О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………/……………2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна,
XXXIV състав в закрито съдебно заседание
на пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елена Янакиева адм. дело № 2465/2022 г., по описа на Административен съд
– Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 248, ал. 1
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба № 16171/31.10.2022 г., депозирана от К.А.К., с
ЕГН **********, чрез неговия пълномощник адв. А.А. *** с искане за допълване в
частта за разноските на Определение № 3113 от 28.10.2022 г., постановено по
адм. д. № 2465/2022 г., с което се спира допуснатото по закон предварително
изпълнение на Заповед № 22-0819-001514/18.10.2022 г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Варна /ОД на МВР - Варна/, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, а на осн. чл.
172, ал. 4 от ЗДвП са отнети документи и регистрационни номера, както следва:
Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ********* и
2бр. регистрационни табели с рег. № ТХ 7101 ХТ. В молбата е посочено, че в
горепосоченото определение липсва произнасяне по искането за присъждане на
разноски, направено с молба с.д. № 16096/28.10.2022 г. С последната бил
представен списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, както и
доказателства за платена държавна такса. Липсвало възражение за прекомерност от
страна на ответника по делото. Иска се присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът – младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ – при ОД на МВР, в предоставения му срок не изразява
становище по направеното искане.
По допустимостта на производството
по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК:
Молбата за допълване на
определението в частта за разноските, е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК /определението подлежи на обжалване, постановено на
28.10.2022 г., връчено е на 02.11.2022 г., а молбата е депозирана на 31.10.2022
г./ и съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК подлежи на допълване в едномесечен срок от
постановяването, по отношение на акт, който подлежи на допълване по този ред,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по основателността
на искането.
По основателността на искането:
Като съобрази доводите на молителя с характера на производството и ги
съпостави със събраните по делото доказателства, съдът в настоящия си състав намира
искането за допълване на определението в частта му за разноски за основателно,
на следните доводи:
Производството
по адм. дело № 2465/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, е
образувано въз основа на подадена жалба с вх. № 16058/28.10.2022г., съдържаща
искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
22-0819-001514/18.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ на ОД на МВР – Варна, допуснато по силата на закона.
С
молба с.д. № 16096/28.10.2022 г., жалбоподателят е изпълнил дадените му
указания, като е представил доказателства за платена държавна такса, адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в договора
адвокатското възнаграждение било заплатено изцяло в брой. Със същата молба е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът
приключил делото като се е произнесъл с Определение № 3113/28.10.2022 г., с
което е спрял предварителното изпълнение на горепосочената заповед за налагане
на принудителна административна мярка. Издаденото определение е получено на
02.11.2022 година.
С
молба с.д. № 16171/31.10.2022
г., въз основа на която е образувано настоящото производство, жалбоподателят е
направил искане за допълване на определението в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 248,
ал. 2 от ГПК, приложима по препращане на чл. 144 от АПК, съдът е дал възможност
на ответника – младши автоконтрольор при сектор ПП в ОД на МВР – Варна да
изрази становище по направеното искане. В седемдневния срок ответникът не е
депозирал становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността и преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни мерки:
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози. Тоест предварителното
изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона с цел осигуряване на
безопасността и преустановяване на административните нарушения, а не с отделно
разпореждане на административния орган. Следователно в конкретния случай
производството попада в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която за
актове на административните органи, за които по силата на закона е допуснато
предварително изпълнение, е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 от АПК, тъй като няма изрична правна норма, с която да е изключен съдебния контрол
върху тази категория актове. Нещо повече в настоящото производство съдебният
състав проверя наличието на предпоставките за спиране на принудителното
изпълнение, визирани в ал. 2 на чл. 166 от АПК, тъй като е сезиран единствено
за предварителното изпълнение, а не взима отношение по законосъобразността на
заповедта. Ето защо искането за спиране на предварителното изпълнение се
разглежда в отделно частно производство.
С молбата от 31.10.2022 г., искането за
присъждане на разноски не е направено за първи път. Още с молбата за
отстраняване на допуснатите нередовности, жалбоподателят прави искане за
присъждане на сторените в производството разноски като представя доказателства.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г., ОСС от I и II колегия на ВАС на страната, в
чиято полза е постановен съдебният акт се дължат разноски от страната, за която
производството е приключило неблагоприятно. В настоящия случай страната, за
която производството е приключило благоприятно е жалбоподателят /уважава се
искането му за спиране на предварителното изпълнение/, поради което искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, така както е направено, поради
липса на възражение за прекомерност от страна на ответника в производството.
Претендираните за присъждане разноски
от страна на жалбоподателя К.А.К., с ЕГН ********** са в общ размер на 610,00
лева и са установени с представените по делото доказателства за реалното им
извършване – договор за правна защита и съдействие с отразена заплатена сума в
брой от 600,00 лева /л. 12 от делото/ и доказателства за внесена държавна такса
от 10,00 лева /л. 13 от делото/.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №
3113/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 2465/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати в полза на К.А.К., с
ЕГН **********, сумата от 610,00 лева (шестстотин и десет лева), представляваща
сторените от страната разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считан от датата на връчване на страните,
с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: