Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Началник сектор в ОДМВР-Пловдив,РУ 03 Пловдив против Решение № 1871/21.11.2023г. по АНД № 2926/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив,IV н.с.,с което е отменено Наказателно постановление № 23-0438-000151/15.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на Н. Г. Х.,[ЕГН] са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП; глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП, както и на основание Наредба № 1з—2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 22 контролни точки.

 

 

В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова, следва да бъде отменено. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд довели до отмяната на оспореното НП поради липса на доказателства за материалната компетентност на актосъставителя.В тази връзка пред касационната инстанция се представя Заповед № 317з-7086/09.08.2022г.,с която поименно са оправомощени длъжностни лица за контрол по ЗДвП и в т.27 е посочено,че фигурира името на актосъставителя Н. А. Я..Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба – Н. Г. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител,не взима становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок и като такава, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, тя се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните: С Решение № 1871/21.11.2023г. по АНД № 2926/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив,IV н.с., е отменено Наказателно постановление № 23-0438-000151/15.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на Н. Г. Х.,[ЕГН] са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП; глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП, както и на основание Наредба № 1з—2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 22 контролни точки.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо компетентността на органа, издал АУАН.Констатирано е,че от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Със Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. са оправомощени поименно длъжностни лица в ОДМВР Пловдив за контрол по ЗДП, между които обаче не присъства името на актосъставителя – Н. А. Я., заемащ длъжността полицай при Трето РУ към ОДМВР Пловдив, т.е. по делото липсват доказателства, че към 12.02.2023г. актосъставителят Я. е притежавал нужната материална компетентност за съставяне на процесния АУАН. Установено е още,че името на актосъставителя не присъства и сред служителите от сектор „ОП“ при Трето РУ Пловдив, преминали изпит за работа с АТСС, изброени в приложените по преписката Протокол № 1/20.12.2021г. и Протокол № 2/22.12.2021г. Съдът е приел,че неизпращането, съответно непредставянето в течение на производствата пред съдебните инстанции, на необходимите надлежни доказателства относно наличието на редовно възлагане от страна на съответния орган на определените длъжностни лица /когато законът позволява това/, представлява процесуално бездействие, за което административнонаказващият орган следва да бъде обвързан от неблагоприятните законови последици, следващи при проявяването му, а именно цялостна отмяна на санкционния акт. В случая въпреки изисканата от съда и представена от въззиваемата страна Заповед 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив по казуса не се доказва по безспорен и категоричен начин надлежно оправомощаване на Н. Я. да съставя АУАН, което съответно е довело до отмяна на НП.

За пълнота на изложението районният съд е изложил и мотиви по същество на спора.

Решението на първоинстанционния съд е правилно. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят изцяло, като настоящата инстанция препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Съобразно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съобразно чл. 220 от АПК пък, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В случая, едва в хода на касационното производство ,от страна на административния орган, се представят доказателства за материалната компетентност на актосъставителя Н. Я.- Заповед № 317з-7086/09.08.2022г.,с която поименно са оправомощени длъжностни лица за контрол по ЗДвП

Именно ,защото обсъжданата заповед не е била част от преписката, изпратена от административния орган до първоинстанционния съд, същата няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт с оглед забраната за нови фактически установявания, възведена в разпоредбата на цитирания чл. 220 от АПК. Доколкото разглежданото доказателство не е такова, което не е могло да бъдат известно на страната, нито е доказателство за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК, същото не може да послужи и като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. (В подобен смисъл например Решение № 10893 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2016 г., II о.).Освен това първоинстанционният съд е дал указания до административния орган да представи доказателства за материалната компенетност на актосъставителя,като доказателства по делото е имало единствено по отношение материалната компетентност на административнонаказващия орган.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1871/21.11.2023г. по АНД № 2926/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив,IV н.с.

Решението е окончателно.