№ 901
гр. Перник, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 11071/01.06.2022г. срещу Решение
№420/22.04.2022г., постановено по гр.д. №3982/2021г. по описа на Пернишки районен съд, с
което е обявен за недействителен по отношение на Г. Б. Б. договорът за дарение, сключен
между М. А. Й., като дарител и А. Г. Ц., като дарен, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *** том I, рег. № 1894, дело № *** г., на нотариус Р.М., на 1/
2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със
Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на град
Перник, ул. ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници /съседи/, поземлен имот с
идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с
идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план
6064, квартал 25, парцел II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и 1/ 2 ид.ч. от СУТЕРЕНА, от
общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна сграда, състояща се
от сутерен и два етажа - сграда с идентификатор № ***.1 със застроена площ 76 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката е извършена при
запазено вещно право на ползване на Л.С.С. и на дарителката М. А. Й., и с условията А. Г.
Ц. да не прехвърля недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било
правна сделка и да го обременява с тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени
подписи на майка си М. А. Й. и сестра си Р. Г.а Ц.а, докато са живи, на основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. Със същото решение М. А. Й. е осъдена да заплати на Г. Б. Б. сумата 296,21 лв. за
разноски за производството по делото. Със същото решение А. Г. Ц. е осъден да заплати на
Г. Б. Б. сумата 296,21 лв. за разноски за производството по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. А. Й. и А. Г.
Ц., с която се иска същото да бъде обезсилено като процесуално недопустимо. При
условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че
обявяването на цялото дарение за относително недействително надхвърля значително
кредиторовия интерес, като това представлява злоупотреба с право. Твърди се, че
обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от
1
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, доколкото прихващането има обратно
действие и погасяването настъпва в един предходен момент, поради което е без значение
кога ще завърши съдебното разглеждане на иска за вреди от ответника към ищеца. Твърди
се, че обжалваното решението се явява и необосновано, тъй като противоречи на
формалната, правната и житейската логика, като доказателствата по делото са превратно
тълкувани, само в полза на ищеца и при условията на тенденциозно отношение към правата
на ответника. Прави доказателствени искания за събиране на доказателства, отхвърлени с
определението по чл. 140 ГПК на първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Г. Б. Б. е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който е изразил становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди се, че по делото е изготвен ясен доклад, като няма допуснати
процесуални нарушения. Счита за правно ирелевантно наличието и на други имущество на
длъжника, след като същият не е изплатил изискуемите си задължения. Твърди се, че
длъжникът винаги можел да направи изявление за прихващане, при условие че има
изискуемо вземане спрямо кредитора.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Във въззивната жалба жалбоподателят се е позовал и
е направил оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в липса
на надлежен, верен, обективен и пълен доклад, неразпределена доказателствена тежест.
С оглед правомощията си по чл. 267 ГПК, въззивният съд намира, че наведените в
жалбата оплаквания относно неправилно разпределение на доказателствената тежест и
направените във връзка с това доказателствени искания са неоснователни. Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация
на предявената искова претенция и правилно е разпределил и доказателствената тежест
между страните за подлежащите на доказване факти. Първоинстанционният съд не е лишил
страните от възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, като им е указал и за кои факти не са посочили такива. Налице е
произнасяне от съда по направените доказателствени искания, като са допуснати всички
относими, допустими и необходими доказателства. Ангажираните от страните доказателства
пред първа инстанция са били съобразени с правилно разпределената от
първоинстанционния съд доказателствената тежест и са били приети и надлежно приложени
по делото. По гореизложените съображения съдът намира за недопустими направените с
въззивната жалба искания за събиране на доказателства, отхвърлени с определението по чл.
140 ГПК на първоинстанционния съд. Направените доказателствени искания не попадат в
хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е съблюдавал всички
процесуални правила при събирането на доказателствата в производството.
С Определение №616/14.09.2022г., производството по настоящето дело е било спряно
на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 5274/2021г. по
описа на РС Перник с влязъл в сила съдебен акт.
С писмо вх.№ 6290/05.12.2022г. от РС Перник приложено е изпратено за послужване
гр.д.№ 5274/2021г. по описа на РС Перник, като е посочено, че делото е приключило с
влязъл в сила краен съдебен акт на 09.11.2022г. В тази връзка съдът намира, че са
отстранени пречките за движението му, поради което производството следва да бъде
възобновено.
Предвид изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на осн.чл.230, ал.1 ГПК производството по в.гр.д.№ 467/2022г. по
описа на Окръжен съд Перник.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито заседание на 26.01.2023 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото Определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени
искания, като неотносими към предмета на настоящия спор.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4