Решение по дело №175/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

С Решение № 515/17.01.2024 г. по адм. дело № 5220/2023 г. на ВАС е отменено Решение №309/09.03.2023 г. по адм. дело № 2347/2022 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството е образувано по жалба от П. Г. Н., [ЕГН], чрез адв. Д. Й. против Заповед № 365з-6500/16.09.2022 г. издадена от директора на ОД на МВР - Варна, с която на младши инспектор П. Г. Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради погрешно възприета фактическа обстановка, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Фактите, поради които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение се покриват с тези, за които е образувано наказателно производство срещу него. Ответникът е приел за установени тези факти в административното производство, но наказателното производство не е приключило, поради което намира, че тези факти не са доказани към момента. Следвало е ответникът да изчака влизане в сила на присъда, за да наложи дисциплинарно наказание, с оглед презумпция за невинност – чл. 31, ал.4 от Конституция на РБ и чл.16 от НПК. Посочва съдебна практика в този смисъл – Решение № 11189/18.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 3677/2018 г. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС, жалбоподателят изтъква, че незаконосъобразно е прието, че е налице нарушение на етичните правила. Ответникът е посочил нарушения на Етичния кодекс, които са извършени с действия и бездействия, но те са предмет на наказателното производство. При оправдателна присъда би се стигнало до два акта с различен резултат за едни и същи факти. Не му е възложено да работи по ЗДвП, което е аргумент за основателност на жалбата.

Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски. В хода на делото по същество адв. Д. Й. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. При повторното разглеждане на делото процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и направените искания.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна, издадена при наличие на съответните материалноправни предпоставки. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Относно допустимостта на жалбата:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.09.2022 г., жалбата е подадена на 30.09.2022 г. в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, същата е от надлежна страна, срещу административен акт годен за оспорване по арг. на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обосновава допустимост на жалбата. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед № 365з-6500/16.09.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна, на младши инспектор П. Г. Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР Варна, на основание: чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1; т. 2 и т. 4; чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2, алт. 1, т. 8, пр.2 и т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

По отношение компетентността на издателя на оспорената заповед:

Кадрова справка рег. № 365р-24847/10.05.2022 г. издадена от началник сектор „Човешки ресурси“ в О. М. – Варна за П. Г. Н. /л. 171 от адм. пр./ посочва, че към 10.05.2022 г. е младши инспектор и заема длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при О. М. Варна, считано от 10.05.2019 г. Съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР заповедите за налагане на дисциплинарни наказания се издават от ръководителите на структурите по чл. 37 за всички наказанията по чл. 197, за служители на младши изпълнителни длъжности (сред които е младши инспектор). Процесната заповед е издадена от компетентен орган – директор на О. М. – Варна.

Относно спазване на административнопроизводствените правила:

Оспорената заповед е писмена, в същата са изложени фактически и правни основания за издаването й. Спазени са изискванията за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, регламентирани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като според чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР.

Становище №439р-22487/12.09.2022 г. от дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ до директора на О. М. Варна е постъпило при директор на О. М. – Варна на 12.09.2022 г. Посочено е в оспорената заповед, че нарушенията са извършени на 25.03.2022 г. Оспорената заповед е издадена на 16.09.2022 г. при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

В случая дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР със Заповед № 365з-2515/21.04.2022 г. издадена от директора на ОД на МВР Варна /л. 189-193 от адм. пр./ във връзка с постъпило писмо рег. № 4855р-3384/15.04.2022 г. от директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР /л. 184 от адм. пр./ и писмо № СП-9665/2021 г. от 18.04.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна /л. 186 от адм. пр./, които посочват, че има данни за извършено престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК от жалбоподателя. Заповедта е със съдържание съобразно чл. 44, ал. 2, т.1-6 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Н. основание чл. 207, ал. 2 ЗМВР с посочената заповед е определен дисциплинарно разследващ орган. П. Г. Н. е запознат със заповедта на 19.05.2022 г., видно от вписаното от него на гърба на заповедта /л. 189 от адм. пр./.

В изпълнение на чл. 207, ал. 3, 6 и 7 ЗМВР от дисциплинарно разследващия орган е проведено разследване, след което е изготвена обобщена справка № 439р-16909/08.07.2022 г. /л. 106-116 от адм. пр./ и писмено становище № 439р-17675/18.07.2022 г. /л. 85-94 от адм. пр./, в които са описани констатираните факти и обстоятелства и доказателствата, като от ДРО е направено предложение за налагане спрямо служителя на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР.

Н. държавния служител е предоставена възможност за упражняване на правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, включително да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, от което право същият се е възползвал, бил е представляван от адв. И., надлежно упълномощен /л.103 от адм. пр./. Подпомагащият го в защитата адвокат е направил искания, отразени на гърба на обобщената справка и на становището. Ответникът е запознат с обобщената справка на 05.08.2022 г., видно от поставената върху нея резолюция /л. 94 от адм. пр./.

Със Заповед № 365з-5157/05.08.2022 г. издадена от директора на ОД на МВР - Варна /л. 83-84 от адм. пр./, е разпоредено на ДРО събирането на допълнителни доказателства. Със Заповед № 365з-5649/16.08.2022 г. на директора на ОД на МВР Варна /л. 81-82 от адм. пр./, е изменен съставът на ДРО, поради продължителен отпуск за временна нетрудоспособност ползван от З. З., на негово място е определен за председател на ДРО – С. Ж.. Жалбоподателят е запознат с посочените заповеди и е направил искания във връзка с тях /л.83 от адм. пр./.

От ДРО са извършени допълнителни процесуални действия и са събрани доказателства /л. 51-75 от адм. пр./. Издадени са обобщена справка № 439р-21156/26.08.2022 г. /л. 42-48 от адм. пр./, връчена на жалбоподателя на 26.08.2022 г. и писмено становище № 439р-21265/29.08.2022 г. /л. 35-41 от адм. пр./, в които са описани установените факти и обстоятелства и доказателствата, като от ДРО отново е направено предложение за налагане спрямо служителя на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Ответникът се е запознал с обобщената справка и становището на 16.09.2022 г., видно от резолюциите му /л.48 и л.41 от адм. пр./. Вероятно ответникът е бил запознат със събраните доказателства по-рано, защото е издадена Заповед № 365з-6110/01.09.2022 г. от него, /л. 32-33 от адм. пр./, с която е разпоредено на ДРО събирането на допълнителни доказателства. Такива са събрани от разследващия орган вследствие извършване на съответните процесуални действия /л. 19-31 от адм. преписка/. Изготвени са обобщена справка № 439р-22213/08.09.2022 г. /л. 9-16 от адм. пр./ и писмено становище № 439р-22487/12.09.2022 г. /л. 1-8 от адм. пр./, видно от които от ДРО е направено предложение за налагане на П. Г. Н. на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 09.09.2022 г., което се установява от саморъчно поставения от него подпис на стр. 14 от справката /л. 9 от адм. пр./, чрез процесуалния му представител адв. И. са направени искания /л. 9-гръб от адм. пр./. Ответникът е запознат с обобщената справка от 08.09.2022 г. на 16.09.2022 г. видно от поставената върху нея резолюция /л. 16 от адм. преписка/.

Заповедите за връщане на дисциплинарното дело на ДРО за събиране на допълнителни доказателства са издадени на основание чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. съобразно предоставеното в тази правна норма правомощие на ответника. Обобщените справки и становищата имат съдържанието, установено съответно в чл. 49 и чл. 53 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година.

Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР жалбоподателят е изслушан от ответника и са приети писмените му обяснения, за което е съставен протокол рег. № 365р-53947/15.09.2022 г. /л. 200-203 от адм. пр./.

Предвидено е с чл.29, ал.5 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., че материали от други проверки или производства се приобщават с протокол към проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.

С Определение № 949/26.01.2024 г. по адм. дело № 175/2024 г. на Адм. съд – Варна е указано на ответника да представи в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, доказателства за приобщаване към дисциплинарната административна преписка на всички доказателства, на които се основава Заповед № 365з-6500/16.09.2022 г. издадена от директор на О. М. – Варна. Такива доказателства не се представени.

В административното производство са представени писмени доказателства от прокурорска преписка № СП-996/2021 г. на Окръжна прокуратура – Варна и Досъдебно производство № 161/20221 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Варна: протокол за разпит на свидетел С. Г. Г., протокол за разпит на свид. М. И. А. /л.126-131/, Постановление за привличане на обвиняем – П. Г. Н., Съдебно - техническа експертиза по ДП № 161/2021 г. по описа на ОСлС – Варна, Протокол за претърсване и изземване съставен от следовател в ОСлС – Варна, Албум от извършено следствено действие - претърсване и изземване на 14.04.2022 г., Протокол за разпознаване на лица от фотоснимки /л. 56-71 от адм. пр. и л. 21-33 от делото – повторно представени в четлив вид/. Тези доказателства са посочени в оспорената заповед, като ответникът се е позовал само на показанията на свид. М. И. А., за да приеме за установени фактите посочени в процесната заповед. Относно показанията на свид. С. Г. Н. е посочил, че нямат отношение към въпросната дата и дадената сума в размер на 40 лева.

Материалите от прокурорска преписка № СП-996/2021 г. на Окръжна прокуратура – Варна и Досъдебно производство № 161/20221 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Варна е следвало да се приобщят с протокол по чл.205, ал.2 от ЗМВР съставен от ДРО, съгласно чл.29, ал.5 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 година. Ответникът се е позовал на доказателство – протокол за разпит на свид. М. И. А., които не е приобщен към доказателствата събрани в дисциплинарното производство. Допуснато е процесуално нарушение. В случая то не е съществено, защото от М. И. А. са дадени сведения на 24.05.2022 г. /л.126 адм. пр./ и 11.07.2022 г. /л.102 адм. пр./, пред гл. инсп. З., който е в състава на ДРО, както и сведения на 25.08.2022 г./л.51 адм. пр./и 02.09.2022 г. /л.19 адм. пр./ пред ст. инсп. Ж., който е в състава на ДРО. Тези сведения посочват факти, които са посочени в протокола за разпит на свид. М. И. А., следва че ответникът се е позовал на факти установени, чрез надлежно дадени сведения.

Установеното процесуално нарушение по чл.29, ал.5 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. не е съществено и поради това, че жалбоподателят в съдебното производство има право да обори всички факти установени от ответника, поради което правото му на защита не е нарушено.

Относно спазване на материалноправните разпоредби:

Със Заповед № 365з-2515/21.04.2022 г. на директора на О. М. – Варна жалбоподателят е бил отстранен временно от длъжност, на основание чл.214, ал.4 от ЗМВР, тъй като му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ /ЧНД № 376/2022 г. по описа на Окр. съд – Варна/ във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, предмет на разследване по ДП № 161/2021 г. по описа на ОСлС – Варна. Със Заповед № 365з-5867/24.08.2022 г. на директора на О. М. – Варна жалбоподателя е възстановен на работа /л.80 адм. пр./. Със Заповед № 365з-5808/24.08.2022 г. на директора на О. М. – Варна е отстранен временно от длъжност на основание чл.214, ал.1, т.1, чл.215, ал.1 от ЗМВР и чл. 45, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., заповедта е връчена на 25.08.2022 г. и не е обжалвана, същата не е пречка за издаване на процесната заповед.

Съдът приема, че правилно е установено от ответника, че на 25.03.2022 г. младши инспектор П. Г. Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – ЗЛ. Пясъци е бил назначен като част от съвместен автопатрул № 547/511 контролно – постова дейност /КПД/ и патрулно постова дейност /ППД/ с мл. автоконтрольор Н. К. Н., с правомощия за района на Пето РУ – Варна, с работно време 08 -20 часа /л. 153-163 адм. пр./. Видно от Информационна карта за дейността на наряда № [рег. номер]/25.03.2022 г. /л.140 адм. пр./ П. Н. и Н. Н. от 09,00 ч. до 12,30 ч. са били на главен път І 9 до хотел „С.“ в КК „Св. Св. К. и Елена“ със служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег. № [рег. номер]. Местоположението на автомобила е установено от разпечатка на Smart Traked. В Доклад за проверени лица /л.139 адм. пр./ е записано, че в 10, 30 часа е извършена проверка на т.а. Ман, рег. № [рег. номер], с водач М. И. А. [ЕГН], съставен е фиш. От справка за нарушител/водач на М. И. А. /л.122-124/ се установява, че е съставен фиш № GТ/118202 за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба 50 лева. Със Заповед № 365з-1065/21.02.2022 г. на директор на О. М. – Варна, П. Г. Н. е определен да осъществява контрол по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя АУАН по ЗДвП и КЗ в рамките на обслужваната територия. От справка на началника на Пето РУ – Варна от 15.07.2022 г. /л.98 адм. пр./ е установено, че на П. Н. не са предоставяни фишове за налагане на глоби и същият е запознат устно със заповедта. Това е установено и от разпит на свид. С. Ж. по адм. дело № 2347/2022 г. на Адм. съд – Варна. Ответникът, законосъобразно е приел, че липсата на връчване на Заповед № 365з-1065/21.02.2022 г. на директор на О. М. – Варна срещу подпис, съответно неполучаване на фишове и актове за установяване на административни нарушения не водят до отпадане на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в процесния случай.

Ответникът е приел, че П. Н. на 25.03.2022 г., като е използвал служебното си положение на полицейски служител в извършената проверка на водач на МПС е получил сума за себе си в размер на 40 лева – облага, която не му се следва /стр.8 от Заповед № 365з-6500/16.09.2022 г. на директора на О. М. Варна/. Н. стр.6 от същата заповед е изложено, че водача който е спрян за проверка на 25.03.2022 г. около 10,00 часа е М. И. А., управлявал е т.а. „МАН ТГ 460“ с рег. № [рег. номер].

Дисциплинарните нарушения които се вменяват на жалбоподателя са:

чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР – неизпълнение разпоредбите на този закон – чл.67 от ЗМВР,

чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения,

чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Прието е, че са налице тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“:

чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 от ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага,

чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР – злоупотреба с доверие,

чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

За установените нарушения е прието, че се предвижда наказание „уволнение“, поради което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.

Относно нарушенията по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР съдът приема следното:

Ответникът е извел, че е налице нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР защото е нарушен чл.67 от ЗМВР, последната норма предвижда, че полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Следвало е ответникът да посочи конкретните действията, които е следвало до извърши жалбоподателя и конкретните правни норми, съответно заповеди и други, които въвеждат задължение за извършването им. Изложени са само фактите относно даване и получаване на сумата от 40 лева.

Относно посоченото нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, също не са посочени конкретните задължения, които е установено, че не са изпълнени, нормите и заповедите, които ги въвеждат. Отново са изложени са само фактите относно даване и получаване на сумата от 40 лева.

Направен е извод от ответника, че са налице тежки нарушения на служебната дисциплина: използване на служебното положение за лична облага - чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 и злоупотреба с доверие - чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР, но само въз основа на дадените обяснения от М. А. за дадена сума от 40 лева на П. Н..

В разследването по ДП № 161/2021 г. по описа на ОСлС – ОП – Варна П. Г. Н. е привлечен на 15.04.2022 г., в качеството на обвиняем за това, че на 25.03.2022 г., в качеството си на полицейски орган при ОДМВР – Варна приел от М. И. А. дар – сумата от 40 лева, за да не извърши действие по служба – да не го санкционира за извършено нарушение по ЗДвП – престъпление по чл.302, т.1, вр. чл. 301, ал.1 от НК /л.122 от адм. пр./. В писмо СП-9665/2021 от 01.04.2024 г. от прокурор при ОП – Варна е изложено, че по ДП № 161/2021 г. по описа на ОСлС – ОП – Варна по настоящем се изготвя обвинителен акт спрямо пет длъжностни лица, две от които са П. Г. Н. и Н. К. Н.. Спрямо тях не е прилагана принудителна мярка „временно отстраняване от длъжност“ по реда на НПК.

Дисциплинарната отговорност за използване на служебното положение за лична облага - чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 и злоупотреба с доверие - чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР е ангажирана във връзка с деяние подкуп извършен от полицейски орган, за което се провежда разследване по реда на НПК, съответно подготвя се внасяне на обвинителен акт в съда. След като ответникът приема, че жалбоподателят е използвал служебното положение за лична облата /чл.203, ал.1, т.7, пр.2, ал.1 от ЗМВР/ и е злоупотребил с доверие /чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР/, следва че той приема, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл.302, ал.1 вр. чл. 301, ал.1 от НК, тъй като е счел за установено, че на 25.03.2022 г. жалбоподателят е използвал служебното си положение и е получил от водача – М. А. сумата от 40 лева - облага, която не му се следва. Компетентен да постанови присъда за извършено престъпление е съдът по арг. на чл.301 от НПК и на основание чл.413, ал.1 от НПК и чл.300 от ГПК тя е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. В хипотезата на иск за установяване на престъпно обстоятелство по реда на съответно чл.124, ал.5 от ГПК отново компетентен е съдът. Съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следва, че за да се ангажира дисциплинарната отговорност по чл. чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 и/или чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР в случая е следвало да се посочат конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно неизпълнение на задължения, чрез които да се установи, че е налице използване на служебното положение за лична облага и/или злоупотреба с доверие, като тези факти трябва да се различни от състава на престъпление – вземане на подкуп.

Поради изложените съображения съдът приема, че не е доказано осъществяване на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.7, пр.1, алт.1 от ЗМВР и чл.194, ал.2, т.2, вр. чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР.

Относно наличие на нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР:

От дадените сведения – л.126, л.102, л.51 и л.19 от М. И. А. се установява, че на 25.03.2022 г. около 10 часа е управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № [рег. номер] до „И. хан“ и хотел „С.“, като не отрича, че е нарушил пътен знак, забраняващ движението на МПС над 10 тона. Бил е спрян за проверка. Установено било от двамата служители на МВР, които са го спрели за проверка, че също така автомобила е с изтекъл срок за технически преглед и единия фар не свети. Обяснили са му, че общия размер на глобите ще е най-малко 500 лева и спиране на камиона от движение. Предложи ли са му само за едно от нарушенията, да му съставят фиш, а за другите нарушения ще трябва да почерпи. Издаден е фиш № GТ/118202 за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба 50 лева. След това А. е поискал да се върне до камиона, разрешили са му и го е придружил единия полицай. Т. А. е влязъл в камиона сложил е две банкноти от 20 лева между СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС ІІ част. Слязъл е от камиона и е подал документите с банкнотите на полицая, който го е придружил, посочва го с лично име П., защото при разследването по досъдебното производство за същия случай е проведено разпознаване по снимки и тогава е разпознал полицая и е разбрал, че се казва П.. А. е посочил в сведенията, че след като е дал документите с паричната сума от 40 лева на П., последният се е обърнал с гръб към А. огледал е документите и после му ги е върнал. След връщането А. е установил, че е взета сумата от 40 лева, също така посочва „Не вярвах, че така безцеремонно ще бръкнат и ще ми вземат парите“ /л.129 адм. пр./, “за случая, когато полицаят на име П. ми взе сумата от 40 лева съм разказал на свои познати и близки, които са се възмутили от този факт“ /л. 19 адм. пр./. От посочените четири сведения дадени в административното производство от М. А., отчетни месечни графици за дежурства, ежедневна ведомост за 25.03.2022 г., информационна карта за дейността на наряда № 336448/25.03.2022 г., доклад за проверени лица и превозни средства, справка за местоположението на автомобил „Киа Сиид“ с рег. № [рег. номер] - разпечатка на Smart Traked и справка за нарушител/водач М. И. А. следва, че фактите въз основа, на които е наложено дисциплинарното наказание уволнение са установени с доказателства, които са надлежно събрани от ДРО и не се основават на неприобщени с протокол доказателства представени от ОП – Варна по ДП №161/2021 г. по описа на ОСлС- Варна.

С оглед установените факти ответникът законосъобразно е приел, че жалбоподателя е нарушил т.15, /Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме/, т.19 /Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява/, т. 20 /Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си/ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Поведението на жалбоподателя е възбудило основателно възмущение у М. А., който непротиворечиво е дал сведения за служилото се. От прокурор в ОП – Варна е посочено, че се подготвя внасяне на обвинителен акт в съда по ДП № 161/2021 г. Всички тези факти и обстоятелства безспорно се явяват несъвместими с морала и уронват престижа на МВР в частност О. М. – Варна и Пето РУ – Варна. Законосъобразно ответникът е приел, че въпреки, че в случая жалбоподателят е нямал право да съставя АУАН и фишове по ЗДвП е налице дисциплинарно нарушение, защото жалбоподателят е проявил поведение, което е несъвместимо с морала.

Със Заповед № 365з-1665/21.02.2022 г. на директора на О. М. – Варна, П. Н. е определен на осъществява контрол по ЗДвП, за издава фишове за налагане на глоби и АУАН по ЗДвП /л.120 адм. пр./. В писмо № 460р-7407/15.07.2022 г. от началника на Пето РУ – Варна /л.98 адм. пр./ е посочено: Н. П. Н. не са предоставяни фишове за налагане на глоби по ЗДвП, предоставени са му АУАН за документиране на нарушения по ЗДвП, връчени са му на 22.12.2022 г., серия АД с бланкови номера от № 086786 [рег. номер]. Всички служители посочени в Заповед № 365з-1665/21.02.2022 г. на директора на О. М. – Варна са запознати от инспектор Т. П. по време на инструктажи и отводи на нарядите за пряко изпълнение на ППД. Н. П. Н. с писмо №23/29.03.2022 г. е предоставен код за достъп за работа със служебен таблет. Не е отразено запознаване на служителя с документа. Ответникът в оспорената заповед е приел, че при извършената проверка жалбоподателят е нямал правомощия да съставя АУАН и фишове по ЗДвП, тъй като е участник в проверката. Следва, че процесната заповед не е издадена поради съставяне на фиш или АУАН от жалбоподателя, поради което е без значение за спора жалбоподателят бил ли е запознат със Заповед № 365з-1665/21.02.2022 г. на директора на О. М. – Варна по надлежен ред и предоставени ли са му да фишове и АУАН по надлежен ред. Следва, че установеното нарушение по чл.149, ал.2, т.4, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е доказано с допустими и относими доказателства, които ответникът правилно е ценил.

Съдът приема, че не е налице нарушение на т.42 /Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел/, т.49 /Държавният служител не участва в корупционни прояви/ и т. 50 / Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение/ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, тъй като към момента не е налице влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 302, ал.1, вр. чл. 301, ал.1 от НК от жалбоподателя. Това не променя направения по-горе извод, че жалбоподателят е нарушил т.15, т.19 и т.20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

С оглед установените нарушения на т.15, т.19 и т.20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР следва, че е извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. В случая извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, защото установеното деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. ОС, т.1 - Дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) се налага за поведение, несъвместимо с морала, което уронва престижа на службата.

Липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 вр. чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, тъй като е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. В случая не е ангажирана отговорност по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че при липса на влязла в сила присъда незаконосъобразно е издадена процесната заповед.

Заповедта е в съответствие с целта на закона, защото служителите на МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Поведението им следва да служи за пример в обществото, с оглед вменените функции на МВР, предвидени с чл.2, ал.1 от ЗМВР, за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", законосъобразно от ответника е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П. Г. Н. – полицай в група „ОП“ на Пето РУ – Златни пясъци при О. М. – Варна считано от датата на връчване на заповедта, при спазване на чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Прекратяване на служебното правоотношение е извършено от компетентен орган – директора на О. М. – Варна, съобразно чл.227 и чл.159, ал.1, т.1 от ЗМВР. В съответствие с чл.230, ал.2 от ЗМВР, прекратяването на служебното правоотношение е определено да е от датата на връчване на заповедта, което е извършено на 19.09.2022 г.

В този смисъл е съдебната практика на ВАС решения по дела № №8966/2023 г., 7547/2023 г., 9667/2023 г., 10666/2023 г., 7548/2023 г., 6929/2023 г., 11143/2022 г., 4664/2023 г., 10058/2022 г. и др.

Съдебната практика, която посочва жалбоподателя – решение по дело № 3677/2018 г. на ВАС не е трайно установена, поради което не следва да се прилага в настоящия случай.

Оспорената заповедта е издадена в съответствие с чл.146, т.1-5 от АПК, поради което не са налице основания за отмяната й. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.1 от ЗА и сторени разноски е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Извършено е процесуално представителството от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на О. М. – Варна, към която се числи административния орган, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Адм. съд – Варна, определено съгласно чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 24 от НЗПП.

Съгласно чл. 211 ЗМВР, заповедите за дисциплинарни наказания се обжалват по реда на АПК. Следователно, за редовността на жалбата се прилагат правилата на 151, т.3 АПК, в този смисъл решения на ВАС по дела: № 14005/2018 г., № 12445/2018 г., 11524/2015 година. Жалбоподателят не е заплатил държавна такса в размер на 10 лева, дължима на основание т.2б, б. ”а” от Тарифа №1 към ЗДТ, поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка /държавни такси/ на А. съд – Варна сумата от 10 лева, по арг. на чл.77 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, А. съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от П. Г. Н., [ЕГН], против Заповед № 365з-6500/16.09.2022 г. издадена от директора на ОД на МВР - Варна, с която на младши инспектор П. Г. Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА П. Г. Н., [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място], сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА П. Г. Н., [ЕГН] да заплати по сметка /държавни такси/ на А. съд – Варна сумата от 10 /десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.