
от получаване на поканата. Установява се, че на 31.05.2016 г. ищецът е подал
писмено възражение против горното решение до изп.директор на ИАРА (л.280). За
същото решение е уведомен и ДФЗ с писмо на ИАРА №1200-6829 от 19.05.2016 г. на
л.1172 от делото.
С писмо от 28.07.2016 г.
(л.319) на изп.директор на ИАРА ищецът е уведомен, че от 22.07.2016 г. в
агенцията се администрира нов сигнал за нередност по проекта, реализиран
съгласно договор №20/28.01.2011 г.
С решение
№РД-330/02.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИАРА (л.162 и
л.301), е установена нередност по договор за предоставяне на БФП №20/28.01.2011
г., изразяваща се в неизползване на придобити въз основа на одобрения проект
активи по предназначение и неизпълнение на производствената програма, заложена
в проекта. Посочено е в какво се състои допуснатото от бенефициента нарушение и
нормите, които са нарушени. Нередността е определена в размер 17 861,79
лв., като е уточнен начинът, по който същата е изчислена. Решено е да се
констатира нередност, която да се впише в съответния регистър. Ищецът е
уведомен за това решение с писмо изх.№2600-15258(1) от 07.11.2016 г. Съответно
ДФЗ-РА е уведомен за същата нередност с писмо изх.№1200-17277/09.12.2016 г.
(л.1303).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим
и подведомствен на гражданския съд. От 25.12.2015 г. е в сила Закон за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), който в чл.24 и чл.27 предвижда правоотношението по предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за сметка на европейските фондове да се урежда с
т.нар.административен договор, сключен между бенефициента и управляващия орган,
а споровете по изпълнение на договора да се уреждат пред съд по реда на
Административно процесуалния кодекс. В последния също е уреден административният
договор – чл.19а и сл. (нови, ДВ, бр.74 от 20.09.2016 г.), като съгласно чл.19ж АПК споровете във връзка с изпълнението му се уреждат от компетентния
административен съд. Процесният договор, обаче, е сключен през 2012 г., преди
влизане в сила на ЗУСЕСИФ и преди въвеждането на чл.19а и сл АПК, поради което
за него посочените норми са неприложими и същият не може да бъде квалифициран
като административен по смисъла на сегадействащото материално законодателство. Редът,
действал до приемането на ЗУСЕСИФ, в това число съдебната практика на общите
съдилища до този момент, приемат, че договорите, сключени между бенефициенти и
управляващи фондовете органи са облигационни по своя характер (гражданскоправни
с административен елемент) и се уреждат от гражданското право, съответно
споровете във връзка с тяхното изпълнение, в частност споровете във връзка с
дължимостта на плащанията по тях, са гражданскоправни и подлежат на разглеждане
по реда на общия съдебен исков процес – в този смисъл Решение №66/21.03.2017 г.
по гр.д.№60146/16 г. на ВКС, ІV г.о.; Определение №3 от 19.01.2018г. на ВКС и
ВАС по адм.д.№78/2017г.; Определение №68/28.06.2018 г. на ВКС и ВАС по
гр.д.№61/2018 г., 5-чл.с.; Определение №76/01.12.2017 г. на ВАС и ВКС по
адм.д.№70/2017 г. и др. Ето защо съдът намира, че е компетентен да разгледа
настоящия спор, като редът за това е общият исков процес по ГПК.
Правоотношението по
повод процесния договор е нормативно уредено от Наредба №6 от 03.05.2012 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1.
"Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос №2
"Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на
продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на
сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския
фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (обн., ДВ, бр. 35 от
8.05.2012 г., в сила от 8.05.2012 г., изм., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от
12.06.2012 г., доп., бр. 12 от 11.02.2014 г., в сила от 11.02.2014 г., изм. и
доп., бр. 60 от 7.08.2015 г., в сила от 7.08.2015 г.) Съгласно чл.25, ал.3 от
Наредбата договорът за предоставяне на финансова помощ по програмата се
подписва от изпълнителния директор на ИАРА и от кандидата. Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури е страна по процесния договор, наречена управляващ орган в
договора, която страна е поела конкретни задължения спрямо ищеца, в това число
да изплати уговорената безвъзмездна финансова помощ. В договора е уговорено плащането
да се извърши чрез Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция, който орган
има функции да администрира плащанията по договора, но не е страна по последния
и не е поемал задължения спрямо ищеца. Ето защо съдът намира, че легитимиран
ответник по иска за неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ е
именно ответната изпълнителна агенция и в тази връзка възраженията на ответника
в отговора на исковата молба се намират за неоснователни.
Между страните няма спор
относно изпълнението на процесния договор от страна на ищеца. Не се спори, че
договорът е изпълнен от негова страна в срок и съобразно уговореното.
Следователно, възникнало е насрещното задължение за изплащане на уговорената
помощ, която, като се съобрази безспорното авансово плащане от 134 193,45 лв. и
неоспорените твърдения на ищеца в тази насока, е в окончателен размер 119
254,65 лв. Не се спори и се установява, че от тази сума на ищеца е заплатена от
ДФЗ-РА част в размер 61 270,54 лв. Останалата част е прихваната от
разплащателната агенция със сума, равняваща се на претендираната от 57 984,11
лв., след като в ДФЗ е получена информация, че са установени нередности по
изпълнението на предходен договор за финансова помощ между същите страни №20/28.01.2011
г.
Във връзка с твърденията
за прихващане, на ответника е указано с доклада на делото, че следва да докаже
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в горния размер. Следва изрично
да се отбележи, че ответникът не е направил процесуално възражение за
прихващане, а се позовава на материалноправно прихващане, за това съдът не
дължи изрично произнасяне по насрещното вземане с диспозитива на съдебния си
акт, респективно възражението следва да бъде отчитано само при отговор на
въпроса съществува ли заявеното главно вземане и дали същото не е погасено чрез
прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД.
Насрещното вземане
според ответника произтича от две решения за установяване на нередност – решение
№РД-143/14.05.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИАРА, и решение №РД-330/02.11.2016
г., издадено от същия административен орган. Няма спор, че установените
нередности касаят друг договор за финансова помощ между страните, но съдът
намира, че не е задължително от гл.т. на гражданското материално право
насрещните вземания да произтичат от едно и също правоотношение, необходимо е
за целите на прихващането същите да бъдат еднородни. Ето защо възраженията на
ищеца за това, че ответникът не може да прихваща с вземания за корекции по
предходен договор, за неоснователни.
На следващо място,
горепосочените решения, с които са установени нередности, съставляват
индивидуални административни актове. Издадени са през 2016 г. – след приемане и
влизане в сила на ЗУСЕСИФ, като от доказателствата се установява, че същите са
в резултат от администриране на сигнали за нередност, проведено отново при
действието на последния закон. В самите решения не само е установена нередност,
но са определени още основанието и размера на финансовата корекция, ето защо в
тях е включено съдържание на решение по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ (Финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта), което може да се оспорва пред
съответния административен съд. Има доказателства по делото, че ищецът е
получил и двете решения и е запознат с тяхното съдържание. Срещу едно от тях е
подал и възражение пред органа, който ги е издал. Не се твърди и доказва,
обаче, решенията да са били обжалвани пред съответния административен съд в
качеството им на индивидуални административни актове. В настоящото съдебно
производство не може да бъде извършен контрол за законосъобразност на същите,
тъй като е приложима разпоредбата на чл.17, ал.2, изречение второ ГПК, според
която съдът не може инцидентно да проверява законосъобразността на
административните актове, когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която е била участник в административното производство по издаването
му. В конкретния случай ищецът е такъв участник, който е могъл да обжалва по реда
на АПК решенията на изпълнителния директор на ИАРА, но не го е направил, поради
което последните съставляват влезли в сила административни актове, които
установяват изискуеми и ликвидни вземания. Тези вземания могат да бъдат
прихващани по смисъла на чл.103 ЗЗД, като изявлението за прихващане може да
бъде правено до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по
аргумент от чл.371 ГПК, а в отговора на исковата молба се съдържа изявление за
материалноправно прихващане – ответникът се е позовал на това, че вземанията са
ликвидни и изискуеми и могат да бъдат прихванати. Това изявление поражда
погасително действие, тъй като, както се каза, вземанията са установени с
влязъл в сила административен акт и не могат да бъдат оспорвани от ищеца. Възраженията
на ищеца, свързани с обжалваната от него заповед №РД 1433/21.12.2012 г. (по
отношение на която Бургарският административан съд и ВАС са приели, че
обжалването е недопустимо), съдът намира за неотносими, тъй като въпросната
заповед е издадена и обжалвана преди приемане на ЗУСЕСИФ по реда на отменена
нормативна уредба и неприложима към настоящия момент и спрямо решенията по
чл.73 ЗУСЕСИФ съдебна практика. Факт е, че след издаване на горната заповед и
след влизане в сила на ЗУСЕСИФ административният орган е издал актове за
определяне на финансови корекции, които не са атакувани по административен ред
от ищеца, но които са подлежали на обжалване пред административен съд поради
новата уредба на закона. Това дали същите са законосъобразни, съдът в
настоящото производство не може да преценява. Не може да бъде правена преценка
и относно останалите възражения на ищеца относно това дали са спазени сроковете
за последващ контрол по изпълнението на договора от 2011 г., дали е допустимо
производството по заявлението за плащане да бъде спирано и пр., тъй като тези
възражения са свързани отново със законосъобразността на решенията от 2016 г.
за установяване на нередности, която може да бъде изследвана само от
административен съд по реда на обжалването по АПК.
Възраженията на ищеца за
това, че не е спазен срокът за плащане на помощта, съдът не обсъжда, тъй като
същите биха били относими единствено в случай на предявен иск за обезщетение за
забава при изпълнение на паричното задължение.
Неоснователни са
възраженията, че не бил издаден акт за установяване на частно държавно вземане.
Решенията за установяване на нередности и определяне на финансови санкции
съставляват акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл.162,
ал.2, т.8, 165 и чл.166, ал.1 ДОПК във връзка с чл.73 ЗУСЕСИФ. Възражението за
това, че не е дадена възможност на ищеца да обжалва актовете, също е
неоснователно. Вярно е, че в процесните две решения за финансови санкции не е
посочено пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват. Това, обаче, може
да доведе само до евентуално удължаване на срока за обжалване съгласно чл.140 АПК, но в случая и удълженият срок е изтекъл, доколкото решенията са издадени и
съобщени още през 2016 г.
В обобщение на горното съдът
намира, че претендираното от ищеца вземане, съставляващо неплатена част от
безвъзмездна финансова помощ по договор №80/28.05.2012 г., е погасено чрез
прихващане с вземания, установени по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ, поради което искът
се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “УНИМЕКС”ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Матей Преображенски”, стоматологичен
център „Св.Анна“, представлявано от В.Г.Г., чрез пълномощници адв.Н.Р. и адв.А.Н.,
против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към министъра на
земеделието и храните, седалище и адрес гр.Бургас, бул.“Княз Александър
Батенберг“ №1, представлявана от изпълнителния директор Г.Я.Н., за заплащане на
сумата 57 984,11 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
07.07.2018 г., до окончателното плащане, представляваща неизплатен остатък от
окончателното плащане, цялото в размер 119 254,65 лв., по заявка за плащане от
15.10.2013 г., дължимо по договор №80 от 28.05.2012 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за развитие на сектор
„Рибарство“ на РБългария, финансирана от Европейския фонд за рибарство за
програмен период 2007 – 2013 г., относно усвояване на средства по мярка 2.1
„Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритетна ос 2 „Аквакултура,
риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и
аквакултура“, за реализиране на проект №BG0713EFF-211-160169 с наименование
„Оборудване на садкова инсталация „Унимекс“ в язовир Доспат“.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: