Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../04.11. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на шести октомври |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2449 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане иск е по чл. 124 ал. 1 предл. второ алт. първа от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 173 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Ю.1.“ ООД твърди да е собственик на три недвижими имота съответно дворно място, съставляващо УПИ VІІ-3558 с идентификатор 68134.1602.3558, УПИ VІ, отреден за КОО с площ от 465,00 кв.м. с идентификатор 68134.1602.6111 и дворно място, съставляващо УПИ ІV-3559 с идентификатор 68134.1602.3559. Твърди се, че върху тези имоти е имало вписана ипотека на ответника „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност (КТБ), заличена на 23.12 2014 г. въз основа на молба-съгласие за заличаване. На 05.11.2018 г. в имотния регистър било отбелязано „подновяване/новиране на договорна ипотека“, заявено от ответника КТБ на основание пар. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в ДВ бр. 22 от 13.02.2018 г. Застъпена е теза, че разпоредбата на § 5 ал. 1 ЗИД на ЗБН противоречи на принципите на правовата държава – предвидимост, правна сигурност и стабилност, забрана на същинското обратно действие на правните норми и закрила на законно придобити права, на чл. 17 от Хартата за правата на човека, съответно на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи като нормативното разрешение препятства необезпокояваното ползване на притежанията под формата на ограничаване на правата. Счита, че даденото разрешение не отговаря на изискването за пропорционалност предвид възможността да бъде поискано обезпечение при установени данни за злоупотреба със заличаване на вписано обезпечение. Застъпва и теза, че предприетото по-благоприятно третиране на банкова институция нарушава правилото на чл. 14 от ЕКЗЧОС. Оспорва да е спазен и предвиденият с нормата срок за вписване на подновяването, който счита да е започнал да тече на 19.04.2019 г. Сочи също така, че обезпеченото вземане е погасено чрез плащане от страна на „Т.М.“ ЕООД, съответно чрез упражнено от ищеца като ипотекарен длъжник възражение за прихващане, спрямо което оспорва да е приложимо правилото на чл. 59 ЗБН. Оспорва да е отречен по предписания от закона начин погасителният ефект на извършеното прихващане, който счита за настъпил при установените от закона предпоставки. Счита и че дори да се приеме за наличен дълг, извършеното вписване не отразява неговия размер, което смята също така да опорочава вписаната ипотека. Иска се да бъде признато за установено, че за КТБ не съществува право да се удовлетвори от процесните имоти.
В отговор по исковата молба от името на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) се признава, че е поискано подновяване на предходно заличена ипотека. Сочи се вписването да е разпоредено със съдебен акт – определение от 24.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 13555/2018 г. на СГС, Гражданско отделение, ІV състав, Поддържа теза, че Законът за банковата несъстоятелност установява специални правила в това число и прогласяване за нищожно заличаване на вписана ипотека. Признава се, че кредитополучател е трето на спора лице – „Т.М.“ ЕООД, но се твърди като основание за заличаването да са послужили изявления за прихващане. Твърди се и с невлязло в сила съдебно решение да е призната относителна недействителност на извършените прехващания. Застъпва теза, че нормата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН установява самостоятелно основание за подновяване на ипотеката по смисъла на чл. 107 ЗЗД като твърди и че искането е заявено в преклузивния 6-месечен срок. Навежда довод, че имуществената тежест върху имота е очертана с първоначалното вписване, подновено при условията на специалната норма.
Конституираното по искане на ищеца трето лице помагач - „Първа инвестиционна банка“ АД застъпва довод за основателност на предявените искове. Застъпена е теза за противоречие на § 5 от ЗРЗ на ЗИДЗБН на основния закон и на правото на Европейския съюз.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Й.-Т. от САК поддържа иска по съображения, изложени в исковата молба като се позовава и на постановено на 27.05.2021 г. решение на Конституционния съд по к.д. № 9/2020 г. Застъпва теза, че с това решение е установена нищожност на извършеното подновяване на ипотеката, съответно да е в противоречие на закона и Конституцията. Иска се да бъде постановено и заличаване на ипотеката. Претендира разноски като е представен и списък.
Процесуалният представител на третото лице помагач – юрк. Б., поддържа предявения иск като очаква да бъде прогласена нищожността на подновяването и вписването на договорната ипотека, да бъде установено несъществуването на ипотечното право поради вписано съгласие за заличаване както и на обезпечително правоотношение. Навежда доводи в писмени бележки като прави искане и за прогласяване нищожността на вписването на молба за подновяване на договорната ипотека.
Процесуалният представител на ответника – адв. В. от САК, оспорва иска. Застъпва теза, че към датата на вписванията е действала разпоредба на Закона за банковата несъстоятелност, която ясно и точно урежда както процедурата, така и изключенията от нея. Тъй като в процеса не е установено изключение по тогава действащата разпоредба, намира вписването за законосъобразно извършено. Навежда довод, че прогласената противоконституционност има действие занапред.
Съдът констатира, че предметът на спора е изяснен с приетия без бележки доклад по делото. Иск за прогласяване нищожност на спорното вписване не се поддържа от ищеца и не е приет за разглеждане, а третото лице помагач не е овластено да го разширява на собствено основание. Като обсъди наведените от страните съображения и събраните по делото доказателства с оглед приетия за разглеждане спор съдът намира за установено следното:
С договор от 17.01.2014 г., сключен във форма на нотариален акт № 5 том I рег. № 351 дело № 4 от 2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 1237/17.01.2014 г., акт № 32, том I, дело № 646/2014 г. на Служба по вписванията – София, е изразено съгласие, че за предоставен от „К.Т.Б.“ АД на „Т.М.“ ЕООД банков кредит с договор за банков кредит от 10.01.2014 г. в размер на 1900 000 евро при договорена лихва, неустойка „Ю.К.****“ ЕООД учредява ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1602.6111, а П.П.Б.учредява ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1602.3559 и върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1602.3558.
Страните не спорят, че така вписаната ипотека е била заличена на 23.12.2014 г. със съгласието на лицата, изпълняващи функциите на квестори на „К.Т.Б.“ АД.
П.П.Б.е апортирал в капитала на „ЮГ 14“ АД недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VII-3558 в кв. 46а по подробния устройствен план на местността „Младост 1 – Мусагеница“ с придаден идентификатор 68134.1602.3558.
„Ю.К.****“ ЕООД е апортирало в капитала на „ЮГ 14“ АД недвижими имоти както следва:
- УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI „за КОО“, от кв. 46а по подробния устройствен план на местност „Младост – 1 – Мусагеница“ с идентификатор 68134.1602.6111.
- СГРАДА, находяща се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Младост“, ул. „******с идентификатор 68134.1602.6111.1 и
- УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-3559
в кв. 46а по подробния устройствен
план на местност „Младост – 1 – Мусагеница“ с
идентификатор 68134.1602.3559.
На 10.06.2014 г. е вписано в търговския регистър „ЮГ 14“ АД, с което обстоятелство законът свързва придобиване на правото на собственост върху ипотекираните имоти (чл. 73 ал. 4 вр. чл. 67 ТЗ).
На 23.11.2015 г. с договор, сключен във форма на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 465 том II рег. № С-562 дело № 712 от 2015 г. Представеният документ е с непълно съдържание, но страните не спорят, че той касае както имот с идентификатор 68134.1602.3558, така и останалите апортирани имоти, предоставени в обезпечение на отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД кредит на „Б.М.“ АД.
На 13.03.2017 г. „ЮГ 14“ АД е прекратено чрез преобразуване в ищцовото дружество.
На 24.08.2018 г. А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи правомощията на синдик на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) са депозирали в Агенция по вписванията молба за подновяване на договорната ипотека, основавайки се на § 5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Ищецът оспорва да съществува твърдяно от ответника право, а не обуславящото го облигационно правоотношение. Затова и в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, от които законът извлича отстояваното право да насочи принудително изпълнение върху принадлежащи на ответника имоти. Ищецът се позовава на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22/2018 г.). Тази норма е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. Съгласно чл. 151 ал. 2 изр. последно от Конституцията на Република България обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизане на решението в сила. При тези обстоятелства спорът в процеса бива ограничен до значението на осъществили се преди този момент обстоятелства за съдържанието на отстояваното от ответника ипотечно право, изразяващо се във възможността да насочи принудително изпълнение върху процесното имущество за удовлетворяване на вземания срещу „Т.М.“ ЕООД.
Както е имал повод да посочи Конституционният съд в Решение № 3 от 08.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. с обявяване на противоконституционност нормата престава да е част от правния ред в страната. Въздействието на решението обаче е различно за приключените правоотношения при действието на прогласения за невалиден закон и висящите след този момент отношения. Сред висящите отношения изрично е визиран и текущият съдебен спор. В тази насока е и нормата на чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК – израз на компетентността на законодателя да уреди последиците от обявен закон за противоконституционен. Еднозначно изводима е волята на законодателя, че спор досежно право следва да бъде разрешен по обвързващ страните начин при яснота за регулативния потенциал на приложима към правоотношението правна норма. Следователно при разглеждане на материалноправния спор съдът следва да отчете актуалния към датата на приключване на устните прения материален закон, регламентиращ съдържанието на спорното правоотношение и според него да постанови решението си. Единствено съобразяването на това изискване предотвратява неоправданото от правна гледна точка засягане на принципно зачетен интерес и утвърждаване върховенството на Конституцията като източник на правото.
В цитираното решение Конституционният съд изрично е посочил, че след обявяване на закона за противоконституионен пряко приложение следва да намерят Конституцията и принципите на правото. Съгласно чл. 17 ал. 1 от Конституцията на Република България правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Изрично е указано, че собствеността на гражданскоправните субекти е неприкосновена (чл. 17 ал. 3), а изключение от този принцип е оправдано само при облечен в закон наличие на обществен интерес, чиято реализация не може да бъде задоволена по друг начин (чл. 17 ал. 5). С Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. е отречено наличието на обществен интерес, оправдаващ произтичащата от § 5 ПЗР на ЗИДЗБН възможност за въздействие върху частна собственост. След като регулативният потенциал на това правило е отречен, липсва предписаното основание за принудителна реализация върху процесните имоти от чл. 17 ал. 5 от Конституцията основание – закон. Следователно, оспорваното ипотечно право в предписаното от чл. 173 ал. 1 ЗЗД съдържание – ответникът да се удовлетвори предпочтително от цената на процесните имоти, в чиято собственост да са те, не съществува.
Без значение остава, че вписването е извършено преди датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Предметът на спора в случая не касае законосъобразността на извършвани в миналото действия, а произтичащото от тях правно положение, което следва да бъде определено към датата на приключване на устните състезания, за да утвърди правоотношението в актуалното му съдържание. Действието по вписване независимо дали е предприето от съдията по вписвания или от съд, разгледал жалба срещу отказ на съдията по вписвания съставлява охранителен акт и не се ползва със сила на пресъдено нещо, за да утвърди съществуването на ипотечното право по обвързващ страните начин. Понеже е охранителен този акт не би могъл да бъде определен и за административен, за да бъдат зачетени последиците му по силата на чл. 142 ал. 1 АПК. След като понастоящем е отречен придаденият от законодателя възстановителен ефект на осъществено по силата на закона вписване (на това основание е извършено вписването и на него единствено се позовава ответникът) отстояваната възможност да насочи принудително изпълнение върху процесните имоти не намира опора в действащия правов ред.
Без значение остава и правния ефект на висящия спор за действителността на прихващанията, с които ответникът свързва и даденото съгласие за заличаване на ипотеките. Както е посочено в Решение № 3 от 08.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. правовата държава произтича от върховенството на правото, на което следва да са подчинени всички носители на държавна власт – законодателната, съдебната и изпълнителната. Съществен белег на този принцип е предвидимост на последиците от определено поведение, която произтича от нормативно очертаните последици и яснота за фактите и обстоятелствата, от които произтичат. Съгласно чл. 179 ал. 3 ЗЗД заличаването на ипотеката погасява ипотечното право дори и когато актът, въз основа на който е извършено заличаването е обявен за недействителен. Установената недействителност е самостоятелно основание за вписване, което е елемент от фактическия състав на ипотечното право (чл. 166 ал. 1 ЗЗД), поради което и в контекста на принципа на предвидимост законът свързва ипотечното право едва с последващо извършено вписване. Придаваният в отговора оповестителен характер на установена със закон нищожност на извършеното заличаване не намира опора в действащия правов ред. При положение, че в настоящото производство не се твърди нито да е налице установена в състезателно производство недействителност на акта, обусловил заличаването, нито последващо вписване на ипотеката безпредметно остава обследването на въпроса дали и доколко това е възможно включително и с оглед връзката между кредитополучателя и праводателите на ищеца – ипотекарни длъжници.
Отсъствието на гарантирана от закона възможност ответникът да насочи принудително изпълнение върху процесните имоти определя за безпредметно обсъждането и на въведения в процеса спор за съществуване на обезпеченото вземане.
По изложените съображения съдът приема предявените искове за основателни.
По силата на чл. 179 ал. 1 ЗЗД влязло в сила съдебно решение е основание за заличаване на вписана ипотека, а нормата на чл. 19 ал. 1 от Правилника за вписванията посочва за необходимо нарочно постановено заличаване. При достигнатия извод, че ипотечно право не съществува отразеното вписване неоправдано обременява правния статут на имотите, поради което основателно е и заявеното искане за заличаване на вписаната ипотека.
По разноските
Настоящият състав приема, че регламентираното от процесуалния закон самостоятелно от правна гледна точка вземане с придадения му обезщетителен характер определя като приложим на общо основание принципът, че на възстановяване подлежат вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримо поведение на насрещната страна. В контекста на съдебния процес поведението е това поведение се изразява в необосновано от правна гледна точка предизвикан и поддържан съдебен спор. Състезателното начало в съдебния процес обуславя свобода при избор на теза и задължава съда да зачете доказателствените искания, направени в подкрепа на тази теза. Съдът е властен да изрази становището си по съществото на въведената в процеса теза едва със съдебното решение. Ето защо и настоящият състав приема, че на възстановяване подлежат само тези разноски, които са допринесли реално за установения изход от спора. Няма разумна причина насрещната страна да бъде държана отговорна за вреди, произтичащи от представата на спечелилата спора страна за правното значение на твърдяни от нея факти и обстоятелства. На общо основание тази имуществена тежест следва да бъде понесена от страната, инициирала конкретното ресурсоемко действие. Не отговаря на тези критерии претендираното от ищеца възстановяване на заплатеното възнаграждение за вещо лице. Освен, че изследваното от експерта обстоятелство не е довело до установения изход от правния спор, това доказателствено средство изрично е обусловено от несъгласие на ищеца с твърдяното от ответника основание за приетото погасяване, обусловило и даденото съгласие за заличаване на ипотеката. Желанието на ищеца да си изясни обстоятелства от значение за поддържаната от него теза със съдействието на вещото лице го ангажира да понесе и произтеклата от това имуществена тежест. Ответникът дължи да възстанови заплатената държавна такса.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ю.1.“ ООД срещу „К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, че за „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност) не
съществува право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекираните имоти, по силата на
ипотека, вписана с акт № 295,
том LXIII, 2018 г. с дата
24.08.2018 г., а именно:
1.
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VII-3558 в кв. 46а по подробния устройствен план на местността „Младост 1 – Мусагеница“, гр. София с придаден идентификатор 68134.1602.3558 при граници на съседни
имоти с идентификатор 68134.1602.6022, 68134.1602.5073, 68134.1602.6108 и
68134.1602.6111;
2.
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI, отреден „за КОО“, от кв. 46а по
подробния устройствен план на местност „Младост – 1 –
Мусагеница“, гр. София с идентификатор 68134.1602.6111 при граници на съседни
имоти с идентификатор 68134.1602.6022, 68134.1602.3558, 68134.1602.6108,
68134.1602.3559 и 68134.1602.6152 и
3.
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-3559 в кв. 46а по
подробния устройствен план на местност „Младост – 1 –
Мусагеница“, гр. София с идентификатор 68134.1602.3559 при граници на съседни
имоти с идентификатор 68134.1602.6152, 68134.1602.6022, 68134.1602.6111,
68134.1602.6108 и 68134.1602.3560.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 179 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ал. 1 ПВ заличаване на ипотеката, вписана с акт
№ 295, том LXIII, 2018 г. с дата
24.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Ю.1.“ ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 995,40 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените разноски от „Ю.1.“ ООД в размер на 400 лв. в
негова тежест.
Решението е постановено при участието на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД като трето лице помагач на страната на „Ю.1.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
Съдия: