Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./……….2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 2018 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 48533/19.09.2016 г., подадена от
Т.Н.Г. и Г.Й.К., чрез адв. И.В., против решение от 26.08.2016 г., постановено
по гр. д. № 1749/2015 г. по описа на ВРС, с което са осъдени да премахнат
изградените към ап. № 5 второ ниво – емпоре, с площ 35,97 кв.м., представляващо спалня-ниша и
кабинет, коридор, баня с тоалет, скл. помещение, тераса и стълба от първо ниво, и трето ниво с площ 6,02 кв.м., представляващо
таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ ниво; да премахнат изградените към ап. № 6
второ ниво с площ 36,85 кв.м., представляващо две спални, баня с тоалет,
скл. помещение, тераса и стълба от първо ниво и трето ниво с площ 10,85 кв.м.,
представляващо таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от
второ ниво, които са изградени в
отклонение на разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г. за преустройство и реконструкция на втори и
тавански етажи и изграждане на нов трети етаж с две жилища – ап. № 5 и ап. № 6, в жилищна
сграда в УПИ ХV-17, кв. 28 по плана
на 8-ми подрайон на гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. Ал.
Стамболов № 7, по иска на Д.Д.Г., на оснoвание чл. 109 от ЗС, както и Т.Н.Г. и Г.Й.К. са осъдени да заплатят поравно на Д.Д.Г.
разноски за производството в общ размер на 2711.07 лева, на основание чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон, немотивирано, постановено при
съществени процесуални нарушения. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че е
налице нарушение на упражняване на правото на собственост на ищцата, както и че изградените второ и
трето ниво към ап. № 5 и ап. № 6 представляват обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Твърди се, че те
не са общи части по своето естество и предназначение, и макар че не
представляват самостоятелни обекти по смисъла на чл. 98 от ЗС следват главната
вещ – апартамент № 5 и апартамент № 6, с които са неразривно и функционално
свързани и могат да се ползват само от тях. В условията на евентуалност се
поддържа, че ако са общи части, то те са такива по предназначение, а не по
естеството си и могат да се придобиват по давност, като в случая ответниците са
упражнявали владение в продължение на повече от 10 г. от момента на възникване
му от 01.11.2000 г. – датата на подписване на акт образец 14, когато е
констатирано реализирано строителство в груб строеж, до момента на предявяване
на иска на 16.02.2015 г. Поддържат, че необоснован и неправилен е извода, че не
е установено кога е извършено строителството, че доказателствената тежест на
издаденото удостовеР.е за търпимост е оборена и че изпълненото строителство е в
нарушение на правните норми. Посочват, че
заключенията на вещите лица по техническата и оценителната експертиза са
необосновани и некомпетентни, предвид липсата на специални знания относно
тълкуването и прилагането на градоустройствени и архитектурни планове. Невярно било
заключението на вещото лице, че е надвишена максималната височина на сградата
на кота било, като е посочено, че има такава по КЗСП. Посочва се, че
изпълненото строителство извън одобР.те строителни книжа е допустимо и като
такова е търпимо и не подлежи на премахване, въпреки липсата на одобР. строителни книжа за второто и трето ниво на
ап. № 5 и ап. 6 на процесната сграда. Приетата по делото експертиза на в.л. О.
била некомпетентно изготвена, доколкото не изследвала дали по действащия КЗСП,
може да се надстрои сградата. По подробно изложените в жалбата съображения
молят атакуваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени изцяло
исковете, предявени от Д.Д.Г..
Въззиваемата Д.Д.Г. е депозирала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. П.С.. Поддържа
становище за нейната неоснователност по подробно изложените в отговора
съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По делото са представени писмени бележки с вх. №
5619/23.02.2017 г. от адв. П. Стаматов, като процесуален представител на Д.Д.Г.,
в които подробно се излагат съображения за потвърждаване на решението на ВРС.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 4103/16.02.2015 г., подадена от Д.Д.Г., чрез адв. П.С., с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да премахнат незаконна надстройка на жилищна сграда в УПИ ХV-17, кв. 28 по плана на 8-ми
подрайон на гр. Варна, с административен
адрес гр. Варна, ул. Стефан
Стамболов № 7, представляваща преустройство и реконструкция на втори и тавански
етажи, вследствие на което са изградили нов трети етаж с две жилища – ап. № 5 и ап. № 6, като в
отклонение на разрешеното строителство в таванското подпокривно пространство се
развиват второ и трето ниво, с правно основание чл. 109 от ЗС, и евентуален иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, с искане при
отхвърляне на негаторния иск ответниците да заплатят на ищцата сумата от общо 25000 лева - по 12500 лева от
всеки ответник, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие на извършеното незаконно строителство в описания по-горе съсобствен
имот, изразяващи се в невъзможността на ищцата
да извърши надстрояване съобразно притежаваните от нея идеални части от правото на строеж, като с
тази сума ответниците са се обогатили за нейна сметка.
В исковата молба се посочва, че ищцата е собственик на
основание договор за даР.е по нотариален акт № 83, том XLI, дело № 10018/1993г.
и нотариален акт №190, том № ХLI, дело № 4347/1995 г. на самостоятелен обект,
представляващ апартамент с обща
застроена площ от 35,60 кв.м. на партерен етаж в сградата, находища се в гр.
Варна, ул. „Стефан Стамболов" № 7, ведно с избено помещение от 16,80
кв.м., тоалет, находящ се в сутеренния етаж, както и 1/4 идеална част от общите
части на сградата и от дворно място, в което е изградена сградата, цялото с
площ от 234 кв.м., с идентификатор на дворното място 10135.1507.451 по КК и КР
на гр. Варна. Ответникът Г.Й.К. бил собственик на тавански жилищен етаж, със
застроена площ от 75 кв.м., ведно с подпокривно пространство - складово и
обитаемо, със светла площ 47,70 кв.м. и избено помещение №3 с площ от 7 кв.м.,
както и ¼ ид.част от стълбището
към втория етаж, находящи се в жилищната сграда, описана по-горе, както и на
22,50 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., съгласно протокол
за делба от 25.08.1969 г., вписан под № 115, вх. рег. № 4714/29.09.1969 г. и договор
за доброволна делба, вписан под №237, T.IV, вх. рег. №3381/21.03,2001 г. Ответницата
Т.Н.Г. била собственик на апартамента на втори етаж на жилищната сграда,
посочена по-горе, съгласно н.а. № 182, том IX дело №3304/1983 г със застроена
площ от 44,55 кв.м., заедно с две избени помещения и четири тавански помещения,
заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място с площ от 220 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата. С нотариален акт № 5 том П, рег. №1030/99 г., дело №
236/1999 г. е направена поправка на нотариален акт № 182, том IX дело № 3304/1983
г., като в поправения акт да се счита допълнително вписано и се чете следното
"ведно с 1/2 ид.ч. от стълбище и ведно с ½ от правото на надстройка
на сградата, ако евентуално се разреши надстройка на таванския етаж".
Строежът на жилищната сграда бил завършен през 1946 г. и същата е представлявала сграда с два надземни етажа
с конструктивна височина 3,23 м., един полуподземен избен етаж с височина на
цокъла от 1,46 м. до 2,13 м. и тавански етаж с надзид 60 см., с покривна
конструкция и капандури.
Ищцата посочва, че Т.Г. и Г.К. се снабдили с разрешение
за строеж № 84/07.04.2000 г., издадено от главния архитект на район
„Одесос", община Варна, за строеж: „реконструкция и преустройство на
тавански помещения в жилищни, в жилищната сграда в УПИ XV-17, кв. 28 по плана
на 8-ми подрайон на гр. Варна, ул. "Ст.Стамболов" №7. Съгласно одобР.те
проекти за строежа се разрешава преустройството на таванския етаж в жилищен,
като на кота +5,80 м. се обособяват две жилища, на кота +8,20 м. е предвидено
изпълнението на нова стоманобетонна плоча, като над нея се намира подпокривното
пространство и е показано, че се възстановява трискатния покрив на сградата.
При извършване на строителните работи ответниците са се отклонили от издаденото
разрешение за строеж, като са извършили строеж, извън даденото разрешение,
който съгласно представени от тях декларации е завършен в края на 2000 г. Във
връзка с извършеното незаконно строителство е издадена Заповед №
С-67/06.11.2001 г. на Началник РДНСК - Варна за спиране на незаконния строеж,
като на извършителите на същия са издадени наказателни постановления № 613/05.11.2001
г. и № 614/05.11.2001 г. По жалба на ищцата Г. *** е извършена проверка и с
писмо изх. № 723-1635/05.03.2003 г. на Началник РДНСК, същата е уведомена, че
въпреки заповедта за спиране на строителството на незаконния строеж, са
извършени допълнителни СМР, поради което на Г.К. е съставен АУАН №
97/27.02.2003г. По повод изследване на възможността за узаконяване на незаконния
строеж, във връзка с протоколно решение № 7/22.02.02 г. и направена повторна
проверка, със становище изх. № АГ-1-3200-3/22.03.2003 г. на Главния архитект на
район „Одесос", е установено, че изпълненото незаконно надстрояване
надвишава във височина силуетните предвиждания на действащия КЗСП с около 1,00 м.,
мерено от кота прилежащ терен до кота стреха; билото на незаконната надстройка
е с височина приблизително 5,00 м. над тази на стрехата; горните отклонения са
съществени по смисъла на чл. 175, ал. 4 спрямо мерките за височина по
действащия КЗСП. Главният архитект на район „Одесос", на основание § 184,
ал. 1, ал. 2 и 5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, издал Акт за узаконяване № 3/23.01.2006
г. за строеж „Надстройка на жилищна сграда, състояща се от второ таванско ниво
с площ 83,70 кв.м. и трето ниво в подпокривното пространство с площ от 16
кв.м., в УПИ XV-17, кв. 28 по плана на 8-ми подрайон" Със заповед №
ДК-10-12/08.03.2006 г. на РДНСК са отменени актът за узаконяване и одобР.те
инвестиционни проекти-заснемане на узаконяване на незаконен строеж „Надстройка
на жилищна сграда", находища се в УПИ XV-17, кв. 28 по плана на 8-ми м.р.,
гр. Варна, с административен адрес ул. „Ст. Стамболов" № 7. Заповедта е
била оспорена пред Варненския окръжен съд, който с Решение № 88 от 09.02.2009г
по адм. дело № 830/2006г. е отменил същата. С влязло в сила решение с
№14406/30.11.2009 г. Върховният административен съд е отменил изцяло решението
на ВОС, като е приел, че надстрояването е незаконно, тъй като липсва нотариално
заверено съгласие на останалите етажни собственици.
По жалба на ищцата до РДНСК, въз основа на Решение
№14406/30.11.2009 г. на ВАС, е съставен Констативен акт №100/23.06.20Юг. на
РДНСК, с който е установено за пореден път че извършените строителни дейности
са в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. З от ЗУТ, чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. Констатациите на
служителите на РДНСК сочат, че при извършеното строителство е променена
покривната конструкция, която е обща част на сградата, съгласно чл. 38 от ЗС.
Констатирани са и отклонения в изпълнението на одобР.те проекти и разрешението
за строеж, като достигнатата кота корниз е с 1,00 м. повече от предвидената по
КЗСП, като по смисъла на чл. 154, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ това
представляват съществени нарушения. Установено е наличието на незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради факта, че извършеният строеж е
без одобР. проекти, без разрешение за строеж и без акт за узаконяване. Това
обосновава извода на служителите на РДНСК, че са налични всички предпоставки за
започването на административно производство по чл. 225 ал. 1 от ЗУТ за премахване
на незаконния строеж. Въпреки влязлото в сила решение № 14406/30.11.2009 г. на
ВАС по адм.д. № 8734/2009 г., с което се обявява строежът за незаконен и
последвалото поредно констатиране на незаконността на строежа от РДНСК, главният
архитект на район „Одесос" е издал нов акт за узаконяване №5/28.10.2011
г., който е бил оспорен от ищцата. Със
Заповед № ДК-10-СИР-34/13.09.2012 г. началникът на РДНСК – Варна, на основание
чл. 216, ал. 5 от ЗУТ и Решение на 1476/06.06.2012 г. постановено по адм. дело
447/2012 г. е отменил като нищожен акта за узаконяване № 5/28.11.2011 г.
издаден от Главен архитект на район „Одесос" за строеж: Реконструкция и преустройство
на тавански помещения - обособяване на II -ро и III то ниво към апартаменти № 5
и № 6 в жилищна сграда, находяща се в УПИ XV-17, кв. 28 по плана на 8-ми мр.
ул. „Стефан Стамболов" № 7". Ответниците обжалвали заповедта пред
Административен съд - Варна, като с решение № 3019/27.11.2013 г. по адм. дело №
341/2013 г. оспорването е отхвърлено. Вместо да бъде премахнат незаконният
строеж, на ответниците е издадено удостовеР.е за търпимост №51/13.11.2013 г.,
от Главния архитект на район „Одесос", Община Варна, на основание § 127,
ал. 1 ПЗР на ЗУТ за строеж, извършен от ответниците Т.Н.Г. и Г.Й.К.,
представляващ: „Реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни
към ап. № 5 и ап. № 6, находящ се в жилищна сграда изградена в имот с
идентификатор 10135.1507.451 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес
гр. Варна, ул. „Стефан Стамболов" № 7, като втори и тавански етаж се
преустройват и реконструират, като се премахва дървения гредоред и се излива
стоманобетонна плоча, при което се намалява конструктивната височина на втория
етаж на 2,70 м., а покривната конструкция се задига. Оформя се нов, трети етаж,
с два апартамента № 5 и № 6, като в отклонение от разрешеното строителство, в
таванското подпокривно пространство се развиват второ и трето ниво, както
следва: към ап. № 5 - първо ниво 45 кв.м. с PC №84/07.07.2000 г. състоящ се от:
коридор, дневна, кухненски бокс, баня с тоалет и преддверие; второ ниво -
емпоре - 35,97 кв.м., представляващо: спалня-ниша и кабинет, коридор, баня с
тоалет, скл. помещение, тераса и стълба от първо ниво; трето ниво - 6,02 кв.м.,
представляващо таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ
ниво; с обща площ за търпимост: 41,99 кв.м.; към ап. № 6 - първо ниво 75 кв.м.
с PC № 84/07.07.2000 г. състоящ се от: коридор, дневна, кухня, баня с тоалет,
килер и тераса; второ ниво - 36,85 кв.м. в подпокривното пространство
представляващо: две спални, баня с тоалет, скл. помещение, тераса и стълба от
първо ниво; трето ниво - 10,85 кв.м., представляващо таванско складово
помещение с достъп чрез подвижна стълба от второ ниво; с обща площ за
търпимост: 47,70 кв.м.
В удостовеР.ето за търпимост било отразено, че
строителството на етап „груб" строеж е завършено към 31.12.2000 г. и е в
съответствие на ПУП - ИЗРП и КЗСП, одобР. със Заповед №108/27.08.1990 г. на
Председателя на ИК на ОНС - гр. Варна, както и в съответствие с указанията,
дадени с писмо на зам. - министъра на МРРБ, с изх. № 08-1934/03.12.2003 г.,
съгласно който се предвижда надстрояване на съществуващата сграда с един етаж. Посоченото
удостовеР.е за търпимост № 51/13.11.2013 г., от Главния архитект на район
„Одесос", Община Варна, е издадено в грубо нарушение на разпоредбите на
закона и като такова е нищожно/незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на §
127 от ПЗР на ЗУТ „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостовеР.е
от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
че строежите са търпими. Ищцата сочи, че
при издаване на удостовеР.ето за търпимост не са били налице изискуемите
от закона кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изпълнен до
31.03.2001 г. и същият да е допустим по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби. В същото е прието,
че строителството на етап „груб строеж" е завършено към 31.03.2001 г. и е
в съответствие на ПУП - ИЗРП и КЗСП. Относно датата на завършване на
строителството, административният орган, издал удостовеР.ето за търпимост се е
позовал на нотариално заверена декларация от двамата ответника. В
действителност, строежът не бил завършен към посочения в нотариално заверената
декларация момент във вида, в който е бил към издаване на удостовеР.ето за
търпимост. След 31.03.2001 г. в процесния строеж са извършвани многобройни
допълнителни строителни работи, поради което при издаване на удостовеР.ето за
търпимост, строежът не е бил идентичен с този, завършен към 31.03.2001 г. Освен
това, за строежа, във вида му към 31.03.2001 г. до 2010 г. е установено с
влезли в сила административни актове, че е в нарушение на предвижданията на
подробния устройствен план - КЗСП, като това нарушение е констатирано със
Заповед № ДК-10-12/08.03.2006 г. на Началника на РДНСК и Констативен акт № 100
от 23.06.2010 г. на служители на РДНСК, поради което същият към 31.03.2001 г. и
към датите на издаване на посочените административни актове не е бил търпим. Основание
за незаконосъобразност на удостовеР.ето за търпимост било и обстоятелството, че
същото е издадено само на ответниците, въпреки, че надстроената сграда е в
режим на етажна собственост в съсобствен имот, поради което и същото би
следвало да бъде издадено на името на всички съсобственици. Ищцата моли съдът
да извърши проверка по пътя на косвения съдебен контрол на оспоР.я
административен удостовеР.е за търпимост № 51/13.11.2013 г., издадено от
Главния архитект на район „Одесос" при Община Варна като издадено в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, поради
което същото е нищожно/незаконосъобразно
по изложените по-горе съображения.
Ответниците Т.Н.Г. и Г.Й.К. са подали писмен отговор, в
срока по чл. 131 от ГПК, в който
излагат съображения за неоснователност на предявените
искове. Твърдят, че са собственици на втори жилищен етаж, тавански жилищен етаж и подпокривно пространство, всеки с по ¼
ид.ч. от дворното място на сградата и ¼ ид.ч. от стълбище, находяща се в
гр. Варна, ул. Стефан Стамболов 7, построена в имот УПИ XV-17, кв. 28, като съгласно строително разрешение № 84/07.04.2000 г. и
удостовеР.е за търпимост са преустроени в тавански жилищен етаж и към ап. 5 има
първо ниво с площ от 45 кв.м., състоящ се от:
коридор, дневна, кухненски бокс, баня с тоалет и преддверие; второ ниво - емпоре с площ от 35,97 кв.м., представляващо: спалня-ниша и кабинет, коридор, баня
с тоалет, скл. помещение, тераса и стълба от първо ниво; трето ниво - 6,02 кв.м., представляващо таванска складова ниша с достъп чрез
сгъваема стълба от второ ниво с обща площ от 41,99 кв.м.; към ап № 6 - Първо ниво 75 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна, кухня, баня с
тоалет, килер и тераса; второ ниво - 36,85
кв.м. в подпокривното пространство, състоящо се от две спални, баня с тоалет, скл. помещение, тераса и
стълба от първо ниво; трето ниво - 10,85
кв.м., представляващо
таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от второ ниво с обща площ от 47,70 кв.м. Като правото им на собственост е придобито след съдебна делба по гр. д. № 405/1969 г. и наследяване. Издадено е разрешение за строеж № 84
от 07.04.2000 г. за реконструкция и преустройство на тавански помещения в
жилищни по одобР. проекти. Реконструкцията е
извършена в груб строеж преди 31.03.2001 г. и същият е бил предмет на сделка (договор за доброволна делба). Ищцата не
притежава право на собственост за подпокривното пространство. Същото е
принадлежало на Т.Г. и на наследниците на Йордан К. и изградените в подпокривното пространство жилищни помещения са
собственост на Г.Й.К. и Т.Н.Г.. Подпокривното
пространство е било обслужваща част към таванския жилищен етаж, собственост на
ответниците и ищцата е нямала право на собственост върху него. Достъпът до таванския етаж и подпокривното пространство се осъществявало
единствено през жилищата на ответниците. Сочат евентуално придобивно основание за правото им на собственост изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент от
изграждане на грубия строеж към 31.12.2000 г. до подаване на молбата. Ответниците посочват, че евентуалният иск за вреди също е неоснователен. Заявяват, че ищцата не притежава
право на строеж, освен това застроителният план
не допуска надстрояване, поради което такова не може да се реализира и
за ищцата няма как да настъпят вреди от поведението на ответниците, тъй като
право на надстрояване не може да се реализира по действащия план. Липсва
причинна връзка между извършеното преустройство и хипотетичното нарушаване на
правото на ищцата да извърши надстрояване на съществуваща жилищна сграда.
ВОС, като взе предвид
изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От представения по делото нотариален акт за даР.е на недвижим
имот № 83, том XLI, дело № 10018/1993 г. и нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 190, том № ХIIІ, дело № 4347/1995 г.
се установява, че ищцата Д.Д.Г. е собственик на
апартамент, находяща се в гр. Варна, ул. „Стефан Стамболов" № 7, на
партерен етаж, състоящ се от стая, хол, антре, със застроена площ от 35,60
кв.м., ведно с избено помещение от 16,80 кв.м., тоалет, находящ се в сутеренния
етаж, както и 1/4 идеална част от общите части на сградата и от дворно място, в
което е изградена, цялото с площ от 234 кв.м.
От представения по делото протокол от съдебно заседание
от 25.08.1969 г. по гр.д.№ 405/1969 г. на Варненски народен съд и договор за
доброволна делба на недвижим имот от 21.03.2001 г., вписан в Служба по
вписвания Варна с вх.№ 3361 от 21.3.2001
г., се установява, че ответникът Г.Й.К. е
собственик на тавански жилищен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., ведно с
подпокривно пространство - складово и обитаемо, със светла площ 47,70 кв.м. и
избено помещение № 3 с площ от 7 кв.м., както и
¼ ид.част от стълбището към
втория етаж, находящи се в жилищната сграда, описана по-горе, както и на 22,50
кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м.
От представения по делото нотариален акт за даР.е на
недвижим имот № 182, том IX дело № 3304/1983 г. и нотариален акт за поправка №
5, том ІІ, рег. № 1030/99г., дело № 236/1999 г., се установява, че ответницата Т.Н.Г.
е собственик на апартамент на втория етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. „Антон И.“ 7, състояща се от кухня-столова, спалня, предверие,
клозет, с площ от 44,55 кв.м., заедно с две избени помещения и четири тавански
помещения, заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място с площ от 220 кв.м. и 1/2 ид.ч.
от стълбище и ведно с ½ ид.ч. от правото на надстройка на сградата.
От представеното по делото разрешение за строеж №
84/07.04.2000 г. се установява, че главният архитект на Район „Одесос“ е
разрешил реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни по одобР.
проекти на ул. Ст. Стамболов 7.
Със заповед № ДК-10-12 от 08.03.2006 г., издадена от Началника
на РДНСК-Варна е отменен акт за узаконяване № 3/23.01.2006 г., ведно с одобР.те
на 19.01.2006 г. инвестиционни проекти за строеж „Надстройка на жилищна сграда,
състояща се от второ таванско ниво с площ 83.70 кв.м. и трето нива в
подпокривното пространство с площ 16.00 кв.м., в УПИ ХV-17, кв. 28 по плана на
8-ми подрайон на гр. Варна, ул. „Ст.Стамболов” № 7, като незаконосъобразно
издаден.
С решение №14406/30.11.2009 г., постановено по адм.дело №
8734/2009 г. на Върховен административен съд на Република България, е отменено
изцяло решение № 88/09.02.2009 г. по адм.дело № 830/2006 г. на ВОС, и вместо
него е отхвърлил жалбата на Г.Й.К. и Т.Н.Г.
против заповед № ДК-10-12/08.03.2006 г. на началника на РДНСК Варна”.
От констативен акт № 100/23.06.2010 г. на РДНСК – Варна е
установено, че строежът е извършен без необходимите строителни книжа – без
разрешение за строеж и без одобР. проекти и без учредено право на строеж от
собствениците на земята. Видно от писмо изх. № АГ 2-3200-25-25/15.03.2010 г. на
район „Одесос” не са налице нови обстоятелства по отношение спазване
разпоредбата на чл. 183, ал.2 от ЗУТ – не е учредено право на строеж от
собственика на земята. Същото е потвърдено и от Д.Д.Г. с вх.№
РО-605-01-430/29.03.2010 г.
С акт за узаконяване № 05/28.10.2011 г., издаден от
главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, е узаконен на името на Г.Й.К.,
Т.Н.Г., И. Х. И., д.Д.Г. и В. Й. Г. реконстукция и преустройство на тавански
помещения – обособяване на второ и трето ниво към апартаменти № 5 и № 6 в
жилищна сграда в УПИ ХV-17, кв. 28 по плана на 8-ми микрорайон, на
ул.”Ст.Стамболов” № 7 – гр.Варна, както следва: към ап. № 5 - първо ниво 45
кв.м. с PC № 84/07.07.2000 г., състоящ се от: коридор, дневна, кухненски бокс,
баня с тоалет и преддверие; второ ниво - емпоре 35,97 кв.м., представляващо:
спалня-ниша и кабинет, коридор, баня с тоалет, скл. помещение, тераса и стълба
от първо ниво; трето ниво 6,02 кв.м., представляващо таванска складова ниша с
достъп чрез сгъваема стълба от второ ниво; с обща площ за узаконяване: 41,99
кв.м. Към ап. № 6 - първо ниво 75 кв.м. с PC № 84/07.07.2000 г., състоящ се от:
коридор, дневна, кухня, баня с тоалет, килер и тераса; второ ниво - 36,85 кв.м.
в подпокривното пространство представляващо: две спални, баня с тоалет, скл.
помещение, тераса и стълба от първо ниво; трето ниво - 10,85 кв.м.
представляващо таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от
второ ниво, с обща площ за узаконяване: 47,70 кв.м.
От представената по делото Заповед №
ДК-10-СИР-67/23.12.2011 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, се
установява, че жалбата на Д.Г. срещу Акт за узаконяване № 05/28.11.2011 г.,
изд. от главния архитект на Район „Одесос“ е отхвърлена като недопустима.
Заповедта е била обжалвана и с Решение № 1476/06.06.2012 г. на ВАдмС по адм.дело
№ 447/2012 г., съдът е обявил за нищожна
и е върнал преписката на органа за произнасяне.
С Решение № 3019/27.11.2013 г. по адм.дело № 341/2013 г.
по описа на ВАдмС, съдът е отхвърлил оспорването на Г.Й.К. и Т.Н.Г. срещу
Заповед № ДК-10-СИР-34/13.09.2012 г. на Началника на РДНСК – Североизточен
район.
Видно от представеното удостовеР.е за търпимост №
51/13.11.2013 г., издадено от гл.архитект на район „Одесос“ се установява, че
описаният строеж „реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни
към ап. № 5 и ап. № 6“, находящ се в жилищна сграда, изградена
в имот с идентификатор № 10135.1507.451 по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. ”Ст.Стамболов” № 7, е в режим на
търпимост и не подлежи на премахване и на забрана ползването му и може да бъде предмет
на прехвърлителна сделка. В удостовеР.ето за търпимост е посочено, че
строителството на етап „груб строеж“ е завършено към 31.12.2000 г., на
основание две нотариално завеР. декларации на Г.Й.К. и М. А. - К..
От приетата по делото СОЕ от 16.11.2015 г., се
установява, че към 2000 г. закръглената
стойност на земята на ПИ с идентификатор 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна
с площ от 234 кв.м. е 151 300 лева. Правото на надстрояване към 2000 г. в имота
е на стойност 204 858 лева. Към
м.ноември 2015 г. закръглената стойност на земята на ПИ с идентификатор
10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна с площ от 234 кв.м. е 457 500 лева.
Правото на надстрояване към 2015 г. в имота е на стойност 985 450 лева.
От приетата по делото СТЕ от 14.04.2016 г. се установява,
че правото на надсрояване към 2000 г. се
равнява на 63 033 лева, а към 2015 г. - на 441 736 лева. За момент на
изграждане на преустройството се приема датата на издаденото разрешение за
строеж № 84/07.04.2000 г. Към тази дата действащи са специфичните правила и
нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна, приети със
заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г., съгласно които допустимия брой етажи в
централна зона в която се намира сградата е 3.75. Съгласно изменение на ЗРП и
КЗСП на кв. 28, микрорайон 8 със заповед № 108/17.08.1990 г. допустимия брой
етажи е 2 надземни + 1 терасовиден. Предвидената кота корниз е 28.96 м. при
кота терен 19.66 м. или височина на кота корниз 9.30 м. Съгласно одобреното
архитектурно заснемане за узаконяване височината на билото е +13.93 м., а по
КЗСП е +11.18 м. При тези констатации вещите лица приемат, че не е спазена
максималната височина на сградата съгласно цитираното изменение на КЗСП и кота
корниз е завишена с 0.81 м. Съгласно одобрен проект на сградата от 06.04.1946
г. същата се е състояла от полуподземен, партерен и първи етаж. На първи
жилищен етаж е разположено подпокривното пространство. Таванът не е бил със
самостоятелно предназначение, като достъпът до него се е осъществявал по общото
вътрешно стълбище. Таванът е представлявал обща част на сградата и няма данни
по представените проекти да е принадлежал към конкретен самостоятелен обект на
сградата. Съгласно разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г. е разрешена
реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни по одобрен
проект. На кота +5.80 се обособяват две жилища, на кота +8.20 е предвидено
изпълнение на нова стоманобетонна плоча над която се възстановява трискатния
покрив на сградата. При огледа на място вещите лица са констатирали, че освен
развитите на кота +5.80 и на кота +8.20
апартаменти № 5 и № 6 в таванското подпокривно пространство са изградени още
две нива, които са извън строителното разрешение. Достъпът
до тях е по вътрешни стълби, започващи от първите нива на ап.№ 5 и ап.№ 6.
Вторите и третите нива на ап.№ 5 и ап.№ 6 не са самостоятелни обекти.
От приетата по
делото СТЕ от 06.06.2016 г., се установява, че след извършване на нови
измервания на място на етажите на сградата /с изключение на ет. 2 до който не е
осигурен достъп/ и сравнявайки първоначалния проект на сградата от 1946 г. и КЗСП – силуетен план от 1989 г.,
че има допусната фактическа грешка при изготвяне на КЗСП изразяваща се в
неправилно определяне на кота корниз на сградата, като не е взето предвид съществуващия
надзид от 0.60 м. Констатирана е разлика от 1.07 м. в кота корниз от
разрешената височина по КЗСП и изпълнената на място.
В съдебно заседание пред ВРС вещите лица са посочили, че
по КЗСП-то не е допустимо да се надстроява над тези първи нива, т.е. над ап. №
5 и ап. № 6. Планът допускал надстрояване не първо ниво, който е реализиран на
място и това е по разрешението за строеж № 84. След това е следвало да се
възстанови покрива на първоначалния проект, като първото ниво следвало да слезе
малко по-надолу. При изпълнението на строителното разрешение за преустройство
на таванския етаж, плочата на тавана на втория жилищен етаж е свалена надолу от
3.25 м. на 2.74 м. и отговаря на плана, т.е. първото ниво отговаря на плана.
В показанията си св. Т. А. Ф. е посочила, че
надстрояването на ул. Ст. Стамболов 7 се извършило през лятото на 2001 г., в
двора имало поставено скеле и било много шумно. Имало покрив, но се правили
мазилки и други строителни дейности по самата сграда.
В показанията си свидетелят П. Т. Д. заявява, че познава
имота на ул. Ст. Стамболов 7 и е помагал на Д. Г., който си правел ремонт на
мазата и етажа. Това се случило около 2001 г. - 2003 г. Спомня си, че през 2010
г. – 2013 г. в подпокривното пространство на сградата имало някакъв ремонт, но
не може да каже конкретно нищо.
В показанията св. Ю. П. И. излага, че е участвал в
организиране на строителството, което започнало през м. май 2000 г. и
приключили в края на септември, като до средата на октомври сложили покрива.
Свидетелката Б. П. Т. посочва, че до таванските помещения
преди ремонта се е стигало по стълбите на сградата, а след ремонта се получиха
още едно или две допълнителни нива до които се стига по вътрешни стълби.
Реконструкцията била извършена през 2000 г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
ВОС приема, че решението
на ВРС е валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения:
ВРС е бил сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 109 от ЗС
предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от
неговия собственик.
В тежест на ищцата е да установи при пълно и пряко
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
материалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС. От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата е собственик на
процесния имот – апартамент, находяща се в гр. Варна, ул. „Стефан
Стамболов" № 7, на партерен етаж, както и 1/4 идеална част от общите части
на сградата и от дворно място, в което е изградена сградата, цялото с площ от
234 кв.м, а ответниците - Г.Й.К. е собственик на тавански жилищен етаж, със
застроена площ от 75 кв.м., както и ¼
ид.част от стълбището към втория етаж,
както и на 22,50 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., а ответницата
Т.Н.Г. е собственик на апартамент на втория етаж от жилищна сграда, находяща се
в гр. Варна, ул. „Антон И.“ 7, заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място с площ от
220 кв.м. и 1/2 ид.ч. от стълбище и ведно с ½ ид.ч. от правото на
надстройка на сградата. Съдът намира, че по отношение на въпросната сграда е
налице етажна собственост, като спорен остава въпросът дали е налице
неоснователно действие и как то се отразява на възможността на ищцата да
упражнява собственически права над своя имот.
Правилно ВРС е приел, че
ищцата е доказала правото си на
собственост върху апартамента, находящ се на партерния етаж, както и новото фактическо състояние на
жилищната сграда. Горното води до извод
за основателност на предявеният
главен иск, поради което същият правилно е
уважен от съда.
От представеното по
делото разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г. се установи, че главният
архитект на Район „Одесос“, съгласно одобрен проект от 03.04.2000 г., е
разрешил реконструкцията и преустройството на тавански помещения в жилищни на
ул. Ст. Стамболов № 7. От назначената по делото експертиза се устави обаче, че
към 2000 г. действащи са специфичните правила и нормативи за устройство и
застрояване на територията на гр. Варна, приети със заповед №
РД-02-14-1734/21.09.1999 г., съгласно които допустимия брой етажи в централна
зона, в която се намира сградата, е 3.75. Съгласно изменение на ЗРП и КЗСП на
кв. 28, микрорайон 8 със заповед № 108/17.08.1990 г. допустимият брой етажи е два
надземни и един терасовиден. Съгласно одобреното архитектурно заснемане за
узаконяване височината на билото е +13.93 м., а по КЗСП е +11.18 м. При тези
констатации вещите лица са посочили, че не е спазена максималната височина на
сградата съгласно цитираното изменение на КЗСП и кота корниз е завишена с 0.81
м. При огледа на място същите са установили, че освен развитите на кота +5.80 и на кота +8.20 апартаменти № 5 и
№ 6 в таванското подпокривно пространство са изградени още две нива, които са
извън строителното разрешение. Констатирана е разлика от 1.07 м. в кота корниз
от разрешената височина по КЗСП и изпълнената на място. Посочено е, че по КЗСП
не е допустимо да се надстроява над тези първи нива, т.е. над ап. № 5 и ап. № 6,
като планът е допускал надстрояване само на първото ниво.
Съдът възприема изцяло
направените от вещите лица доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като вещите лица са
извършили оглед на място и са отговорили изцяло на поставените задачи, предмет
на допуснатите СТЕ.
Надстроеното от
въззивниците над първо ниво е изпълнено в нарушение както на издаденото
разрешение за строеж, така и на предвижданията на действащия план и като такова
не може да бъде търпимо по смисъла на ЗУТ. Изграденото надстрояване е станало и
в нарушение на чл. 56, ал. 3 от Закона за териториално и селищно устройство
(отм.), без съгласие на всички етажни собственици, изразено в заявление до
общината с нотариална заверка на подписите им. Процесното надстрояване
представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, тъй като е
извършено в несъответствие с предвижданията на действащия план, няма одобР. проекти
и без разрешение за строеж. От приетата по делото СТЕ се установи, че съгласно
изменение на ЗРП и КЗСП на кв. 28, 8 микрорайон, със заповед № 108/17.08.1990
г., допустимият брой етажи са два надземни и един терасовиден. Но при
извършения оглед на място вещите лица са установили, че са изградени три
надземни етажа и две нива в подпокривното пространство. По този начин, с
реконструкцията на таванския етаж, ответниците са изчерпали предвиденото с
плана допустимо надстрояване и изградените последни две нива подлежат на
премахване. От приложената към допълнителната СТЕ комбинирана скица на
силуетния план на въпросната жилищна сграда се установява, че по дадения проект
кота корниз е + 7.50 и кота било +11.20, а реализираното строителство на място,
установено от вещите лица е, за кота корниз + 8.97 и + 13.30 за кота било, т.е.
имаме съществено разминаване от 1.07 м. за кота корниз и 2.10 м за кота било. Разминаването
в размерите е още по-голямо, ако бъде сравнено с първоначалния проект на
сградата от 1946 г. Незаконното строителство в случая представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като нарушава правото
на собственост на ищцата и подлежи на премахване (Решение № 40 от
31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 74 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 237/2010 г., I г. о., ГК). Самото надстрояване нарушава правото на собственост на ищцата, която е
заставена да търпи едно неправомерно действие от страна на ответниците, а също
и ограничава нейния достъп до покрива на сградата, който
представлява обща част по естеството си. Следователно
извършеното надстрояване над първото ниво се явява незаконосъобразно, а
издаденото удостовеР.е за търпимост противоречи на закона. Искът по чл. 109 от ЗС
е основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Крайните изводите на
настоящия въззивен състав съвпадат с тези на районния съд, поради което
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на
правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на
въззиваемата Д.Д.Г. трябва да се присъдят стоР.те от нея съдебни разноски пред настоящата
инстанция в размер на сумата от 1400 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.08.2016
г., постановено по гр. д. № 1749/2015 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН ********** и Г.Й.К., ЕГН ********** да заплатят поравно на Д.Д.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева),
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България по реда и условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.