МОТИВИ
към решение № 89 от 28.02.2011г.,
постановено по НАХД № 89/2011г. по описа на РС-гр.Несебър
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпило в
съда постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 21.01.2011г., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Д.Ю.М. с ЕГН
**********, неправоспособен водач на МПС, с налагане на административно
наказание ЗА ТОВА, ЧЕ
На 20.09.2010 год. в КК
„Слънчев бряг”, общ.Несебър, в близост до склад „ОТ А до Я”, управлявал моторно
превозно средство - лек
автомобил „АУДИ А-4” с
ДК№ СТ 1230 АХ, без съответно свидетелство за управление
/като неправоспособен/, в едногодишният срок от наказването му по административен ред за същото деяние –
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание, обвиняемият М.
не се явява. Изпраща процесуален представител, който пледира за налагане на
манимално наказание на подзащитния му. Не сочи нови доказателства.
За Районна прокуратура – гр.
Несебър, редовно призовани, представител не се явява.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.09.2010г.,
в 01.00 часа, обвиняемият Д.Ю.М. *** със собственият си
лек автомобил „АУДИ А-4” с ДК№ СТ 1230 АХ. На същата дата, свидетелите Дойчев и Стойчев - мл.автоконтрольори
при РУП-гр.Несебър, били нощна смяна, като автопатрул по КАТ. Около 23.40 часа, в близост
до склад „от А до Я”
в КК „Слънчев бряг”, контролните органи спрели за проверка лек автомобил „АУДИ А-4” с ДК№ СТ 1230 АХ, управляван от обв.М.. При проверката водачът не
представил свидетелство за управление на МПС. След направена проверка чрез ОДЧ
при РУ на МВР-гр.Несебър било установено, че обвиняемият не притежава
свидетелство за управление на МПС. За така констатираното нарушение, на М. бил
съставен АУАН и същият бил освободен.
Констатираното от контролните
органи се потвърждава и от изиската в хода на досъдебното производство справка
от сектор КАТ при ОД на МВР-гр.Стара Загора /л.12/, видно от която обв.М. е
неправоспособен водач на МПС. Наред с това от справката се установява, че с НП № 3076 от 11.07.2010г. на Началника на РУП-гр.Стара Загора, влязло в сила на 14.09.2010г., обвиняемият М. е бил
наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 14-2262/2010г. по описа на РУП-гр.Несебър,
приети като доказателства по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното от
обвиняемият М. на 20.09.2010г. деяние осъществява признаците на престъплението
по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК. На посочената дата, същият е управлявал
моторно превозно средство – лек
автомобил „АУДИ А-4” с
ДК№ СТ 1230 АХ, без да притежава съответно свидетелство за управление /като неправоспособен/, в едногодишният
срок от наказването
му по административен ред за такова деяние. От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, обвиняемият М. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма,
раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се
предвижда наказание – лишаване от свобода до две години.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия М. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му
бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на
обвиняемия М., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината. От друга страна, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – чистото му
съдебно минало, признанието на вината му и изразеното от него съжаление за
стореното.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия М. следва да се наложи наказание
“глоба” в предвидения от закона минимален размер, а именно - 1000 /хиляда/ лева
в полза на Държавата.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: