Решение по адм. дело №1371/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по подадена жалба от А. – Б. С. С. срещу отказ, постановен от „Стик – Кредит“ АД, за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит и съпътстващи договора документи, съдържащи лични данни. Излагат се съображения, че отказът е незаконосъобразен, тъй като ответникът е следвало да предостави копие от исканите документи. Развиват се съображения във връзка с приложението на ЗЗП, ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. От съда се иска да отмени оспорения отказ. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - „Стик – Кредит“ АД, в депозиран по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Излага се, че дружеството е изпратило отговор на искането на жалбоподателя, с което е изпълнило задълженията си като администратор на лични данни. Обръща се внимание, че документите са били предоставени при сключването на договора за кредит. Развиват се съображения в насока, че исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни по смисъла на чл. 12, пар. 5 „б“ от Регламент 2016/679. Сочи се, че дружеството е имало задължение да предостави копие на личните данни, а не копие на документи. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата. Претендират се разноски. Оспорва се претенцията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – заявена от жалбоподателя, вкл. като прекомерна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото извадки от кореспонденция по електронен адрес (на л. 34 от делото) се установява, че А. – Б. С. С. е отправил до „Стик – Кредит“ АД – по електронен път, искане за кредит за сума от 2000 лв. и срок от 12 месеца. На 19.08.2024г., в 10:47:36 часа, на жалбоподателя е изпратен имейл, че кредитът му е одобрен, като е наличен договор № 1144645, с дължима вноска от 266,09 лв. и дата на първата вноска – 19.09.2024г. Впоследствие от „Стик – Кредит“ АД е изпращана информация на телефонен номер на жалбоподателя, чрез SMS-съобщения във връзка с дължимите вноски по кредита и допуснатите от него просрочия (извадка на л. 32 – л. 33 от делото). От „лог файл“, съдържащ история по кредита (на л. 31 от делото) се установява, че кредитът бил одобрен за сумата от 1200 лв., със срок: 12 месеца, неустойка: 519,98 лв., общо сума за връщане – 3193,08 лв., ГПР: 42,58 %, като договорът е потвърден по електронен път от клиента – на 19.08.2024г. в 10:47:34 часа.

На 19.11.2024г., от електронния адрес на пълномощника на А. – Б. С. С., до електронния адрес на „Стик – Кредит“ АД, е изпратена молба с правно основание чл. 37б от ЗЗЛД, с която е поискано от ответника, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави копие от договор за кредит № 1144645, сключен със С., ведно с всички съпътстващи договора документи – с цел проверка законността на обработка на личните данни. Посочен е електронен адрес, на който да се изпратят документите. Във връзка с това искане първоначално не е било налице произнасяне от страна на ответника, поради което е постановено влязлото в сила Решение № 2007 от 04.03.2025г. по адм.дело № 2354/2024г. (на л. 3 – л. 6 от делото), с което е отменен мълчалив отказ на „Стик – Кредит“ АД, да предостави достъп до личните данни по подадената молба от 19.11.2024г. от А. – Б. С. С.. Преписката е върната на „Стик – Кредит“ АД с указания, че следва да бъде извършено произнасяне по посочената молба при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение.

След постановяване на посоченото решение, от „Стик – Кредит“ АД е изготвено електронно писмо до пълномощника на С., на посочения от него с молбата от 19.11.2024г. електронен адрес (на л. 29 от делото), към което (в прикачен файл) е приложена информация. В отговора (на гърба на л. 29 и на л. 30 от делото) е посочено, че администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни. Към писмото е приложен формуляр № 1 (на гърба на л. 30 – л. 31 от делото), в който е посочено, че във връзка с кредит № 1144645 от 19.08.2024г. дружеството обработва лични данни на А. – Б. С. С., а именно: имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на лична карта, телефонен номер и имейл адрес. Данните са посочени, като са отразени „цел“ на обработваните данни, срок на обработка, лог файл, съдържащ история по кредита и информация за клиента. Съобщението е изпратено на 07.07.2025г. в 16:02 часа, като в предвидения срок е обжалвано пред настоящия съдебен състав в частите, в които е отказано да бъдат предоставени копия от исканите документи.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че ответникът „Стик – Кредит“ АД е администратор на лични данни по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД вр. чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на последната разпоредба „администратор“ означава юридическо лице, което само или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни. От своя страна по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В тази връзка безспорно юридическо лице, което предоставя по занятие кредити (каквото качество има „Стик – Кредит“ АД) обработва личните данни на кредитополучателите по сключените договори, като определя целите и средствата за обработването на данните. Ето защо изготвеното писмо до пълномощника на С., на посочения от него с молбата от 19.11.2024г. електронен адрес, представлява акт на администратора на лични данни – в отговор на надлежно подадено заявление по реда на чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, с което са упражнени права на субекта на лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 – на достъп до данните. Като такъв акт (в случая частичен отказ по отношение на искането за предоставяне на копия от договора и съпътстващите го документи) същият подлежи на обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Следователно е налице постановен акт, издаден от компетентен орган – администратор на лични данни, в съответната форма (чрез формулиран отговор на посочения от молителя електронен адрес, което е допустим начин по смисъла на чл. 12, пар. 1 вр. чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679). В случая е подадено искане, което е получил отговор, поради което формално са спазени изискванията на процедурата по чл. 37б от ЗЗЛД и целта на този текст.

Настоящият съдебен състав констатира, че оспореният акт по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е издаден в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

На изричното искане на жалбоподателя да му бъде предоставено копие от договор за кредит № 1144645, ведно с всички съпътстващи документи, е постановен отговор, че следва да се предоставят единствено личните данни на субекта (имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, телефонен номер, имейл адрес), като изрично е посочено, че администраторът на лични данни няма задължение да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни. Следователно е налице отказ да бъдат предоставени исканите копия – от договор за кредит № 1144645, ведно с всички съпътстващи документи.

По арг. от чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Настоящият съдебен състав (в унисон и с постановената трайна съдебна практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд) счита, че правото по чл. 15, пар. 1 от Регламента включва и право на достъп до копията от документите, съдържащи личните данни на съответния субект. По арг. от чл. 15, пар. 3 от Регламента администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Настоящият съдебен състав не споделя направеното от ответника тълкуване, че „предоставяне на копие“ от личните данни означава единствено цитирането им в писмен вид пред съответното лице. В обхвата на това понятие попадат копия от всички документи, съдържащи лични данни на лицето и това е изяснено трайно в съдебната практика. В Решение на Съда не Европейския съюз (първи състав) от 04.05.2023г. по дело С-487/21, ECLI:EU:C:2023:369, е прието, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Както е прието в решението (т. 34) правото на достъп, предвидено в член 15 от ОРЗД, трябва да позволи на субекта на данните да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработват законосъобразно (в същия смисъл са и т. 37 от Решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 12.01.2023г. по дело С-154/21, ECLI:EU:C:2023:3 и цитираните там: решения от 17 юли 2014 г., YS и др., C141/12 и C372/12, EU:C:2014:2081, т. 44, и от 20 декември 2017 г., Nowak, C434/16, EU:C:2017:994, т. 57, решение от 7 май 2009 г., Rijkeboer, С553/07, EU:C:2009:293, т. 49). Това право на достъп е необходимо, за да може субектът на данните евентуално да упражни правото си на коригиране, правото си на изтриване (право „да бъдеш забравен“) и правото си на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от ОРЗД, правото си на възражение срещу обработване на неговите лични данни, предвидено в член 21 от ОРЗД, и правото си на иск в случай на претърпени вреди, предвидено в членове 79 и 82 от ОРЗД (т. 35 от Решение на Съда не Европейския съюз (първи състав) от 04.05.2023г. по дело С-487/21, ECLI:EU:C:2023:369). За да се гарантира, че така предоставената информация е лесна за разбиране, както изисква член 12, параграф 1 от ОРЗД във връзка със съображение 58 от този регламент, възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, или на извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни, които са в процес на обработване, може да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост (т. 41 от същото решение). По-специално, когато лични данни са генерирани от други данни или когато такива данни са следствие от празни полета, т.е. няма насоки, които да разкриват информация за субекта на данните, контекстът, в който се обработват тези данни, е задължителен елемент, който позволява на субекта на данните да разполага с прозрачен достъп и разбираемо представяне на тези данни (т. 42 от Решението). Предоставянето на копие от документите, за да може субектът на данните да провери точността и пълнотата им, както и за да се гарантира разбираемостта им, е възприето и в Решение на Съда на Европейския съюз от 26.10.2023г. по дело С-307/22, ECLI:EU:C:2023:811.

Настоящият случай напълно попада в рамките на очертаното в цитираните решения на Съда на Европейския съюз. Касае се за договор за кредит и съпътстващи документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя. Получаването на копие от документите по никакъв начин не може да повлияе неблагоприятно върху трети лица по смисъла на чл. 15, пар. 4 от Регламента, тъй като става въпрос за договор, по който страни са субектът и администраторът на лични данни. Освен това посочването единствено на данните (както е процедирано от ответника), без отразяване на контекста, в който се отработват, по никакъв начин не би могло да осигури възможност на жалбоподателя да реализира правата си по ОРЗД (каквото е и направеното от него искане), посочени по-горе. Не намира приложение в случая изложеното от ответника, че договорът е предоставен при сключването му, поради което не следвало да се предоставя повече. Предоставянето на договор при сключването му няма никакво отношение към преценката по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като представлява израз на облигационни отношения – договорености, между страните по договора. Искането за предоставяне на копие от договора и съпътстващите го документи е направено с цел проверка законността на обработката на личните данни (включваща възможностите за субекта на лични данни да упражни правото си на коригиране, правото си на изтриване, правото си на ограничаване на обработването, правото си на възражение срещу обработване на неговите лични данни и правото си на иск в случай на претърпени вреди). Всички тези права могат да бъдат упражнени при вече започнала обработка на лични данни, поради което не може да се приеме, че с предоставянето на договор в момента на сключването му, администраторът е изпълнил задължението си по чл. 15 от Регламента. Както се посочи – това предоставяне изобщо не е в изпълнение на чл. 15 от Регламента, а освен това субектът на лични данни има право да узнае по какъв начин се обработват данните през целия период на обработване – с цел да организирана защитата си и да прецени дали следва да упражнява някое от посочените по-горе права. Подаването на едно заявление, няколко месеца след сключване на договора, с което се иска предоставяне на личните данни – чрез предоставяне копие от договора и съпътстващите документи, с цел преценка за законосъобразното им обработване, по никакъв начин не може да се квалифицира като явно неоснователно или прекомерно искане - по-специално поради своята повторяемост. Става въпрос за единствено искане по този ред (т.е. няма как да е налице „повторяемост“), което е напълно основателно (представлява единствения възможен начин за преценка правата по ОРЗД на субекта на лични данни) и не е прекомерно. Според чл. 12, пар. 5 от Регламента администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането. В случая такъв характер не само, че не е доказан, а точно обратното – обстоятелствата по делото навеждат, че искането не е явно неоснователно или с прекомерен характер.

Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че отказът е незаконосъобразен, постановен в нарушение на чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл е и формираната трайна практика на Върховния административен съд по сходни казуси: Решение № 8310 от 31.07.2025г. по адм.дело № 3419/2025г. по описа на V отделение, Решение № 8286 от 30.07.2025г. по адм.дело № 4355/2025г. по описа на V отделение, Решение № 7501 от 08.07.2025г. по адм.дело № 5074/2025г. по описа на V отделение, Решение № 7481 от 07.07.2025г. по адм.дело № 1698/2025г. по описа на V отделение, Решение № 7322 от 03.07.2025г. по адм.дело № 3407/2025г. по описа на V отделение, Решение № 7229 от 27.06.2025г. по адм.дело № 2556/2025г. по описа на V отделение, Решение № 7180 от 26.06.2025г. по адм.дело № 10796/2024г. по описа на V отделение, Решение № 4856 от 12.05.2025г. по адм.дело № 1911/2025г. по описа на V отделение.

Налага се извод, че са били налице всички предпоставки за предоставяне на жалбоподателя на копие от договор за кредит № 1144645, сключен между него и „Стик – Кредит“ АД, ведно с всички съпътстващи договори документи, съдържащи лични данни на А. – Б. С. С.. Отказът това да бъде сторено, постановен от ответника, следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне чрез предоставяне на посочените данни по смисъла на чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По арг. от чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне по посочения начин.

При този изход на спора на жалбоподателят се дължат разноски, в рамките на претенцията му, формулирана в списък на разноските (на л. 49 от делото). Видно е, че се претендира единствено сумата от 900 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На първо място настоящият съдебен състав счита, че за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е достатъчно да бъде представен сключен между адвоката и клиента договор за правна защита и съдействие за безплатна адвокатска помощ на основанията в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В случая такъв договор е сключен (на л. 11 от делото) – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – за защита на материално затруднени лица. В практиката на върховната инстанция трайно се приема, че това е достатъчно условие за присъждане на адвокатски хонорар в полза на адвоката, осъществил безплатната адвокатска помощ и съдът не е длъжен да изследва въпроса дали действително клиентът е „материално затруднено“ лице – в този смисъл приетото в Решение № 7501 от 08.07.2025г. по адм.дело № 5074/2025г. по описа на V отделение, а така също и в Решение № 572 от 22.01.2025г. по адм.дело № 5461/2024г. по описа на III отделение на Върховния административен съд и Определение № 9194 от 06.10.2025г. по адм.дело № 9249/2025г. по описа на V отделение на Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от процесуалния представител на ответника, че фактът на материално затруднение на съответното лице подлежи на изследване в настоящото производство. Както е посочено в становището – по въпроса е образувано тълкувателно дело, но до момента няма постановено тълкувателно решение, а настоящият съдебен състав споделя практиката (отразена и в цитираните актове на ВАС), че този въпрос не подлежи на преценка от съдебния състав. Такова разбиране е и напълно логично, тъй като става въпрос за договореност между клиент и адвокат. В отношенията между тях, те са постигнали договорка, че към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие клиентът е материално затруднено лице, поради което адвокатът ще го представлява безплатно. Недопустимо е в тези договорки да се намесва съдът и да подлага на щателна проверка чрез справки в съответните институции (каквото проверка впрочем адвокатът няма правомощие да извърши) материалното състояние на клиента – и то към момента на приключване на съдебното дирене. Обратното би нарушило принципа на равенство в процеса по смисъла на чл. 8 от АПК, тъй като би се допуснало по усмотрение на ответника и след служебна проверка от съда, да се стигне до ситуация, в която на жалбоподателя да не се признава постигната от него договорка с адвоката му (респ. да е принуден да заплаща адвокатско възнаграждение, след като вече се е договорил с адвоката си, че спрямо него ще бъде осъществена безплатна адвокатска помощ). Изложеното мотивира съдебният състав да не приема за основателни възраженията, изложени от ответника, срещу наличието на основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че в случая присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Трайно е разбирането в съдебната практика, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя от съда - според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно в случая съдът не е обвързан нито от искането на адвоката, обективирано в списък за разноски на л. 49 от делото, нито от възражението на процесуалния представител на ответника, а следва сам да определи възнаграждението на адвоката, ръководейки се от посочените по-горе правила. В рамките на предоставената му преценка, настоящият съдебен състав достигна до извод, че на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер на 900 лв. По арг. от чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, това е минималното възнаграждение по този вид дела. Вярно е, че съобразно приетото в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71, дори минималните размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая спорът е с известна фактическа сложност, тъй като производството е второ по ред (въз основа на същото заявление) в съдебната си фаза, като се е наложило от страните по спора да бъде тълкувано предходно постановено съдебно решение. Освен това се касае за дело с известна правна сложност, изискваща тълкуване на разпоредби от европейското законодателство и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Сравнително трайната към момента съдебна практика на Върховния административен съд е формирана в рамките на производството, поради което е логично страните да не са били запознати с нея и за адвоката е била налице необходимост да тълкува относимите разпоредби. Той е сторил това с подаването на подробна жалба и последващо становище. Следователно свършената от него работа, в комбинация с известните фактическа и правна сложност на спора, мотивират съдебния състав да приеме, че възнаграждението в размер на 900 лв. – предвиденият в Наредбата минимум, съответства на конкретните обстоятелства по настоящото дело. Същото не се отличава с по-малка сложност, или с необходимост от по-малък обем на свършената от адвоката работа, от стандартните дела по ЗЗЛД, поради което минимално предвиденото възнаграждение, вкл. през призмата на критериите в практиката на Съда на Европейския съюз, е справедливо и в полза на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в този размер.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. – Б. С. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк] бл. 398, вход 1, етаж 2, апартамент 14, отказът, постановен от „Стик – Кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл."Оборище" № 13 Б, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на копие от договор за кредит № 1144645, ведно с всички съпътстващи договора документи, съдържащи лични данни на А. – Б. С. С..

ВРЪЩА преписката на „Стик – Кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл."Оборище" № 13 Б, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне чрез предоставяне на копие от договор за кредит № 1144645, сключен между „Стик – Кредит“ АД и А. – Б. С. С., ведно с всички съпътстващи договора документи, съдържащи лични данни на А. – Б. С. С., съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на посочения административен акт.

ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл."Оборище" № 13 Б, да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Н. В. Р. от Адвокатска колегия - Бургас, личен № **********, сумата от 900 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.