Р Е
Ш Е Н
И Е № 283
гр. Стара Загора, 18.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 236 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ против Решение № 193 от 04.04.2019г., постановено по АНД №1117/2018г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление № КГ-2115/02.03.2018г., издадено от Заместник-председателя на
ДАМТН. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по
съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона – касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Според жалбоподателя неоснователен и неправилен се явява
изводът на съда, че обжалваното НП е незаконосъобразно издадено, поради
опорочаване на предхождащата го процедура по установяване на нарушението. Моли се
съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – „Милениум газ“ ООД, редовно и своевременно призован, се
представлява в съдебно заседание от адв.В.. По подробно изложени съображения в
съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, се моли съда да
остави без уважение касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен
съд Стара Загора се е развило по жалба на „Милениум газ“ ООД срещу Наказателно
постановление № КГ-2115/02.03.2018г., издадено от Заместник-председателя на
ДАМТН, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № А-344 от 14.12.2017г., на търговското дружество е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000лв., на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.43а,
ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за извършено
нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.1, Приложение №1 от
НИКТГУРНТК.
От фактическа страна
административнонаказателното обвинение е обосновано по следния начин: При
извършена на 09.10.2017г. проверка на обект – бензино-газстанция, управляван от
„Милениум газ“ ООД, намиращ се в с.Средец, област Стара Загора, от бензиноколонка № 2 към
резервоар №2, с налично количество 1667л., е взета проба от разпространяваното
течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, с протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Хс-091/09.10.2017г. При проверката е установено, че
последната доставка на течно гориво – автомобилен бензин А-95Н е в количество 1998л.
по нареждане за експедиция
№41862/29.09.2017г. и товарителница сериен М №391367/29.09.2017г., с декларация
за съответствие № 0351/18.09.2017г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД, за
партида №0351, в общо количество 3000 тона. След изпитване на контролната проба
в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни масла и
присадки към ДАМТН – ГД ККТГ - гр.София, е издаден протокол от изпитване №С-0418-1/12.10.2017г. На
основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТК е извършена експертиза и е
изготвен Констативен протокол №КП-0648/12.10.2017г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество, съгласно който течно гориво – автомобилен бензин А-95Н не съответства
на изискванията за качество по показател „дестилационни характеристики“ и на
изискването за температура на „край на кипене“. Изпитването на контролните
проби е показало несъответствие на разпространяваното течно гориво –
автомобилен бензин А-95Н по посочения показател с изискванията към него в
приложение №1 от НИКТГУРНТК. Протоколът от изпитване и констативния протокол са връчени на основание
чл.22, ал.8 от НИКТГУРМТК на „Милениум газ“ ООД, с писмо изх. №
84-01-632/12.10.2017г. и известие за доставяне от 17.10.2017г. В резултат на
проведена арбитражна процедура, по искане на управителя на „Милениум газ“ ЕООД
от 23.10.2017г., е издаден протокол от изпитване №39/01.02.2018г. от
изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД, въз основа на който е
изготвена Експертиза № ЕА-002/02.02.2018г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след
арбитражно изпитване, съгласно която
течното гориво – автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията за
качество по чл.6, т.1 Приложение №1 от НИКТГУРНТК.
С оглед на тези факти
административнонаказващият орган е приел, че като е разпространявало на 09.10.2017г.
течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, за което на 12.10.2017г. с Констативен
протокол № КП-0648/12.10.2017г. е установено несъответствие на горивото с
изискванията за качество съгласно Приложение №1 от НИКТГУРНТК, и същото е
окончателно установено с Експертиза № ЕА-002/02.02.2018г., „Милениум газ“ ООД, в качеството му
на краен разпространител, съгласно изискванията на §1, т.12 от ДР на ЗЧАВ, е
извършило нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.1 Приложение №1 от
НИКТГУРНТК.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Прието е, че фактическите констатации, отразени в наказателното
постановление, се потвърждават изцяло от свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта, като съответен на тях се
явява правният извод на АНО за съставомерност на извършеното от жалбоподателя
деяние, съобразно дадената му правна квалификация, поради което съдът е приел за
доказани описаното в наказателното постановление нарушение и извършването му от
санкционираното лице. Посочено е, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност е допуснато съществено процесуално нарушение, което е опорочило
административнонаказателното производство и е довело до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Обосновано е, че АУАН е бил съставен
след като жалбоподателят е поискал арбитражното изпитване, но преди резултатът
от него да е готов, т.е. преди да стане факт от обективната действителност,
което означава, че с наказателното постановление жалбоподателят е бил
санкциониран за нарушение, обосновано на факти и обстоятелства, които не са
установени по надлежния за това ред. Прието е, че правото на арбитражна проба
обуславя един вид правото на защита на нарушителя, поради което едва след
неговото реализиране следва да се пристъпва към привличане на нарушителя към
наказателна отговорност, а преждевременното съставяне на АУАН води до
опорочаване на административнонаказателната отговорност. С оглед на изложените аргументи съдът е отменил
обжалвания санкционен акт като незаконосъобразен.
Касационната
инстанция преценява оспореното решение като неправилно, поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място
настоящият касационен състав не споделя доводите на районния съд, че след като
е съставен преди изготвянето на арбитражната проба АУАН е издаден
преждевременно, като със констативния акт на санкционираното лице е привлечено
към административнонаказателна отговорност въз основа на факти
и обстоятелства, които са различни от тези в санкционния акт. Действително
между АУАН и наказателното постановление трябва да съществува единство както
между посочените за нарушени законови норми, така и между словесното описание
на нарушението, като противното води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Но това не означава, че при издаване на санкционния акт
административнонаказващият орган не може да се позове освен на събрания от
актосъставителя доказателствен материал, така също и на допълнително събрани по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН доказателства. Конкретния случай е именно такъв. Както
първоначалната експертиза, така и изготвеното по-късно арбитражно изпитване,
сочат за несъответствие на изследвания продукт с изискванията за качество.
Поради това административнонаказващият орган правилно е отразил в санкционния
акт и резултата от арбитража, въпреки, че този резултат не е бил все още
изготвен при издаването на АУАН. В този смисъл не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с липсата на конекситет между констативния и
санкционния акт, тъй като при издаване на последния санкциониращият орган се е
позовал на допълнително събрани по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН доказателства.
Липсва несъответствие между фактическо
описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление, което да е
нарушило правото на защита на санкционираното лице, както е прието от районния
съд.
От друга страна, съгласно
изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН,
въззивният съд следва да се произнесе по всички релевирани в жалбата пред него
доводи, а липсата на такова произнасяне опорочава съдебното решение и обуславя
извод за неговата неправилност. Въззивният съд дължи произнасяне по доводите на
страните, независимо дали ги възприема за основателни или не.
В жалбата срещу
наказателното постановление, с която Районен съд Стара Загора е сезиран, са
направени множество оплаквания относно съставянето на АУАН, процедурата по
вземането на пробите от гориво, компетентността на извършващите проверката
лица, законосъобразността на санкционния акт и т.н. На тези доводи на
жалбоподателя във въззивното производство не е даден отговор, нито са изложени
мотиви дали и защо се приемат за неоснователни, като тези доводи не следва да
се обсъждат за пръв път от касационната инстанция. Поради това съдът приема, че
обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения –
липса на мотиви по наведените оплаквания. Това обосновава неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при
условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, който да даде обоснован отговор на
поставените в първоначалната жалба против наказателното постановление
оплаквания.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.2, вр. чл.222, ап.2, т.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№193 от 04.04.2019г., постановено по АНД №1117/2018г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на мотивите на
настоящото решение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.